№ 81
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601235 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл. 420, ал.
1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на НОХД № 1777/2015 г. на Районен
съд – София и отмяна на постановената присъда от 13.04.2021 г. по
отношение на Г. С. Х. в частта относно приложението на чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал. 1 НК и връщане на делото в отменената част за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд по реда на чл. 306 НПК.
В искането се излагат съображения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК-
основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
Посоченото нарушение в искането на Главния прокурор намира израз в
неизлагането на мотиви от страна на решаващия съд относно наличие на
законови предпоставки за неприложимост на разпоредбата на чл. 24 НК в
съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1965г. и ППВС №
1
4/1978 г. при извършеното с атакуваната присъда прегрупиране на
осъжданията на подсъдимия Г.Х. по една от двете формирани по НЧД №
18809/2015 г. на Районен съд – София съвкупности, в която съвкупност било
включено и последното му осъждане по НОХД № 1777/2015 г. по описа на
същия съд.
В искането е описано, че с влязло в сила на 07.04.2017 г. определение по
НЧД № 18809/2015 г. на Районен съд - София, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1
НПК и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, наложените наказания
по двадесет и едно осъждания на лицето Г.Х. са били групирани в две групи и
определени общи най-тежки наказания, както следва:
- Първа група: определено общо най-тежко наказание в размер на 4
години лишаване от свобода между наказанията по НОХД № 3597/2010 г.,
НОХД № 3646/2010 г., НОХД № 5919/2010 г., НОХД № 10211/2010 г.,’
НОХД № 10423/2009 г., НОХД № 5920/2010 г., НОХД № 7159/2010 г., НОХД
№ 11638/2010 г., НОХД № 6286/2011 г., НОХД №2301/2011 г., НОХД №
12994/2010 г., НОХД № 7248/2011 г, НОХД № 16190/2011 г., НОХД №
4259/2011 г., НОХД № 7068/2011 г., НОХД № 14335/2011 г., НОХД №
10114/2011 г., НОХД № 5214/2011 г., всички по описа на Районен съд -
София, което наказание на основание чл. 24 НК било увеличено с 1 година
лишаване от свобода.
- Втора група: определено общо най-тежко наказание в размер на 7
години лишаване от свобода между наказанията по НОХД № 9159/2014 г.,
НОХД № 22475/2014 г., НОХД № 17102/2011 г., всички по описа на Районен
съд - София, което наказание на основание чл. 24 НК било увеличено с 3
години лишаване от свобода.
Впоследствие с атакуваната присъда от 13.04.2021 г. по НОХД №
1777/2015 г. Районен съд - София признал подсъдимия Г.Х. за виновен в
извършено на 13.11.2013 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и „б“, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1
НК, като при условията на чл. 54 НК му наложил наказание в размер на 3
години лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът определил
подсъдимият Х. да изтърпи при първоначален строг режим едно общо най-
тежко наказание в размер на 7 години лишаване от свобода между
2
наказанията, наложени по НОХД № 1777/2015 г., НОХД № 9159/2014 г.,
НОХД № 22475/2014 г. и НОХД № 17102/2011 г., всички по описа на Районен
съд - София.
На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК съдът приспаднал от
така изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода по присъдите,
включени в съвкупността, както и времето, през което подсъдимия е бил
задържан по тези дела.
Въз основа на гореизложеното са изложени в искането доводи, че
съдебният акт по отношение на Г.Х. в частта относно приложението на чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал. 1, т. 2 НПК. Посочено е, че
съгласно т. 1 от ППВС № 4/1965 г. при наличие на престъпления, извършени
в реална съвкупност, когато се определя наказание съобразно разпоредбите на
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, съдът е длъжен да обсъди и въпроса дали е
необходимо да се увеличи размерът на общото наказание, като приложи
разпоредбата на чл. 24 НК. Поради големият брой предишни осъждания на Г.
С. Х. за престъпления, извън включените във формираните две съвкупности
по НЧД № 18809/2015г. на Районен съд - София, с оглед последователност,
време на извършване, характер, тежест и еднородност на наложените за
престъпленията наказания, включени в съвкупностите, съдът следвало да
обсъди и да прецени, дали ще бъде постигнат необходимия поправителен
ефект без приложението на института по чл. 24 НК. В тази връзка и в
съответствие с ППВС № 4/1978г. съдът бил длъжен да изложи мотиви
относно липсата на основания за приложение на разпоредбата на чл.24 НК.
Прокурорът счита, че допуснатото нарушение на процесуалните
правила е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и е основание за
възобновяване на наказателното дело.
В съдебно заседание пред Софийския апелативен съд прокурорът от
САП поддържа искането на Главния прокурор на Република България, по
изложените в него съображения и моли да бъде отменен съдебният акт по
НОХД № 1777/2015г. на СРС и делото да бъде върнато на същия съд за ново
произнасяне от друг състав.
Защитата на осъденото лице счита искането за неоснователно, тъй като
не били налице допуснатите нарушения, визирани от прокурора и моли
3
същото да бъде оставено без уважение. Според защитата съдът не дължал
мотиви за това, че не бил приложил разпоредбата на чл. 24 НК, което било
една възможност за съда, не задължение. Ако съдът я бил приложил, тогава
дължал мотиви защо е увеличил така определеното общо най-тежко
наказание.
Осъденото лице Х. поддържа становището на защитата си, моли същото
да се остави без уважение, като пояснява, че след освобождаването му от
затвора е започнал работа по трудов договор.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в постъпилото
искане, становището на страните и материалите по делото, в съответствие с
правомощията си в настоящото производство, прие следното:
Депозираното от Главния прокурор на РБ искане за възобновяване на
производството по НОХД № 1777/2015 г. по описа на СРС е подадено в срока
по чл. 421, ал. 1 НПК и е допустимо, тъй като се отнася до окончателен
съдебен акт, за който не е налице процесуална възможност за проверка по
инстанционен ред.
С влязло в сила на 07.04.2017 г. определение по НЧД № 18809/2015 г. на
Районен съд - София, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, наложените наказания по двадесет и едно
осъждания на лицето Г.Х. са били групирани в две групи и определени общи
най-тежки наказания, както следва:
- Първа група: определено общо най-тежко наказание в размер на 4
години лишаване от свобода между наказанията по НОХД № 3597/2010 г.,
НОХД № 3646/2010 г., НОХД № 5919/2010 г., НОХД № 10211/2010 г., НОХД
№ 10423/2009 г., НОХД № 5920/2010 г., НОХД № 7159/2010 г., НОХД №
11638/2010 г., НОХД № 6286/2011 г., НОХД №2301/2011 г., НОХД №
12994/2010 г., НОХД № 7248/2011 г, НОХД № 16190/2011 г., НОХД №
4259/2011 г., НОХД № 7068/2011 г., НОХД № 14335/2011 г., НОХД №
10114/2011 г., НОХД № 5214/2011 г., всички по описа на Районен съд -
София, което наказание на основание чл. 24 НК било увеличено с 1 година
лишаване от свобода.
- Втора група: определено общо най-тежко наказание в размер на 7
години лишаване от свобода между наказанията по НОХД № 9159/2014 г.,
НОХД № 22475/2014 г., НОХД № 17102/2011 г., всички по описа на Районен
4
съд - София, което наказание на основание чл. 24 НК било увеличено с 3
години лишаване от свобода.
Впоследствие въз основа на внесен в Софийски районен съд
обвинителен акт срещу подсъдимия Г.Х. с атакуваната присъда от 13.04.2021
г. по НОХД № 1777/2015 г. съдът е признал:
1. Подсъдимия Г. С. Х. за ВИНОВЕН в това, че на 13.11.2013 г., в гр. ***, е извършил
престъпление в съучастие като извършител с Н. Д. М., /за когото наказателното
производство било прекратено на основание чл. 289,ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1,т. 4 НПК/ и
непълнолетния Д. Р. В., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.„а” и б.„б” НК и чл. 54 от НК
го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ТРИ ГОДИНИ, при първоначален
„СТРОГ РЕЖИМ“
На основание чл. 304 НПК съдът е признал за НЕВИНЕН подсъдимия Х. и го е
оправдал по обвинението му за извършени още две деяния при условията на чл. 26, ал. 1 НК
в съучастие с горепосочените извършители.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на Х. е наложено едно общо най-тежко
наказание между наказанията, наложени му по настоящето НОХД № 1777/2015 г. и по
НОХД № 9159/2014 г., НОХД № 22475/2014 г. и НОХД № 17102/2011 г., всичките по описа
на CPC, а именно това по НОХД №22475/2014 г. - „лишаване от свобода” за срок от седем
години, при първоначален „строг режим“.
На основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното едно общо най- тежко наказание
съдът е приспаднал времето, през което той е изцяло или частично е изтърпял наложеното
му наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 9159/2014 г., НОХД № 22475/2014 г. и
НОХД № 17102/2011 г.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от същото наказание съдът е приспаднал
времето, през което Х. е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, за срок до 72 часа по чл.
64, ал. 2 НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 1777/2015 г.,
НОХД № 9159/2014 г., НОХД № 22475/2014 г. и НОХД № 17102/2011 г.
2. Подсъдимият Д. Р. В. за ВИНОВЕН в това, че на 13.11.2013 г., в гр. София, е
извършил престъпление като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Н. Д. М./за
когото наказателното производство било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 4 НПК/ и Г. С. Х., поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и чл.55, ал. 1, т. 2, б. “б“, вр. чл. 42а, ал. 1,
ал. 2, т. 1, т. 2, вр. ал. 3, вр. чл. 42б НК го е осъдил като му е наложил НАКАЗАНИЕ
„ПРОБАЩИЯ” ЗА СРОК ОТ СЕДЕМ МЕСЕЦА, включващо пробационните мерки
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ с периодичност два пъти
седмично за целия период и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“.
На основание чл. 304 НПК съдът е признал за НЕВИНЕН подсъдимия В. и го е
оправдал по обвинението му за извършени още две деяния при условията на чл. 26, ал. 1 НК
в съучастие с горепосочените извършители.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на В. едно общо най-
5
тежко наказание между наказанията, наложени му по настоящето НОХД № 1777/2015 г. и
НОХД № 10537/2014 г. и НОХД № 19623/2016 г., всичките по описа на CPC, а именно това
по НОХД № 19623/2016 г. - „лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца, при
първоначален „строг режим“.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното едно общо най- тежко
наказание съдът е приспаднал времето, през което В. изцяло или частично е изтърпял
наложеното му наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 19623/2016 г..
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК съдът е приспаднал времето, през което В. е бил
задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, за срок до 72 часа по чл. 64, ал. 2 НПК и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 1777/2015 г., по НОХД № 10537/2014 г.
и по НОХД № 19623/2016 г. /ако е имал такова задържане/.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и с разноските по
делото.
От гореизложеното е видно, че при второто прегрупиране на наказанията по една от
двете групи извършени престъпления е следвало съдът да обсъди и въпроса дали не следва
да увеличи размера на общото наказание на осъдения Х. като приложи чл. 24 НК. Въпреки
че тази разпоредба при предходното групиране на наказанията е била приложена, при
извършеното с атакуваната присъда последващо кумулиране това не е било сторено от
решаващия съд по отношение на Х.. Основателно е възражението в протеста, че поради
големия брой предишни осъждания на Х. и с оглед тяхната последователност, време на
извършване, характер, тежест и еднородност на наложените наказания, включени в
съвкупностите, съдът е следвало да обсъди и да прецени, дали необходимият поправителен
ефект би могъл да бъде постигнат и без приложението на института по чл. 24 НК. Съдът е
бил длъжен да обсъди въпроса дали в конкретния случай на конкретния подсъдим следва да
се увеличи общото, най-тежко наказание. Това означава, че е следвало да подложи на
преценка данните за цялостната престъпна дейност, за личността на подсъдимия, за неговата
и на деянията му обществена опасност, за броя, характера и тежестта на престъпленията,
подбудите за извършването им, продължителността на периода, в който са осъществени.
След обоснована оценка на всички тези обстоятелства съдът следва да реши дали да е
приложима или не разпоредбата на чл. 24 НК. Във всички случаи е задължен да мотивира
подробно убеждението си за взетото решение. Като не се е занимал по същество, като не се
е мотивирал и на практика е отказал да приложи предвидената в чл. 24 НК възможност за
увеличаване размера на определеното общо наказание, съдът е допуснал нарушение на
процесуалните правила, рефлектирало и върху правилното приложение на закона. В тази
насока съдът е дължал излагането на съответни мотиви и съображения, които в атакувания
съдебен акт действително липсват.
При внимателния прочит на обстоятелствената и диспозитивна част на подадения
протест обаче е видно, че формираното искане на прокурора е да се възобнови НОХД №
1777/2015 г. на Районен съд - София, да се отмени постановената присъда от 13.04.2021 г. по
отношение на Г. С. Х. в частта относно приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и
да се върне делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, за да се мотивира отказ за прилагане разпоредбата на чл. 24 НК.
Други мотиви и друго искане не се прави.
След преценка и анализ на така изложеното искане в протеста, настоящият състав
намира за безпредметно възобновяване на въпросното дело, отмяна на атакувания съдебен
6
акт и ново произнасяне от районния съд по реда на чл. 306, ал. 1 , т. 1 НПК, тъй като няма
изрично искане от прокурора след възобновяването и новото разглеждане на делото да бъде
приложен института на чл. 24 НК, както и ясно становище за явна несправедливост на
наложеното общо наказание с оглед неувеличения му размер по реда на горепосочената
норма от общата част на НК. При това положение възобновяването на делото не би могло да
доведе до различен резултат, тъй като евентуалното приложение на чл. 24 НК би влошило
недопустимо положението на осъденото лице, без да е налице съответен протест на
прокурора.
Предвид гореизложените съображение настоящата инстанция намира,
че искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по
НОХД № 1777/2015 г. на Районен съд - София следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд, след като установи, че не
са налице предпоставките на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за
възобновяване на НОХД № 1777/2015 г. на Районен съд – София и отмяна на
постановената присъда от 13.04.2021 г. по отношение на Г. С. Х. в частта
относно приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и връщане на
делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд по реда на чл. 306 НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7