№ 49
гр. Габрово , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня И. Николова
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Административно
наказателно дело № 20214210200151 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.К. К.
от гр. Габрово против Наказателно постановление № ********** от 02.02.2021г. издадено
от Директора на РДГ Велико Търново.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено от
некомпетентен за целта орган, като не е вярна отразената фактичека обстановка. Не било
извършено нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По съображения изложени в жалбата се претендира отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ответната РДГ Велико Търново оспорва жалбата,
счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло
потвърдено.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Свидетелите Т.Г. и Д.Г., служители на РДГ Велико Търново извършили на
12.07.2020г. в 13,20 часа проверка в имот с № 13218.211.599, попадащ в отдел 318, подотдел
„з1” землище Габрово – насаждение, в което се извършва добив на дървесина. При
проверката на място е установен свидетелят Р.П. и още две лица – М.Д. и А.Д., като в
момента на проверката извършвали добив на дървесина. При поискване от страна на
проверяващите на документите свързани с извършвания добив на дървесина, установили, че
лицата извършващи добив на дървесина в проверяваното сечище нямат издадено
разрешение за достъп до горска територия. Позволителното за сеч е издадено на лесовъд
П.К.. Проверяващите провели телефонен разговор с лесовъда К. и го уведомили за
извършването на проверката, но същият заявил, че не може да присъства.
За извършената проверка е съставен констативен протокол серия В № 007166 от
12.07.2020г.
За установеното нарушение на чл. 12 б ал.1 т.4 от Наредба №1 за контрола и
опазването на горските територии е съставен АУАН от 04.08.2020г. против П. К. К. в
негово отсъствие, след надлежно отправена покана за явяване. Впоследствие съставеният
АУАН е надлежно връчен и подписан.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № **********
от 02.02.2021г. от Директора на РДГ Велико Търново, с което на П. К. К. за нарушение на
чл. 12б ал.1 т.4 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии му е
наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257 ал.1 т.1 от ЗГ
По делото са изслушани показанията на свидетелите Т.Г., Д.Г. участвали в
проверката и свидетелят П.П., присъствал при съставянето на АУАН, които изцяло
потвърдиха фактическите констатации изложени в констативния протокол и съставения
АУАН.
Изслушани са показанията на свидетеля Р.П.. От показанията на свидетеля Пурлев се
установи, че при извършване на проверката от страна на служителите на РДГ В. Търново е
извършван добив на дървесина от свидетеля и А.Д. и М.Д.. Позволително за достъп в гората
му било издадено на П.К. на 11.07.2020г. В деня на проверката, свидетелят не бил с
автомобила, с който бил предишния ден, а с бус и позволителното било останало в
автомобила. Проверяващите поискали разрешително, но не могъл да го представи.
По делото е приложено Позволително за сеч № 0559127 издадено на П.К., със срок
запровеждане на сечта от 03.06.2020г. – 30.11.2020г.
Безспорно установено по делото е, че при извършената проверка разрешително за
достъп до горска територия на лицата извършващи дърводобив в сечището не е било
представено, като такова не е било въведено в информационната система на ИАГ.
2
По делото наред с жалбата е представено Разрешително за достъп до насаждения, в
които се извършва добив на дървесина, със срок на валидност от 12.07.2020г. до
12.07.2020г., издадено от П.К., което разрешително не е било представено в хода на
административно наказателното производство.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състава на
съда намира, че е осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 12 б ал.1 т.4 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, поради
което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Безспорно е, че жалбоподателят е имал качеството на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ, тъй
като е бил регистриран в регистъра на ИАГ София, като лесовъд и е получил
позволителното за сеч в имота и в това си качество е длъжен да следи за наличието на
документи за достъп до съответната горска територия и това му задължение е било налице
през цялото време докато се е провеждал добива на дървесина.
Съгласно посочената, като нарушена разпоредба на чл. 12 б ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи
за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до
съответната горска територия.
Достъпът до съответната територия, съобразно нормата на чл. 24, ал. 1 от същия
подзаконов нормативен акт се обективира чрез издаване на разрешително за достъп до
насаждения, съдържащ изискуеми по ал. 2 реквизити.
Съгласно чл. 24, ал. 4 от Наредбата, лицето, издало позволителното за сеч, въвежда в
информационната система на ИАГ данните по ал. 2, т. 2 към съответното позволително за
сеч, а именно - имената на лицата, на които се разрешава достъп и постоянните им адреси
по лична карта. Разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на
дървесина, се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч.
собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания
лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч /чл. 24, ал. 1 от наредбата/.
Съгласно чл. 24, ал. 3 от наредбата, лицето, издало разрешителното за достъп, го
предоставя на лицето, издало позволителното за сеч. Разрешителното за достъп е валидно от
момента на въвеждането на данните по ал. 2, т. 2 в информационната система на ИАГ / чл.
24, ал. 6 от наредбата/. Именно от този момент лицата, посочени в разрешителното, имат
право на достъп в съответната горска територия за извършване на дейности по добив на
дървесина.
В посочената Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не е регламентиран срок за въвеждане на
3
тези данни от лицето, издало позволителното за сеч.
Срок е регламентиран само при промяна на данните на лицата, на които е разрешен
достъпът, което следва да се отрази незабавно в информационната система на ИАГ.
Това не е било сторено и към датата на проверката извършена от служителите на РДГ
В. Търново, лицата установени в сещището – Р.П., М.Д. и А.Д. не са имали разрешително за
достъп до горска територия, което да е било въведено в информационната система на ИАГ.
Такова не е било представено и в писмена форма при проверката. Предвид липсата на
въведено разрешително в информационната система на ИАГ, не е било налице
валидно разрешителното за достъп към датата 12.07.2020г., поради което не е следвало да се
допускат посочените лица в сечището да осъществяват дърводобив. Това е следвало да стане
след въвеждането на данните в информационната система и валидирането на
разрешителното съгл. чл. 24, ал. 6 от посочената наредба.
Правилно и в съответствие с установените и посочени в наказателното
постановление факти е квалифицирано нарушението, като такова по чл. 257, ал.1, т.1, във
връзка с чл. 12 б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
За така описаното и квалифицирано административно нарушение е приложена
съответната санкционна норма по чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, като определената санкция е в
предвидения минимален размер от 300 лева
Липсват основания да се приеме, че случая е маловажен и се приложи чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не се различава от обичайните нарушения от този вид.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното
производство приключило с издаването на наказателното постановление.
Не са налице твърдяните в жалбата нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентно за това лице, съгласно
разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ визираща оправомощено от министъра на
земеделието, горите и храните длъжностно лице от РДГ. В процесния случай с такива
правомощия са натоварени директорите на РДГ, съобразно приложената Заповед № РД49-
199/16.05.2011 г. на МЗХ.
При тези съображения съдът прие, че обжалваното НП е постановено в съответствие
с процесуалния и материален закон, поради което следва да се потвърди.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по делото.
4
Съгласно чл. 63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
Чл. 27е. от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37 ал.1 от
ЗЗП, е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
Съобразно изложеното съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на РДГ
Велико Търново направени по делото разноски в размер на 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 02.02.2021г.
издадено от Директора на РДГ Велико Търново, с което на П. К. К. от гр. Габрово, ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257 ал.1 т.1 от ЗГ, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА П. К. К. от гр. Габрово, ЕГН ********** да заплати на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново сумата в размер на 80 лева представляваща
направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 63 ал.5
от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен
срок от получане на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5