Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

       16.10.2019 г., гр. Плевен

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА  НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 1805 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от Ю.М.А. ***, ЕГН **********, против НП № 19-0256-000638 от 11.06.2019г. на Началник РУ към О.н.М. РУ-Долна Митрополия, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.42 ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 /двеста/ лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като изразява становище относно незаконосъобразността на атакуваното НП и моли за неговата отмяна.

         Ответникът по жалбата – О.н.М. РУ-Долна Митрополия, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

 

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕСНОВАТЕЛНА.

 

         В АУАН Серия „Д“ бл.№ 771728/21.05.2019г., е посочено, че  жалбоподателят Ю.М.А. ***, ЕГН ********** управлявал на 21.05.2019г. в с. Брегаре, МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф” ДК № ***, негова собственост, и че като водач на визираното МПС в 18:40 часа, движейки се в същото село по ***, в посока с. Ставерци с несъобразена скорост предприема маневра изпреварване, като водачът пред него в същото време с л.а. „Опел Зафира“ с ДК № *** преви ляв завой по ул. „Искър“ и настъпва ПТП с материални щети.

Горното установили длъжностните лица при РУ-Долна Митрополия – актосъставителят Ч.С.Ч. и свидетелят Г.К.Ф.,  като за установените в съставения АУАН нарушения св. А.И.Ч. вменил на Ю.М.А. нарушения, както следва: на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.42, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

 

Въз основа на съставения АУАН и останалите материали по административната преписка административнонаказващия орган - Началник РУ към О.н.М. РУ-Долна Митрополия издал оспореното НП, в което Ю.М.А. бил наказан за едно нарушение по акта, а именно за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ч.С.Ч., Г.К.Ф. и А.И.Ч., АУАН Серия „Д“ бл.№ 771728/21.05.2019г. на л.3, Заповед на л.5 до л.7 от делото.

 

НП се явява незаконосъобразно от процесуалноправна страна.

 

Настоящият съдебен състав приема, че както в акта, така и в наказателното постановление, не са спазени част от императивните изисквания установени към съдържанието им в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно: за точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, за посочване на нарушената законова разпоредба, както и че липсва съответствие между текстовото описание на нарушението и правното му квалифициране, от една страна, и санкционната разпоредба – от друга.

Разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водача, който ще предприеме изпреварване преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво“.

Съгласно посочената санкционна разпоредба, тази на чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр. 5 от ЗДвП който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие – а именно за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението – се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

В същото това време цитираната единствено в АУАН разпоредба за вменено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП гласи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Ако към момента на съставяне на акта актосъставителят не е можел да изясни по категоричен начин какво точно е било фактическото положение в случая, то АНО е разполагал с възможност за това, съобразно правомощията му, разписани в чл.52, ал.4 от ЗАНН, които не е упражнил. В случая АНО не е изяснил това, поради което и съдът приема, че обстоятелствата на нарушението, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, не обосновават признаците на посочения административнонаказателен състав и не позволяват преценка за законосъобразност на квалифицирането на деянието, респективно решаване на спора по същество.

Отсъствието на ясна констатация за конкретното фактическо положение, води до незаконосъобразност на АУАН и постановлението, тъй като прави обвинението неопределено, а това ограничава не само възможността на нарушителя да  разбере  за  какво точно е привлечен да отговаря, но и прави невъзможна преценката законосъобразна ли е правната квалификация на деянието му. 

Липсата на съответствие между описанието на нарушението и посочения като нарушен закон в АУАН, от една страна и тези в НП и вписаната санкционна разпоредба от друга, съществено нарушава процесуалните правила и принципите, на които се основава административното наказване, а отделно от това ограничава и възможността на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря и въз основа на какви факти, така че  адекватно да организира  защитата си.

Допуснатите нарушения са съществени, неотстраними са на този етап от производството и обосновават извод за незаконосъобразност от процесуална страна на обжалвания административен акт.

         Воден от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  НП № 19-0256-000638 от 11.06.2019г. на Началник РУ към О.н.М. РУ-Долна Митрополия, с което на жалбоподателя Ю.М.А. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.42 ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: