РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. Пазарджик, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка П.
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220103586 по описа за 2023 година
взе предвид:
Производството е по иск за развод с правно основание чл. 49 от СК, предявен от М. И. Д.
срещу М. И. Д..
Страните имат две ненавършили пълнолетие деца. Ищецът твърди брачни провинения на
съпругата, има искане по нейна вина. Твърди се, че ответницата вдига незаслужени
скандали, нагрубява, обижда. Обстановката в дома е студена няма топлина и уют, поради
нейното поведение. Заявява, че за сина си, който е в предучилищна възраст ищецът полага
грижи и лично между тях има връзка. Дъщерята е много малка и за нея ежедневните грижи
полага майката. Иска се възлагане на родителските на упражняването на родителските права
върху голямото дете на бащата, върху малкото на майката.
Ответницата в отговора, подаден извън срока, оспорва твърденията, включително и самата
основателност на иска, т.е. дълбокото и непоправимо разстройство, евентуално поддържа, че
ако има непоправимо разстройство, то е по вина на ищеца, който обиждал майката, т.е.
съпруга си. Казвали са й той и неговите родители да излезе на квартира, тъй като не е дала
пари в закупуването и обзавеждане на апартамента. Твърди се негова незаинтересованост и
от двете деца включително и от голямото, макар че след подаването на исковата молба
контактите с него са зачестили. Тя претендира родителски права и върху двете деца.
Претендира издръжка в размер на 350 лв. за всяко дете, вкл. за минал период - от
фактичеката раздяла на 02.10.2023 г. до подаването на отговора - 08.02.2024 г., като
претенцията е увеличена в хода на делото на 450 лв. за И. и 350 лв. за И. за периода след
1
предявяването на искането.
Макар че отговорът не е подаден в срок, не следва да се счита, че е преклудирана
възможността да се претендират родителските права - във всеки един момент родителят
може да заяви, че желае упражняването им да му се възложи. Всяка от страните може да
сочи и доказателства за установяването на брачните провинения на другата страна, както и
доказателства във връзка с упражняването на родителските права без ограничение на етапа
на производството в първата инстанция.
И двете страни претендират ползването на семейното жилище, а съпругата желае да запази
брачното фамилно име.
В хода на делото и в писмени защити страните, представлявани от упълномощени адвокати,
поддържат становищата си, вкл тези за провинения и неподходящо поведение на насрещната
страна по време на брака и по време на процеса за развод.
Ищцовата страна излага доводи, че „скандалният характер“ на ответницата е станал известен
на целия районен съд благодарение на поредицата дела, образувани от нея, и едно – от
доверителя; била е отстранявана от залата, станало е ясно, че възстановяване на брака не е
възможно поради отмъстителното поведение на ответницата; не са се събрали никакви
доказателства за противоправно поведение на ищеца, освен показанията на бабата на
ответницата, което е заинтересована и освен това не живее в същия град, следователно няма
пълни впечатления. Излагат се също доводи за това, че детето И. ще има подходяща и
стабилна среда при баща си не само защото е момче и има нужда от мъжки пример, но и
защото за разлика от майката той е уравновесен и уверен в себе си като родител, с изцяло
добро име в обществото, с подкрепа от роителите си, като при това баща му е учител
пенсионер, има и стабилно финансово състояние, за разлика от майката; не са се събрали
никакви данни за негов сприхав и буен нрав или за склонност да не спазва правилата на
обществото, докато точно обратното може да се каже за майката, която възприпятства както
срещите му и с двете деца (видно от подаваните от бащата сигнали до държавния съдебен
изпълнител), така и от отказа и да доведе детето И. за социална работа с него; че майката е
неуравновесена и нестабилна, се видяло и в хода на делото, когато тя в продължение на
десет заседания обяснявала как И. ще учи във френския колеж в С., е накрая заявила, че има
намерение заедно с децата да се премести в Б., където живее нейният баща и където децата
ще бъдат откъснати от средата си. На баща и до момента никой не му е виждал очите и нито
той, нито майката на ответницата са изразявали загриженост или са проявявали близост с
нея и внуците си.
От страна на ответницата са подадени две писмени защити – една от упълномощения и
адвокат и една лично от нея. Адвокатът излага доводи за качествата на майката като
родител, посрещащ грижите за децата, подкрепени от свидетелски показания, които
анализира; позовава се на поведението на ищеца и на демонстрираното неуважение към
съпругата му, вкл. и с нецензурни думи по отношение на плановете и децата да изучават
интензивно френски език, който за него бил „курвенски“, както и с обидни думи към
майката по други поводи; напускането на семейното жилище от бащата още в бебешка
2
възраст на малкото дете; твърди за сигналите до ДСИ, че те са подавани в моменти, когато
не е имало отказ за предаване на децата, а само закъснение по обективни причини, докато в
същото време ответникът винаги е можел да види децата, разполагайки с ключ за семейното
жилище, и не са основателни оплакванията му, че няма достъп до тях. Неверни сигнали са
подавани и до ДСП според пълномощника. Счита, че децата са пирвързани едно към друго и
не следва да бъдат разделяни.
Самата ответница лично набляга на насилието, което според нея ищецът е упражнявал не
с.мо върху нея и децата, но и в работата си като надзирател в затвора, за което според нея
той самият е признавал пред нея; оплаква се от някои елементи в поведението на социалните
работници към нея, като счита, че последният социален доклад съдържа неверни
интерпретации на фактите, например за това, че директорката на училището избягвала да
говори с нея. Излага твърдения, правени и в хода на делото, за незагриженост на бащата и
неговите родители към нея по време на брака и на родителите към внуците – след раздялата;
твърди, че родителите му имали намерение да възпитават И., както те преценят, по
възможност без нейното участие, дори ищецът и бил казвал, че ще дойде в селото, където
живеят те, заедно с него и децата, „когато го заслужиш“. Обиждал я, твърдял, че я е взел от
улицата и че е бездомница, обиждал родителите на ответницата, които им били помагали.
Твърди, че при започване на работа от къщи бащата и пречел, като и изключвал интернета и
и пречел да го включи, както и че в момента тя отново работи и има доходи. Оспорва
твърдението за упражнено от нея насилие към децата.
Взети са привременни мерки за упражняването на родителските права, личните отношения с
децата и издръжката, като режимът и размерът на издръжката са изменяни в хода на делото.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Страните са съпрузи, сключили брак на ********* г., като се запознали в град С., а заживели
съвместно и сключили брак в гр. Пазарджик, в жилище на съпруга. Близките на съпругата
живеят в гр. Б. и в с. М., обл. С., а родителите на съпруга – в близкото до П. село И..
Двамата имат две деца. Първото от тях – И. – е родено на ********* г. Няколко години след
раждането на И., в началото на 2022 г., страните са стигнали до раздяла в продължение на
няколко месеца, след което се събрали отново по-късно през същата година. На **********
г. се родило второто им дете – И.. Скоро след неговото раждане обаче отношенията им
отново се влошили.
По време на разглеждането на делото съпругата с двете деца живее в семейното жилище, а
съпругът – при родителите си.
Бащата работи като надзирател в З. - П., като работното му време е организирано на 12-
часови смени. Майката е учила архитектура във Ф., работила е като помощник на архитект,
но няма данни по делото да е получила пълната правоспособност на архитект. След
завръщането си в България е работила на няколко различни места, в т.ч. дистанционно, а
през част от времето не е работила, тъй като се е грижила за малко дете.
Спорът на страните от фактическа страна е свързан с протиоположните им твърдения за
3
поведението на насрещната страна като брачен партньор и родител.
Съдът намира, че и от двете страни се установяват противобрачни прояви. И двамата
съпрузи са проявявали нетърпимост към другата страна и са ставали причина за конфликти.
Стилът им на поведение впрочем беше проявен до известна степен и в хода на делото и в
съдебната зала чрез непрекъснати многословни оплаквания от ответницата и неколкократни
избухвания с груби думи на ищеца, не винаги предизвикани, вкл. в присъствието на бабата
на ответницата, отразени и в протоколите от заседанията, макар че характерът на протокола
от заседанието не винаги дава възможност за пълноценно отразяване на случващото се.
Съдът не счита, че не следва да се кредитират показанията на М. С. – баба на ответницата.
Тя наистина като близка роднина на едната от страните е заинтересована от изхода на
делото, но това се отнася за всички близки на старинте, а по дела за развод неизбежно те са
основните свидетели за отношенията на страните. Колкото до това, че тя не живее в гр.
Пазарджик – достатъчно чести са били контактите и със семейството на внучката и при
срещи и по телефона, за да има впечатления от същителството им. От показанията и се
събират данни за нееднократно агресивно поведение на ишеца, предимно словесно, но
понякога и изразяващо се в удари, като свидетелката твърди, че собствената му майка е
заявила извинително пред нея, че той е „много сприхав“. Склонност към безцеремонно
поведение на ищеца се долавя и от показанията на Г. П., приятелка на ответницата, за
начина, по който той се е държал на детската площадка. Естествено и често срещано е
свидетелите, близки на едната страна, да омаловажават или отричат поведението на своя
близък, което не е в негов интерес по делото, но по-рядко биха излагали лъжливи твърдения
за прояви на другата страна, ето защо съдът кредитира показанията и на двете свидетелки в
това отношение.
На свой ред от показанията на П. Д., майка на ищеца, се установява неоснователна
неприязън към семейството на съпруга, изразявана от нейната снаха още по време на брака
им; упреци, претенции към поведението им и към начина, по който се отнасят с И., често
предизвикване на скандали със съпруга и и дори с тях. Съдът кредитира и тези показания в
тази им част по същата причина, по която кредитира показанията на двете свидетелки,
близки на ответницата – те освен това отговарят и на данните за цялостното поведение на
ответницата по делото. Съдът кредитира и показанията на П. Д. за това, че ответницата и
създава пречки да вижда внуците си при посещенията на техния баща в бившето семейно
жилище.
Колкото до показанията на П. К.-Т., братовчедка на ищеца, съдът не ги кредитира в частта за
това, че тя не полагала грижи за зъбите на децата (свидетелката е дентален лекар), тъй като
всички останали данни по делото, вкл. показанията на свидетелите, са в смисъл, че майката е
полагала дори понякога прекалени грижи за здравето и обучението на децата, и вероятно
обяснението за не винаги доброто състояние на зъбите на детето е свързано с други,
обективни фактори. Кредитира ги обаче в частта за това, че ответницата задавала
„провокативни“ според свидетелката въпроси за лечението на детето, т.е. твърде настоятелно
се е намесвала в решенията и като специалист за лечението на детето. Това се съчетава и с
4
показанията на една от учителките на И. в детската градина – Х. С. – за това, че Д.
непрекъснато ги разпитвала за детето и учебния процес, като понякога ги задържала сутрин
по 10-15 минути.
Видно от данните в социалните доклади, майката има собствено мнение не само за
възпитанието на детето, но дори за начина, по който следва да се провеждат срещите по
социалната услуга за работа с детето, и често е отказвала да доведе децата, позовавайки се
на ангажименти.
Тя проявява и видимо сериозни амбиции за обучението и развитието на детето И., като освен
че следи за училищните му занимания, държи то да посещава уроци по френски език (с
перспектива да учи във френския лицей в С. и по-късно във Ф., чието гражданство то имало,
както и тя самата), а също уроци по музика и по танци, като то се спрява успешно с всички
тези занимания.
Данните по делото както за нейната способност, така и за тази на бащата да се грижат за
децата показват напълно нормален достатъчен родителски капацитет и на двамата,
независимо, че амбициите на бащата относно обучението на детето са видимо по-умерени.
Не се установява с категоричност някой от двамата родители да е упражнявал физическо
насилиие върху И.. Съдът с оглед техните характери счита това за възможно, но недоказано.
Самото дете при изслушването си, както и според заключението на изслушаното вещо лице
– психолог, не показва травмиращи спомени от подобни епизоди на насилие.
Видно от данните по делото, И. проявява силна привързаност към по-малката си сестра, а тя
също е радостна в негово присъствие и когато двамата си играят заедно.
При така установените факти съдът направи следните изводи:
Бракът е дълбоко и вероятно непоправимо разстроен – страните към момента са в силно
влошени и напрегнати отношения, а досегашните подобрявания на отношенията им, вкл.
след предходната фактическа раздяла, не са се оказали трайни. По тази причина
естественият изход от това положение е прекратяването му.
Вината за разстройството на брака е и у двамата съпрузи – при трудно съвместимите им
характери никой от тях не е проявил търпимост и отстъпчивост дори в минимално нужната
степен, за да се запази бракът. Съпругата е проявявала склонност да не се съобразява с
мнението и предпочитанията на съпруга си, да влиза с тях в конфликти и неговите близки и
да предявява завишени очаквания и претенции към тях; съпругът на свой ред също е правил
опити да наложи със сила, команди и дори обиди своите виждания.
По отношение на децата съдът счита, че те, независимо от становището на ищцовата страна,
че това е най-подходящият начин, не следва да бъдат разделяни между родителите, дори при
определяне на режима на лични отношения така, че всяка събота и неделя да са заедно.
Принципът за неразделянето на децата не е ненарушим, но е със съществена тежест при
преценката за местоживеенето и отглеждането им. Затова съдът счита, че най-подходящо е
двете да се отглеждат от майката, а на бащата да се определи относително разширен за И.
режим на лични отношения – такъв, какъвто е определен с привременните мерки. Съдът не
5
счита, че пребиваването при бащата пречи на обучението на детето в училище, каквито
възражения са правени в хода на делото. Този режим би бил възможен, доколкото към
момента майката не е напуснала Пазарджик. В случай, че тя замине, каквито планове
споделя, за Б. или С., винаги може да се определят други подходящи мерки. Впрочем съдът
не счита и че промяната на намерението и да се премести не в С., а в Б., е израз на твърде
голямо непостоянство, тъй като в плановете на всеки един човек могат да настъпят прочени
по различни причини, а „десет заседания“ сами по себе си не са кратък срок.
Издръжката следва да се определи в размер 300 лв. за И. и 400 лв. за И. за времето след
подаването на отговора, предвид по-високата възраст и нуждите от обучение на И., а за
периода от подаването на искането - в размер съответно 240 и 300 лв. Доколкото няма данни
бащата да е давал издръжка доброволно извън определеното по привременните мерки,
издръжка следва да се присъди за целия период от фактическата раздяла.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Прекратява брака между М. И. Д., ЕГН **********, М. И. Д., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: гр. П., ул. ********* № **, ет.*, **, сключен на ********* г., като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
Възлага упражняването на родителските права върху децата И. М. Д., ЕГН **********, и И.
М. Д., ЕГН **********, на майката М. И. Д., като определя местоживеенето на двете деца
при нея.
Определя режим на лични отношения между бащата М. И. Д. и детето И. М. Д., както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в сряда до 16.00 часа в неделя,
както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и два
дни с преспиване по време на коледно-новогодишните и два дни с преспиване по време на
великденските празници.
Определя режим на лични отношения на бащата М. И. Д., ЕГН ********** с дъщеря му И.
М. Д., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в неделя от
16.00 часа до 18.00 часа, както и десет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Осъжда М. И. Д. да заплаща на децата си И. М. Д. и И. М. Д. чрез тяхната майка и законна
представителка М. И. Д. месечна издръжка в размер 400 лв. за детето И. М. Д. и 300 лв. за
детето И. М. Д., считано от 08.02.2024 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като отхвърля иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 450
лв. за И. и 350 лв. за И. месечно.
Осъжда М. И. Д. да заплати на децата си И. М. Д. и И. М. Д. чрез тяхната майка и законна
представителка М. И. Д. месечна издръжка в размер 300 лв. за И. и 240 лв. за И., считано от
02.10.2023 г. до 08.02.2024 г., или всичко 1008 лв. за И. и 1260 лв. за И., заедно със законната
6
лихва, считано от 09.02.2025 г. до изплащане на сумите, като отхвърля иска за разликата над
присъдения до пълния предявен размер от по 350 лв. месечно за всяко от децата.
Предоставя ползването на семейното жилище на страните - апартамент в гр. П., ул.
********* № **, на ответницата М. И. Д., ЕГН **********, която упражнява родителските
права върху децата на страните И. М. Д. и И. М. Д..
Постановява след прекратяването на брака М. И. Д. да запази брачното фамилно име Д..
Определя държавна такса по допускането на развода в размер 50 лв., от които 25 са внесени,
и осъжда М. И. Д. и М. И. Д. да заплатят по сметката на съда разликата от 25 лв.
Осъжда М. И. Д. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на
издръжката от 1098,72 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7