Решение по НАХД №1510/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер             Година 2020        Град Варна

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд         четвърти състав

На десети юни                   Година две хиляди и двадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

            

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1510 по описа за две хиляди и двадесета година.

                          

                               

                  Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-000785/20.03.2020г. на началник група към ОДМВР – Варна, сектор „ПП“ Варна , с което на К.Л.П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на  осн. чл.185 от ЗДП.

 

 ОСЪЖДА К.Л.П., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

            

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на К.Л.П. срещу НП на началник група към ОДМВР – Варна, сектор „ПП“ Варна, с което й е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата въззивницата формулира искане за отмяна на наказателното постановление.  Счита, че мотив за налагане на глоба е неоснователност на постъпило възражение. Счита , че не е била уведомена за наложената глоба.

В допълнителна молба отново изразява становище ,че не е била уведомена за дължимата глоба.

В с. з. въззивницата не се явява и не се представлява.

Представител на органа, издал НП, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 16.02.2020г. , около 00,14 часа въззивницата П. управлявала л.а. „Мерцедес Ц220“ в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“.

По същото време на булеварда, в района на автобусна спирка „Патриарх Евтимий“ бил установен екип на ОДМВР-Варна, в състава на който влизал св. Г..

На въззивницата бил подаден сигнал да преустанови движението си.

При проверка посредством техническо средство – таблет, било установено, че въззивницата управлява автомобила, след като й е наложена глоба с електронен фиш, който не е заплатен в срока за доброволно плащане / ЕФ серия К №2793525/05.06.2019г., връчен на 15.06.2019г./.

 

За горното полицейски служител съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянието било квалифицирано като такова по чл.190 ал.3 от ЗДП. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която не  вписала в съдържанието му наличието на възражения.

Възражения постъпили по администартивнонаказателната преписка, но били преценени като неоснователни.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства – показанията на св.  Г.; докладна записка; декларации по чл.189 ал.5 от ЗДП; справки; кореспонденция; приложеният по административнонаказателната преписка АУАН и др.

   

На 20.03.2020г. въз основа на съставения акт е било издадено  наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.190 ал.3 от ЗДП. На основание санкционната норма на чл.185 от същия закон, на въззивницата било определено административно наказание.

 

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : по отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства, след задълбочено обсъждане на оспорените обстоятелства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП и  е дал правилна правна квалификация на извършеното от въззивницата нарушение. Въз основа на квалификацията на деянията правилно е бил определен приложимият закон.

 

При безспорно изяснена фактическа обстановка с наказателното постановление е определено наказание с императивно определен размер, при което и не е предоставена възможност за прецизирането му.

Що се отнася до възраженията за отмяна на наказателното постановление,  съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :

 

Въззивницата счита, че мотив за налагане на глоба е неоснователност на постъпило възражение. Счита , че не е била уведомена за наложената глоба.

В допълнителна молба отново изразява становище ,че не е била уведомена за дължимата глоба.

    Съдът не споделя подобни възражения.

На първо място, основанието за санкциониране на въззивницата са фактите по налагане на глоба с ЕФ и незаплащането на тази глоба в срока за доброволно изпълнение, а не -  неоснователност на постъпило възражение.

На следващо място, ЕФ серия К №2793525 е бил надлежно връчен на въззивницата П. , с което последната е била уведомена за размера на дължимата глоба и за срока за доброволното й заплащане.

Обстоятелството, че същата е подала декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП не разколебава такъв извод, доколкото собственикът на превозното средство , който е надлежното лице по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДП е предоставил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

В качеството си на правоспособен водач на МПС въззивницата познава разпоредбите на ЗДП, поради което и не може да се възприеме като основателно възражение, че не познавайки закона и подавайки декларацията, е счела, че не следва да бъде санкционирана.

ЕФ е факт, същият е бил надлежно връчен и не съществува задължение за каквото и да било допълнително уведомяване на въззивницата досежно дължимите по него суми и срока за доброволното им заплащане.

 

Предвид изложеното по- горе, съдът потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

       

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :