№ 476
гр. Пазарджик, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500544 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С определение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 240
по описа за 2022 година е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба
на М. И. Т., в частта, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр. 4 ЗЗД от М. И. Т., против Д. И. Р..
Прекратено е на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. №
240/2022 г. по описа на ВРС, в частта с която е предявен иск с правно
основание 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, от М. И. Т..
Осъдена е М. И. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В. ул.
Н.Х., № 10 да заплати на Д. И. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. В.
ул. „И.А.“, № 4, вх. А, сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.
За да постанови определение в този смисъл , съдът е приел,че с молба
от 28.05.2020 г., респективно от 17.05.2020 година ищецът предявява изцяло
нов иск, което е недопустимо.
Съдът е взел предвид ,че производството е образувано по иск с правно
основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД, евентуално съединен с иск с правно основание
по чл. 30 ЗЗД, предявени от М. И. Т., против Д. И. Р..
С разпореждане № 532/21.03.2022 г., постановено по делото съдът
оставил исковата молба без движение. Разпореждането било връчено на
1
10.05.2022 г., като в срок ищецът с молба от 17.05.2022 година отстранил
посочените нередовности, но наред с това е формулирал петитум по иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, като е поискал съдът да прогласи за
нищожно процесното дарение, поради липса на основание.
В срок определението е обжалвано с частна жалба от М. Т..
Намира определението за незаконосъобразно , тъй като счита , че е
налице допустимо изменение , направено ,чрез прибавяне на ново основание.
Освен това съдът неправилно присъдил разноски , тъй като нямало
такова искане , а и разноски не се дължали.
Съдът , като прецени ,че жалбата е допустима за да се произнесе по
основателността и взе предвид следното:
В исковата си молба против Д. Р. ищцата Т. е изложила обстоятелства ,
че дарила на ответника , неин племенник, недвижим имот, като тя
притежавала в изключителна собственост първия етаж и ½ идеална част от
дворното място.
Изложени са многословно обстоятелства за отношенията между
племенника и ,нея самата и нейната майка.
Твърди, че е сключила сделката с нежелание ,изпитвайки страх от
ответника и неговото поведение и тъй като тя е майка и били подложени на
ежедневен тормоз.
Тъй като сключила договора поради принуда , договора за дарение бил
унищожаем и моли съдът да се произнесе , в този смисъл.
Твърди още и ,че договорът е нищожен , тъй като мотивът , поради
който то единствено е направено противоречи на закона и добрите нрави.
Такива искания са формулирани в исковата молба – основаващи се на
чл.30 от ЗЗД и чл.226 ал.3 от ЗЗД, като втория иск е предявен при условията
на евентуалност. С молба по повод оставяне исковата молба без движение е
направено уточнение ,като главния иск е за прогласяване на нищожност на
основание чл.226 ал. 3 от ЗЗД , а евентуалния иск – този по л.30 от ЗЗД.
С решение на Велинградски районен съд №260047 от 02.03.2021г.
постановено по гр.д.№163/2020г. по описа на същия съд, е обявен за частично
нищожен, на осн. чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, Договор за
дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот №62/ 05.03.2015г.,
2
том I, рег.№ 890, нот. дело №61/2015г., по силата на който М. И. Т., ЕГН
********** от гр.В. ул.“Н.Х.“ №10, е дарила на Д. И. Р., ЕГН ********** от
гр.В. ул. „И.А.“ №4, вх.А, имота: Дворно място, съставляващо УПИ VI-3688,
в кв.150 по регулационния план на гр.В. цялото с площ по документ за
собственост от 500 кв.м, а по скица от 574 кв.м., представляващ имот с пълен
кадастрален номер 5013688, заедно с построената в него двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 80 кв.м., и построения в двора гараж с площ от
20 кв.м., находящи се на адрес: гр.В. ул."Н.Х." №10, до размера на 1 /2
идеална част от дарения с него имот. Със същото решение е осъден Д. И. Р.,
ЕГН ********** от гр.В. ул „И.А.“ №4, вх.А, да заплати на М. И. Т., ЕГН
********** от гр.В. ул.“Н.Х.“ №10, сумата от 2180лв, представляваща
разноски, направени за производството.
С решение №260136 от 23.06.2021г. постановено от същия съд по
същото дело, в производство по чл.247 ал.1 от ГПК е допусната поправка на
ОФГ в постановеното решение №260047 от 02.03.2021г. по гр.д.№163/ 2020г.
като в диспозитива на решението, след израза „до размера на ½ идеална част
от дарения с него имот се добави “дворно място и целия първи етаж, без
гаража“ и е оставено без уважение искането на ищеца М. Т. за поправка на
ОФГ в постановеното решение като в него се добави към
индивидуализацията на НА на израза „ по описа на помощник нотариус по
заместване на С.Д.-нотариус, вписан в регистъра на нотариалната камара под
№541 с район на действие РС-Велинград. С определение №260383 от
12.07.2021г. на същия съд и по съд.
С решение на въззивната инстанция по В гр.д.№ 740 по описа на съда за
2021 година , така постановените решения са обезсилени и делото върнато на
друг състав на РС за произнасяне по предявените искове ,въз основа на
изложените обстоятелства.
Съдът е мотивирал решението си , освен с произнасянето в повече от
поисканото и с констатациите ,че произнасянето не е по предявените искове
така както са формулирани в исковата молба на ищцата и на основание
заявените от последната факти и обстоятелства, с които обосновава
претенциите си за нищожност, а при условията на евентуалност и
унищожаемост на договора за дарение.
След връщане на делото първоинстанционният съд , съобразявайки и
3
изложеното в мотивите на въззивната инстанция е оставил исковата молба без
движение , като е дал указания за идивидуализиране на имота.
Указанията са изпълнени, като е преповторен и съответно петитум по
чл.226 ал.3 ЗЗД и 30 от ЗЗД- иск при условията на евентуалност. Освен това
обаче в молбата е посочено , че прогласяването нищожността на договора за
дарение се иска и поради липса на основание. Именно това , посочено в тази
молба е дало основание на съда , за да внесе яснота , по какви искове ще се
произнася с обжалваното определение ,да посочи, че връща исковата молба
по такъв иск и прекратява производството по него .
При договора за дарение основанието за извършването на
имущественото разместване е желанието на дарителя да облагодетелства
безвъзмездно дарителя. В това се изразява т.нар. donandi causa при чистото
дарение. Единствената типична и непосредствена цел на извършващия
дарение е да предизвика увеличаване имуществото на дарения за сметка на
своето имущество, без да очаква получаването на каквато и да е насрещна
престация.
Очевидна е разликата между обстоятелствата , на които ищцата се
позовава , предявявайки иск с правно основание чл.226 ал.3 във връзка с чл.26
ал.1 пр.1 и 2 ЗЗД и тази на чл.26 ал.2 пр.4-то от ЗЗД.
Дори да се приеме ,че в исковата молба в известна степен са изложени
обстоятелства , обосноваващи тезата ,че у ищцата е липсвало намерение да
дари имота, то тя не може да заяви тази си претенция за първи път при
повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, тъй като
изменение на иска в този смисъл по реда на чл.214 от ГПК, чрез добавяне на
ново основание към вече заявеното е недопустимо към този момент.
По изложените съображения , съдът намира ,че определението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Редът за произнасяне по дължимостта на разноските , присъдени ето
съда с обжалваното определение, е предвиден в чл.248 от ГПК.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд Велинград№ 319 от
4
25.05.2022 година , постановено по гр.д.№ 240 по описа за 2022 година, с
което е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба на М. И. Т., в
частта, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД от
М. И. Т., против Д. И. Р. и прекратено производството.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5