№ 275
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501865 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1571 от 19.03.2024 год., постановено по гр.д.№ 6333/2023 год. по описа на
СГС, I-14 състав, „Уникредит Булбанк“ АД е осъдена да заплати на К. Д. Д. на правно
основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД сумата от 46 311.49 лева за периода от 01.06.2018 г. до
28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2023 г. до
окончателното плащане, като с решението са разпределени разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника „Уникредит Булбанк“ АД, като се излагат твърдения за
неправилност. Правят се оплаквания, че неправилно съдът е приел, че съгласно клаузите на
чл.10, ал.10 от договора за кредит са налице недължимо платени от кредитополучателя
суми. Считат, че клаузите които се отнасят до превалутирането на кредита не накърняват
правата на ищеца, а още повече, че кредита и не е превалутиран. Твърди, че неправилно
съдът не е приел възражението за изтекла погасителна давност,като считат, че в процесния
случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Моли се съда да
отмени решението и вместо него постанови ново с което иска да бъде отхвърлен.
Претендира разноските по делото.
Въззиваемият К. Д. Д. оспорва наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледани по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд е предявен от К. Д. Д. против „Уникредит Булбанк ” АД иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за връщане на сумата от 46 311.49 лева,
получена от ответника без основание за периода 01.06.2018 г. до 28.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Твърди се, че между страните е сключен Договор за ипотечен кредит №
9400/0285/16.10.2006 г. за сума в размер на 244 000 швейцарски франка, със срок до
05.10.2031 год., платим на 300 месечни вноски, дължими до 5-то календарно число на всеки
месец от срока на действие на договора, като е договорен гратисен период за първите 12
погасителни вноски, всяка по 1144 шв.франка, а 287 погасителни вноски в размер на
1593шв.франка, като кредитът е усвоен на 18.10.2006 г.
Поддържа се, че с Решение № 1133 от 12.2022 г. по гр.д. № 14192/2018 г. по описа на СГС и
Решение № 344 от 06.04.2021 г. по в.гр.д. № 3254/2020 г. по описа на САС са обявени за
нищожни редица клаузи от договора досежно едностранното изменение на
възнаградителната лихва от страна на Банката, както и прехвърлянето на валутния риск
върху ищеца и в резултат на установената нищожност банката е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 59 614.57 лева, представляващи неоснователно обогатяване за периода от
25.10.2013 год. до 05.05.2018 год. Посочената сума представлява разликата между това,
което кредитополучателя е следвало да заплати според параметрите на месечната вноска при
възнаградителната лихва /6.25%/ към датата на сключване на договора и валутния курс на
банката към дата на усвояване на кредита, и това, което е заплатено в действителност.
Твърди, че въпреки постановеното съдебно решение, за периода 01.06.2018 г. - 28.02.2023 г.
ответникът продължава да изисква заплащане на месечни вноски, без да взима предвид
установената нищожност на договорни клаузи.
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че в отношенията между страните е изцяло
съобразено влязлото в сила съдебно решение, поради което не е налице надвнесена от ищеца
сума по кредита за процесния период. Не е налице превалутиране на кредита. След влизане
в сила на решението банката е приложила фиксиран лихвен процент в размер на 6,254 %.
При условията на евентуалност навежда възражение за изтекла погасителна давност,
доколкото приложимата тригодишна давност за лихви е изтекла. Моли за отхвърляне на
иска.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на основания за прогласяването на
оспорените клаузи за нищожни, като неравноправни и вследствие на това реституиране на
получените без основание парични средства.
Не се спори по делото, че е сключен договор за банков кредит № 9400/0285 от 16.10.2006 г.,
между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, праводател на ответника „Уникредит Булбанк ” АД, в
качеството му на кредитор и ищеца К. Д. Д., като кредитополучател, по силата на който
банка е отпуснала на ищеца кредит в размер на 244 000 швейцарски франка, със срок за
погасяване до 05.10.2031 г. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, погасяването на кредита се
2
извършва с 300 месечни вноски, дължими на 5-то календарно число от всеки месец за срока
на действие на договора, като е предвиден гратисен период за първите 12 погасителни
вноски, всяка по 1 144 швейцарски франка, след който кредитополучателят следва да
заплаща 287 погасителни вноски, които се формират от сбора от главница плюс лихва,
определена на база плащащ лихвен процент, съгласно чл.9, ал.2, които към подписване на
договорa са в размер на 1 593 швейцарски франка. Актуализациите в базовите лихвени
процентни на банката се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска съгласно
т.3.12.4. „а“ от Общите бизнес условия на банката, за което кредитополучателят дава своето
безусловно и неотменяемо съгласие. Съгласно чл.8 при ползване и/или погасяване на
кредита във валута, различна от тази, посочена в договора, за арбитражиране се прилагат
съответните курсове на Банката за деня. В чл.9, ал.1 от договора е предвидено, че за
предвидения гратисен период се начислява фиксирана възнаградителна лихва от 2,9 %, а в
ал.2, че за останалия период до окончателното погасяване на кредита кредитополучателят
заплаща лихва, определена на база променлив годишен лихвен процент, образуван от
базовия лихвен процент на банката, намален с 0,366 % процентни пункта. В чл.10, ал.5 от
договора е уговорено, че кредитополучателят има право да поиска Банката да превалутира
представения му ипотечен кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или
евро, като за услугата се съгласява да плати съответната комисионна, съгласно Тарифата на
банката за физически лица. Кредитополучателят изрично се съгласява с подписване на
договора за кредит Банката да превалутира заема в лева или евро по търговски курс купува
на Банката към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащ бюлетин
за физически лица на Банката за съответната валута и съответния вид кредит. Съгласно
чл.10, ал.6 с подписване на договора за кредит кредитополучателят изрично се съгласява
Банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс
купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен
бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута. Правото за служебно
превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че средната стойност на
швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена
стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за
съответното полугодие се повиши с 20 % в сравнение със съответната стойност на
швейцарския франка към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита. В
чл.10, ал.9 от договора е посочено, че като превалутиране по смисъла на договора за кредит
се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при
което следва да се приложи действащият лихвен процент на Банката, съгласно лихвения
бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата по задължението. По
чл.10, ал.10 кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната
на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро /валутен риск/,
както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица
повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в
български лева в резултат на по-висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по
Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. Посочено е, че в тази връзка напълно
3
приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга
на БНБ или превалутирането, както и се съгласява да поеме всички евентуални вреди,
включително пропуснати ползи, произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите
след превалутиране на кредита. С чл.10, ал.11 кредитополучателят е декларирал, че при
подписване на договора са му били известни разпоредбите на чл.10 ал. 5 – ал.10 и че е
напълно запознат и разбира смисъла и последиците от същите разпоредби.
Устатновява се, че с решение от 12.02.2020 г. постановено по гр.д. № 14192/2018 год. по
описа на СГС, по предявени от К. Д. срещу „Уникредит Булбанк“ АД искове са обявени за
нищожни клаузите на чл.4, ал.1, изр.3 и 4, чл.9, ал.2, изр.1 и чл.10, ал.6 от договора, като
ответното дружество е осъдено да заплати стойността на недължимо платени погасителни
вноски в размер на 14 003.23 лева, за периода от 25.10.2013 год. до 05.05.2018 год.,
вследствие на едностранното повишаване на приложимия по договора лихвен процент.
Решението е обжалвано пред САС, където е образувано гр.д.3254/20 год., по което с влязло в
сила решение от 06.04.2021 год. решението на СГС е било отменено в отхвърлителната му
част, като въззивния съд е приел, че на потребителя неправомерно е възложен валутният
риск от повишаване на стойността на швейцарския франк спрямо лева/еврото, като е обявил
за нищожни и клаузите на чл.8, чл.10, ал.5, ал.9 и ал.11 от договора за кредит и сумата
подлежаща на възстановяване на ищеца е определена в размер на 59 614.57 лева, като
банката е осъдена да заплати стойността на заплатените в резултат на промяна на курса
валутни разлики.
Пред първоинстанционният съд е прието заключение на изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните и от
което се установява, че за периода от 01.06.2018 год. до 28.02.2023 год. погасени от ищеца са
суми в общ размер на 79 050.04 швейцарски франка, от които 41 013. 88 швейцарски франка,
представляват погасена лихва и 38 036.16 швейцарски франка – главница. При дължимата
договорна лихва съобразно лихвен процент по договора за кредит в размер на 6,25% от
страна на ответника е възстановена сума в размер на 3 065.55 швейцарски франка с левова
равностойност 5 757.35 лева. Левовата равностойност на платените суми, определена от
банката по курс на БНБ за деня предхождащ стопанската операция е общо в размер на
144 143.82 лева. Левовата равностойност на платените суми, определена по курс 1 CHF =
1.2376 лева /към датата на сключване на договора за кредит/, е в размер на 97 832.33 лева.
Установява се разликата от промяната на обменния курс швейцарски франк/лев, е общо в
размер на 46 311.49 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
При предявяване на иск с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че имуществото му е обедняло до претендирания размер, до който
размер патримониума на ответника се е обогатил и това обогатяване да е станало без правно
основание за това. В настоящия случай се установи, че между страните е възникнал
действителен договор за банков кредит, напълно усвоен от кредитополучателя.
4
Настоящия въззивен състав взе предвид, че между страните са налице влязли в сила на
22.06.2021 год. съдебно решение, постановено по гр.д. № 14192/2018 г. по описа на СГС и
в.гр.д. № 3254/2020 г. по описа на САС, с които са признати за нищожни клаузи от процесния
договор, с които е възложен на кредитополучателя валутния риск от увеличаване на
стойността на швейцарския франк спрямо лева/еврото, както и тези, даващи възможност на
банката да увеличава приложимия по договора лихвен процент – чл.4, ал.1, изр.3 и 4; чл.9
ал.2 изр.1; чл.10, ал.6; чл.8, чл.10, ал.5, ал.9, ал.10 и ал.11 от договора. Поради това
задълженията по кредита са дължими при начисляване на договорна лихва, определена към
датата на сключване на договора - 6,25% и при курс на швейцарския франк 1,2376 лева=1
CHF. Въпросът за валидността на тези клаузи е решен със сила на пресъдено нещо, поради
което не следва да се разглеждат наведените възражения на ответника относно тяхната
валидност – чл.299 ГПК и на основание чл.297 ГПК е задължително за настоящия съд.
С оглед прогласената нищожностт на клаузите, прехвърлящи валутния риск от промяна на
валутата на швейцарския франк спрямо лев/евро, то платените в резултат на тази промяна
завишени стойности на погасителните вноски са недължимо платени, т.е. платени без
основание.
Относно размерът на тези вноски, съдът взе придвид заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което установи, че банката е съобразила предходно поставеното съдебното
решение относно размера на приложимата договорна лихва, като е възстановила на ищеца
сумата от 3 065,55 швейцарски франка, представляващи надплатени суми, вследствие на
увеличаването на лихвения процент по договора за част от периода. Установи се също така,
че банката не е съобразила нищожността на клаузата за прехвърляне на валутния риск на
кредитополучателя за съобразяване на погасителните вноски във валутата на швейцарски
франк по курс към датата на усвояване на кредита - 1,2376 лева, поради което заплатените от
ищеца валутни разлики подлежат на възстановяване. От заключението се установи, че
надплатената сума, вследствие на увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо лев за
процесния период от 01.06.2018 г. до 28.02.2023 г. е в размер на 46 311.49 лева, до която сума
исковата претенция е основателна.
Релевираното възражение от въззивника за изтекла погадителна давност на вземането, съдът
намира за неоснователно. Това е така, тъй като в случая е приложима общата погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД. Макар и недължимо платеното да е престирано във връзка с
изпълнение на задължения, основани на възнаградителна лихва, то вземането има характер
на неоснователно обогатяване, което не попада в нито една от хипотезите на чл.111 от ЗЗД.
За да достигне до този извод съдът съобрази т.7 от ППВС от 28.05.1979 год., където е
постановено, че давностният срок за вземанията по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД е пет години по
смисъла на чл.110 ЗЗД и тече от момента на извършената престация. В този смисъл е
ирелевантно дали вземането е възникнало в резултат на заплащане на задължения за лихва,
главница или друг вид задължение, което нищожната договорна клауза е предвидила. В
случая първото плащане от ищеца на процесната сума е извършено на 05.06.2018 г., а
исковата молба е депозирана в съда на 31.05.2023 г., т.е. в рамките на петгодишния срок по
5
чл.110 от ЗЗД, поради което възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия разноски в размер на 4 000 лева, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1571 от 19.03.2024 год., постановено по гр.д.№ 6333/2023 год.
по описа на СГС, I-14 състав.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк” АД да заплати на К. Д. Д. сумата от 4 000 лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6