№ 2403
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110107864 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Н. Ц., чрез адв. Ю. Б.,
срещу **************, с която е предявен иск с правно основание чл. 181, ал. 1, предл. 2
З****** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4320 лева,
представляваща левовата равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от
ответника храна в размер на 120 лева месечно за периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че считано от 01.06.2000 г. ищецът бил на служба в
****** – първоначално в служба „**************“, а от края на м. септе******и 2011 г. – в
„З**************“. След изменението на З******, в сила от 01.02.2017 г., служебното
правоотношение на ищеца било преобразувано в такова по ЗДСл, като със заповед на
******************* същият бил назначен на длъжност „*************“ в
„З**************“. След извършеното ex lege преобразуване на служебното
правоотношение на ищеца в такова по ЗДСл, ответникът преустановил изплащането на
получаваните до този момент на основание чл. 181, ал. 1 З****** пари за храна. Оспорва
мотивите на ответника, че държавните служители в ******, чийто правоотношения се
регулират от ЗДСл, не попадали в приложното поле на чл. 181, ал. 1 З****** и следователно
на тях не трябвало да им се осигурява безплатна храна или нейната равностойност. Изразява
становище, че подобно тълкуване поставяло тези служители в неравностойно положение
спрямо останалите категории служители в ******. Възразява, че разпоредбата на чл. 1 от
Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г. на ******************* в частта, в която били
определени категориите лица, имащи право на безплатна храна или нейната левова
равностойност, след изменението от 2021 г. противоречала на З****** и с нея
незаконосъобразно държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 З****** били изключени от
кръга на правоимащите. На основание чл. 17, ал. 2 ГПК моли съда инцидентно да се
произнесе по законосъобразността и валидността на този подзаконов нормативен акт. Ето
1
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ************** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. П.С..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. На първо
място възразява, че след 01.02.2017 г. на ищеца не били начислявани и изплащани суми,
представляващи равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 З******, тъй като липсвало
законово основание за това. Твърди, че цитираната разпоредба не била приложима по
отношение на всички служители на ******, а само за тези категории, чиито правоотношения
се регулирали изцяло от З******. Ищецът бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2
З******, чийто статут се уреждал не от З******, а от ЗДСл, който не регламентирал
възможност за заплащане на левова равностойност на храна. На служителите по чл. 142, ал.
1, т. 2 З****** се полагала безплатна храна или им се осигурявала левовата равностойност
само в случаите по чл. 181, ал. 3 З****** – ако извършват дейности със специфичен
характер на труда, което в случая не било налице. Освен това след преобразуване на
правоотношението на ищеца в служебно по ЗДСл, в размера на индивидуалната му основна
заплата била включена и получаваната от него до м. 01.2017 г. левова равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1 З******. Изразява становище, че ако освен основното месечно
възнаграждение, формирано по реда на ЗДСл, на ищеца бъде заплатена и сума за храна в
размер на 120 лева месечно, това би поставило държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2
З****** в по-благоприятно положение от останалите държавни служители в държавната
администрация. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори между страните, че през исковия период между тях съществувало валидно
служебно правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „*************“
с ************** в „З**************“ при ******, считано от 01.02.2017 г.; че през
процесния период ищецът имал статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.
2 З******; че през същия период ответникът не му е предоставял безплатна храна в натура,
както и че със заповеди на ******************* за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. била
определена левова равностойност на храната в размер на 120 лева месечно. Посочените
обстоятелства не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. съществуването на претендираното вземане за левовата равностойност на
безплатната храна по чл. 181, ал. 1 З******, както и размера на същото;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното вземане, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
дължимата за процесния период левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 З******
2
била инкорпорирана в основната заплата за длъжността на ищеца.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Неоснователно е доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника по чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба документи –
заповедите на ******************* за определяне на сумите и доволствата за 2020 г., 2021
г. и 2022 г., както и заповедта за преназначаването на ищеца като държавен служител по
ЗДСл в ******, тъй като същите са приложени към отговора на исковата молба.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 181, ал. 1, предл. 2 З****** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4320 лева,
представляваща левовата равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от
ответника храна в размер на 120 лева месечно за периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че през исковия период между тях съществувало валидно
служебно правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „*************“
с ************** в „З**************“ при ******, считано от 01.02.2017 г.; че през
процесния период ищецът имал статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.
2 З******; че през същия период ответникът не му е предоставял безплатна храна в натура,
както и че със заповеди на ******************* за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. била
определена левова равностойност на храната в размер на 120 лева месечно. Посочените
обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. съществуването на претендираното вземане за левовата равностойност на
безплатната храна по чл. 181, ал. 1 З******, както и размера на същото;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираното вземане,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
дължимата за процесния период левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 З******
била инкорпорирана в основната заплата за длъжността на ищеца.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
3
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника по чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба документи –
заповедите на ******************* за определяне на сумите и доволствата за 2020 г., 2021
г. и 2022 г., както и заповедта за преназначаването на ищеца като държавен служител по
ЗДСл в ******.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 13.03.2024 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства,
както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4