Решение по дело №1093/2020 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№....................

Гр. София,10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно  заседание на  тринадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                    СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА    

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1093  по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове от К.Т.Б.АД – в несъстоятелност, представлявана от синдиците си,  за обявяване на нищожност на основание чл.3, ал.3 и чл.59, ал.2 ЗБН на извършени  прихващания от ответника Ф.С. АД с изявления за прихващане с вх.№ 7557/24.07.2014 г., вх.№ 9964/28.10.2014 г., № 11292/06.11.2014 г. на  негови вземания придобити по договори за цесия с М. Ю.С., Х. И. М., К.С.Г. и П.Л.Ф. със задълженията му по договор за банков кредит с КТБ АД от 24.04.2013 г. Предявени са от синдиците на К.Т.Б.АД – в несъстоятелност при условие на евентуално отхвърляне на главните искове и искове за обявяване на относителна недействителност на горните прихващания на основание чл.59, ал.3 ЗБН.

            Ищците твърдят, че със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав, „Корпоративна търговска банка“ АД било  обявено в несъстоятелност. Първоинстанционното решение било изменено с  решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като за такава била приета датата 20.06.2014 г. Тази дата съвпадала и с датата на поставянето на банката под особен надзор от Управителния съвет на БНБ, съгласно решение № 73 от 20.06.2014 г., като с решение №114/16.09.2014 г. на УС на БНБ срокът, за който банката е поставена под особен надзор е продължен с три месеца, като с решение №138/06.11.2014 г. е отнет лиценза за извършване на банкова дейност от К.Т.Б.АД. Решенията за поставяне под специален надзор, продължаване на срока на надзора и за отнемане на лиценза били обявени по партидата на банката в търговския регистър и публично широко огласени чрез средствата за масова информация.

 На 24.04.2013 г. бил сключен договор за кредит между банката, в качеството й на кредитор и  ответника Ф.С. АД, в качеството му на кредитополучател, по силата на който договор на ответника е предоставен кредит в размер на 600000 евро, който впоследствие бил изменен с анекси от 12.08.2013 г., 26.05.2014г. ,като крайният падеж на задълженията е настъпил на 25.12.2014 г.

На 24.07.2014 г. в деловодството на банката е уведомление от М.Ю.С., с което уведомява банката, че  с договор за цесия от 01.07.2014 г. е прехвърлила на ответника свое вземане към КТБ АД в размер на 30966,64 евро, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит, по който е открита депозитна сметка с IBAN ***, а  с изявление, постъпило  вх.№ 7572/24.07.2014 г. ответникът Ф.С. АД на свой ред заявява, че прихваща  задълженията си към банката по договора за банков кредит от 24.04.2013  г. с придобитото от С.  вземане.

На 22.10.2014 г. в деловодството на банката е уведомление от Х. И. М., с което уведомява банката, че  с договор за цесия от 17.10.2014 г. е прехвърлил на ответника свое вземане към КТБ АД в размер на 43000 евро, произтичащо от договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 19.10.2011 г, по който е открита депозитна сметка с IBAN ***, а  с изявление, постъпило  вх.№ 9964/28.10.2014 г. ответникът Ф.С. АД на свой ред заявява, че прихваща задълженията си към банката по договора за банков кредит от 24.04.2013  г. с придобитото от М.  вземане.

На 22.10.2014 г. в деловодството на банката е уведомление от К.С.Г., с което уведомява банката, че  с договор за цесия от 17.10.2014 г. е прехвърлил на ответника свое вземане към КТБ АД в размер на 5000 евро, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит от 21.01.2008 г, по който е открита депозитна сметка с IBAN ***, а  с изявление, постъпило  вх.№ 9964/28.10.2014 г. ответникът Ф.С. АД на свой ред заявява, че прихваща задълженията си към банката по договора за банков кредит от 24.04.2013  г. с придобитото от Г. вземане.

На 05.11.2014 г. в деловодството на банката е уведомление от П.Л.Ф., с което уведомява банката, че  с договор за цесия от 24.10.2014 г. е прехвърлил на ответника свое вземане към КТБ АД в размер на 80000 евро, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит от 17.03.2009 г, по който е открита депозитна сметка с IBAN ***, а  с изявление, постъпило  вх.№ 11292/06.11.2014 г. ответникът Ф.С. АД на свой ред заявява, че прихваща задълженията си към банката по договора за банков кредит от 24.04.2013  г. с придобитото от Ф. вземане.

При тези твърдения се поддържа нищожност на изявленията за прихващане поради нарушение на чл.3, ал.2 ЗБН, забраняваща извършване на действия по изпълнение на задължения на банката независимо от начина на изпълнение след отнемане на лиценза на банката и поради неспазване на установената в чл.59, ал.2 ЗБН форма за действителност и поради отправянето му до ненадлежен адресат. Евентуално се поддържа, че прихващанията  са  относителни недействителни в хипотезата на чл.59, ал.3 ЗБН, тъй като вземанията, с които е извършено прихващане са придобити недобросъвестно, след като на ответника Ф.С. АД са станали известни обстоятелствата относно решенията на УС на БНБ за поставянето на банката под специален надзор и продължаване на срока за това, който решения са обявени в търговския регистър и разгласени на широката общественост чрез медиите, респективно следва да се приравнят на знание за неплатежоспособност.

            От страна на ответника е постъпил отговор, в който се възразява за неоснователност на исковете поради липсата на твърдения на факти, които да са относими към нищожността по чл.3, ал.2 и чл.59, ал.2 ЗБН, тъй като прихващанията не попадат в хипотезата на действията, посочени в чл.3, ал.2 ЗБН и са извършени преди откриване на производство по несъстоятелност на банката, поради което и разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН също е неприложима към тях. По отношение евентуалните искове за обявяване недействителност на прихващането на основание чл.59, ал.3 ЗБН се поддържа  недопустимост поради пропускане на преклузивния срок за предявяването му, а по същество неоснователност поради липса на предпоставката „знание за настъпила неплатежоспособност“, тъй като считат, че знанието се установява въз основа на установената презумпция, чиито фактически състав не е бил налице, като поставянето на банката под специален надзор и разгласяването на това обстоятелство не означава неплатежоспособност, като целта на производството е оздравяване на банката, като по същото време са налице и изявления на институции, също широко разгласени, че банката не е неплатежоспособна.

            Третите лица помагачи на страната на ответника Х. И. М.и К.С.Г.  оспорват да са налице предпоставките за привличането им, а по същество оспорват исковете.

            Останалите привлечени от ответника трети лица М. Ю.С., и П.Л.Ф. не вземат становище по делото.

   В тежест на ищците е да докажат качеството си на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, както и извършените от ответника Ф.С. АД изявления за прихващане след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под специален надзор, както и твърденията си за обикновена писмена форма на изявлението, респективно за постановяване  и обявяване на решенията на УС на БНБ, с който свързват знанието за неплатежоспособност.

Не са спорни и не се нуждаят от доказване обстоятелствата относно сключване на договора за кредит с ответника, сключването на договори за цесия с М. Ю.С., Х. И. М., К.С.Г. и П.Л.Ф. относно притежаваните от тях вземания по договори за депозит, размера на последните вземания, отправянето и получаването на уведомление за цесия и изявление за прихващане, както и обстоятелствата относно взетите решения на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, продължаване на срока му, отнемане на лиценза, обявяване на решенията в търговския регистър и откриване на производство по несъстоятелност и определяне на началната дата на неплатежоспособността.

Предявените искове са неоснователни по следните съображения:

Искът за обявяване на нищожност на извършените прихващания поради наличието на забрана за извършването им, предвидена в чл.3, ал.2 ЗБН е неоснователен по твърдения, тъй като прихващането като способ за изпълнение на задължения на банка, за която е открито производство по несъстоятелност, не е забранено от закона и не попада в приложното поле на чл.3, ал.2 ЗБ.Тъкмо обратното, съгласно чл.59, ал.1 и 2 ЗБН прихващането е допустимо и поражда погасителен ефект по отношение на задълженията на банката, освен ако са налице  предвидените в чл.59, ал. 3 или ал. 5 ЗБН предпоставки, в които случаи може да бъде обявено само за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. В този смисъл са и съображенията в постановеното решение №239/15.05.2018 г. по т.д.№ 986/2017 г. на ВКС, І т.о., които съдебният състав споделя.

Неоснователни са и доводите за нищожност на изявлението поради липса на формата, посочена в чл.59, ал.2 ЗБН. Съгласно тази разпоредба изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено писмено с нотариална заверка на подписите, като от съдържанието й може да се направи единствения възможен извод за приложимостта й единствено към изявления за прихващане, направени едва след започване на производство по искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на банката, тъй като синдикът като орган може да възникне само в това производство.  Процесните изявления за прихващане са направени преди откриване на производството по несъстоятелност на КТБ АД.

Евентуалният иск за обявяване на относителна недействителност на прихващанията също не може да бъде уважен, независимо от наличието на предпоставките за основателност, които съдът не обсъжда, тъй като е предявен извън предвидения от закона преклузивен срок и следователно е недопустим.

В чл.62, ал.1 ЗБН по отношение на исковете по чл.59 ЗБН е предвиден преклузивен срок, с изтичането на който се погасява възможността  за упражняване на потестативното право по съдебен ред. Този срок е петгодишен, съгласно действащата редакция на чл.62, ал.1 ЗБН, тече от откриване на производството по несъстоятелност с решение от 22.04.2015 г. по т.д.№7549/2014 г. на СГС и би следвало да изтече на 22.04.2020 г.

Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, обн.ДВ, бр.28 от 24.03.2020 г. са предвидени определени мерки, които касаят упражняване на права и разглеждането на дела, като искът по чл.59, ал.3 ЗБН, чрез който се упражнява правото да се обяви относителна недействителност на прихващане, попада в хипотезата на чл.3, ал.1, т.2, предложение 2-ро от Закона в първоначалната му редакция – „други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права“, поради което и считано от 13.03.2020 г. срокът по чл.62, ал.1 ЗБН е спрял да тече.

С изменение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, обн.ДВ, бр.34 от 09.04.2020 г., разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 е изменена и от хипотезите на спиране на сроковете отпадат „други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права“, като съгласно §13 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, обн.ДВ, бр.34 от 09.04.2020 г. “сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник"“. Следователно, считано от 17.04.2020 г. срокът по чл.62, ал.1 ЗБН е започнал да тече отново, като за изтичането му е необходим срок, обхващащ остатъка от първоначалния срок, а именно периода 17.04.2020 – 22.04.2020 г., както и периода на спирането от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г.  или общо 41 дни, който срок изтича на 27.05.2020 г., която дата следва изтичането на периода на извънредното положение на 13.05.2020 г.

Тъй като не изтича по време на извънредното положение (продължило до 13.05.2020 г.), а след отпадането му- на 27.05.2020 г., срокът по чл.62, ал.1 ЗБН не попада в хипотезата на чл.4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и не подлежи на продължаване с един месец, считано от отмяната на извънредното положение.

Следователно подаването на исковата молба по предявените искове по чл.59, ал.3 ЗБН на 15.06.2020 г. е след изтичане на преклузивните срокове по чл.62, ал.1 ЗБН.

Приложимостта на чл.3, ал.1, т.2, предложение 2-ро Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, обн.ДВ, бр.28 от 24.03.2020 г. по отношение на преклузивните срокове е приета и в определение № 200/26.04.2021 г. по ч.т.д.№371/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., макар и във връзка с  отменителни искове в общото производство по несъстоятелност, като по становище на настоящият състав разрешението е приложимо към всички преклузивни срокове за предявяване на искове, тъй като не се касае за процесуални срокове за извършване на действия по висящи съдебни производства.

Изводът в противен смисъл на Софийския апелативен съд по реда на инстанционния контрол по отношение на разпореждането за връщането на исковата молба по иска по чл.59, ал.3 ЗБН на първата инстанция, я задължава да се произнесе с акт по същество по този иск, но не влияе върху вътрешното убеждение на съдията, че недопустимите искове, независимо от съществуването на материалните предпоставки за възникване на предявените по съдебен ред права, не могат да пораждат благоприятни последици за ищците по тях и следователно не могат да бъдат уважавани. По тези съображения искът по чл.59, ал.3 ЗБН следва да се отхвърли без да се обсъждат предпоставките на иска.

Право на разноски при този изход от спора има ответникът, комуто следва се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7750 лв., които няма основание да бъдат намалявани.

К.Т.Б.АД /н./ следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса по иска за нищожност на изявлението за прихващане в размер на 12436,32 лв.

            Така мотивиран, съдът

 

            Р Е Ш И

 

            ОТХВЪРЛЯ исковете на К.Т.Б.АД/н./ срещу Ф.С. АД, ЕИК********за обявяване на нищожност на основание чл.3, ал.3 и чл.59, ал.2 ЗБН на извършени  прихващания от ответника Ф.С. АД с изявления за прихващане с вх.№ 7557/24.07.2014 г., вх.№ 9964/28.10.2014 г., № 11292/06.11.2014 г. на  негови вземания придобити по договори за цесия с М. Ю.С., Х. И. М., К.С.Г. и П.Л.Ф. със задълженията му по договор за банков кредит с КТБ АД от 24.04.2013 г., както и исковете на синдиците на К.Т.Б.АД – в несъстоятелност срещу Ф.С. АД за обявяване на относителна недействителност на горните прихващания на основание чл.59, ал.3 ЗБН.

ОСЪЖДА „К.Т.Б.АД/н./, ЕИК ******** да заплати на Ф.С. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 7750 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „К.Т.Б.АД/н./, ЕИК ******** да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд  сумата от 12436,32 лв., представляваща държавна такса по делото.

Решението е постановено при участието на М. Ю.С., Х. И. М., К.С.Г. и П.Л.Ф. като трети лица– помагачи на страната на ответниците.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: