№ 8210
гр. София , 25.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110130452 по описа за 2021 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, подадено от /ЮЛ/ срещу Б. Х. Н. за сумата 1833,33 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит /име/ № 101428/ 06.04.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 28.05.2021г., до окончателното плащане на сумата, сумата 660
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 06.06.2020г. до
06.04.2021г., сумата 172,08 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
07.06.2020г. до 26.05.2021г., сумата 1320 лева, представляваща такса „Гарант“.
Относно вземането за такса „Гарант“:
Заявителят обосновава вземането си към длъжника за сумата 1320 лева с
обективирана в договора клауза, съгласно която поръчителят има право на
възнаграждение за изпълнение на задълженията си по договора за поръчителство,
която се събира от кредитора.
Съдът намира така посочена клауза от договора за заем за неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП поради следното:
Съгласно договора за кредит потребителят следва да формира избор дали да
предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между
поръчителство или банкова гаранция.
Съдът намира, че отношенията между кредитора и длъжника са представени
като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за
поръчителство, предвид изложените от заявителя твърдения, но се касае за свързани и
обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Договорът
за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е
1
налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение с
уговорени акцесорни плащания, които следва да се разглеждат като едно цяло, а не
като отделни договори. Съдът намира, че целта на обособяването на кредитното
правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи закона и забраната за уговаряне
на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по
кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите
по кредита. Възнаграждението на поръчителя не е включено в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде включено, стойността на ГПР /който в случая е 50%, видно
от твърденията, изложени в заявлението/ ще надвиши максимално допустимия размер,
регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратният размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на
Министерския съвет на Република България. Освен това плащането на тази такса е
уговорено като приоритетно- преди основното задължение по кредитното
правоотношение, от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да
има сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно
обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е предвиден в ЗЗД, в
случая с него се постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана
услуга. На практика е предвидена допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали
ще се предостави, поради което е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143,
ал.1, т.14 ЗЗП.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 8086/ 28.5.2021г. на /ЮЛ/ срещу Б. Х. Н. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за
сумата 1320 лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, като
неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2