Р Е Ш
Е Н И Е
№
424 /16.09.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова
и с участието на прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 400/2019 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 261/21.06.2019 г., постановено по АНД № 705/2019 г.по описа на
РС Монтана, е потвърдено наказателно постановление № 2/14.11.2018 г. на началник
сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна
полиция” Монтана, с което на Б.Н.П. ***, за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР на
основание чл.257, ал.2 от ЗМВР, е наложено административно наказание”глоба” в
размер на 50 лева.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от административнонаказания, с искане да бъде отменено решението на
въззивния съд, като „..неправилно и незаконосъобразно“, като в жалбата не са
посочени касационни основания, а са изложени доводи, неотносими към оспореното
решение. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразно
твърдение на контролните органи относно дали същият се явява неправоспособен
водач, същото е във връзка с неизъплението наразпореждане, което е
незаконосъобразно, поради което моли съда
да отмени решението на РС Монтана, с което е потвърдено издаденото НП.
Административнонаказващият орган, чрез юрк.Димитрова изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно.
Административен съд Монтана, като взе предвид събраните
по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания
в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е
правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че при
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона или
съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Административното наказание е
наложено на жалбоподателя, за това, че „на 06.07.2018 г. , в 22.10 часа на РП ІІ-81 в
района на км.86+200, при издадено устно полицейско разпореждане да не управлява
лек автомобил *** 320 Дс рег.№ ****……категорично отказва да
изпълни полицейското разпореждане и заявява, че няма да остави автомобила по
пътя и ще го придвижи на ход до гр.Монтана“. Същият е подписал АУАН с
възражения, в което изрично е записал“не съм чул разпореждането, няма такова
нещо, има лични мотиви..“, т.е. същият
не е оспорил неизпълнение на разпореждането, така както е посочено в АУАН, а впоследствие
в жалбата пред РС твърди, че „разпореждането на полицейския служител е
неправилно.“. От събраните и обсъдени писмени и гласни доказателства,
въззивният съд е достигнал до извода, че правилно е установена фактическата
обстановка и правилно е санкциониран водачът на МПС, тъй като възражението на
оспорващия, че не е чул разпореждането, а впоследствие твърденито, че същото е
неправилно, не се подкрепят от събраните
в производството доказателства.
Въззивният съд е положил усилия с цел да
установи фактите по делото, разпитал е посочени свидетели, обсъдил всички факти и обстоятелства, касаещи
производството, е приел за установено, че административнонаказаното лице не е
изпълнило устно полицейско разпореждане. Съдът като съпоставил и обсъдил всички събрани доказателства в
тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил своето решение. Предвид
което изложеното в касационната жалба не се подкрепят от събраните
доказателства и се споделят от настоящата инстанция. По разбиране и на
настоящия състав безспорно е установено, че административнонаказаният не е
изпълнил устно полицейско разпореждане на 06.07.2018 г. в 22.10 часа на РП
ІІ-81 в района на км 86+ 200. В своето възражение
и подадената жалба той е изложил своята защитна теза, за която обаче не са
събрани доказателства в производството. Съдът е обсъдил събраните доказателства
и посочил защо приема за установена посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, предвид което съответно
правилно е потвърдил наложеното наказание.
Фактическата обстановка е установена от събраните по делото доказателства,
очевидно става дума за опит да бъде оспорено установено административно
нарушение. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено и установено административно нарушение. Основните
възражения на жалбоподателя не намират
опора в събраните доказателства в административнонаказателното производство. Въззивният
съд е обсъдил всички относими доказателства и правилно е постановил, че при тези
обстоятелства не може да се приемат
твърдените нарушения на закона, т.к. безспорно е установено извършеното
нарушение. Изложената защитна теза не може да промени фактите, подкрепени от събраните в административнонаказателното
производство доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства,
които безспорно сочат на извършено административно нарушение. Административнонаказаният
е направил възражение, но същото има
изцяло защитна теза и е в противоречие с
останалите доказателства.
Всички събрани в
административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени
от РС Монтана, т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и
същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в
подкрепа на тази теза, поради което не могат да бъдат приети. В жалбата са
изложени твърдения, които не намират опора в събраните в производството
доказателства и не променят установените от наказващия орган констатации,
предвид което само твърдението на административнонаказаното лице, не може да бъде прието като основание за
отмяна на постановеното решение на РС Монтана.
При тези доказателства, правилно административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, което е потвърдено
правилно от РС Монтана.
Налице са безспорно установени нарушение, нарушител и неговата вина, поради което и правилно и
законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя, като наложеното наказание е на минимума..
Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице
извършено административно нарушение, то наказателното постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Поради което и атакуваното решение следва
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно постановено.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261/21.06.2019 г. на РС Монтана, постановено по АНД
№ 705/2019 г. по описа на с.съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: