Р Е
Ш Е Н
И Е №173
гр.Кюстендил,
01.07. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на eдинадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря: М. С.
след
като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.гр.д.№210/2019
г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Г.Р.Ш., ЕГН ********** *** чрез адв. Е.Б.М. *** обжалва
решение №109/14.02.2019 г., постановено по гр.д. № 771/2018 г. по описа на ДнРС,
с което е отхвърлен предявеният от него срещу И.М.К. *** и М.И.К. *** иск за
обявяване на недействителност на разпореждането с недвижим имот по договор за
дарение, обективиран в нотариален акт №**, том **, дело №.**/20** г. като
неоснователен. Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е
неправилно като необосновано и постановено при противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че е налице погрешна правна оценка на
действителната фактическа обстановка, установена от доказателствата по делото. Изложени са
подробни съображения относно доказването на всички предпоставки за уважаването
на иска по чл.135 от ЗЗД. Твърди се, че изводите на съда за недоказаност на
обстоятелството, че имотът бил единствен на ответника, че същият е трябвало да
стане неплатежостособен, за да бъде уважен искът и че не е доказано, че
процесната сделка намалява имуществото на длъжника и води да се разплати с
кредитора са неправилни. Според въввиникът неправилно са присъдени разноски с
оглед на изричното изявление на
процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, че последните не
претендират разноски. Искането е да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на
ответниците, с който е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата,
както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени
при условията на чл. 12 от ГПК намира за
установено следното:
Атакуваният
съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при
спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество
е основателна. Съображения:
По делото е представен
изпълнителен лист, от който е видно, че „***” ООД гр. ***, А. Н. Ш., С. А. К., И.М.К. са
осъдени солидарно да заплатят на „ПроКредит (България)” АД сумата *** лв.,
представляваща просрочена главница по Договор за кредит спринт № ***/27.06.2008
г., наказателна лихва върху просрочена главница в размер на *** лв. за периода
29.12.2010 г.- 19.04.2011 г., просрочена лихва в размер на ** лв. за периода от
11.10.2010 г. до 19.04.2011 г., законна лихва от 20.04.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането и разноски в размер на ** лв. Въз основа на този
изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ М. Д.. Представено е Постановление от 18.11.2016 г. на ЧСИ М. Д.,
с което „***” ЕООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело в
качеството му на цесионер по договор за цесия, по силата на който „ПроКредит
банк България”АД е прехвърлила вземането си по изпълнителния лист.
С договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.10.2017 г. „***”
ЕООД е прехвърлило и продало чрез цесия
възмездно на Г.Р.Ш. свое парично вземане, произтичащо от просрочен и неизплатен
договор за заем. Общият размер на вземанията, които са прехвърлени на цесионера
възлиза на *** лв. В договора е посочено, че вземането произтича от договор за
кредит сключен между „Прокредит банк (България)” АД и „***” ООД
гр. Дупница, А. Н. Ш., С. А. К., И.М.К., като за вземането е образувано
изпълнително производство с № 141/2011 г. по описа на ЧСИ М. Д.. Представено е
потвърждение на „***” ЕООД по чл. 99 от ЗЗД
на извършената цесия на всички вземания, произтичащи от договор за
кредит №101- 473594/27.06.2008 г.
Представени са уведомления по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, с които кредиторът „***”
ЕООД е уведомил длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията на новия кредитор Г.Р.Ш.. С постановление
на ЧСИ М. Д. на основание чл. 429, ал.1 от ГПК ищецът е конституиран като
взискател по изпълнителното дело. Като такъв той е поискал извършване на
изпълнителни действия- опис на движими вещи, запор на банкови сметки на
длъжниците , което е видно от представените по делото молби вх. №
12822/29.12.2017 г. и № 820/22.01.2018 г.
По делото е представен нотариален акт за
дарение на недвижим имот №***, т.*, рег. № **, дело № */22.03.** г., от който е
видно, че на 22.03.*** г. длъжникът и ответник по делото И.К. е дарил и
прехвърлил правото на собственост на дъщеря си М.И.К. (втората ответница) върху
собствените си идеални части от недвижим имот, а именно:1/3 ид.ч. от урегулиран
поземлен имот пл. № ***, за който е отреден п.*, кв.* по регулационния план на
с. ****, общ. С., с урегулирана площ 862 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от
построените в парцела двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща търпим строеж е масивна сграда- гараж.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че искът е частично основателен.
Съгласно
чл.135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска да бъдат обявени за
недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го
уврежда, като целта на този отменителен иск е да се възпрепятства
недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на
кредиторите. От текста на посочената норма следва, че материалноправните
предпоставки за уважаването на този иск са следните: 1/ ищецът
да има качеството кредитор по отношение на ответниците, които чрез оспорваното
дарение са прехвърлили свое имущество на друго лице; 2/ ответникът да е извършил действие, с което го
уврежда; 3/ вземането, легитимиращо ищеца
като кредитор, да е възникнало преди действието, чиято относителна
недействителност се претендира; 4/
длъжникът да е знаел за увреждането; 5/ такова знание да е било налице и у
лицето, с което длъжникът е договарял. Ищецът е този, който следва да проведе
пълно и главно доказване на всички предпоставки по иска.
В конкретния случай безспорно се
установява, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника И.К.. По делото се установява, че този ответник заедно с други лица е имал парично задължение към „ПроКредит (България)”
АД, произтичащо от договор за кредит. Установено е също така, че е образувано
изпълнително производство в хода на което банката- кредитор е прехвърлила
вземането си на „****”ЕООД чрез договор за цесия, което дружество също чрез
договор за цесия е продало на ищеца Г.Р.Ш.
част от своето парично вземане.Следователно по силата на валидно сключения
договор за цесия от 25.10.2017 г. ищецът се легитимира като кредитор. Съдът
счита, че не е неоснователно възражението,
че договорът за цесия не е породил действието си, тъй като от
доказателствата не може да се установи размерът на покупната цена по §4, /2/ от
договора, което според процесуалния представител на въззиваемите било условия
за прехвърляне на вземанията по договора. Доколкото в отговора на исковата
молба също е била оспорена действителността на договора за цесия от 25.10.2017
г., а именно, че няма представени доказателства, че е платена цената по
договора, то е представено платежно
нареждане, от което е видно, че ищецът е наредил да се изплати сумата *** лв.
на цедента „****”ЕООД . Независимо, че в
представения в първоинстанционното производство договор за цесия договорената
покупна цена в §. 3, /1/ е заличена, от датата на платежното нареждане-
25.10.2017 г. и основанието за плащане-
покупна цена по договор за цесия
от 25.10.2017 г., може да се направи извод, че е заплатена цената по договора
за цесия, легитимираща ищеца като кредитор. Посоченото се потвърждава и от
представеното заверено копие на представения договор пред въззивната инстанция,
в който договорената цена не е заличена. От горното следва, че договорът за
цесия е породил действие и по силата на същия
ищецът е придобил качеството на кредитор по отношение на длъжника И.К..
Установява се и осъществяването
от страна на длъжника И.К. на увреждащо
кредитора действие, което е станало посредством сключването на договора за
дарение на идеална част на недвижим имот негова собственост - 1/3 ид.ч. от
урегулиран поземлен имот пл. № ***, за който е отреден п.*, кв.* по
регулационния план на с. ***, общ. С., с урегулирана площ 862 кв.м., ведно с
1/6 ид.ч. от построените в парцела двуетажна масивна жилищна сграда,
представляваща търпим строеж е масивна
сграда- гараж, което е видно от представения по делото нотариален акт за
дарение на недвижим имот №**, т.**, рег. № ***, дело № **/22.03.** г. С така
извършената разпоредителна сделка безспорно се увреждат интересите на
кредитора, тъй като чрез нея се препятства възможността му да насочи
принудително изпълнение срещу имот, собственост на длъжника, респ. да получи стойността му след
успешното провеждане на публична продан.
Вземането,
легитимиращо ищеца като кредитор, е възникнало преди сключването на договора за дарение, чиято
относителна недействителност се претендира. Видно от представеното по делото
постановление на ЧСИ М. Д. ищецът е конституиран като взискател по
изпълнителното дело на 28.12.2017 г., а сделката е сключена на 22.03.2018 г.
Съдът счита, че е доказано и знанието за увреждащия
характер на прехвърлителната сделка. От доказателствата по делото се
установява, че договорът за дарение е сключен след образуване на изпълнителното
дело, както се установява, че ответникът К. е бил уведомен за сключения договор
за цесия. Следователно същият е знаел, че ищецът е негов кредитор и че със
сключването на договора за дарение, неговите интереси ще бъдат увредени.
Вторият ответник е дъщеря на първия, като в случая презумпцията за знание по
чл.135, ал.2 от ЗЗД не е оборена при
условията на пълно и главно доказване. Следва да се посочи също така, че по
аргумент на чл. 135, ал.
1, изр. 2 от ЗЗД, доколкото
дарителят не е получил престация по сделката, то интересът на кредитора
по силата на закона е предпочетен.
С оглед на
изложеното, окръжен съд счита, че са налице предпоставките за уважаване
на иска. След като районен съд е отхвърлил исковете, то е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
С оглед на горното съдът ще отмени решението, с което
е отхвърлен искът и ще постанови друго, с което ще уважи искът.
Ответниците следва да заплатят на въззивника
поисканите от последния разноски в общ
размер на 2050.70 лв.( 1119.95 лв., направени пред първата инстанция и 930.75
лв., направени пред въззивния съд) съобразно представения по делото списък по
чл.80 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът
постанови решението си.
Воден
от горното, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №109/14.02.2019 г. на Дупнишкия
районен съд, постановено по гр.д. №771/2018 г., по описа на същия съд
и вместо него постановява :
ОБЯВЯВА
за относително недействителен, на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на Г.Р.Ш., ЕГН ********** *** на разпореждането с 1/3 ид.ч. от урегулиран поземлен имот пл. № ***, за който е отреден п.*,
кв.* по регулационния план на с. ***, общ. С., с урегулирана площ 862 кв.м.,
ведно с 1/6 ид.ч. от построените в парцела двуетажна масивна жилищна сграда,
представляваща търпим строеж е масивна
сграда- гараж, обективирано в нотариален акт за дарение на
недвижим имот №***, т.*, рег. № ***, дело № ***/22.03.*** г., с дарител И.М.К. *** и надарен М.И.К. ***.
ОСЪЖДА
И.М.К. *** и М.И.К. *** да заплатят
на Г.Р.Ш., ЕГН ********** *** деловодни разноски в общ размер
на 2050.70
лв. (две хиляди и петдесет лв. и 70 ст.) лева за
двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.