Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно
гр.д. № 273 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 5157 от 25.11.2019г.,
постановено по гр.д.№ 9233 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет
и четвърти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че Ф.Ю.И., не дължи на „ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, сумата от 3 300 лв., представляваща 5/8 части от начислената сума по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за 5 280лв. за периода 17.01.2017г. до 16.01.2018г.,
обективираща стойност на преизчислени количества електроенергия за обект,
находящ се в град Долни Чифлик,
ул.“Бор“ № 5 и 512,83лв. по фактура **********/16.04.2019г., цялата на стойност
834,92лв., обективираща стойност на преизчислена електроенергия за периода
19.10.2017г.-16.01.2018г.; И.С.С., ЕГН**********, не дължи на ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, 660
лв., представляващи 1/8 части от начислената по фактура № **********/16.04.2019г. сума,
цялата за стойност от 5 280 лв.- стойност на електроенергия за период 17.01.2017г. до 16.01.2018г. в обект, находящ се в гр. Долни Чифлик,
ул.“Бор“ № 5 и 104, 37 лв. по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за 834,
92лв., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за период от
19.10.2017г. до 16.01.2018г. в същия обект; Г.С.И., не дължи на ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, 660лв., представляващи 1/8 части от сумата по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за
стойност 5 280 лв. за
период 17.01.2017г. до
16.01.2018г. зтойност на преизчислена електроенергия в
обект, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул.“Бор“ № 5 и 104, 37 лв. по фактура №
**********/16.04.2019г., цялата за 834, 92 лв., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия за период от 19.10.2017г. до 16.01.2018г. в
същия обект; П.С.С., не дължи на ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, 660 лв., представляваща 1/8 части от начислената сума по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за 5 280лв., обективираща стойност на
преизчислена електроенергия за период 17.01.2017г.
- 16.01.2018г. в обект, находящ се в гр. Долни Чифлик,
ул.“Бор“ № 5 и 104, 37 лв., по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за
834, 92 лв., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за период
19.10.2017г. до 16.01.2018г. в същия обект, на осн. чл. 124 ГПК; както и
дружеството е осъдено да заплати на Ф.Ю.И. 117,13лв.,
представляващи разноски по делото, на основание член 78,ал. 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик,
а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия,
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от
отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на
„Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа
енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за
установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е
следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на
СТИ. Предвид изложеното исковете за установяване недължимост на сумите са
неоснователени. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо
него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В отговора на жалбата от насрещните страни се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно и
присъждане на разноски.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени
срещу „Енерго-Про продажби“АД за установяване недължимост на посочените суми от
Ф.Ю.И., И.С.С., Г.С.И. и П.С.,
претендирани като стойност на преизчислени количества енергия за минал период в
обект, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул.“Бор“ № 5.
В исковата молба се
излага, че ищците са съсобственици на имот, находящ се в гр.Долни Чифлик, ул„“Бор“№5,
при квоти: 5/8 ид.ч. за Ф.И. и по 1/8 ид.ч. за И.С., Г.И., и П.С.. Извършена е
проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия. Установени
били показанията му и бил съставен констативен протокол. В резултат на
проверката е начислено допълнително количество електроенергия за минал, като за
начислените суми са издадени и фактури. Оспорват това количество да е било
реално потребено, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.
Искането отправено до съда е за уважаване на претенциите и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор
от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорват предявените искове. Твърди,
че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено
количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на
сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ и чл.48
ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ
на ДПЕЕЕМ и на това основание сумите са дължими. В резултат на извършена
техническа проверка, замервания, е установено, че в невизуализиран регистър има
показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е
осъществена намеса в софтуера на електромера. Съставеното становище за
начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след
прочитане на регистър 1.8.4. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият
съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част.
В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно
и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да
коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е
начислената служебно (след корекция) електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.4
електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна
връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищците имат
качество потребители на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1104336/16.01.2018г. се установява, че служители на „Електроразпределение
- Север“ АД са извършили
техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В
резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на
негово място е монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от служителите,
извършили проверката и потребителя Ф.И..
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ,
ГД „Мерки и измервателни уреди“ Варна, при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3- 031142 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От
протокола се установява, че елекромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при измерване на електроенергия; не
съответства на техническите изисквания.
Осъществен е достъп до вътрешността на електромера, тъй като е добавено
устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата.
Въз
основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 10.04.2019г . за начисление на електрическа енергия в
размер на 31142 кВтч за периода от 17.01.2017г.- 16.01.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз основа софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел.
енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура № **********/16.04.2019г. Не е спорно между страните, че сумата по
процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, електромерът, е монофазен,
статичен за активна енергия МЕ 162, който не е включен в системата за
дистанционен отчет, т.е. служители на „Електроразпределение – Север“АД не биха
могли да установят дистанционно как се променят показателите на електромера.
Към деня на демонтажа, електромеръ те е в метрологична годност и е технически
изправен. В деня на проверката, служители на „Електроразпределение Север“ са
получили информация чрез компютър, снабден сас специализирана програма и специален
четец за електроенергията, записана в търговските регистри на СТИ.
Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в тарифната схема със
следните записвания: 1.8.1- отчитаща нощна тарифа -004915,4 кв.ч.; 1.8.2-
дневна тарифа- 013600,8 кв„ч„; 1.8.3- върхова енергия – 031142 кв.м.; 1.8.4-
електроенергия през почивни и празнични дни – 0000000кв.ч.; Електроенергията в
сумарния регистър не е отчетена нито от служителите, извършили проверката, нито
от БИМ. Вещото лице е посочило, че при отчитане на консумирана електроенергия
за битови абонати, както в процесния случай, не се използва тарифа, отчитаща
електроенергия, използвана през почивни дни. Техническите параметри на
присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на
захранващите проводници дават основание на експерта да даде заключение, че
електроенергия от 31142кв.ч. би могла да бъде доставена за период от 365 дни.
Въз основа на така изложената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната
сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената
сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при
спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 5279,99 лева, като количество електроенергия е реално
доставено на ищеца в процесните периоди.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия при
общи условия.
Приложими
към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение
на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР,
като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани
условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от
ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена на 16.01.2018 г. – след тяхната отмяна.
С оглед
действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова
делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за
която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на
условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от
служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ
документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на
неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице
основания за извършеното преизчисление.
Съобразно чл.48-49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършената по реда на чл.47 от ПИКЕЕ проверка,
установени от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от тези
хипотези, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези
две разпоредби методологии. Към тях
препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия
случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от
проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата.
В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото
заключение на СТЕ тази тарифа е скрита. Не са ангажирани доказателства, че
потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.3 и 1.8.4, като липсват
и твърдения на ответното дружества в този смисъл. При липса на предпоставките
по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се
остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по
ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на
която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, и конкретно това да се дължи на виновно поведение
от абоната.
Съдът
намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал
период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното
дружество и на това основание, доколкото не са осъществени нормативно
предвидените предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Не се
установи от събраните доказателства точният момент,
от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита
потребената енергия в регистър 1.8.3 и 1.8.4. Допълнително
начисляване на ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно
поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа. Този извод не се
разколебава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно
която натрупването на ел.енергия в скритите регистри означава неправомерно
софтуерно въздействие върху СТИ. При тези данни не може да се изведе
категоричен извод за виновно поведение от страна на абоната през точно
определен период от време. Така натрупаното количество е неясно коя тарифа
касае, което обстоятелство е от значение за дължимата цена.Следва да се отчете и факта, че отчетът по скрит и
недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10
от ПИКЕЕ, която задължава дружеството-доставчик да осигурява на страната, която
купува електроенергия, възможност да контролира показанията на СТИ. В случая
тази възможност за абоната е възпрепятствана. Отчетът по незаявена от
потребителя тарифа е в противоречие и с нормата на чл.11 от ПИКЕЕ и чл.120,
ал.4 от ЗЕ, където е въведено изискване за зоново в денонощието измерване на
потребеното ел.напрежение, което в случая е възможно да се осъществява.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период, следователно предявените искове
са основателни.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
изхода на спора и направеното от въззиваемите страни искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да
бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 640 лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №5157 от 25.11.2019г., постановено по гр.д.№ 9233 по описа за 2019г. на
Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Ф.Ю.И.,
ЕГН **********, И.С.С., ЕГН**********, Г.С.И., ЕГН ********** и П.С.С., ЕГН **********,
сумата от 640 лева – разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.