№ 706
гр. Пловдив , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330200577 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030-012317 от
10.11.2020г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на Г. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, са
наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 1450 /хиляда
четиристотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката, по съображения, изложени в жалбата и в
допълнителни мотиви, иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноските по делото. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява
лично, а се представлява от процесуален представител - адв. Т.Т., който
поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител. В изпратеното по делото становище, Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, моли за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
минимума, предвиден в Наредбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
1
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателката Г. Д. Д. е бил издаден АУАН Серия АА №937621
от 13.10.2020г. за извършено на 13.10.2020г. в 00:10ч. в гр. Пловдив на бул.
„Асеновградско шосе” до №1, в посока бул. „Менделеев“, нарушение за
превишаване на разрешената скорост със 128 км/ч. при управление на МПС –
лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ***. Моторното превозно средство,
собственост на жалбоподателката се движело със 178 км/ч, при разрешена
скорост за населеното място от 50 км/ч. Посоченото нарушение е било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC TFR1-M
№ 546 в снимка на клип №21918, в която скоростта била отразена като 184
км/ч и е бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в
полза на водача. Процесното техническо средство е от одобрен тип с издадено
Удостоверение №10.02.4835. АТСС е преминало последваща проверка,
обективирана в Протокол №4-32-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M от дата 13.03.2020г.
Материалите по случая са били прегледани от свид. С.В., на длъжност
*** при ***. Тъй като от снимките на заснетото нарушение,
регистрационният номер на процесното МПС не е бил особено четлив и за да
се изключат всякакви съмнения за действителния извършител на
нарушението, са били използвани и прегледани записите от камерите за
видеонаблюдение, намиращи се на бул. „Асеновградско шосе“. Извършени са
били и справки за автомобили със същите характеристики, с оглед на което се
е установило наличието на пет МПС, отговарящи на зададения критерий, като
единствено процесният автомобил е бил преминал в конкретното време през
бул.„Асеновградско шосе“.
След извършените действия и прегледа на всички материали, е било
установено, че процесният лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, е притежание
на жалбоподателката Д., за което е била призована от органите на реда.
Последната е попълнила декларация, в която посочила, че на дата 12.10.2020
в 00:10ч. управлява конкретното МПС. Предвид неопровергаване на вината
от страна на Д. за безспорно установеното административно нарушение, свид.
В. съставил в нейно присъствие акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу АУАН и въз основа на него, е било издадено Наказателно
постановление №20-1030-012317/ 10.11.2020г., с което на жалбоподателката
Д. са наложени административни наказания - глоба в размер на 1450 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на
актосъставителя С.В., разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел.
Съдът кредитира показанията му като достоверни, логични, последователни и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
2
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, тъй като на 13.10.2020г. около 00:10ч. същата се е движила с
установена скорост от 178 км/ч при разрешена в населеното място скорост от
50 км/ч. Посоченото е превишение на разрешената скорост за управление на
МПС в населено място със 128 км/ч в повече. Безспорно е и обстоятелството
за собствеността на автомобила, видно от приложената по делото справка на
КАТ за регистрация на МПС. На основание чл.188, ал.1 от ЗДвП и
неустановяване на друго лице, което да е управлявало процесния автомобил
по това време и място, правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката Д..
Нарушението е било заснето с ATCC TFR1-M № 546 в снимка на клип
№21918, в която скоростта била отразена като 184 км/ч и е бил отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза на водача, за което
е прието, че последният се е движел със 178 км/ч. За конкретното мобилно
ATCC, е доказано, че отговаря на установените технически изисквания, и е
преминало съответната проверка. По отношение на тези обстоятелства, като
част от административната преписка са представени Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от 24.02.2010г., с валидност
до 24.02.2020г., както и Протокол от проверка №4-32-20/13.03.2020г. Следва
да се отбележи, че независимо от срока на валидност на удостоверението, се
приема, че движението на автомобила е заснето от одобрен тип средство за
измерване, тъй като последваща проверка, вече със срок на валидност до
13.03.2021г. /12 месеца от датата на издаване на протокола/ се счита за
форма на контрол на средствата за измерване, която удостоверява това
съответствие.
Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г., то за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол, съгласно приложението към
Наредбата. В конкретния случай протокол по чл.10 от Наредбата е бил
съставен, в който отразените данни съответстват на процесното време и
място, както и на номера на статичното изображение, включително и на
полицейския патрул контролирал движението по пътния участък,
индивидуализиран с регистрационен номер. По делото е наличен и снимков
материал, на който е заснето нарушението. Налице е ясна връзка между
процеснoто НП и приложения към него клип от радар TFR1-M № 546. От
протокола за използване на АТСС се установява, че техническото средство е
било позиционирано с място на контрол в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско
шосе“ до №1. Работата с него е започнала на 12.10.2020г. в 20:00 часа и е
приключила в 01:00 часа на 13.10.2020г. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден №21902, а последното с №21918.
Процесният клип е с №21918 и следователно е заснет от техническо средство
TFR1-M с идент. №546 на дата 13.10.2020 г. В случая, дори в повече, е
приложен и снимков материал на пътния патрул и разположението на уреда в
него, тъй като се установява, че АТСС тип TFR1-MN е средство, което се
3
поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква
изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл.10, ал. 3 от
Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от
пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в
разговорната реч „триножници“.
По аргумент на противното, следващ от нормата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, правилно е съставен АУАН и въз основа на него е издадено
наказателно постановление, вместо електронен фиш, доколкото за
извършеното нарушение, освен глоба, е предвидено и наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство и отнемане на контролни
точки. Въпреки тази особеност, следва да се има предвид, че действително
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, касае електронен фиш по чл.189, ал.4 от
ЗДвП, но тя е приложима и в настоящото производство, доколкото
електронният фиш се издава при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. Разликата, в случая, се дължи единствено на
факта, че с оглед установеното превишение на разрешената скорост, в
санкционната норма е предвидено налагането на две наказания в условията на
кумулативност, а именно глоба и лишаване от право да управлява МПС,
поради което на лицето не е издаден електронен фиш, а е съставен АУАН и
наказателно постановление. Ето защо, следва да се приеме, че в случая
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е приложима и може да се предостави
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, тъй като в
противен случай се поставя в неравностойно положение с лицата, на които се
издава електронен фиш, единствено и само съобразно установеното
превишение на скоростта, което е недопустимо. Във връзка с посоченото и в
съответствие със закона, жалбоподателката Д. е била призована от
съответната териториална структура на МВР, за да декларира в писмена
форма по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП данни, ако не тя, а друго лице, е
извършило нарушението, както и такива за негово копие на СУМПС. Същата
се е явила и вместо за 13.10.2020г. в 00:10ч., е отразила, че на 12.10.2020г. в
00:10ч. самата тя е управявала процесния автомобил. Грешно отразената дата
от Д. в декларацията - умишлено или не, предвид застъпването на
денонощието, не се отразява върху цялостния доказателствен материл и
формирания от съда извод за извършено от жалбоподателката нарушение и не
следва последната да черпи позитиви от собствената си грешка, тъй като
органите на реда са извършили процедура по призоваването й. Въпреки
действията им, жалбподателката не е опровергала вината си, тъй като на
практика деклрация по чл.189, ал.5 от ЗДвП за управлението на МПС от
друго лице в процесното време и място, отсъства и е ирелевантно колко
грешна информация същата ще поднесе за самата себе си. Нещо повече,
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, не е условие за законосъобразност на
НП, така че дори органите на реда са направили в повече, като са я призовали,
тъй като законодателят е поставил тази възможност изрично във волята на
нарушителя и то при положение, че действително друго лице е управлявало
4
автомобила, каквото в случая не се установява. При тези съображения, съдът
намира за неоснователно това възражение.
В конкретния случай безспорно се установява, че мястото на
извършеното нарушение фактически и официално е с административен адрес:
гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до №1. Това обстоятелство
безспорно се доказва от приложените по делото писма на Община Пловдив и
Район „Тракия“ Община Пловдив, съответно с вх. №15753/31.03.2021г. и с вх.
№16432/05.04.2021г. по описа на ПРС за обхвата на процесната територия. В
последното се обяснява и за невъзможността да се посочат координати с
местоположението на този адрес, именно с оглед започналата след 1999г.
масова приватизация, изменението на регулацията и създаването на нови
УПИ. Фактически мястото на нарушението и автомобилът в нарушение, лек
автомобил „БМВ 320 Д“, индивидуализиран с рег. № *** безпротиворечиво
се установява и от кредитираните от съда показания на разпитания
актосъставител. В показанията си, същият изрично заяви, че в случая, за да се
изключат всякакви съмнения за действителния извършител на нарушението,
поради нечетливия регистрационен номер на МПС, се е наложило
преглеждането на записите от камерите за видеонаблюдение, намиращи се на
бул. „Асеновградско шосе“. Извършени са били и справки за автомобили със
същите характеристики, и въпреки наличието на пет МПС, отговарящи на
зададеното условие, единствено процесният автомобил е бил преминал в
конкретното време през „Асеновградско шосе“. Ето защо, описанието на
нарушението като конкретизация дата, време, място и обстоятелствата, на
които се основава е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че
жалбоподателката е разбрала за какво точно нейно поведение, за кога, за къде
и за кое МПС е санкционирана. Наведените в тази посока възражения за
недостатъчно добре индивидуализирано място, неяснота в кооординатите на
последното и заснетия автомобил, са неоснователни и единствено целят
освобождаването на нарушителя от административнонаказателна отговорност
на формално основание.
На следващо място, с оглед момента на извършеното нарушение,
правилно е подведено под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП с общото
ограничение на скоростта до 50 км/ч в населено място – бул. „Асеновградско
посе“ до №1. Що се отнася до направеното от жалбоподателя възражение за
приложение в случая на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съдът го намира също за
неоснователно. Съгласно последно цитираната разпоредба ако до влизане в
сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Действително в случая, към момента на разглеждане на делото от съда, е
налице отсечка от процесния участък, в който вече е въведено различно
ограничение на скоростта в населеното място с пътен знак „В26“ по смисъла
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а именно 70 км/ч. Посоченото, обаче, представлява
променена фактология на конкретното населено място, а не по-благоприятен
закон, който би освободил или обуславил по-леко наказание на нарушителя,
поради което съдът не споделя и това твърдение на жалбоподателката.
Предвид безспорно установеното извършителство на нарушението и
5
вината на жалбодателката, както и неоснователността на наведените
възражения, правилно е била ангажирана отговорността й.
Санкционната разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда
административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за превишаване
над 50 км/ч, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата
се увеличава с 50 лв. В момента на нарушението разрешената максимална
скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с 128
км/ч. Т.е. наложило се е удвояването на фиксираната санкция от 700 лева,
поради 15 пъти превишаване на всеки 5 км/ч на вече превишена с 50 км/ч за
населено място скорост, като правилно са определени наказанията - глобата в
размер от 1450 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство.
Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят, дори разкрива по-висока степен на
обществена опасност от типичните случаи на този вид нарушение. Отчетено е
недопустимо управление на МПС със 178 км/ч в населено място, което е,
както вече се посочи, със 128 км/ч над разрешените 50 км/ч. Тук съдът
поставя внимание на характера на процесното нарушение - касае за умишлено
нарушение, с висока степен на обществената опасност, по отношение, на
което е налице изключително висока обществена чувствителност и
нетърпимост, предвид зачестилите подобни нарушения по пътищата и
поставянето в опасност на най-ценното благо - човешкият живот.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна
на наказателното постановление. АУАН и НП са издадени от компетентни
лица и в съотвествие със законоустановените срокове.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Въпреки изхода на делото, доколкото отсъства направено искане за
разноски за юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна, както и
извършени действия по защита от такъв в писмено становище или явяване в
съдебно заседание, съдът не следва да присъжда разноски в нейна полза.
Предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление,
претенцията на жалбоподателя за разноски, представляващи адвокатски
хонорар, съдът намира за неоснователна.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1030-012317 от
10.11.2020г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на Г. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, са
6
наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 1450 /хиляда
четиристотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7