№ 9033
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Гражданско дело № 20221110102410 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу М. Г. Д.,
ЕГН:**********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, за заплащане на
сумата от 2 797,79 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от
20.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена
ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 23.04.2021 г. в размер на 269,25 лв., цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 52,53
лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 20.05.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 23.04.2021 г. в размер на 9,63 лв. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело № 28249/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответницата, която е подала
възражение за недължимост на вземането по издадената заповед, поради което на „Т. С.“
ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При
така изложените факти и като поддържа, че ответницата, като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр., ж.к., бл., вх., ет. ап., аб.№ 275325, е потребявала топлинна енергия,
която не е заплатена, поради което ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи процесните суми. Към исковата молба
са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие,
приемане на които като доказателства се иска.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника
1
чрез адв. О.Д., в който са изложени подробни съображения за недопустимост и
неоснователност на претенциите. Оспорват се изложените от ищеца факти, твърди се, че
липсва облигационна връзка между страните, респективно ответницата няма качеството на
потребител на топлинна енергия за спорния период. Заявява още, че не е собственик или
ползвател на процесния недвижим имот. Оспорва поставянето на длъжника в забава.
Оспорва дължимостта на цената на дяловото разпределение и поставянето на длъжника в
забава за нейното плащане. Оспорва размера на предявените искове. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
2
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира М. Г. Д. да е собственик на имота,
поради което се явява потребител на ТЕ. От ответника изрично се оспорва посоченото
качество, както и собствеността по отношение на процесния имот. От представен по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №23 от 12.12.2008г. обаче се
установява, че М. Г. Д. е закупила апартамент №109, находящ се в гр., ж.к., бл., вх., ет., като
владението по отношение на апартамента й е предадено след подписване на нотариалния
акт. От ответницата, чиято е доказателствената тежест за оборване на установената с писмен
договор собственост по отношение на имота, не са представени доказателства за
последващо разпореждане с имота, поради което М. Г. Д. се явява собственик на процесния
имот и съответно потребител. От ответника е представен Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 17.12.1997г. /стр.77 от делото/, съгласно който по отношение на имота
има запазено право на ползване от две лица. Независимо от това, настоящия състав намира,
че това право на ползване се е погасило през годините, доколкото видно от документите,
послужили за изготвяне на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №23 от
12.12.2008г. продавачката е придобила апартамента на 03.07.2007г. и и в самия НА
декларира, че по отношение на имота няма учредени вещни права, т.е. самата тя е закупила
апартамента малко над година преди да го продаде на М. Г. Д. без вещни тежести.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001
през м.11.2016г., м.05.2018г. и м.12.2021г. Установено е, че сградата на адрес гр., ж.к., бл.,
вх. е с непрекъснато топлоподаване през периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през
процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Действително
3
определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по
административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга периода на
претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен период
след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „Т. С.“ ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ
за отопление на имот с две отоплителни тела с действащи уреди за дялово разпределение и
радиатор в помещение „кухня” без уред за дялово разпределение за 2019г., а през 2020г. и за
трите отоплителни тела е пресметната ТЕ на мощност поради липса на достъп за отчет.
Установено е и, че за абоната се начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни на
два броя водомери, снети при редовен отчет за 2019г., а за 2020г. е съставен протокол за
липса на достъп за отчет, като разходът е определен за 1 бр. потребител, коригиран спрямо
данните от общ водомер. Установено е, че дяловото разпределение, извършвано от „Т. С.“
ЕООД е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни
от уреди за сградата и имота.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 1759,57лв., от която 1061,36лв. за отопление на имот
и сградна инсталация и 698,21лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че
изравнителната сума за процесния период е +934,97лв. за доплащане, т.е. сумата следва да се
прибави към сумата, получена по фактури за отопление. За определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и
обосновано.
От заключение на ССчЕ се установява, че към 25.05.2022г. няма данни за извършени
плащания за погасяване на задължения. Установен е размер на дължимата главница за цена
на доставена ТЕ в размер на 2771,93лв., а за цена на услуга дялово разпределение 52,53лв.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на
доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
4
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от
общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа
на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на
разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като
остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на
имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация,
ТЕ за отопление на общите части. Именно за да се гарантира остойностяване на
действителното потребление за потребителите е въведено задължение за осигуряване на
достъп за отчет на уредите, като липсата на дължимо поведение е санкционирана с
начислени на потребление на пълна мощност на уредите, съобразно отопляемия обем. Също
така ответникът не твърди и не се установява по делото да се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорил изравнителните сметки в установените
срокове, съгласно Общите условия, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по Наредбата за топлоснабдяване и при изричната възможност да се поиска
допълнителен отчет в срок до три месеца от получаване на дяловото разпределение от
представител на ЕС в резултат на което дяловото разпределение на всички абонати се
коригира. В случая е без значение дали в имота е имало или не конкретно потребление. В
случая задължението за отоплем период 2019-2020г. произтича от неизпълнение на
конкретно договорно задължение за осигуряване на възможност за отчет или констатация за
липса на уреди и радиатори.
Видно от заключението на вещото лице стойността на реалното потребление за
периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. е в размер на 2694,54лв., до който размер следва да се
уважи предявения иск.
Върху главницата от 2694,54лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
20.05.2021 г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр., одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
5
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр., одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото въпреки изричното указание, че ищеца следва да докаже публикуването на
фактурите и кога, не са представени доказателства в тази насока, поради което и
претенцията следва да се отхвърли.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „Т. С.“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
6
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството от заключенията на вещите лица се
установява, че услугата е била извършена, като от ССчЕ се установява и нейния размер –
52,53лв., поради което предявения иск следва да се уважи изцяло.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
563,10лв. за заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
От процесуалния представител на ответника се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на осн. чл.38,
ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000 до 5000 лв.
минималния размер на възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в
случая 449,04лв., което следва да се присъди съразмерно на отхвърлената част от исковете -
в размер на 94,01лв.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 28249/2021г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 54,94лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 43,89лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр., ул. №, против М. Г. Д., ЕГН:**********, с адрес гр., ул. №, ет., ап., че М.
Г. Д. ДЪЛЖИ на “Т. С.” ЕАД сумата 2694,54лв. - главница, представляваща цена на
7
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот – апартамент 109, находящ се в гр., ж.к., бл., вх., ет., аб.№ 275325 и сума
в размер на 52,53 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху сумите за периода
от 20.05.2021г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № 28249/2021г. по описа на СРС, 25 състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на главница за сумата над 2694,54лв.
до пълния предявен размер от 2 797,79 лв., претенцията за установяване дължимост на
мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019г. до
23.04.2021 г. в размер на 269,25 лв. и претенцията за установяване дължимост на мораторна
лихва върху сумата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
23.04.2021 г. в размер на 9,63 лв.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН:**********, с адрес гр., ул. №, ет., ап. да заплати в полза на
„Т. С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр., ул. № направените по ч.гр.дело №
28249/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на 54,94лв. за заплатена
държавна такса и 43,89лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал.
1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете в
размер на 563,10лв.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр., ул. № да заплати на
адвокат ОЛ. К. Д., с ЕГН ********** и адрес на упражняване на дейността гр., ул. №, ет.,
ап. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
осн. чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. съразмерно на отхвърлената част от исковете - в
размер на 94,01лв.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8