Решение по дело №780/2018 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 204
Дата: 15 ноември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20183320100780
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

204

 

Гр.Кубрат, 15.11.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на петнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                     

                Председател: Албена Великова

 

при  секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 780 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Ищците Ю.И.Р., ЕГН ********** и С.М.Р., ЕГН **********,*** чрез пълномощник адв.Петко Дечев от АК-Шумен, като твърдят, че с ответниците И.М.К., С.С.К. и Н.И.К. са съсобственици на дворно място, което по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/27.07.2009 г., съставлява имот с идентификатор 40422.505.1718, моли съда да разпредели правото на ползване върху свободната, незастроена част от този имот, находящ се на ул. „Мадара“ № 6 и № 6а, целият от 420 кв. м, а по скица 472 кв. м, съобразно заключение на вещо лице, което следва да се назначи, както и да разреши частично вътрешно изменение на разпределение за постигане надлежно оформяне на всяко едно от двете жилища в съответствие с размерите на парцела.  

Ответниците И.М.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН **********, и двамата с адрес *** чрез пълномощника си мл. адв.Садък Садък от АК-Разград заявяват, че така предявения срещу тях иск е неоснователен и недопустим, тъй като не са материално легитимирани страни по заявените от ищците претенции, поради това, че с НА за дарение на недвижими имоти № 96, том Х, рег. № 08738, дело № 1382/30.12.2016 г. на нотариус С. Садък с рег. № 004 на НК са прехвърлили правата си на собственост върху процесния имот на своя син – третия ответник.

Ответникът Н.И.К., ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощника си мл. адв.Садък Садък от АК-Разград депозира писмен отговор, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Заявява, че разпределение на ползването на имота е извършено през 1985 г. съобразно прилежащите части към двете къщи-близнак разположени съответно в скевероизточната и югозападната част на сградата построена в имот с идентификатор 40422.505.1718.  Прави възражение срещу исканото вътрешно изменение на разпределението, както и възражение за изтекла придобивна давност.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Видно от приложените към исковата молба НА за покупко-продажба на имот № 33, том V, дело № 1653/1975 г. и НА за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том V, дело № 1699/1975 г., и двата на Кубратски районен съдия, всеки от И.М.К. и Ю. И.Р.е придобил правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от дворно място с площ 420 кв. метра, находящо се в строителните граници на град Кубрат.

Не е спорно, а се установява от приложеното на л. 13 удостоверение, издадено от отдел „ТСУСЕ“ на Община Кубрат, че по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № 18-51/27.07.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, процесният имот е обозначен с идентификатор 40422.505.1718.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че въз основа на изготвен архитектурен проект, дадена строителна линия и определени нива, ищецът и ответникът И.М.К. изградили двуфамилна жилищна сграда-близнак на два етажа.      

С Решение № 92/27.07.1985 г. по гр. дело № 97/1985 г. по описа  на РС-Кубрат (л.63) е извършена съдебна делба като в дял на Я.И.Р. и А.М.Р. е поставена 1/2 ид. ч. от дворно място цялото от 420 кв. м, съставляващо имот пл. № 1718-II от кв.77 по плана на гр. Кубрат, заедно с жилището разположено в югозападната част на сградата, а на И.М.Г.и С.С.Г.е поставен в дял  1/2 ид. ч. от същото дворно място, заедно с жилището разположено в североизточната част на сградата. Макар по делото да не са представени удостоверения за идентичност на лица с различни имена (представено е на л.66 уд-е от 25.04.1990 г. за И.М.Г.), не се спори между страните, а се установява и от съвпадението с ЕГН-ра, че с българските имена Я.И.Р. и А.М.Р. са се именували ищците, а с българските имена И.М.Г.и С.С.Г.– ответниците И.М.К. и С.С.К..

С НА за дарение на недвижим имот № 96, том Х, дело № 1382/30.12.2016 г. на нотариус С. Садък с рег. № 004 на Нотариалната камара ответниците И.М.К. и С.С.К. са дарили своята 1/2 ид. ч. от поземлен имот с площ по НА от 420 кв. м, находящ се в гр. Кубрат, на ул. „Мадара“ № 6-6а, обозначен с идентификатор № 40422.505.1718 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № 18-51/27.07.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно със СОС, разположени в североизточната част на построената в имота сграда.

На скица на имота (л.31) ищците са обозначили начина на реално ползване на дворното място и жилищната сграда, а на л.33 са отразили предложението си за по-нататъшно ползване.

По искане на ищците е извършена СТЕ, по която вещото лице е изготвило проект за разпределение ползването на незастроената част от дворното място, като Дял I с площ от 175.5 кв. м от югоизточната страна на поземления имот да се ползва от ищците, а Дял II с площ от 175.5 кв. м от северозападната страна на поземления имот – за ответниците. Заключението на експерта като компетентно извършено и обосновано съдът възприема изцяло.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Доколкото първите двама ответници са прехвърлили правото си на собственост върху процесния имот на третия ответник, то исковете предявени срещу тях следва да се отхвърлят като неоснователни.

Предявеният иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ, по отношение на която мнозинство или не е било формирано, или е взело решение, вредно за нея.

Претенцията на ищците касае разпределяне ползването на незастроената част от дворното място. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗС дворното място е съсобствено между ищците и третия ответник при равни права – по 1/2 ид. ч. Съдът намира, че в разглеждания случай след като е била извършена делба на жилищната сграда, страните са разпределили и ползването на дворното място. В този смисъл е и признанието на ищците, чрез представянето на защрихованата от тях скица, която отразява реалното ползване на същото (в който смисъл е и проекта на вещото лице). Съпоставяйки двете защриховани скици на л.31 и на л.33, съдът констатира, че претенциите на ищците относно разпределение на ползването не касаят дворното място, а жилищната сграда. Но последната в развилото се делбено производство по гр. д. № 97/1985 г. е била поделена между тях, като в дял на ищците е поставена югозападната част, а на първите двама ответници – североизточната част от къщата-близнак.

По отношение искането за вътрешно изменение правото на ползване на двете жилища – самостоятелни обекти, както е посочило и вещото лице, това предполага изготвяне на цялостен технически проект, подготвен от архитекти и съответните инженери, тъй като промяната предназначението на помещенията ще засегне и конструкцията на постройката. Касае се за продължителна и сложна процедура по ЗУТ, която не би могла да се развие в настоящото съдебно производство.

Поради изложеното съдът намира, че претенцията за разпределение ползването на незастроената част от дворното място и за вътрешно изменение правото на ползване на двете жилища – самостоятелни обекти по отношение и на третия ответник следва да се отхвърли като неоснователна.

В производство по разпределение ползването на съсобствен имот, имащо характер на съдебна администрация, всяка от страните следва да понесе такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстваща на размера на дела й в съсобствеността, а разноските за заплатени адвокатски възнаграждения следва да останат за сметка на страните така, както са извършени.

В настоящия случай с оглед отхвърляне молбата на ищците, сторените от всяка от страните разноски следва да останат така както са направени.

Мотивиран така, Кубратският районен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ молбата на Ю.И.Р., ЕГН ********** и С.М.Р., ЕГН **********,*** чрез пълномощник адв.Петко Дечев от АК-Шумен против И.М.К., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН ********** и Н.И.К., ЕГН **********, вс.  с адрес ***, за   разпределяне правото на ползване върху свободната, незастроена част от поземлен имот с идентификатор 40422.505.1718, находящ се в гр. Кубрат, на ул. „Мадара“ № 6 и № 6а, целият от 420 кв. м, а по скица 472 кв. м и за частично вътрешно изменение правото на ползване на двете жилища – самостоятелни обекти в съответствие с размерите на парцела, на основание чл. 32, ал.2 от ЗС, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -  Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  Председател: /П/ Ал. Великова