№ 1493
гр. Плевен, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430102647 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 вр. чл.79 ЗЗД вр. с
чл.86 ЗЗД.
Постъпила е ИМ от Агенция за събиране на вземания” ЕАД,против Н. ВЛ. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***.Твърди се, че на 12.12.2019 г. е подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г. , на
основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15910644 от дата 19.04.2018 г. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ РLUS-15910644 от дата 7.01.2021 г„
изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в
качеството й на пълномощник на цедента.По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /универсален правоприемник
е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А./ чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
1
уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-БНП/ РLUS-15910644 от дата 19.12.2019 г. за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит адрес. На 06.01.2021 г. е изпратено повторно уведомително писмо с изх.
№УПЦ/УПИ-С-БНП/ РLUS-15910644. Все още не се е върнало известие за доставка. Към
настоящата искова молба представяме и моля да приемете копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Изх. №УПЦ/УПИ-С-БНП/ РLUS-15910644 от дата 19.12.2019
г. и с изх. №УПЦ/УПИ-С-БНП/ РLUS-15910644от 06.01.2021 г., които да се връчат на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори
действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовава се
на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право. От друга страна счита, че длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В
тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 867/2011г., IV г. о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр. дело 788/2013г., ТК.
На 19.04.2018 г. Между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като
Кредитор и Н. ВЛ. Г. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с
№РLUS-15910644, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът
и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от
Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е
равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 6000,00 лв.
Застрахователната премия е в размер на 1612,80 лв.Предоставянето на посочената по-горе
сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава
задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.
Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване
на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 10686,24лв. Така, договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 2863,44лв.
2
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил
да върне сумата по кредита в срок до 20.04.2022 г. , на 48 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 222,63 лв., при първа погасителна вноска 20.05.2018г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
20.04.2022 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5
от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор
надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено
Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 7.01.2021 г. /получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/.Съгласно условия към договора за
потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за
забава за периода от 21.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ
размер на 1863,05 лева.
Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството, с оглед на което
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** възниква правен интерес за предявяване
на претенциите по съдебен ред като претендира от длъжника Н. ВЛ. Г., като
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит №РLUS-15910644, сключен на
19.04.2018 г. да заплати сума в общ размер на 8088,16 лв., от които главница 5397,40 лв.,
договорна лихва 1863,05лв. и законна лихва за забава в размер на 827,71 лв.Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч. гр. д. №00698/2021 г., РС Плевен, е издадена заповед за
изпълнение. На 18.03.2021 г. в „Агенция за събиране на вземания ЕАД е получено
съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си.
Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените
указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под
внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на
които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС
по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016
г. на 1-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
3
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Н. ВЛ. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Плевен, ул. Генерал Гурко, №19, ет. 2, ап. 6 дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *** следните суми:
5397,40 лв. /пет хиляди и триста деветдесет и седем лева и 40 стотинки/ -
представляващи главница за периода от 20.01.2019 г. до 20.04.2022 г., по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 7.01.2021г. - датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост;
1863,05 лв. /хиляда и осемстотин шестдесет и три лева и 05 стотинки/, представляващи
договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 07.01.2021 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
827,71лв. /осемстотин двадесет и седем лева и 71 стотинки/, представляващи
обезщетение за забава, от 21.01.2019 г. до датата наподаване на заявлението в съда;законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Излагат се следните аргументи:
Когато ищецът, предявявайки иск, търси определен правен резултат, позовавайки се
на едно правно основание и моли, ако то не бъде установено, съдът да постанови същия
резултат, но поради други правопораждащи юридически факти, е налице обективно
съединяване на искове при условията на евентуалност. Предметът на иска се
индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум. При различие
в някои от посочените елементи, са налице отделни претенции. Когато те са предявени за
съвместно разглеждане, съдът дължи произнасяне по всяка от тях. При евентуалното
обективно съединяване на искове, съдът разглежда претенциите в реда, посочен от ищеца,
освен, ако друго не се следва от естеството на спорните права и правоотношения. Така
Решение № 72 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 402/2012 г, IV г. о., ГК.
В процесния случай е налице различие както в правопораждащия юридически факт,
така и в петитума. Доколкото с установителния иск ищецът твърди настъпването на
предсрочната изискуемост в момент преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и на база този юридически факт иска от съда да установи тези твърдения, то с
осъдителния иск правопораждащият юридически факт на предсрочната изискуемост се
твърди да е настъпил в един последващ момент - връчването на преписа от исковата молба
на ответника и отправеното до съда искане е различно - не да установи, а да осъди.
Действително, правното основание както при установителния, така и при осъдителния иск е
едно и също - договорът за кредит, но за ищеца не е без значение дали поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост преди заявлението съдът ще присъди само падежиралите
вноски по кредита към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, или ще вземе
предвид уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в хода на процеса и по
този начин ще присъди всички непадежирали вноски по кредита до крайния срок на
договора.
4
В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. по описа на
ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит
променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. В така цитираното Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. дело
№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 не е изследван въпросът „Може ли обявяването на
кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда
по чл. 235, ал. 3 ГПК?“. Доколкото този въпрос не е обсъждан в по-късно постановеното
тълкувателно решение, то следва към настоящия момент да се приложат разпоредбите на
действащото предходно тълкувателно решение - т.9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В последното е прието, че по общото
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска. В настоящия случай този факт е уведомяването на
длъжника за предсрочната изискуемост посредством връчването на препис от исковата
молба. В Тълкувателно решение № 4/201 Зг. от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС са изложени
съображения относно хипотеза, в която волеизлявлението за предсрочната изискуемост е
материализирано в исковата молба и същото е получено от ответника в хода на
производството, които следва да се възприемат в следния смисъл: ако се приеме, че
предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата
молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от
ответника по иска. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане,
което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното
основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба. Така Решение
№ 139/05.11.2014 по дело № 57/2012 на ВКС, ТК, I т. о.
Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК
условие за разглеждане на осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност с
установителни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърлянето на установителните искове, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл.
410 ГПК, като в този случай се въвежда ново обстоятелство в исковата молба - несъдържащо
се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо
предявените установителни искове - уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението
на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази
5
хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове
с установителните по реда на чл.422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес
от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива,
когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на
обстоятелство /предсрочна изискуемост/, за момента на осъществяването на което се
поддържат по двата вида искове различни темпорални момента - преди и след заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Така Определение № 387/24.07.2017 по дело
№1369/2017 на ВКС, ТК, I т. о. Същественото при съединяването на установителния иск с
осъдителния е новото обстоятелство, въведено в исковата молба, което не се е съдържало в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и което не е било поддържано спрямо
предявения главен установителен иск. Това ново обстоятелство представлява уведомяване
на длъжника по кредита за изявлението за настъпване на предсрочната изискуемост със
самата исковата молба.
С оглед изложеното в условията на евентуалност, моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Н. ВЛ. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, като кредитополучател по
договор за потребителски кредит сключен на 19.04.2018 г., да плати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *** следните неизплатени по процесния договор суми, а
именно:
- 5397,40 лв. /пет хиляди и триста деветдесет и седем лева и 40 стотинки/ -
представляващи главница за периода от 20.01.2019 г. до 20.04.2022 г., по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 7.01.2021 г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
- 1863,05 лв. /хиляда и осемстотин шестдесет и три лева и 05 стотинки/ представляващи
договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 07.01.2021 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
- 827,71лв. /осемстотин двадесет и седем лева и 71 стотинки/, представляващи
обезщетение за забава, от 21.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск
до окончателно погасяване на дълга.
Претендират се разноски. Посочено е ответникът да заплати дължимите суми по следната
банкова сметка на Агенция за събиране на вземания *** Обединена Българска Банка АД.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15910644 от дата
19.04.2018 г., ведно с погасителен план и Условия по договора, БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, като кредитор, е предоставил наН. ВЛ. Г., като кредитополучател, паричен
кредит за потребителски цели в размер от 6000,00лв. От договора са установява, както и от
6
приложения Сертификат№ PLUS-15910644 , че ответника е сключил и договор за
застраховка, като се е задължила да заплаща месечната премия по застраховката в обш
размер 1612,80лв. при отпуснатия кредит в размер на 6000лв. Уговорена е такса
ангажимент в размер на 210 лв., годишен лихвен процент 21,96 %, годишен процент на
разходите 26,88%. Уговорено е общия размер на задължението в размер на 10686,24лв. да
бъде върнат на 48месечни вноски по 222,63лв. съгласно погасителния план-част от
договора, в който погасителен план са посочени само датите на вноските и оставащата след
тях главница по кредита. Не е посочено от какви суми е формирана всяка от погаситгелните
вноски и как в сумата от 222,63лв. се разпределя сумата за главница и лихва. Падежът на
последната погасителна вноска съгласно погасителния план е на дата 20.04.2022г. Съгласно
т.5 от Договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането (за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други
действия), извършени по преценка на Кредитора. При просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
от този Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. В договора е посочено, че с полагането на
подписа си върху настоящия Договор, лицето посочено като Кредитополучател
удостоверява, че е получило посочената в група „параметри и условия“ сума по посочената
в чл.1 банкова сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от
договора за кредит.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
19.08.2019г., Приложение №1/12.12.2019г. и Потвърждение на основание чл.99, ал.3 ЗЗД,
„БНП Париба Пърсънъл Файненс СА клон България е прехвърлило на Агенция за събиране
на вземания ЕАД вземането от ответника, произтичащо от процесния договор за
потребителски паричен кредит .
С пълномощно„БНП Париба Пърсънъл Файненс СА клон Блъгария е упълномощил
Агенция за събиране на вземания ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия).
С уведомителни писма, Агенция за събиране на вземания ЕАД изпраща две
уведомителни писма на адреса посочен в договора, които са непътърсени от длъжника, че
задължението му по сключения договор за потребителски кредит, е прехвърлено от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс СА клон България на Агенция за събиране на вземания ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са положителни установителни искове, имащи за предмет претендирани
7
неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание
на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните
суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото
прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова
тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми.
Видно от доказателствата по делото, че вземането по сключения договор за
потребителски кредит№ PLUS-15910644 от дата 19.04.2018г., е прехвърлено от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс СА клон България на Агенция за събиране на вземания ЕАД по
силата на процесния договор за цесия.
По делото е представено уведомление за прехвърляне на вземане, адресирано до
ответника, което е останало невръчено. Уведомлението до длъжника е приложено към
исковата молба и с получаването му в едно с исковата молба, цесията е надлежно съобщена
на ответника. Закона не указва формата и момента на съобщаването.Достатъчно е то да е
налице в момента, в който съда е сезиран със спора.Няма пречка съобщаването като
фактическо действие с правни последици да бъде извършено и от пълномощник.В същия
смисъл е Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в
изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната практика,
съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по
смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление макар и дотогава
невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.В
настоящия казус ситуацията е аналогична-исковата молба ведно с приложено към нея
уведомление и връчването им на ответника имат значение на съобщение по чл.99, ал.4 от
ЗЗД. По този начин всъщност, всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника
и да му позволят да плати добре – на носителя на вземането, са изпълнени. Ответникът би
могъл да възразява срещу нередовното си уведомяване за извършената цесия, само в случай,
че твърди изпълнение на задължението към стария кредитор. Такива възражения по делото
не са противопоставени.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и
12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
8
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Следва да бъде обсъдено обстоятелството дали уговореното в процесния договор
относно размера на месечното плащане в размер на 222,63лева, срока на договора – 48
месеца, падеж на плащанията, обективира погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12
ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира
информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма
на ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания
и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главница, лихва, изчислена От цитираното съдържание на
договора следва изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и
срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни
уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва
освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също така да е
изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница,
лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на
кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и
допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна
вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява.
Не става ясно как се формира сумата от 222,63лв., съставляваща размер на месечна
погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка
не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна
погасителна вноска. Не е посочено в стойността на всяка една месечна вноска какъв е
размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице пълна
недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23
ГПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно Договор за потребителски паричен кредит ищеца е предоставил на
ответника паричен кредит в размер на 6000,00лв., която сума е била предоставена лично на
ответника. Предоставянето на тази сума(според чл.2 от договора) съставлява изпълнение на
задължението на кредитора-ищец да предостави заема и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителните вноски. Въз основа на договора,
за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски - всяка по
9
222,63лв., които вноски включващи главницата, застрахователна премия, надбавка,
представляваща покриваща разходите на заемодателя по подготовка и обслужване на заема,
както определена добавка съставляваща печалба на заемодателя. Ищецът претендира
заплащане на целия размер на уговорената в договора за кредит лихва върху предоставения
кредит, за целия период на договора, включително за времето след настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита. Съдът намира претенцията за заплащане на
възнаградителна лихва по договора за кредит, след обявяване на предсрочната му
изискуемост за неоснователна. По силата на чл.70, ал.1 ЗЗД срокът се смята за уговорен в
полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на
задължението, като при лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди
срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока – чл.70, ал.3 ЗЗД. Липсата на
изрична уговорка между страните за това в чия полза е уговорен срокът и включването на
клауза за възможност за предсрочно погасяване на задължението с приспадане на лихвите
до края на срока, сочат на приложение на общото правило на чл.70, ал.1 ЗЗД за уговорен
срок в полза на заемателя. Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от
възможността да иска изпълнение преди срока, но изгубването на преимуществото на срока,
според общата разпоредбата на чл.71 ЗЗД, има за последици изискуемост на задължението и
право на кредитора да предприеме действия по изпълнение. Уредбата на заема за
потребление по ЗЗД не включва последиците при предсрочна изискуемост на задължението
за връщане на заетата сума. При договора за банков кредит по чл.432 ТЗ са предвидени
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, извън тези по чл.71 ЗЗД. Законът за
потребителския кредит дава разрешение за последиците при предсрочно погасяване на
кредита, но не и за обявяването му за предсрочно изискуем. Клаузата, включена в договор за
заем за потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и
свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на
свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД, но по същество позоваването на това потестативно
право от кредитора представлява нов правопроменящ юридически факт.
Възнаградителната лихва се различава от обезщетителната по своите функции,
размер и приложение. Така, докато мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД служи като заместител
на неизпълненото от длъжника и в този смисъл възниква като вземане при едно
„ненормално” развитие на правоотношението, то възнаградителната лихва, служи за
„възнаграждение”, тоест за насрещна престация срещу получените средства и се дължи при
обичайно развитие на правоотношението, за което е уговорена. Възнаградителните лихви се
дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на заетата
главница. Веднъж бидейки предсрочно изискан обаче, полученият кредит по отношение на
неговата главница се превръща в едно цялостно вземане на кредитора, което вече не се
дължи разсрочено.Ето защо не би могло да се приеме, че след позоваване от кредитора на
предсрочна изискуемост по кредита, следва той да получи и възнаграждението за
предоставените средства до края на договора. Възнаградителната лихва по своя стопански
характер следва да бъде компенсация за невъзможността на кредитора да ползва
предоставените на кредитополучателя парични средства в хипотеза, в която той би могъл да
10
ги ползва, но не го прави, тъй като те са на разположение на кредитополучателя. В случая
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, създава задължение и условия за
незабавно връщане на заетите средства, а оттам – и тяхната употреба от заемодателя в
момент по-ранен от очаквания при сключването на договора. Възнаграждение се дължи за
ползване от кредитополучателя на предоставените средства, а при позоваване на предсрочна
изискуемост на кредита, се дължи връщане на целия размер на кредита веднага след
настъпване на предсрочната изискуемост, поради което отпада основанието за заплащане на
възнаграждение за предоставените парични средства след настъпване на предсрочната
изискуемост по кредита. Самото обявяване на предсрочната изискуемост е нов юридически
факт, който страните не са предвиждали или желали при сключването на договора, и
неговото съществуване е оставено изцяло на преценката на кредитора. Ако желае, той би
могъл да получи онова, което му се дължи при очакваното развитие на правоотношението, в
случай че не се възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, въпреки
наличието на предпоставките за това. При настъпило основание за предсрочна изискуемост,
но неупражнено от кредитодателя право, той ще получи впоследствие както съответната
вноска, така и възнаградителната лихва заедно с мораторна лихва за забава. Разликата в
обема на дължимото в двете хипотези се налага от факта, че в хипотезата на неупражнено
право за обявяване на предсрочната изискуемост падежите на всички останали задължения
за вноски остават непроменени и не се дължат към момента, към който длъжникът ще плати
освен вноска и възнаградителна лихва също така и обезщетение за неизпълнението (при това
само за периода от неизпълнението до заплащането). В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. В действителност настъпването на предсрочната
изискуемост представлява упражняване на право, при което отношенията не могат да се
уреждат както в хипотеза на законосъобразно развитие. Изцяло по волята на кредитора е
поставен изборът дали да упражни това потестативно право или не. Потестативното право
по чл. 432 ТЗ, респ. чл. 71 ЗЗД представлява едностранен избор на кредитора при виновно
неизпълнение, след който той губи една възможност, за да придобие основание за друга.
При кумулиране на обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи
интерес би се стигнало до неоснователно обогатяване, както правилно се посочва и в
задължителната практика на ВКС по реда на чл. 274, т. 3 ГПК. Обстоятелството, че
предсрочната изискуемост на кредита,поражда задължение за кредитополучателя да върне
получената сума в цялост, респ. остатъка от същата, изключва наличието на основание за
формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер. Нещо повече, дори да се
приеме, че вземането за лихва има обезщетителен характер, то самото кумулиране на две
обезщетения за забавата на длъжника, касаещи един и същи период би довело до
неоснователно обогатяване на кредитора, което действащият в страната правов ред не
допуска. /Определение № 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г./. Съобразена законовата
уредба на договора за потребителски кредит в Закона за потребителския кредит, изпадането
на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва
за периода на същата и то, съизмерима с лимитирания размер законна лихва. В този смисъл
е и задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение № 3/2017 на ОСГТК на ВКС, в
11
което е прието, че Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
В настоящия случай кредитора освен възнаградителната лихва по договора за кредит
за периода от 20.01.2019г. до 07.01.2021г. в общ размер от 1863,05лв. претендира и лихва за
забава върху главницата в размер на 827,71лв. за периода от 21.01.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда, а по предявения в условията на евентуалност иск в размер
на 827,71лв. от 21.01.2019г. до подаване на исковата молба 21.04.2021г. от което е видно, че
е налице кумулиране на възнаградителна и мораторна лихва, което би довело и до
неоснователно обогатяване на кредитора- ищец по делото.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай с оглед
недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ответникът следва да
върне само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита. Не е
спорно между страните, че ответника е получил заемната сума в размер на 6000 лв. Той не е
ангажирал доказателства за плащане на сумата, но от ищеца се претендира сумата от
5397,40лв. Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което
в процесния случай се явява исковата молба.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и
чл. 240 ЗЗД се явява основателен за сумата от 5397,40лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15910644 от дата 19.04.2018г., поради
което следва да бъде уважен в целия си предявен размер.
Предявените искове за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
представляваща договорна лихва и обезщетение за забава, за които е издадена Заповед
№473/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 698/2021г. по описа
на Районен съд – Плевен се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени в предявените си размери.
При извода на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД за пълния си предявен размер от 5397,40лв. съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален иск с правно основание чл.79, вр.чл.240 ЗЗД,
вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 5397,40лв.
По исковете с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска
възнаградителната лихва по договора за кредит за периода от 20.01.2019г. до 07.01.2021г. в
общ размер от 1863,05лв. претендира и лихва за забава върху главницата в размер на
827,71лв. за периода от 21.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, а по
предявения в условията на евентуалност иск в размер на 827,71лв. от 21.01.2019г. до
подаване на исковата молба 21.04.2021г., предявени в условията на евентуалност съдът
дължи произнасяне поради отхвърляне на исковете с правно основание чл.422 ГПК
12
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.
Съдът намира предявените евентуални искове с правно основание чл.79 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД, договорна лихва и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД лихва за забава за неоснователни в
целите си предявени размери и като такива следва да бъдат охвърлени по изложените по-
горе съображения, които не се налага да бъдат преповтаряни. Процесния договор за кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице пълна
недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23
ГПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се
присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното
изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското
възнаграждение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в
предявения си размер, ответника следва следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 141,31лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на
правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено от 100лв.При това положение се дължат и
разноски в исковото производство в размер 185,96лв, съобразно уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99
ЗЗД по отношение на Н. ВЛ. Г., ЕГН**********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
13
управление ***, сумата от 5397,40лева, представляваща главница по Договор
за потребителски паричен кредит№ PLUS-15910644 от дата 19.04.2018г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Н. ВЛ. Г.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на
Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019г. и
Приложение№1/12.12.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№473/01.02.2021г. по ч.гр.д.№698/2021г. по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, против
Н. ВЛ. Г., ЕГН**********, иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от
ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 1863,05лева,
представлаваща договорна лихва за периода от 20.01.2019г. до 07.01.2021г.,
по Договор за потребителски паричен кредит№ PLUS-15910644 от дата
19.04.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
(кредитор) и Н. ВЛ. Г. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено
от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от
19.08.2019г. и Приложение№1/12.12.2019г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение №473/01.02.2021г. по ч.гр.д.№698/2021г. по описа на РС-
Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, против
Н. ВЛ. Г., ЕГН**********, иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника
по делото дължи на ищеца сумата от 827,71лева, представлаваща
обезщетение за забава за периода от 21.01.2019г. до 29.01.2021г. по Договор
за потребителски паричен кредит№ PLUS-15910644 от дата 19.04.2018г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Н. ВЛ. Г.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на
Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019г. и
Приложение№1/12.12.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№473/01.02.2021г. по ч.гр.д.№698/2021г. по описа на РС-Плевен, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, против Н. ВЛ. Г., ЕГН**********, с
14
постоянен адрес в *** иск с правно чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за сумата от
1863,05лева, представлаваща договорна лихва за периода от 20.01.2019г. до 07.01.2021г.
попо Договор за потребителски паричен кредит№ PLUS-15910644 от дата 19.04.2018г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Н. ВЛ. Г.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране
на вземания ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019г. и Приложение№1/12.12.2019г, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, против Н. ВЛ. Г., ЕГН********** , иск с
правно чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи
на ищеца сумата от 827,71лева, представлаваща обезщетение за забава за периода от
21.01.2019г. до 20.04.2021г. по Договор за потребителски паричен кредит№ PLUS-15910644
от дата 19.04.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Н.
ВЛ. Г. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за
събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019г. и Приложение№1/12.12.2019г,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. ВЛ. Г., ЕГН**********, да плати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори *** сумата от 141,31лв.,
направени деловодни разноски по ч.гр.д.№698/21г. по описа на РС-Плевен, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. ВЛ. Г., ЕГН**********, да плати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори *** сумата от 185,96лв.,
направени деловодни разноски в исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15