№ 734
гр. Разград, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330101254 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са осъдителни искове съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с
правно основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9
ЗПК вр. с чл. 84 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност
осъдителни искове съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК с правно основание с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 84 ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник, против С. Б.
А. с ЕГН: ********** от гр. Разград, ***, се моли за осъждане на ответницата
да заплати сума в общ размер на 7686,69 лв. (седем хиляди шестстотин и
осемдесет и шест лева и 69 ст.), от които неплатено договорно
възнаграждение в размер на 1978,93 лева (хиляда деветстотин седемдесет и
осем лева и 0,93 ст.), дължимо за периода от 25.12,2022 г. до 05.01.2024 г. -
дата на предсрочна изискуемост; неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст в размер на 2000,00 лева (две хиляди лева); неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2500,00 лева (две
хиляди и петстотин лева); лихва за забава в размер на 570,14 лева (петстотин и
седемдесет лева и 14 ст.), за периода от 26.12.2022 г., дата на изпадане на
длъжника в забава до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна
лихва в размер на 637,62 лева (шестстотин тридесет и седем лева и 62 ст.),
дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, респективно
иска до изплащане на вземането, респективно иска до изплащане на
вземането.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на договорното задължение
1
ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. Б. А. с ЕГН:
**********. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 951/2024 г. Съдът
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират
неплатено договорно възнаграждение в размер на 1978,93 лева, дължимо за
периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст в размер на 2000 лева; неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2500 лева; неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева,
начислени на 09.01.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит в размер на 500 лева, начислени на 26.03.2023
г; лихва за забава в размер на 570,14 лева лихва за забава от 26.12.2022 г. дата
на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна
изискуемост), законна лихва в размер на 637,62 лева, дължима от 05.01.2024 г.
- датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г. Ищецът е направил отказ
да търси плащане на неплатените такси и сочи, че предявява осъдителен иск
за останалите суми, за които заявлението е отхвърлено.
На 28.11.2022 г. ответницата С. Б. А. подала до „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Последната получила
разяснения, които и дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите и на финансовото и състояние.
Същата декларирала, че е запозната и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, видно от декларациите. Получила преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация. Съгласно параметрите на
процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № **********
клиентът можел да избере да закупи една или повече допълнителни услуги
към договора. Изборът на клиента като закупуваното на същите не било
задължително условие за сключване на договора, а било опционално. За
клиент, избрал да се възползва от горепосочената възможност към датата на
сключване на договора, възниквало задължение да заплати дължимото за
избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочвало за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска.
Сочи се, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна
воля страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. След като ищцовото
дружество одобрило отпускането на заем, на дата 29.11.2022 г. с ответницата
С. Б. А. бил сключен Договор за потребителски кредит № 40013738790, по
силата на който получила и одобрение да закупи и поисканите от него услуги
„Фаст“ и „Флекси“. С. Б. А. поела задължения (чл. 8 от Общите условия) по
Договора за потребителски кредит. Договорът за кредит бил подписан при
общи условия, неразделна част от договора, предадени и при подписването им
и тя декларирала, че е запозната със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва /буква „А“ и „Б“ от
декларации/, за което и ги е подписва. Договор № 40013738790 бил сключен
при следните параметри: сума на кредита: 5000,00 лв.; срок на кредита: 36
месеца; размер на месечната вноска по кредита: 241,07 лева; дата на
погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25- то число на
месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 49,14; годишен лихвен
2
процент 41,00 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо дължима сума по
кредита: 8678,05 лв. Параметрите по поисканата и закупената допълнителна
услуга били, както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“: 2000,00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“: 2500,00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга:
125,00 лева. Общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна
услуга били, както следва: общо задължение: 13178,05 лева; общ размер на
месечна вноска по договора: 366,07 лева; дата на погасяване: 25-ти ден от
месеца. Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към
месечните вноски за погасяване на кредита. С част сумата по договора било
поискано да бъде извършено рефинансиране по друг договор, който С. Б. А. е
била сключила с „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД (т. V на ДПК
„Допълнителни възможности за клиента“): вътрешно рефинансиране към
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в размер на 2759,07 лева. Ищецът сочи,
че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като извършил
поисканото рефинансиране, а останалата част от сумата по договора, след
извършеното рефинансиране в размер на 2240,93 лева била преведена по
посочената в ДПК банкова сметка, видно от приложено преводно нареждане
за кредитен превод от 30.11.2022 г. Ищецът сочи, че ответницата не е
изпълнила задължението си, не погасила нито една погасителна вноска,
изпадайки в забава на плащанията. След изпадането и в забава, на основание
чл. 12.3 от ОУ договор и бил прекратен, а задълженията и – обявени за
предсрочно изискуеми на 05.01.2024 след като била уведомена за тези
обстоятелства с уведомително писмо, върнато с обратна разписка като
непотърсена пратка. След обявяване на предсрочната изискуемост ищецът
започнал да начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цялата вноска (включваща задължение за главница, договорно
възнаграждение и възнаграждение за закупени допълнителни услуги).
Оставащото непогасено задължение по погасителен план с падеж след датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем било обединено в една
последна погасителна вноска, чийто падеж е датата на обявяване на
предсрочната изискуемост – 05.01.2024 г. Ищецът сочи, че не претендира
договор възнаграждение след 05.01.2024 г. В условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че ответницата не е била уведомена редовно за предсрочната
изискуемост, да се счита за уведомена с получаване на ИМ. В условията на
евентуалност, ако приеме, че не е налице уведомяване за настъпила
предсрочна изискуемост, моли за уважаване на предявения иск по отношение
на падежиралите вноски до момента на приключване на устните състезания.
Сочи се, че закупуването на допълнителните услуги е съобразно желанието на
ответницата, че същите съдържат следните възможности: приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, която услуга е
използвана от ответницата, тъй като представителите на ищеца са извършили
всички необходими действия за проучването на кредитното досие на
длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в
максимално кратки срокове; отлагане на определен брой погасителни вноски
(от която ответницата не се е възползвала); намаляване на определен брой
погасителни вноски (от която ответницата не се е възползвала); смяна на
падежната дата на вноските (от която ответницата не се е възползвала). Сочи
се, че ответницата дължи възнаграждение, че се е възползвала от първата
3
услуга - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за
възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска
извършването на някоя или на всички останали услуги. Подробно ищецът
сочи, че преди сключването на договора ответницата е имала възможност да
се запознае с всички клаузи на договора, включително ОУ, включително е
информирана за общо дължимата сума, постигнато било съгласие по
отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода
сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането им,
включително е имала възможност да се откаже от договора, връщайки
преведената сума след заплащане на договорената лихва. Сочи, че
ответницата е усвоила предоставената и услуга.
В осигуреното право на отговор ответницата не депозира отговор.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С оглед липсата на оспорване от ответницата и приложените писмени
доказателства съдът приема, че на 28.11.2022 г. ответницата С. Б. А. подала до
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Ответницата
декларирала, че е запозната и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД. Получила преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация. Ответницата получила възможност да избере да закупи една или
повече допълнителни услуги към договора. Страните се съгласили да сключат
договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
След като ищцовото дружество одобрило отпускането на заем, на 29.11.2022
г. с ответницата С. Б. А. бил сключен Договор за потребителски кредит №
40013738790, по силата на който получила и одобрение да закупи и
поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“. Договорът за кредит бил
подписан при общи условия, неразделна част от договора, предадени и при
подписването им и ответницата декларирала, че е запозната със съдържанието
им и ги приема, няма забележки към тях и ще ги спазва. Договор №
40013738790 бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 5000,00
лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на месечната вноска по кредита:
241,07 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема:
25- то число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 49,14 %;
годишен лихвен процент 41,00 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо
дължима сума по кредита: 8678,05 лв. Параметрите по поисканата и
закупената допълнителна услуга били, както следва: възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“: 2000,00 лева; възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2500,00 лева; размер на вноската по
закупена допълнителна услуга: 125,00 лева. Общото задължение по кредита и
по и закупена допълнителна услуга са, както следва: общо задължение:
13178,05 лева; общ размер на месечна вноска по договора: 366,07 лева; дата
на погасяване: 25-ти ден от месеца. Според посоченото в ОУ и договора
допълнителните услуги предоставяли следните възможности: приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит; отлагане на
определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой
погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Възнаграждението
за тези услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за
4
срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски
за погасяване на кредита. С част сумата по договора било поискано да бъде
извършено рефинансиране по друг договор, който С. Б. А. била сключила с
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД (т. V на ДПК „Допълнителни
възможности за клиента“): вътрешно рефинансиране към „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД в размер на 2759,07 лева. След извършеното рефинансиране,
остатъкът бил преведен по посочената в ДПК банкова сметка, видно от
приложено преводно нареждане за кредитен превод от 30.11.2022 г. (л. 50).
Ответницата не погасила нито една погасителна вноска, изпадайки в забава на
плащанията. След изпадането и в забава, на основание чл. 12.3 от ОУ
договорът бил прекратен, а задълженията на ответницата – са обявени за
предсрочно изискуеми на 05.01.2024 г. На ответницата било изпратено
уведомително писмо, с което ищецът я уведомява за настъпването на
предсрочна изискуемост. Писмото било върнато с обратна разписка като
непотърсена пратка. След обявяване на предсрочната изискуемост ищецът
започнал да начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цялата вноска (включваща задължение за главница, договорно
възнаграждение и възнаграждение за закупени допълнителни услуги).
Оставащото непогасено задължение по погасителен план с падеж след датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем било обединено в една
последна погасителна вноска, с дата на падежа - датата на обявяване на
предсрочната изискуемост 05.01.2024 г. Ищецът не претендира договорно
възнаграждение след тази дата.
Поради неизпълнението на договорното задължение ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. Б. А. с ЕГН: **********. По
заявлението било образувано Частно гражданско дело № 951/2024 г. Съдът
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират
неплатено договорно възнаграждение в размер на 1978,93 лева, дължимо за
периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст в размер на 2000 лева; неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2500 лева; неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева,
начислени на 09.01.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит в размер на 500 лева, начислени на 26.03.2023
г; лихва за забава в размер на 570,14 лева лихва за забава от 26.12.2022 г. дата
на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна
изискуемост), законна лихва в размер на 637,62 лева, дължима от 05.01.2024 г.
- датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г. Ищецът прави отказ да
търси плащане на неплатените такси и сочи, че предявява осъдителен иск за
останалите суми, за които заявлението е отхвърлено.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца
като кредитор, и ответницата като клиент, в резултат на сключения между тях
Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40013738790,
по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата паричен заем, а
тя се е задължила да го върне за срок от 36 месеца чрез плащане на 36 броя
месечни вноски, като е закупила и пакет от допълнителни услуги срещу
5
заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях. Ищецът се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията си по договора поради
допусната забава в плащанията на уговорените вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването и.
С Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение е дадено споделяното от настоящия състав разрешение, според
което, ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от
ГПК (без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен),
бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на
вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Относно надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост на ответницата, съдът счита, че ИМ
има характер на волеизявление в тази насока с факта на връчване на препис от
нея на ответницата, т.е. ответницата е надлежно уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението по договора с факта на връчените и
на 29.08.2024 г. съдебни книжа по делото, включващи съобщение по чл. 131 от
ГПК, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството
представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Както се установи, между ищеца и ответницата е възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Ответницата по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Съдът служебно
има задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Съгласно ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които
– общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният
процент по кредита, условията за прилагането му, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
6
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът следи и
служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Следва да се отбележи, че при тази
недействителност, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй
като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Установява се, че в процесния договор,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита,
лихвения процент на ден, както и годишния лихвен процент. В Общите
условия е дадена обща формулировка относно „първоначалното“ изчисление
на ГПР по договора – л. 27. Липсва обаче яснота относно методиката на
формиране на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 49,14%. Не е ясно какво
„първоначално“ изчисление се има предвид, което предполага и „последващо“
такова.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би
могъл да разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен
алгоритъма, по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК. Освен
това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по закупените
допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В случая с
уговарянето на допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“, за които се
дължат общо 4500,00 лв. при отпуснат кредит в размер на 5000,00 лв., за
кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в
размер на 13178,05 лв., в т.ч. заемна сума, възнаграждение за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ и 3678,05 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на
дълга надхвърля ГПР от 49,14 %, който е посочен при сключване на договора,
което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент
на разходите в същия. С оглед същественият характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да
се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
7
да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС
постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница“. Следователно процесният
договор е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на
предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в
която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената
главница, но не и на съпътстващите вземания, включително претендираните:
договорно възнаграждение в размер на 1978,93 лева (хиляда деветстотин
седемдесет и осем лева и 0,93 ст.), дължимо за периода от 25.12,2022 г. до
05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост; неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст в размер на 2000,00 лева (две хиляди лева);
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2500,00 лева
(две хиляди и петстотин лева); лихва за забава в размер на 570,14 лева
(петстотин и седемдесет лева и 14 ст.), за периода от 26.12.2022 г., дата на
изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна
изискуемост); законна лихва в размер на 637,62 лева (шестстотин тридесет и
седем лева и 62 ст.), дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 29.05.2024 г. В този смисъл предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявени искове от
искова молба „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, чрез пълномощник, против С. Б. А. с ЕГН: ********** от гр. Разград, ***,
за осъждане на ответницата да заплати сума в общ размер на 7686,69 лв.
(седем хиляди шестстотин и осемдесет и шест лева и 69 ст.), от които
неплатено договорно възнаграждение в размер на 1978,93 лева (хиляда
деветстотин седемдесет и осем лева и 0,93 ст.), дължимо за периода от
25.12,2022 г. до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост; неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 2000,00
лева (две хиляди лева); неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси
в размер на 2500,00 лева (две хиляди и петстотин лева); лихва за забава в
размер на 570,14 лева (петстотин и седемдесет лева и 14 ст.), за периода от
26.12.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. (дата на
предсрочна изискуемост); законна лихва в размер на 637,62 лева (шестстотин
тридесет и седем лева и 62 ст.), дължима от 05.01.2024 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението, респективно иска до изплащане на вземането.
8
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 951 по описа на за 2024 г. Районен съд – Разград с оглед на
правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9