№ 8686
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110102286 по описа за 2023 година
Ищецът *** извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен за л. а. „Ауди” ДК № СА7817ТС, заплатил на застрахованото
лице сумата от 1295лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на лекия
автомобил от настъпило на 11.6.2018г. в гр.София, на ул. „Славовица” в посока улица
„Костенски водопад”, ПТП вследствие на попадане на необезопасено препрятствие - дупка
на пътното платно. Твърди, че *** отговаря за поддържането, обезопасяването и ремонта на
пътната настилка в рамките на град София, поради което носи отговорност за причинените
на автомобила вреди, като предявява осъдителен иск за сумата 1305 лева – платено
обезщетение и ликвидационни разноски, законна лихва от предявяване на иска, както и
сумата от 397,66 лева – обезщетение за забава за период от 16.1.2020г. до 16.1.2023г. .
Ответникът *** оспорва предявения иск като неоснователен с твърдения, че от
представените доказателства не се установява размера на дупката, не е доказано МПС да е
било в изправност, като се твърди, че лицето, което СО иска да привлече на своя страна,
като помагач, е извършило ремонт на улицата, приета на 29.10.2018г.. Прави се искане
ищецът да бъде задължен да представи оригинал на полица, както и се оспорва искането за
САТЕ, тъй като вещото лице ще работи по недостатъчно доказателства.
Третото лице – помагач на страната на ответника ***, в становището си от 10.4.2023г.,
оспорва доказаността, че ПТП се е случило по посочения от ищеца начин с довод, че
снимките, представени към исковата молба не кореспондират с мястото, както и че от тях не
е ясно, че се касае за същото МПС. Излагат се доводи по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
протокола на ПТП, в частност, че длъжностното лице, което е било при съставянето му не е
свидетел на ПТП, поради което и протоколът не се ползва с материална доказателствена
1
сила. Относно твърденията на ответната страна, за сключен договор за „ремонт“, не се
оспорва твърдението за сключен договор от 11.06.2015 г., като се сочи, че с този договор,
третото лице е поело абонаментно поддържане на улична мрежа, но само относно улици и
булеварди попадащи в приложение 11 от договора, като се сочи, че ул. „Славовица“ не е
сред тях.
Прави се твърдение, че в договора е поето задължение от третото лице да поема
инцидентни, извън приложение 11, ремонти, в която връзка се твърди, че с възлагателно
писмо от 11.05.2018 г. *** е възложила такъв ремонт, който да се извърши до 29.06.2018 г.,
който е приет с протокол от 29.10.2018 г. и, в тази връзка, третото лице счита, че спрямо
него не могат да възникнат регресни права, защото ПТП е настъпило преди датата (очевидно
според твърденията на приемане) на ремонта от страна на ***.
Представят се доказателства във връзка с твърдението, а именно договор от 11.06.2015
г., представени към отговора на исковата молба и стойностна сметка Приложение 11.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответника е предпоставена от установяването на
следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца
за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен
риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД
елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност / вреди,
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по
повод изпълнението на работата /.
С определението по чл.140 ГПК, по което страните нямаха възражения, бе обявено за
доклад по делото, съдът отдели за безспоррно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че между ищеца и увреденото лице е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” за за л. а. „Ауди” ДК № СА7817ТС, по който ищецът е
заплатил на застрахованото лице сумата от 1295 лв., въз основа на извършен оглед от
застрахователя, че на 11.6.2018г. около 17 часа след посещение на място, е съставен
протокол за ПТП № 1705717, от младши автоконтрольор, в който протокол е изготвена
схема, както и че на 19.7.2018г., ответникът е получил покана за доброволно плащане на
2
сумата 1305 лева от ищеца. Безспорно е, че улица Славовица е общински път.
По силата на договора за застраховка, ищецът е приел да покрива риска от вреди на
посоченото МПС. Видно от договора за застраховка „автокаско”, налице е покритие по
„пълно каско”, като в регистрационния талон към полицата е посочено, че оглед при
сключване на полицата не се изисква, поради което и възражението на ответника е
неоснователно, а ищецът и застрахованият водач са обвързани от валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „автокаско”.
Неоснователно е възражението на ответника, че вредите са настъпили по различен
начин. В протокола за ПТП, съставен от длъжностното лице на място, където ПТП се е
случило, дължностното лице е възприело дупката на пътя, която е обозначило на схемата на
ПТП. На основание чл.179,ал.1 ГПК, доколкото протоколът е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му, и се ползва с материална доказателствена сила за възприетите от
длъжностното лице обстоятелства, отразени в него / включително наличието на дупка на
пътното платно/, както и увреденият автомобил на място. Поради изложеното, поради липса
на доказателства затова вредите да са били на л.а. отпреди, едновременно със заключението
на САТЕ, че вредите от техническа гледна точка отговарят като да са получени от попадане
в дупка, сочат на този механизъм. По делото ответникът, който носи тежестта затова
обстоятелство, не доказа дупката да е била обозначена по някакъв начин, нито да е била
обезопасена.
Доводите на ответната страна, че причина за ПТП е поведението на водача на МПС,
които доводи са направени в първото по делото о.с.з., не следва да се разгледат, поради
следното. Твърдение, че е налице съпричиняване на ПТП, или на вредите, не е направено в
срока за отговор. Със срока за отговор се преклудират ненаправените правоизключващи,
правопогасяващи възражения. Тоест, такова възражение, дори и бланкетно, за да бъде
разгледано от съда, е следвало да се направи в срока за отговор.
Същевременно, такова твърдение, направено в първото по делото о.с.з., би било
допустимо за разглеждане от съда, ако беше направено в отговора на исковата молба, дори
бланкетно, като същото е било конкретизирано въз основа показанията на свидетеля, или се
основаваше на твърдения, направени за първи път от ищеца в първото о.с.з, или представени
от него доказателства. Нито една от посочените хипотези не е налице. Към исковата молба е
бил приложен препис от протокол за ПТП, обяснения на водача. В отговора на исковата
молба не е направено дори бланкетно възражение, че поведението на водача е причинило
ПТП, или е допринесло за настъпването на вредите. Ето защо, същото е недопустимо да се
разглежда от съда.
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да отговаря, защото е
предоставил поддръжката на пътя на третото лице – помагач – задължението за поддръжка
на пътя е на самия ответник, като при ангажиране на неговата отговорност, в случай, че
докаже недобро поддържане на пътя, може да търси платеното от помагача си.
Доколкото в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за
3
което застрахователят е изплатил обезщетение на посочено от застрахования лице за
причинените на застрахованото имущество щети, застрахователят- ищец е встъпил в
правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има
такива права.
Пътят, на който е реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3,
ал. 3 от Закона за пътищата. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната ***, която съобразно чл.
13 ЗДвП дължи означаване на съответната дупка с необходимите пътни значи с оглед
предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него
собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той би бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид извършените от
увреденото лице разходи за ремонт с нови части, а релевираното от ответника възражение за
съобразяване овехтяването на частите, съдът намира за неоснователно.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. (Така
изрично - Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, и Решение
№ 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК. Видно от заключението,
средната пазарна цена на ремонта възлиза на 1808,51лева, а ищецът е заплатил по – ниска
стойност : 1295 лева.
Поради изложеното, искът за заплащане на обезщетение е основателен за целия му
размер. Относно възражението по дължимост на ликвидационни разноски, то същите се
дължат по силата на законова разпоредба - чл.411 КЗ, а съгласно заключението на САТЕ,
начисленият размер от 10 лева е в рамките на обичайния.
По делото е безспорно, че ответникът е получил покана на 19.7.2018г. за
извънсъдебно плащане. В поканата е даден 7- мо дневен срок, след изтичането на който,
длъжникът изпада в забава. С оглед диспозитивното начало, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва следва да се уважи както е поискана – от 16.1.2020г. до
4
16.1.2023г. , като размерът й – 397,66 лева, отново не е спорен по делото.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца се следват своевременно поисканите разноски :
102,20 лева държавна такса, 400 лева САТЕ, 50 лева депозит за свидетел, и следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, съобразно ниската фактическа и
правна сложност на делото.
Относно възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението на вещото
лице. Предварителният депозит, вносим от ищеца, е определен от съда, в съотвествие с
разпоредбата на чл. 28 във връзка с чл.23 от Наредба № Н-1/14.2.2023г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като изложените от ответника
обстоятелства не съставляват основание за намаляването му по чл.29 от същата Наредба.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** с адрес – ***, да заплати на ***ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата 1305лева , представляваща главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение от 1295 лева и ликвидационни разноски от 10 лева,
за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.6.2018г. по време на движение на л.а Ауди с
рег№ СА7817ТС по улица „Славовица“ , в района на 104 ОУ „Захари Стоянов“ ,
претърпени от попадане на л.а. в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законна лихва за период от 16.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 397,66 лева мораторна лихва за период от 16.1.2020г. до 16.1.2023г. и 652,20 лева
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ***: ***
АД ЕИК *** с адрес ***.
Сумата е платима по банков път, по сметка: BG79CECB97901061905000.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5