Р Е
Ш Е Н
И Е №260759
гр. Пловдив, 29.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА
ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №6529/2020г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия Г №0016315, с който на Й.Ч., ЕГН/ЛНЧ **********,
е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1
вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Жалбоподателят
оспорва издадения срещу него Електронен фиш /ЕФ/, като излага доводи за
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание се представлява от
процесуалния представител – адв.Б., която поддържа жалбата и направените с нея
искания.
Въззиваемата
страна ОД МВР - Пловдив, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител. В депозирано до съда становище
навежда твърдение за неоснователност на жалбата. Прави искане за нейното
отхвърляне и потвърждаване на издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде
намалено до минимално предвидения в закона размер. Претендира направените по
делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, /лице, което е било
санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ серия Г №0016315 е издаден срещу Й.Ч.,
ЕГН/ЛНЧ **********, за това, че на 17.04.2020г. в 14:36 часа на Републикански
път II-86км 19+240 в
посока гр.Асеновград, жалбоподателят като физическо лице, притежаващо лек
автомобил „Шкода Суперб“ с рег.№ **, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, с което е нарушил
разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1
вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство/система Multa Radar SD 580 №
00209D32АСЕ1. Извършена била служебна проверка в
Гаранционния фонд, която потвърдила, че към процесната дата /17.04.2020г./ за
конкретното МПС с рег. № ** няма
сключена активна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава служебна проверка
в Гаранционния фонд била направена и към дата 15.01.2020г. за процесното МПС, в
резултат на която било установено, че за същия лек автомобил била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 23.12.2019г.
16:18 часа и крайна дата на покритие 23.12.2020г. 23:59 часа към „ЗАД Дал Бог:Живот
и Здраве“ АД, която обаче била прекратена на 24.01.2020г. 00:00 часа. В
забележка към справката било посочено, че не били изпълнени задълженията по
чл.263, ал.1 от КЗ, да бъде уведомен застрахователят за промени в
регистрационния номер на МПС, който да подаде данни в ИЦ към ГФ. Резултатът от
проверката бил намерен по подаден номер на рама на МПС.
Фактите се установяват от всички приложени по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.
Въз основа на събрания по делото доказателствен
материал съдът приема, че по категоричен начин се установява управление в
посоченото в ЕФ време и място на процесния лек автомобил, регистриран на
територията на Република България, за което МПС е нямало сключена от
жалбоподателя, като негов собственик задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. От представената по преписката справка от страницата на
Гаранционен фонд се установява безспорно, че към 17.04.2020г. за процесното МПС
е липсвала активна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. жалбоподателят не
е имал сключена такава за лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег.№ **, негова собственост, и същият не е
изпълнил задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която норма задължава всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Действително по делото от страна на жалбоподателя е представено заверено копие
на задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, застрахователна полица
№BG/30/119003520730, с посочен в нея срок на договора от 16:18 часа на
23.12.2019г. до 23:59 часа на 23.12.2020г. Видно от полицата, същата е сключена
от Й.Ч. за лек автомобил, без регистрация, с рама №**, като е отбелязано, че
застрахователната премия е платима еднократно в брой. За заплащането на
застрахователната премия е представено заверено копие на сметка №18606581/23.12.2019г.
по горепосочената застрахователна полица.
Впоследствие процесното МПС е било регистрирано на територията на
Република България, за което е било издадено Свидетелство за регистрация на МПС
/представено по делото част І/, видно от което МПС „Шкода Суперб“ с
горепосочената рама е с рег.№**. След регистрацията обаче жалбоподателят е бил
длъжен да представи на застрахователя данни за българския номер на
застрахованото МПС в срок до 1 месец от началото на валидност на застрахователната
полица, като при неизпълнение на това задължение полицата се счита прекратена
от следващия ден от изтичане на този срок, така както изрично е указано в
сключения от Ч. застрахователен договор. След като не е сторил това,
застрахователната полица е била прекратена към дата 24.01.2020г., видно от
представената по делото справка от страницата на Гаранционен фонд. За
възможността застрахователната полица да бъде прекратена при непредставяне на
данни за българския номер на застрахованото МПС жалбоподателят е бил уведомен с
изрично въведена в застрахователния договор клауза, който договор е бил лично
подписан от Ч.. Предвид на това, съдът намира, че за управляваното към 17.04.2020г.
МПС „Шкода Суперб“ с рег.№ **, не е бил сключен от собственика му договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Й.Ч.. В случая собствеността на
процесния лек автомобил е установена и доказана от приложената по преписката
справка от централната база данни на КАТ относно първоначалната регистрация и
собствеността на превозното средство.
Нарушението е установено посредством АТСС тип „Multa
Radar SD“, представляващо базирана стационарна система за
измерване на скоростта в двете посоки и регистрация на пътни нарушения.
Системата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под №4888, видно от представеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.12.4888, издадено от Института по метрология.
Въпреки безспорността на извършеното нарушение,
съдът приема, че в случая е налице основание за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в хода на административното производство по неговото издаване.
В разглеждания казус допуснатото нарушение е
било установено с автоматизирано техническо средство, видно от описателната
част на обжалвания ЕФ. В този случай приложение намира нормата на чл.638, ал.4
от КЗ, съгласно която, когато с АТСС е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал.1. От съдържанието на цитираната разпоредба от КЗ е видно, че
нормата допуска да се издаде ЕФ за нарушение, изразяващо се в липса на такава
задължителна застраховка, но само при управление на МПС. Процесният електронен
фиш обаче не съдържа описание на този факт /управление на МПС/ и не става ясно
дали на собственика се вменява отговорност за управлението на превозното
средство, без да е сключена преди това застраховка „Гражданска отговорност“,
или само поради факта, че в качеството си на собственик не е предприел
необходимите действия, с оглед сключването на тази застраховка. Безспорно ЕФ
следва да съдържа всички факти и обстоятелства, включени в състава на
нарушението, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на
доказване и е недопустимо същите да бъдат установявани единствено и само от
доказателствата по делото. Изложената празнота при описание на изпълнителното
деяние в атакувания ЕФ е довела до нарушаване на правото на защита на
подведения под отговорност субект и възпрепятства възможността му да разбере
какво му е вменено и срещу какви факти следва да организира защитата си
своевременно и в пълнота. Предвид на
това съдът намира разгледания ЕФ за издаден в противоречие с процесуалните
правила, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен. В този
смисъл е и Решение №2027/12.11.2020г. по к.а.н.д. №2220/2020г. на
Административен съд Пловдив.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена още с
подадената жалба. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се
представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300
лева. Предвид направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, преценката
за дължимостта и размера на възнаграждението, съдът направи към момента на
постановяване на решението и с оглед действащата отново към този момент
редакция на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за
прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в минимален
размер. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата,
следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г №0016315, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на Й.Ч., ЕГН/ЛНЧ **********, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/.
ОСЪЖДА
ОД на
МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Б.,***,
сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.