№ 907
гр. Велико Търново, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110103979 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. ф., гр. София срещу И.
Н. И., с което се иска да бъде прието за установено съществуване на вземане
на ищеца за сумата от 8 827.36 лева, представляваща изплатено обезщетение
за имуществени вреди от настъпило на 14.7.2018 г. по вина ответника пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
3084/2024 на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ е изплатил
обезщетение за имуществени вреди по автобус марка „Мерцедес“, модел „313
ЦДИ“, рег. № ***, настъпили при ПТП от 14.7.2018 г. Твърди, че виновен за
реализиралото се ПТП е ответникът, който управлявайки товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „1017“, рег. № *** с превишена скорост не е
реагирал за спиране в момента на пукане на гума, загубил е контрол над
управляваното МПС и е реализирал ПТП с автобус марка „Мерцедес“, модел
„313 ЦДИ“, рег. № ***. Заявява, че ответникът е управлявал товарния
автомобила без за същия да е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, както и че с потърсен да възстанови изплатеното,
но плащане не последвало.
1
Ответникът признава предявения иск и представя доказателства за
изплащане на претендираната сума. Счита, че разноските за исковото
производство следва да останат в тежест на ищеца.
В проведеното открито заседание пълномощникът на ищецът не изпраща
представител, като с писмена молба признава плащането на сумата от 9 585.12
лева, но заявява, че тази сума не покрива цялото вземане и дължими остават
разноските за исковото производство.
Процесуалният представител на ответника моли предявеният иск да бъде
оставен без разглеждане с оглед извършеното плащане, за което са
представени доказателства с отговора на исковата молба. Счита, че
доверителят му не е дал повод за завеждане на делото и разноските по същото
следва да останат в тежест на ищеца.
Великотърновският районен съд, като съобрази събраните
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 558, ал. 7 от КЗ.
С оглед направеното признание на иска, по делото се явяват безспорни
обстоятелствата относно реализирането на твърдяното ПТП, причинените
щети, техния вид и размер, причинната връзка между ПТП и щетите, вината
на ответника за настъпване на ПТП, както и че при настъпване на
произшествието за управлявания от ответника лек автомобил не е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Не е спорно също и се установява от признанието на ищеца, че след
завеждане на делото в погашение на задължението си ответникът е заплатил
сума в общ размер от 9 585.12 лева.
Със задължителните разяснения в ТР № 3 от 2017 г. по т.д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. В случая такава уговорка между страните
липсва и в този смисъл, съдът намира, че за съдебните разноски, предмет на
издадената заповед за изпълнение и за съдебните разноски по исковото
производство не се прилагат правилата за поредност на погасяване на
2
задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като същите не са ликвидни и
не подлежат на погасяване до влизане в сила на заповедта за изпълнение, по
аргумент от чл. 416, ал. 1 ГПК до влизане в сила на съдебното решение. До
този момент тяхното съществуване и размер зависи от изхода на спора, поради
което същите не могат да бъдат предмет на погасяване по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД.
В контекста на изложеното, съдът приема, че от платената сума от
9 585.12 по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се погаси законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението /7.8.2024 г./ до датата
на плащане на сумата /20.2.2025 г./, която лихва е установена от съда при
условията на чл. 162 ГПК и възлиза на 661.74 лева. От остатъка от внесената
сума – 8 923.38 лева се погасява претендираната главница в размер на 8 827.36
лева и остава надплатена сума в размер от 96.02 лева. Следователно налице е
цялостно погасяване на главницата и законната лихвата, предмет на исковата
претенция.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като
такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на
исковите суми, то и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен, но поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени именно в тежест на ответника. Така в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 176.55 лева за заплатената държавна
такса за производството, както и юрисконсултско възнаграждение в размер от
150.00 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК за исковото
производство. С оглед остатъкът от извършеното плащане в хода на процеса в
размер на 96.02 лева същият следва да бъде признат като плащане на разноски
за заповедното производство, поради което дължими за това производство са
разноски в размер от 200.53 лева.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. ф., гр. София за приемане за установено по
отношение на И. Н. И., ЕГН **********, че ответникът дължи ищеца за
сумата от 8 827.36 лева, представляваща изплатено обезщетение за
имуществени вреди от настъпило на 14.7.2018 г. по вина ответника пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
3084/2024 на Районен съд – Велико Търново, като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН ********** да заплати на Г. ф., гр. София сумата
от 326.55 лева, представляваща направените в исковото производството
разноски, както и сумата от 200.53 лева, представляваща направените
разноски в производството по ЧГД № 3084/2024 на Районен съд – Велико
Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4