РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Перник, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Колева
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело №
20251720102532 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник,
срещу Д. К. М. и С. К. М..
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците К.С.М. (починал), в
качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на
канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в **********************, е
водоснабден. Посочва, че наследодателят на ответниците е бил е задължено лице за
заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от
момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен
номер ******** на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава.
При опит да връчи покана на К.М. чрез съдебен изпълнител, било установено, че К.М.
е починал, а негови наследници по закон са двете ответници, които според ищеца следва да
отговарят за задълженията му по силата на наследственото правоприемство при равни
квоти. За задълженията в рамките на проведено заповедно производство била издадена
ЗИПЗ, срещу която срочно постъпило възражение с твърдения за извършено плащане, което
според ищеца е във връзка с други задължения, а не процесното. Изложеното мотивира
правния му интерес от депозиране на установителен иск за вземанията.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта от страна на ответниците при условията на разделна отговорност, при
равни квоти – по ½ ид.ч. от следните суми: сумата от 579,12 лева, представляваща
стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от
1
15.05.2023 г. до 13.08.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в **********************,
за абонатен № ********, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението до окончателното плащане на вземането и сумата от 55,44 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.08.2023 г.
до 18.11.2024 г. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба
и формулира искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор, в съдебно заседание не се явява,
не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай така предпоставките, по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е
направил искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с
връченото му разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по
делото съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е направил и
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (общи условия, 13 бр. фактури, справка-
извлечение № 21811/18.11.2024 г., справка от електронен карнет, справка за консумация на
абонат, констативен протокол на ЧСИ С.Б., предписание от ВиК оператора, акт за поставяне
на пломба върху измервателното устройство, удостоверение за наследници) предявеният иск
е вероятно основателен. В заповедното производство са представени разписки за плащане за
различни отчетни периоди от процесния период. Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да му бъдат присъдени в
доказания размер, а именно 25 лева за заплатената държавна такса и 480 лв. адвокатско
възнаграждение в исковото производство и 25 лева за заплатената държавна такса и 480 лв.
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д. К. М., ЕГН ********** с адрес ************** и С. К. М., ЕГН
**********, с адрес ************** да заплатят на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
2
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 при условията на разделна отговорност – по ½ (една втора)
идеална част от сумата от 579,12 лева, представляваща стойността за доставена питейна
вода, отведени и пречистени канални води за периода от 15.05.2023 г. до 13.08.2024 г. до
водоснабден имот, находящ се в **********************, за абонатен № ********,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
до окончателното плащане на вземането и сумата от 55,44 лева, представляваща законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.08.2023 г. до 18.11.2024 г.
ОСЪЖДА Д. К. М., ЕГН ********** с адрес ************** и С. К. М., ЕГН
**********, с адрес ************** да заплатят на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
505,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и 505,00 лева –
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3