РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Благоевград, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. С.
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210200476 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „Н“Е, със седалище и адрес на управление в
гр.П, с управител и представител В К Ш, против НП
№755832-F752243/14.02.2024г., издадено от Директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-гр.София, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00лв., във връзка с нарушение по чл.
96, ал.1, изр.2-ро от ЗДДС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. По същество не се оспорва извършването на твърдяното
с НП административно нарушение, но се застъпва становището за
несъразмерност и необоснованост на наложената имуществена санкция на
жалбоподателя, която е над минималния размер, определен от законодателя.
Застъпва се също, че забавата на жалбоподателя се обосновава от бездействие
и вина на друго 3-то лице, ангажирано като счетоводител на дружеството през
2022г. Иска се отмяна на НП или неговото изменение в санкционната част .
1
Санкционният орган, чрез процесуалният си представител оспорва
жалбата. Поддържа, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение, а атакуваното НП е законосъобразно издадено
такова и за това следва да се потвърди .
РП- Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител и
становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните и анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, установи
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на законния представител за процесното дружество на 26.02.2024г., а
жалбата срещу него е подадена на 11.03.2024г., видно от приложена
товарителница с баркод на л.9 от кнахд №1357/2024г. по описа на БлАС/
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
по един категоричен и безспорен начин, че на 18.01.2024г. , длъжностно лице
при санкциониращият орган–св.Б /главен инспектор по приходите/, в
присъствието на колегата си св.Б. и св.Ц., в офиса на ТД на НАП- Благоевград,
е съставил на процесното дружество АУАН№F752242 за това, че на при
извършена проверка на 07.01.2023г., възложена с резолюция
№012692304177547/25.10.2024г., е установено, че „Н Х“Е, в качеството си на
данъчнозадължено лице по ЗДДС, не е подало заявление за регистрация по
ЗДДС, в 7-дневен срок от датата, на която е достигнало облагаем оборот
повече от 50 000лв/ съгласно действащата редакция на закона в сила до
31.12.2022г., публикувана в ДВ бр.52 от 05.07.2022г./, като това бездействие е
продължило за период по-дълъг от 2 месеца, включително и с текущия месец
на достигане на този оборот. За проверката е изготвен нарочен Констативен
протокол №012692304177547, в който подробно са посочени обстоятелствата
и документите, които обосновават този извод. Така изрично е отразено в
2
протокола, че при проверката е констатирано, че за периода 16.06.2022г.-
16.06.2022г., процесното дружество е достигнало облагаем оборот от 162
822.56 лв, във връзка с реализирана продажба на учредено право на строеж и
СМР, за което е издаден нотариален акт №32, том 5, рег.№5796 по нотариално
дело №691 от 2022г.
Проверката е извършена именно от актосъставителя св.Б., която е
квалифицирала описаното бездействие на жалбоподателя като
административно нарушение по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, което е извършено на
24.06.2022г., тъй като 7-дневния срок за регистрация по ЗДДС в случая е
изтекъл към 23.06.2022г.
Св.Б. е констатирала също, че в ТД на НАП е постъпило заявление от
процесното дружество за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, но едва на
25.10.2023г., което е повече от 1 година след датата на дължима регистрация,
като това заявление е с входящ №0000-0128431/25.10.2023г. По него обаче е
постановен отказ за регистрация с №011022304332106/07.11.2023г. на органа
по приходите именно заради констатираните данни за извършено нарушение
по чл.96, ал.1 от ЗДДС в процесния период .
Всички цитирани в акта и в Констативния протокол документи са
приложени и приети като доказателства в процеса и те не се оспорват от
жалбоподателя.
Преди съставянето на акта, св.Б е изпратила покана за тази процедура до
жалбоподателя с №6613/07.11.223г., като същата е изпратена по електронен
път на посочен от жалбоподателя електронен адрес за кореспонденция с него.
В предоставеният 7-дневен срок, който е изтекъл на 14.11.2023г., не се е явил
законен представител или упълномощен такъв за жалбоподателя в ТД на НАП,
офис Благоевград, поради което и акта е съставен в негово отсъствие и при
условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. АУАНТ връчен на законния представител
на жалбоподателя лично на 29.01.2024г.
Въз основа на АУАН, на 14.02.2024г., Директорът на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-София, е издал атакуваното
НП№755832-F752242, с което на основание чл.178, вр. с чл.96, ал.1 от ЗДДС, е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000.00лв. НП
се установи, че е връчено надлежно на процесното дружество на 11.03.2024г.
Изложените фактически констатации в НП и акта за нарушение се
3
потвърждават като хронология и фактически обстоятелства при разпита на
свидетелите по акта Б., Б. и Ц.. От тях св.Б сочи, че е извършила и процесната
проверка на жалбоподателя и констатирала по документите, цитирани в АУАН
, извършеното то него нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС, с бездействието си и
нерегистрирането в срок на дружеството по ЗЗДС, след достигане на
минимално изискуемият се за това оборот от 50 000лв.Свидетелките
потвърждават, че жалбоподателят е поканен да участва в процедурата по
съставяне на акта, а след неявяването му е съставен в офиса им на НАП по
документи и в негово отсъствие. След съставянето му АУАН е връчен лично
на законния представител на процесното дружество.
Към делото са приложени и са приети като доказателства и
анализираните в хода на проверката документи, както следва: нотариален акт
№32/2022г., фактури, удостоверяващи увеличеният оборот на жалбоподателя
в процесния период над 50 000 лв/л.48-49/, Справка по персонална партида на
дружеството в периода 2022г.-2023г., заявление за регистрация от 25.10.2023г
на процесното дружество с приложени към него Справки за облагаемия
оборот към 25.10.2023г., Справки в базата данни на НАП за обща
регистрация на ЗЛ, за подадени заявления за регистрация по ЗДДС, и за
задълженото лице. Всички те обосновават напълно и категорично
фактическите твърдения в АУАН.
От своя страна жалбоподателят е представил с жалбата като
доказателства Договор за счетоводен абонамент и счетоводно обслужване от
30.05.2022г.- с „Е Б А “ООД, представлявано от Б К, което счетоводно
дружество е следвало да обслужва именно жалбоподателя. В последствие
обаче със спогодба от 25.09.2023г., подаден сигнал до СГП и във връзка с
водено арбитражно дело през м.01.20214г., са събрани данни за злоупотреби
на Б К, с което процесното дружество обосновава и причината за
неизвършеното регистриране на същото по ЗДДС в конкретния случай.
Приета като доказателство в процеса е и Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020г., издадена от Изпълнителният директор на НАП, както, с
която се доказва делегирането на правомощия на процесният издател на НП,
за съставяне на такива актове, при констатиране на данъчни нарушения по
ЗДДС.
Съдът кредитира изцяло посочените писмени и гласни доказателства
4
като годни да изяснят обективната истина в този казус, защото те
кореспондират по между си и не се оспорват от страните.
ОТНОСНО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА
ПРАВОТО
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление, законосъобразно е
санкциониран жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.96,
ал.1 от ЗДДС.
Атакуваното НП съдържа всички реквизити за такъв акт по ЗАНН
съгласно чл.57 от този нормативен акт, тъй като в него ясно и конкретно са
посочени датата и мястото на съставянето му, длъжностното лице, което го
издава, датата и мястото на извършване на нарушението чрез бездействие,
фактически е описан начина на извършване на твърдяното нарушение, като
същото е посочено и с конкретна правна квалификация, чието съдържание по
ЗДДС, напълно кореспондира с обстоятелствената част на НП. НП е издадено
и от компетентен за това орган, в каквато насока се представи и изрична
заповед по делото за делегирани правомощия в тази насока. Наред с това,
АУАН и НП са надлежно връчени и са съставени в сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Ето защо, съдът приема, че атакуваното НП е процесуално
законосъобразно.
От друга страна, с ангажираните по делото писмени /Констативен
протокол и приложения към него/ и гласни доказателства /показания на
свидетелите Б., Б. и Ц./, се установи по категоричен начин, че за периода
16.06.2022г.-16.06.2022г. при извършвана на дейност свързана с продажба на
право на строеж и СМР, жалбоподателят, в качеството си на данъчно
задължено лице по ЗЗДС, е достигнат облагаем оборот в размер над
50 000лв./162 822.56лв/, което е обусловило за него възникване на
задължението му за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, изпълнимо чрез
подаване на заявление за такава данъчна регистрация в 7-дневен срок,
считано от 16.06.2022г. Крайният срок за такова заявление в случая е изтекъл
на 23.06.2022г. Жалбоподателят обаче не е подал такова заявление за
регистрация до тази дата, а едва на 25.10.2023г., което е с близо 1 година по-
5
късно. При това положение, съдът приема, че действително
жалбоподателят е извършил от обективна страна административно
нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС, както правилно е приел и
санкциониращият орган при издаването на обжалваното НП.
Касае за нарушение извършено от дружество и ЮЛ, чиято отговорност
е обективна и безвиновна. Именно за това и съдът не приема за основателни
възраженията на защитата, че причината за това бездействие и неизпълнение
на задължението за регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, била свързан с вината
на трето лице –управител на счетоводна фирма, на която е било предоставено
счетоводното обслужване на процесното дружество към 2022г. Дори и да са
наведени данни за злоупотреби от това счетоводно дружество в ущърб
интереса на процесния търговец, той носи отговорност за неправилния подбор
на контрагент за неговото счетоводно обслужване, а наред с това възлагане на
счетоводно обслужване на 3-то лице, не освобождава жалбоподателя от
задължението му по чл. 96, ал.1 от ЗДДС след като знае и не оспорва, че е
достигнал в процесния период облагаем оборот над 50 000лв., както и от
задължението и правото му да контролира своят счетоводител за
изпълнението на това законово правило.
ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА
САНКЦИЯ
Съгласно нормата на чл.178 от ЗДДС, данъчно задължено по този закон
лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за
прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
5000 лв.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова
по чл.96, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.178 от ДДС, в конкретният казус
санкциониращият орган е отмерил на жалбоподателя имуществена санкция от
1000 лв., която е над минималният размер по закона за такова деяние. След
като в НП липсват каквито и да е обективирани и анализирани
обстоятелства, които са мотивирали определянето на визираната санкция над
6
минималният размер, регламентиран от законодателя, съдът приема, че тази
санкция не е съобразена с нормата на чл.27 от ЗАНН, а това мотивира нейното
редуциране именно до минимума от 500.00лв., което кореспондира и с
констатацията /поради липса на доказателства в обратна насока/, че до
момента жалбоподателят не е имал други данъчни нарушения по ЗДДС, както
и с неговото поведение в хода на проверката, а именно същият е съдействал с
представянето на исканата от поверяващите документация /счетоводна
документация и друга обща такава за дейността и регистрирането на
процесната фирма/, като наред с това не е спорно, че е заплатил и всички
начислени му лихви и данъци заради процесната забава. По тези
съображения, съдът намира, че следва да се измени обжалваното НП, като
наложената с него имуществена санкция са редуцира до минимума по чл. 178
от ЗДДС, а именно 500.00лв. .
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката
на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност
и за това тя подлежи на съдебен контрол. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в пар.1, т.4 на ДР към ЗАНН . В тази норма
законодателят е посочил, че „маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. В конкретният казус съдът отчете, че
се касае за формално административно нарушение на просто бездействие, за
което законодателят не изисква настъпването на вредни последици, като
приема, че и без такива за фиска е налице достатъчна степен на обществена
опасност, за да се регламентира като данъчно нарушение по ЗДДС . Съдът
съобрази също така, че няма данни за друго такова деяние на жалбоподателя и
нарушение на ЗДДС от една страна, но от друга, отчете също така, че
просрочието за данъчно регистриране е от порядъка на повече от 1 година,
което категорично не е кратък и незначителен срок. При тези факти и
поведение на дееца, категорично не може да се приеме, че се касае за
маловажност на случая по смисъла чл.28 от ЗАНН, защото процесното деяние
на жалбоподателя, не е нито с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновеният случай на извършване на подобни нарушения, нито
пък се констатираха специфични обстоятелства, които да занижават в значима
7
степен обществената опасност на деянието му в разгледаният случай, така че
да се обоснове извода, че налагането и на минималната предвидена санкция за
него по ЗДДС, се явява несъразмерна спрямо степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Наложената минимална имуществена санкция с
настоящият съдебен акт, от своя страна пък отчита в пълна степен, че се касае
за първо нарушение на жалбоподателя по чл.96, ал.1 от ЗДДС, както и
неговото съдействие при извършване на процесната проверка.
Предвид изложеното, съдът приема, че атакуваното НП следва да се
измени само в санкционната му част .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП
№755832-F752243/14.02.2024г., издадено от Директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-гр.София, с което на „Н х“ Е, със седалище и
адрес на управление в гр.П, с управител и представител В К Ш и с ЕИК , е
наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв./хиляда лева/, във
връзка с нарушение по чл. 96, ал.1, от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера на
тази санкция до сумата от 500.00лв./петстотин лева/ .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград
в 14-дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8