РЕШЕНИЕ
№ 1017
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330117080 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Г. С. Г. против „Креди
Йес“ ООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено по отношение на „Креди Йес“ ООД, че клаузата на
чл. 8. от Договор за паричен заем № ** от 03.11.2022 г., предвиждаща
задължение за заплащане на неустойка в размер на сумата 1 527, 60 лв., е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, чл. 143, ал. 1, т. 5 и т.
19 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с
чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Ищцата твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем
№ ** от 03.11.2022 г., по силата на който ищеца – кредитополучател, е
предоставена сумата от 2 000 лв., срещу насрещното задължение на ищеца да
върне сумата от 2 421, 40 лв. Твърди, че с договора е установен месечен
лихвен процент от 3, 330 % и годишен лихвен процент от 48, 442 %. Твърди,
че в клаузата на чл. 8 от Договора е установено задължение за заплащане на
неустойка в размер от 1 527, 60 лв. Счита, че така установената неустойка е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че клаузата за
неустойка е недействителна и на основание чл. 143, т. 19 ЗПК, тъй като с
последната се установява задължение в размер – почти равен на
1
предоставената заемна сума, като по тази начин се нарушава принципа за
добросъвестност и справедливост. Сочи, че неустойката е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвижда необосновано високо
задължение. Твърди, че с посочената клауза се предвижда допълнително
ъзнаграждение за крдитора и по същество представлява добавък към
възнаградителната лихва. Сочи, че основаната й цел е да се достигне до
неоснователно обогатяване на кредитора. В този смисъл се позовава на
съдебна практика. Сочи, че клаузата не е индивидуално уговорена. Твърди, че
с установяване на задължение за неустойка се достига до заобикаляне на
разпоедбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и клаузата е недействителна по смисъла на
чл. 21 ЗПК. Твърди, че годишният процент на разходите, посочен в договора
за кредит не отговаря на реално приложения. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Креди Йес“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът излага
подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Сочи, че
между страните е сключен договор за паричен заем № ** от 03.11.2022 г. по
молба на ищеца, като в полза на последния е предоставена преддоговорна
информация чрез Стандартен европейски формуляр. Сочи, че в договора е
предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнение а
което се начислява неустойка, като ищецът е бил уведомен за условията на
договора. Сочи, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена между
страните, като клаузата е установена под отлагателно условие – в случай, че
кредитополучателят не представи обезпечение чрез поръчител в тридневен
срок от сключване на договора. Твърди, че размерът на неустойката е
предварително установен по волята на страните, като неустойката е израз на
принципа на свободата на договаряне. С последната е установен размерът на
обезщетението за кредитора при неизпълнение на задълженията на длъжника
и охранителната неустойка се дължи в нейния пълен размер към момента на
настъпване на предпоставките за начисляването й. Твърди, че неустойката не
представлява разход по управление на кредита, нито допълнителна печалба
към възнаградителната лихва. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
2
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск за установяване
недействителността на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД, чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и на
основание чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.
По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по
релевираните от ищеца основания за недействителност на посочената клауза
на основанията, изложени в исковата молба, с която е отправено искане до
съда за установяване недействителността на клаузата за неустойка на няколко
самостоятелни основания.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните
е сключен договор за паричен заем № **/03.11.2022 г., по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2 000 лв. срещу насрещното
задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 2 421,
40 лв. на 11 месечни вноски, всяка в размер от 220, 12 лв., с падеж на първата
вноска на 02.12.2022 г. и падеж на последната вноска на 02.10.2023 г. Към
договора е представен и погасителен план, обективиран в приложение,
неразделна част от договора. Установен е месечен лихвен процент от 3, 330 %
и годишен процент на разходите от 48, 442 %.
В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят
поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ
на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от
следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т.
3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл.
10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4
от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение
на това задължение в размер на сумата от 1 527, 60 лв., която се заплаща
разсрочено съобразно погасителния план към договора.
Договорът между страните е сключен при отнапред установени от
кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са
неразделна част от условията на договора.
По делото са представени Общите условия, относими към процесния
договор за заем.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Общите условия са посочени
условията, на които следва да отговарят обезпеченията, като е установено, че
за гарант следва да бъдат осигурени две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да има нетен размер на осигурителния
доход над 1 000 лв., съгласно справочните данни на НОИ, да работи по
3
безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем сключен със
заемодателя, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да
няма кредити към банки или финансови институции с класификация,
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Установено е, че залогът
следва да е върху движима вещ – на стойност два пъти по-висока от общата
стойност на плащанията по договора за заем, включващи главница и лихва, а
ипотека – да е първа по ред.
Следва да се пристъпи към разглеждане на първото, посочено от ищеца
основание за недействителност на клаузата за неустойка, а именно – поради
установяването й в противоречие с добрите нрави.
В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в
размер на сумата от 1 527, 60 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски.
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността
4
си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от
заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от Договора във вр. с чл. 10 от Общите
условия. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено
като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за
осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да
върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното
възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като
неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.
В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято
стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност
съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение
за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено
допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по
който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено
неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и
възнаградителната лихва.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за
заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се
увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за
установяване недействителността на клаузата на чл. 8, ал. 1 Договора, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен, поради
което не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите посочени от
ищеца основания за недействителност на тази клауза.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
размер на сумата от 61, 11 лв. за заплатена държавна такса.
5
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата
от 452, 76 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на
възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното
не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Креди Йес“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.
„Лозарска“ № 12,, по предявения от Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес с. Т.,
бул. ****, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 8. от
Договор за паричен заем № ** от 03.11.2022 г., предвиждаща задължение за
заплащане на неустойка в размер на сумата 1 527, 60 лв., е нищожна, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Г. С. Г., ЕГН **********, сумата от 61, 11 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 17080/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв. Д. В. М., АК – Пловдив, с адрес гр. П, бул. *****, сумата от 452, 76 лв. –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
гр.д. № 17080/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6