МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 25
ОТ 27.01.2020
г.
ПО НОХД № 7605/2019 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI
СЪСТАВ
Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за
разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 390/2018 г. по описа на
ОСлО и пр.пр. № 7378/2018 г. по описа на РП Пловдив срещу А.В.Н. за това, че на
неустановена дата в периода 29.05.2014 г. – 30.07.2018 г. в гр. Пловдив, като длъжностно
лице – **** на „Пловдивпроект“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********, е присвоил
чужди пари – 33 590,63 лева, собственост на „Пловдивпроект“ ЕООД гр. Пловдив с
ЕИК *********, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и
управлява – престъпление по чл. 201 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият
е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на
държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като се определи в размер на девет месеца лишаване от свобода,
което след редукцията по чл. 58а от НК да възлезе на шест месеца. Пледира така
определеното наказание да не се изтърпява ефективно, а спрямо подсъдимия да
бъде приложен чл. 66 от НК, като изпълнението на наказанието да се отложи за
срок от три години. Поддържа предявения граждански иск и предлага да бъдат
определени в тежест на подсъдимия разноските по делото.
Представител на ощетеното юридическо лице,
правоприемник на „Пловдивпроект“ ЕООД, в качеството му граждански ищец,
поддържа предявения граждански иск и моли да бъде приет за основателен и
доказан, с което подсъдимият да бъде осъден да заплати претърпените имуществени
вреди.
Защитникът на подсъдимия пледира за липсата на
субективна страна на деянието на подсъдимия, поради което моли той да бъде
признат за невиновен. Евентуално пледира, ако подсъдимият бъде признат за
виновен, то да му се определи наказание в предвидения минимум, а по предявения
граждански иск – съдът да не се произнася, тъй като е свързан с бъдещ
граждански процес.
Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа
становището на защитника си. С последната си дума моли за справедлива присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият А.В.Н. е роден на *** ***., ****,
български гражданин, с висше образование, пенсионер, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
Дружество „Пловдивпроект“ ЕООД в различно време от
съществуването си е било държавно, след което е било приватизирано и е преименувано
на „Пловдивстройпроектинвест 2000“ ЕООД. С протокол от 28.05.2014 г.,
позовавайки се на Решение по търговско дело № 50/2005 г. на Окръжен съд
Пловдив, с което е обявен за нищожен договора за продажба чрез конкурс на 80 %
от дяловете на „Пловдивпроект“ ЕООД и анексите към него, и въз основа на
решение № 7420 от 04.09.2007 г. по фирменото дело на дружеството, с което са
заличени вписаните в Търговския регистър обстоятелства относно прехвърлянето на
дружествените дялове от Държавата на купувача „Пловдивстройпроектинвест 2000“
ЕООД, и съдебно решение по търговско дело № 533/2010 г. на Окръжен съд Пловдив,
с което вписването на увеличаване на капитала на приватизираното дружество е
признато за недопустимо, ***ът на регионалното развитие възстановил
регистрацията на „Пловдивпроект“ ЕООД и капитала на дружеството, бил освободен ****я
на „Пловдивстройпроектинвест 2000“ ЕООД и назначен за **** на търговското
дружество „Пловдивпроект“ ЕООД подсъдимият А.Н., като възнаграждението му било
определено съгласно принципите на чл. 33 от ПРУПДТДДУК.
На 03.07.2018 г. Н.Н. в качеството си на *** на
Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/ издал Заповед №
ТЗ-30, с която подсъдимият бил освободен като **** на „Пловдивпроект“ ЕООД,
като за **** на дружеството бил избран Г.В.Г..
След като му бил връчен договорът за управление
свидетелят Г. посетил на 31.07.2018 г. „Централна кооперативна банка“, където
била банковата сметка на „Пловдивпроект“ ЕООД, за да смени спесимена. В
разговор с банковите служители разбрал, че по сметка на дружеството има 26.20
лв. и че предния ден Н. е изтеглил 900 лв. Вписването като **** на Г.Г. в
Търговски регистър към Агенцията по вписванията станало на 27.07.2018 г. На
01.08.2018 г. Г. се явил на работа в дружеството, където заварил подсъдимия А.Н.
и свидетелката А.И.А. – **** на дружеството. Г. поискал да бъде съставен
протокол и да му бъде предоставена документацията на дружеството. Подсъдимият заявил,
че няма готовност да предаде документацията, тъй като същата се намирала в гр. П.,
където живеел. Същия ден свидетелят Г. получил печата на дружеството и
ключовете от касата на дружеството. След проверка установил, че в касата няма
никакви пари. На следващата сутрин в дружеството била само свидетелката А. с
готов протокол, подписан от Н.. В т. 8 от Протокола било записано че към 31.07.2018
г. салдото на „Пловдивпроект“ ЕООД било 33 590.63 лв.
Такива пари в касата нямало, но с подписа си и изявлението подсъдимият
признавал, че са били налични в периода, когато е бил ****. В присъствието на новия
**** Г. свидетелката А. провела телефонен разговор с подсъдимия Н., в който той
заявил, че няма да подписва повече документи, тъй като вече не е **** на
дружеството и че липсващата сума от 33590.63 лв. е у него, но нямало да ги
предаде, понеже МРРБ му дължало пари за неизплатени заплати, отпуск и
обезщетение при пенсиониране.
В рамките на около един месец подсъдимият Н. върнал на
Г.Г. част от документацията на дружеството, но не представил никакви документи,
които да сочат, че МРРБ му дължи каквито и да е пари. Свидетелят Г. назначил експерт,
което установило, че действително за периода 01.01.2014 г. до 31.07.2018 г. в
касата трябвало да има налични 33590.63 лв. Тъй като подсъдимият отказал да
предаде горната сума, новият **** информирал за случая компетентните
правозащитни органи.
От назначена и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебносчетоводна експертиза се установява, че действително наличната
сума в касата на дружество „Пловдивпроект“ ЕООД трябвало да бъде в размер на 33590.63
лв.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от
събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно обясненията му,
дадени пред съда (л. 27 НОХД), показанията на свидетелите А.А. (л. 112, т. I ДП), Г.Г. (л. 114, т. I ДП), косвено от показанията на свидетеля С.Х. (л. 116,
т. I ДП), както и от приложените по досъдебното
производство писмени доказателства – копие от приемо-предавателен протокол № 1
от 01.08.2018 г. (л. 21, т. I ДП), протокол
№ ТЗ-30/03.07.2018 г. на МРРБ (л. 22, том I ДП), договор за възлагане на управление на еднолично
търговско дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала №
РД-02-16ф-3/31.07.2018 г. (л. 24, том I ДП),
договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с
ограничена отговорност с държавно участие в капитала № РД-02-16ф-3/29.05.2014
г. (л. 41, том I ДП), протокол № 13-24/28.04.2014
г. на МРРБ (л. 49, том I ДП), РКО от
01.08.2018 г. (л. 53, том I ДП), копия на
платежни нареждания и извлечение по сметка (л. 75-108, т. I ДП), копие на справка за възнагражденията на
подсъдимия за периода 2014-2018 г. и хронологична ведомост (л. 185-189, т. I ДП), договор за преобразуване чрез вливане от
15.02.2019 г. (л. 229, т. I ДП), протокол
№ ТЗ-60/15.11.2018 г. на МРРБ (л. 232, т. I ДП), заключение на съдебносчетоводна експертиза (л. 3,
т. II ДП), включително и справка за съдимост,
характеристична справка и др.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия, където по същество сочи, че
е задържал парите на дружеството за свои цели, се подкрепят от останалите
гласни и писмени доказателства. В този смисъл обясненията му се допълват по
показанията на всички свидетели, особено на А.А. и Г.Г., които лично са
възприели изявленията на подсъдимия, че парите са у него и не желае да ги
върне, тъй като му се дължат по сключения договор за управление, липсата на
паричната сума в касата на дружеството и по банкова наличност.
Събраните
гласни доказателства се потвърждават и от писмените доказателства, сред които РКО,
платежни нареждания, извлечения по сметка и други банкови документи, протоколи
и решения на МРРБ, свързани с преобразуването и съществуването на ощетеното
юридическо лице, както и от изготвената и приета съдебносчетоводна експертиза.
Последната съдът оцени като компетентно изготвена със съответните професионални
знания и опит в кръга на компетентност на вещото лице, поради което следва
изцяло да ѝ се довери.
Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на
съкратено съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите,
изложени в обвинителния акт, който съдържа описание на всички съставомерни
признаци на повдигнатото обвинение, и съдът е направил преценка, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства, намира,
че в случая е безпредметно детайлното анализиране на събраните по делото
доказателства, доколкото по делото липсва спор както по фактите, така и по
правото. Въпреки това не се откриха данни, които да опровергават
доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната
съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата
обстановка по спора.
С оглед на това съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
От правна
страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява от правна страна, че А.В.Н. на неустановена дата в периода
29.05.2014 г. – 30.07.2018 г. в гр. Пловдив, като длъжностно лице – **** на „Пловдивпроект“
ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********, е присвоил чужди пари – 33590,63 лева,
собственост на „Пловдивпроект“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********, връчени му в
това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201
от НК. Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на
престъплението длъжностно присвояване.
Налице е специалното качество на субекта на
престъплението „длъжностно лице“. От една страна подсъдимият се е намирал в мандатно
правоотношение с ощетеното юридическо лице, тоест бил е организационно зачислен
в структурата на предприятието като него ****, а оттам и представител в
отношенията с другите субекти на правото. От друга страна от задълженията на
подсъдимия като **** съгласно подписания договор за възлагане на управление на
ЕООД с държавно участие в капитала е видно, че на същия е било поверено
разходването на средствата и упражняването на контрол върху финансите – чл. 3.4
от договора, като и цялостната организационна и ръководна дейност на
дружеството чл. 3.1 от договора.
Доколкото паричните потоци са постъпвали като плодове от собственост на
дружеството, то те са били и негова собственост и именно с тях е следвало
подсъдимият да се разпорежда, спазвайки правилата за разходване на имуществото
и опазвайки интересите на същото дружество. Следователно подсъдимият е заемал
както ръководна работа, така и длъжност, свързана с управление и пазене на
чуждо имущество по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и е притежавал
качеството на длъжностно лице по смисъла на същата разпоредба.
Налице е и специалният, изискуем от чл. 201 от НК,
предмет на престъплението - парична сума, която е поверена на дееца в
качеството му на длъжностно лице. Известно е, че поверяването на чуждо
имущество за управление и пазене може да се извърши под две форми - физическо
връчване на имуществото във фактическата власт на длъжностното лице или възлагането
на длъжностното лице да извършва известни юридически действия с имущество,
което не е непосредствено предадено в негова фактическа власт.
В случая се
касае и за типичния случая на поверяване, под формата на физическо връчване на
предмета на престъплението, но и за по усложнена форма. Във фактическата власт
на дееца пряко от ръководството на предприятието са предадени ключовете от
касата, където е следвало да се съхраняват документи и ценности. В същото време
с договора за възлагане на управление му е вменено задължението да организира и
ръководи дейността на дружеството, включително да определя разходването на
паричните средства и да упражнява контрол върху финансите. Именно във връзка с
обичайните функции и компетенции на ****я същият е имал достъп до банковите
сметки на дружеството и възможността да заявява за теглене в качеството си на
негов **** парични средства, собственост на ощетеното юридическо лице. В този
смисъл е налице поверяване на подсъдимия да пази и отчита сумите, получени от дейността
на дружеството, включително и плодовете от притежаваните от него вещи. От
изготвената по делото счетоводна експертиза се установява, че за периода
20.05.2014 г. – 30.07.2018 г. няма разлика между изтеглените от подсъдимия от
банковата сметка на дружеството в „ЦКБ“ АД парични средства и постъпилите в
касата на дружеството. Към 31.07.2018 г. по счетоводна сметка 501 „Каса в
левове“ сумата от 33 590,63 лв. е посочена като налична. Така е отразена
счетоводно, но като наличност липсва. Липсват и счетоводни данни, от които да е
видно на кои дати и в какъв размер е натрупана липсващата в касата на
дружеството сума от 33 590,63 лв. Същата сума деецът е получил от дейността
на дружеството и е имал задължение да я съхранява, отчита, да контролира разходването
ѝ и цялата финансова политика на юридическото лице.
Въпросната сума пари деецът е запазил в своя
фактическа и разпоредителна власт, не е изпълнил задължението си да отчете
същата и физически да я държи и предаде в касата на предприятието, с което и
изпълнителното деяние под формата на присвояване е довършено. Присвояването е
противозаконно, доколкото деецът не е имал правно основание да запази
фактическата и разпоредителна власт върху посочената парична сума. Точно
обратното, той е трябвало да я отчете и фактически да я предаде в касата на
предприятието. Независимо от неуредените взаимоотношения между подсъдимия и
дружеството, правовият ред в страната не допуска такова задържане на чужди
вещи, извън изрично уредените за това хипотези, каквито са принципните
положения на чл. 90 и чл. 91 от ЗЗД. В случая обаче не се е осъществявало право
на задържане или възражение за неизпълнен договор, тъй като не са били налице
предпоставки за това.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл като форма и вид на вината. Подсъдимият е осъзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко ги е
целял. Н. е бил със съзнанието, че изтегля парични средства от банковата сметка
на дружеството, които е следвало да бъдат отчетени и внесени в касата на
предприятието, съзнавал е, че неотчитайки ги ще причини вреда на имуществото на
управляваното от него дружество, като самият той неоснователно ще се обогати и
пряко е целял този резултат, тъй като без да има изискуемо и ликвидно право е
създал правно състояние на своене на паричните средства като дължими му и лично
негови. Съзнанието за дължимостта на отчитането на получената парична сума,
настоящият състав извлича от обстоятелството, че на подсъдимия е било известно задължението
му отчетността на финансите и за произтичащите от ръководната, организационна и
контролна работа права и задължения.
По вида и
размера на наказанието:
При индивидуализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът взе предвид, че производството по делото се е развило и
приключило по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което приложи разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК.
За престъплението по чл. 201, ал. 1 от НК, извършено
от подсъдимия се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, като
съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и
да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че по
отношение на подсъдимия следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 от НК
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в рамките на
законоустановения минимум, а именно девет месеца лишаване от свобода.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита високия
размер на присвоената сума. Като смекчаващи обстоятелства съдът оцени
изразеното съжаление за стореното, липсата на преходна съдимост и чистото
съдебно минало, напредналата възраст на подсъдимия, липсата на данни за каквито
и да било предходни противообществени прояви и добрите характеристични данни.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по отношение и на подсъдимия настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл
при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл
Решение № 144/20.02.2019 по н.д. № 598/2018 г. на ВКС, Решение № 75/21.08.2018
по дело № 327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н.д. № 93/2017 г.
на Върховен касационен съд, III н.о., Решение № 90/18.09.2018 по н.д. №
329/2018 на ВКС, Решение № 208/29.11.2018 г. по н.д. № 600/2018 г. на ВКС, I
НО.
Поради това, ограничаването на свободата на подсъдимия
чрез налагане на наказание „лишаване от свобода”, което безспорно в най-голяма
степен препятства и възможността на осъденото лице да извърши друго
престъпление, в конкретния случай би се явило съразмерно и съобразено с целите
на индивидуалната превенция. С него биха се постигнали и целите на генералната
превенция. В този смисъл наказанието следва да се определи по смисъла на чл. 54
от НК в посочените по-горе рамки при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, ориентирано по размер към минимума, но все пак
малко над него, като се отчете и отегчаващото отговорността обстоятелство. Това
свое решение съдът основава на становището си, че по-тежко по размер наказание
„лишаване от свобода“ е несъвместимо с личностните характеристики на подсъдимия
и деянието му и би надхвърлило целите на наказанието по чл. 36 от НК. От друга
страна отегчаващото отговорността обстоятелство не е толкова тежко, че да
определя по-тежко от избраното от съда наказание, и отстъпва значително пред
смекчаващите.
Затова наказанието се определи на девет месеца
лишаване от свобода, което след прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК се намали с
една трета. Така наказанието, което се налага, се определи на шест месеца
лишаване от свобода. Съдът намира, че това именно наказание няма да засегне
правата на подсъдимия, като то съответства на степента на обществена опасност
на престъплението и дееца и размера на предмета на престъпното посегателство.
Доколкото е в правомощието на съда да определи дали да
бъде наложено и кумулативното предвидено наказание лишаване от права по чл. 37,
ал. 1, т. 6 и 7 от НК и като взе предвид всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, личността на дееца и обществената опасност на
деянието му, смята, че същото не следва да бъда налагано заедно с определеното
наказание лишаване от свобода, което е достатъчно за постигане на целите по чл.
36 от НК. Налагането и на кумулативното наказание би надвишило целената
държавна принуда за поправянето на подсъдимия и оказването на целения
възпитателен, поправителен, възпиращ и предупредителен ефект спрямо него и
обществото. Ето защо и същото не наложи.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението
на чл. 55 от НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова,
което би обусловило извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не
са повече на брой от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер,
което е налага и определяне на наказанията по реда на чл. 54 от НК в посочения
размер.
Доколкото деецът е неосъждан и липсват данни за трайно
установени престъпни навици у него, то съдът намира, че целите на наказанието
могат да се постигнат и без реално изтърпяване на наложеното наказание. Затова
съдът намира, че предпоставките за приложението на института на условното
осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК са налице, доколкото и определеното от съда
наказание е до 3 години. Определи се изпитателен срок в размер на три години.
Същият изпитателен срок, съдът счита, че в максимална степен ще съдейства за
оказване на поправително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.
По
гражданския иск:
Преди всичко съдът счита за необходимо да посочи, че
от доказателствата се установява гражданският ищец „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. Пловдив е правоприемник на „Пловдивпроект“ ЕООД чрез
осъщественото преобразуване чрез вливане на второто дружество в първото, за
което се представи решение на МРРБ.
Предвид приетото за установено от фактическа и правна
страна, настоящият състав намира, че предявеният за съвместно разглеждане
граждански иск от ощетеното юридическо лице за претърпени имуществени вреди в
резултат от инкриминираното деяние, се явява доказан по основание и размер.
Налице са всички пет кумулативно изискуеми елемента от
деликтния фактически състав по чл. 45 от ЗЗД, а именно деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка и вина. Установи
се, че в резултат на виновните, умишлени, и противоправни действия на
подсъдимия, ощетеното юридическо лице, конституирано като граждански ищец, е
претърпяло имуществена вреда в резултат извършеното от Н. длъжностно
присвояване на парична сума, собственост на дружеството, в размер на 33 590,63
лева. Поради горното гражданският иск следва да бъде изцяло уважен.
Няма основание да бъде прието възражението на
защитника съдът да не произнася по предявения иск. С приемането му вече е
счетено, че гражданският иск е допустим, а и съдът не намира основания за
недопустимостта му.
По
разноските и веществените доказателства:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по досъдебното
производство разноски в размер на 586,50 лева, и по сметка на Районен съд Пловдив
в полза на ВСС сумата от 1343,61 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А.
Д.