РЕШЕНИЕ
№ 1920
гр. Велико Търново, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора И. Д. И.
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110101878 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.2б ал.1 от
ЗОДОВ.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал искова молба пред*****, като
разпределения по делото докладчик изпратил делото по подсъдност на ВТОС, където било
образувано гр.дело*** Сочи се, че съдията-докладчик не подвигнал препирня за подсъдност,
а прекратил делото и го изпратил на ***ъдето било образувано гр.дело ****, а след
увеличение на размера на исковата претенцията делото е изпратено по подсъдност на ***
окръжен съд, а впоследствие е изпратено на ВТОС, където е образувано под номер ***., по
което дело производството е прекратено. Ищецът заявява, че в резултат от нарушаване
принципа на разумна продължителност на делото е претърпял и продължава да търпи
душевни страдания и е загубил доверие в правосъдието. Позовава се на разпоредбата на чл.6
пар.1 от КЗПЧОС, като заявява, че нарушаването на правото на разглеждане на делото в
разумен срок поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. Ищецът отправя
искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 6 000лв. на основание чл.2б от
ЗОДОВ, претендирани като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, за
които се твърди, че са последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на
гр.де*** в разумен срок, приключило в производството по гр.дело ***, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***, в
който искът се оспорва като неоснователен по съображения, изложени в отговора. Сочи, че
производството по гр.дело *** по описа на ***е образувано на 19.09.2024г. и е прекратено с
определение от 24.09.2024г., като след влизането му сила е изпратено на ВТОС. Заявява, че
производството се е развило и приключило в максимално кратък срок и не са налице
обстоятелства водещи до забавянето му при неговото разглеждане. Ответникът оспорва и
твърденията на ищеца, че са му причинени вреди и техния размер, като излага
съображенията си в отговора на исковата молба. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение.
1
Районна прокуратура В.Търново, в проведеното открито съдебно заседание, чрез
прокурор И.И. заема становище за неоснователност на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Производството по гр.дело №440/2024г. на **** е образувано по искова молба,
подадена от К. Г. Т. на *** , с която е предявен иск по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение за
неимуществени вреди. С определение от 24.09.2024г. производството по делото е
прекратено и изпратено по подсъдност на основание чл.7 ал.2 от ЗОДОВ на Окръжен съд
гр.В.Търново, където е образувано гр.дело*** което с определение от 21.10.2024г. е
прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд***.
Пред *** е образувано гр.дело ***. С разпореждане от 18.11.2024г. исковата молба е
оставена без движение с указания към ищеца за отстраняване на нередовността на исковата
молба. Ищецът е подал молба за изменение на исковата претенцията чрез увеличаване на
иска на 26000лв. Съдът е допуснал поисканото изменение на иска и изпратил делото по
родова подсъдност на ***
С определение от 29.01.2025г. производството по делото е прекратено пред **** и
делото е изпратено по правилото на чл.7 ал.2 от ЗОДОВ на Окръжен съд***предвид на това,
че един от ответниците е Окръжен съд г***
На 20.02.2025г. е образувано гр.дело***, като исковата молба е оставена без
движение като нередовна и с определение от 07.03.2025г. съдът е върнал исковата молба
поради неотстранени нередовности и е прекратил производството. Определението е влязло в
сила на 25.03.2025г.
По делото е представен констативен протокол от 24.04.2025г. от **** относно
постъпило заявление от К. Г. Т. срещу нарушаване правото за разглеждане и решаване на
гр.дело №440/2024г. по описа на **** в разумен срок, по което заявление е извършена
проверка, направени са горепосочените констатации и същото е отхвърлено като
неоснователно, тъй като продължителността не надхвърля разумния срок. С писмо до
заявителя Т., същият е уведомен за резултата от извършената проверка и за това, че
процедурата по Глава Трета „а“ от ЗСВ се счита изчерпана.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека, където е посочено, че всяко лице, при решаването на правен спор относно
неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок, от независим и безпристрастен съд. Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е предвидена
2
като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ, като съгласно
чл.8 ал.1 от ЗОДОВ претенцията за обезщетение се разглежда по посочения специален закон
и по реда на ГПК.
В разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ са посочени критериите при извършване на
преценка дали е нарушен принципа на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а
именно: общата продължителност и предмета на производство, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи.
В конкретния случай се претендират неимуществени вреди от продължило според
ищеца извън разумния срок производство пред Окръжен съд гр.Габрово.
Съдът намира, че не се установи твърдяното от ищеца нарушено негово право на
разглеждане и решаване на посоченото дело в разумен срок.
Гражданско дело №440/2024г. е образувано пред ***на, подадена от К. Г. Т., като
делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд гр.В.Търново на основание
чл.7 ал.2 от ЗОДОВ, предвид на това, че единия от ответниците е **** и съгласно
цитираната разпоредба, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът
изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен
съд.
Продължителността на делото пред Окръжен съд ***е 19 дни, което е установено и
при извършената проверка от*** по заявление на К. Т..
Впоследствие делото е разгледано от ВТОС, като, след като исковата молба е
оставена без движение като нередовна и нередовностите не са отстранени от ищеца,
производството е прекратено с влязло в сила определение на *** по гр.дело №156/2025г.
Общата продължителност на производството от започването му до приключването му е ****
което се установява и от представения по делото Констативен протокол от проверка от
24.04.2025г.
За да се приеме, че изискването за произнасяне в разумен срок не е било спазено,
следва да се установи, че това е станало само по вина на Държавата в лицето на конкретния
орган, в чиято компетентност е да се произнесе. В конкретния случай не се установи
бездействие на някой конкретен орган или негово действие, въз основа на което да се
приеме, че производството пред съответния съдебен орган е проведено извън рамките на
разумния срок. Напротив, ответника, срещу който е насочен иска, предмет на настоящото
производство, се е произнасял в рамките на предвидените в закона срокове. На следващо
място ищецът не доказа и твърдяните от него неимуществени вреди и тяхната връзка с
разглеждане на производството по горепосоченото гражданско дело.
С оглед изложеното съдът приема, че процесуалните действия са били извършвани от
ответника в кратки и разумни срокове и не са довели до забавяне на производството.
3
Производството пред **** по гр.дело №440/2024г е продължило по-малко от двадесет дни, а
и общата продължителност на производстото е такава, че не може да се приеме, че
надхвърля разумния срок за разглеждане и решаване на делото, още повече, че при
разглеждане на делото пред **** е било необходимо извършване на проверка по
редовността на исковата молба и след като съдът е установил, че същата е нередовна, е дал
указания на ищеца за отстраняването на нередовността на исковата молба.
След като не се установи нарушаване на принципа на разглеждане на делото в
разумен срок от страна на ответника, неоснователна се явява претенцията на ищеца за
обезщетение за неимуществени вреди и иска за обезщетение за неимуществени вреди по
чл.2б от ЗОДОВ за сумата 6000лв., се явява неоснователен и недоказан, поради което
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца не се дължат разноски.
От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на този ответник
следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за
настоящото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес ***против **** иск с
правно основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
6000лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване правото на разглеждане на гр.дело №440/2024г по описа на **** приключило в
производството по гр.дело №156/2025г по описа на ****, в разумен срок съгласно чл.6 пар.1
от ЕКЗПЧ , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на******* сумата
100лв./сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5