Р Е Ш
Е Н И Е № 739
гр.Сливен, 02.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: К. КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 7168
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството е
предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108
ЗС, както и евентуален положителен установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди, че с ответника били бивши
съпрузи, като брака бил прекратен с решение по гр.д. № 1400/1993г. на СлРС.
Сочи, че две години преди прекратяване на брака с ответника придобили в режим
на СИО право на собственост върху САМОСТОЯТЕЛЕНОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 67338.562.8.1.16
/шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем. точка, петстотин шестдесет и
две, точка. осем, точка, едно, точка, шестнадесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/ на гр. Сливен, одобрени със Заповед №РД-18-31 от
19.04.2006г. на Изпълнителния директор на АГК-София, находящ се в сграда с
идентификатор 67338.562.8.1 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем,
точка, петстотин шестдесет и две, точка. осем, точка, едно/, разположена в
поземлен имот с идентификатор 67338.562.8 /шестдесет и седем хиляди триста
тридесет и осем, точка, петстотин шестдесет и две, точка, осем/, с
административен адрес: гр.Сливен, кв.„Стоян Заимов", бл. 64 /шестдесет и
четири/, ет. 4 /четири/, ап.16 /шестнадесет/, с предназначение жилище
-апартамент, с площ от 64.89кв.м./шестдесет и четири пяло и осемдесет и девет
стотни квадратни метра/, състоящ се от две стаи, кухия и сервизно помещение, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж: обект с идентификатор
67338.562.8.1.12, над обекта: обект с идентификатор 67338.562.8.1.20, ведно с
прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 5 /пет/, с площ от 6.70 кв.м. /шест цяло и
седемдесет стотни квадратни метра/, при граници: изток-външен зид, от
запад-коридор, от север-коридор и от юг-избено помещение № 6/шест/. заедно с
2.416% две цяло четиристотин и шестнадесет хилядни/ процента идеални части oт общите части на сградата и съответните проценти
идеални части oт правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор №67388.562.8.
Сочи, че собствеността върху
имота придобили на основание Договор за продажба на държавен недвижим имот от
военно-жилищния фонд по реда на НДИ от 20.04.1992г. По силата на бракоразводното
решение ползването на жилището било предоставено на ищцата до навършване
пълнолетие на родените от брака деца.
Твърди, че поради
затруднено финансово състояние напуснала гр.Сливен и през годините след развода
не е живяла в имота. Сочи, че постоянно поддържала контакт със съседи и се
информирала за състоянието на имота. Няколко пъти при връщането й в страната
ходила в имота и влизала в него. В края на месец януари 2018г. се обадила по
телефона в Данъчна служба Сливен, за да уточни размера на дължимите данъци и
такси и разбрала, че партидата на нейно име била зарита и имота се води на
ответника, който представил нотариален акт на свое име за целия имот и
съответно предекларирал имота.
Твърди, че през лятото на
2017г.ищцата и децата й били на гости при майка й в гр.Разград, когато при тях
отишъл ответника и поискал да му издаде пълномощно за продажба на имота.
Пълномщно не било дадено.
В началото на месец март
2018г. ищцата посетила гр.Сливен и се снабдила с препис от отариалния акт на ответника,
скойто той бил признат за собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим
имот въз основа на давностно владение.
Счита, че ответника никога не е завладявал
нейната половина от имота и в негова полза не е изтекла предвидената в чл.79,
ал.1 ЗС придобивна давност. Ответникът не установявал и не упражнявал
фактическа власт върху имота през период от 10 и повече години, тъй като след
развода напуснал армията, пенсионирал се и заминал да живее по постоянния си
адрес в с.Драгомирово, общ. Свищов. Сочи, че ответника не е демонстрирал пред ищцата намерение да
свои вещта като своя, не е упражнявал явно, несмущавано и непрекъснато владение
върху имота през период от време, предвиден в чл.79, ал.1 ЗС.
Заявява, че при
посещението си в гр. Сливен през месец март 2018г. ищцата огледала имота и
установила, че бил в окаяно състояние, не
поддържан, изцяло занемарен, поради което счита, че в него не е живял
ответника, а от там и билиневерни направените констатации в издадения
нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ищцата разбрала, че ответника
обявил имота за продан и търси купувач.
Твърди, че с Решение №
385/06.01.2000г. на Окръжен съд Сливен,
процесния имот бил допуснат до делба при равни права между страните. В момента
на производство пред СлРС било гр.д.№ 5635/2018г. /продължение на
гр.д.№215/1997г. по описа на РС-Сливен/ за делба на имота. След влизането в
сила на решението по делба I-ва фаза никой от
съделителите не предприел действия по провеждане на II-ра фаза на делбата, поради което и никой от тях не е
завладявал частта па другия съделител и не е станал неин собственик.
Иска се от съда да приеме
за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ½
ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 67338.562.8.1.16/шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем,
точка, петстотин шестдесет и две, точка. осем, точка, едно, точка, шестнадесет/
по кадастралната карта и кадастралните peгистри /КККР/ на гр. Сливен,
одобрени със Заповед №РД-18-31 от 19.04.2006г. на Изпълнителния директор на
АГК-София, находящ се в сграда с идентификатор 67338.562.8.1 /шестдесет и седем
хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин шестдесет и две, точка. осем,
точка, едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.562.8
/шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем. точка, петстотин шестдесет и
две, точка, осем/, с административен адрес: гр.Сливен, кв. „Стоян Заимов",
блок 64/шестдесет и четири/, етаж 4/четири/. апартамент 16/шестнадесет/. е
предназначение-жилище, апартамент, с площ от 64.89кв.м./шестдесет и четири цяло
и осемдесет и девет стотни квадратни метра/, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизно помещение, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
обект е идентификатор 67338.562.8.1.12, над обекта: обект с идентификатор
67338.562.8.1.20, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 5/пет/, с площ от
6.70кв.м./шест пяло и седемдесет стотни квадратни метра/, при граници: от
изток-външен зид, от запад-коридор, от север-коридор и от юг-избено помещение №
6/шест/, заедно с 2.416%/две цяло четиристотин и шестнадесет хилядни процента
идеални части от общите части на сградата и съответните проценти идеални части
от правото на строеж върху поземлен имот е идентификатор №67388.562.8, както и
осъждане на ответника да предаде на ищцата владението на ½ ид.ч. от
имота.
Евентуално в случай, че
бъде отхвърлен ревандикационния иск се иска да се признае за установено, по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесния
имот.
Иска се и отмяна на
Нотариален акт за собственост па недвижим имот, придобит по давностно владение
акт №20. том VII, рег.№ 14053, дело № 956 от 05.12.2017 г.,
издаден от нотариус Николина Стойчева- рег. №123 на НК град София, район на
действие СлРС, вписан в СВ вх.рег.№ 8409/06.12.2017г.. дв.вх.per.№ 8382/06.12.2017г, акт № 2, том XXVII, дело № 4886/2017г
Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната
страна е депозирала отговор на исковата молба. Счита исковите претенции
за допустими, но неоснователни. Твърди, че след развода жилището било оставено
на ищцата и децата за ползване , но тя го напуснала, заедно с децата след
1998г. и оставила имота на произвола на съдбата. Не се погрижила за движимото
имущество, и то било разграбено и
увредено.
Сочи, че преди повече от десет
години получил сигнал от съседи, че имуществото в жилището било ограбено и
откраднато, прозорците разбити, имало
спукани тръби в банята. Безотговорното отношение на ищцата към предоставеното й
за ползване жилище, създавало проблеми на останалите собственици на апартаменти
във входа на блока. Съседите се възмущавали и се наложило ответника да се
погрижи за жилището. Посочва, че извършил редица ремонтни дейности в
апартамента и заплатил за целия апартамент всички такси, дължащи се към входа.
Заплатил и всички дължими данъци и такси към Община Сливен.
Твърди, че през 2017г. се
снабдил с документи от Община Сливен и пред нотариус, със свидетели, живеещи в
блока доказал, че повече от десет години се грижел за целия апартамент, като
отговорен и добър стопанин. Сочи, че осъществявал явно, несмущавано и
непрекъснато владение над цялата вещ. През всичките тези повече от десет години
ищцата нито веднъж не се е заинтересувала от състоянието на жилището, не го е
посетила нито веднъж и не е дала нито стотинка за неговата поддръжка.
Иска се отхвърляне на
исковете. Претендират се деловодни разноски.
След анализ на събраната в хода на производството доказателствена
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните
в процеса са бивши съпрузи, като гражданския им брак бил прекратен, като
дълбоко и непоправимо разстроен с Решение № 1323/20.03.1994г. постановено по
гр.д. №1400/1993г. на СлРС.
Не
се спори по делото / признато за безспорен факт/, а и се установи, че между
страните процесния недвижим имот-апартамент е
допуснат до делба при равни квоти с влязло в сила Решение № 385/06.01.2000г. по
въззивно гр.д. № 803/1998г. на СлОС.
Не се спори също така, че към момента делбеното
производство е висящо във втора фаза по извършване на делбата по образувано
гр.д. № 5635/2018г. на СлРС.
Установява
се също така, че след допускането на делбата на процесния
апартамент, ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение № 20, том VІІ, рег.№ 14053, дело №
956/05.12.2017г. на нотариус с рег.№ 123 НК и район на действие СлРС, с който бил признат за собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.
През
2017г. ответникът заплатил стари задължения към Топлофикация-Сливен за доставка
на топлоенергия през 1999г. в процесното
жилище-апартамент, както и за ремонт на общи части на етажната собственост
/дограма и асансьор/, а през 2019г. заплатил и задължения за апартамента към
етажната собственост.
В
хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
От показанията на свидетелите Тодорова, Колева, Колев и Вълков се установява, че след развода на
страните ищцата заминала в друго населено място, а ответникът по-късно в
периода 1995г.- 1998г. заминал в друг край на село да се грижи за болния си
баща. Така в апартамента никой не живеел и той бил разбит от наркомани. През
годините ставали аварии, налагало се съседите да влизат в жилището за да ги
отстраняват, тъй като нямали връзка нито с ищцата, нито с ответника. Етажната
собственост на входа провеждала събранията си в това жилище. Едва през 2017г.
ответникът бил открит от свидетеля Вълков и по повод на счупен прозорец се появил
и му бил даден ключ за апартамента, след което той отново заминал и никой не
останал в това жилище.
Показанията на свидетеля Иванова установяват, че през 2017г. жилището било
отворено с ключ от свидетеля Тодорова / Пенка Генова Тодорова/ и вътре имало
сковани пейки и било видно, че жилището
не се обитава.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като с малки
разминавания при посочване на отделните години, което е нормално, предвид
изминалия дълъг период от време, установяват едно и също обстоятелство, а
именно, че в жилището никой не е живял в периода 1998г. до 2017г., когато ответникът бил намерен, заплатил
всички разходи за входа и по ремонтите, които извършили съседите и съответно
бил снабден с ключ за жилището. Показанията са пълни, последователни, логични,
вътрешно непротиворечеви и кореспондират с писмените
доказателства, в частност документите установяващи плащания, сторени през
2017г. от ответника за задължения, свързани със жилището.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото
писмени доказателства, като неоспорени от страните и
гласни доказателствени средства.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Предявеният главен иск с правна
квалификация чл.108 ЗС е допустим.
Собственикът на една вещ, наред с
останалите правомощия от съдържанието на правото на собственост, притежава
правото да владее вещта- лично или чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическа
власт върху нея, която изключва упражняването на непосредствена фактическа
власт от всяко трето лице. Когато това право е нарушено, законът установява право за собственика да иска
своята вещ от всяко трето лице, което я владее, респ. държи без да има
основание за това.
Предпоставките за уважаване на
иска са ищецът да е носител на правото на собственост, респ.носител на
ограничено вещно право върху определена вещ, по силата на което може да владее
вещта и трето лице да упражнява фактическата власт върху вещта, без да има
основание за това.
В настоящият правен казус ищцата безспорно
установи, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент при каквато квота е допусната съдебна
делба на същия с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът намира, че ответника не
установи по безспорен начин придобиването на идеалната част на с оглед изтекла
в негова полза придобивна давност.
Правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а при добросъвестно владение – 5 години. Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като
своя.
В конкретния правен казус ответникът
установи упражняване на фактическа власт върху целия имот едва от 2017г., от
който момент до датата на депозиране на
исковата молба 28.12.2018г. не е изтекъл предвидения в закона срок.
В конкретния правен казус обаче
ответникът не би могъл да придобие изобщо идеалната част на ищцата от процесния апартамент, тъй като както вече се посочи, че има
постановен съдебен акт за допускане на съдебна делба при равни квоти за двете
страни, по предявен иск за делба още от 1997г., респ. висящо дело и към
момента.
С предявяването на иска за делба през 1997г. е
прекъснато течението на придобивната давност,
съгл.чл.116, б.”б” ЗЗД и чл.84 ЗС и давността е спряла да тече, докато делото
за делба е висящо – чл.115, б.”ж” ЗЗД, т.е. до приключване на делбения процес с влязло в сила решение по извършване на делбата не е текла придобивна давност /
в този см. Решение № 80/07.07.2014г. по гр.д. № 6441/2013г. ІІ г.о. ВКС РБ/.
Ето защо, ответникът не би могъл да придобие идеалната част на ищцата от
апартамента по давност, дори и да е упражнявал фактическата власт върху него.
По изложените съображения и доколкото се установи,
че от 2017г. ответникът владее имота, искът се явява основателен и бива уважен
за правата, които ищцата има в съсобствеността, а именно ½ ид.ч.
Искането
по чл.537, ал.2 ГПК, за отмяна на нотариалния акт № 20, том VІІ, рег.№ 14053,
дело № 956/05.12.2017г. на нотариус с рег.№ 123 НК и район на действие СлРС, съединено с ревандикационния
иск при това положение също се явява основателно и бива уважено. Касае се за констативен
нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка и неговата отмяна от съда е последица
от съдебното отричане на удостовереното в акта право на собственост.
Доколкото
съдът уважава изцяло предявеният главен иск, то не следва да се произнася и по
евентуално предявение установителен
иск за собственост. Впрочем такъв иск се явява и излишно предявен, тъй като ревандикационния иск включва в себе си и установяване
правото на собственост на ищеца, какъвто е предмета на евентуално предявения
положително установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
С
оглед изхода на правния спор ответникът дължи на ищцата разноските, сторени от
нея в процеса в размер на 189,76 лв., от която сума 179,76 лв. платена държавна
такса и 10 лв. платени такси за съдебни удостоверения.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС по отношение на А.Г.Ф., ЕГН: **********
***, че Ц.К.С., ЕГН: ********** *** е собственик на ½ ид.ч.
от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
67338.562.8.1.16/шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка,
петстотин шестдесет и две, точка. осем, точка, едно, точка, шестнадесет/ по
кадастралната карта и кадастралните peгистри /КККР/ на гр. Сливен, одобрени със Заповед
№РД-18-31 от 19.04.2006г. на Изпълнителния директор на АГК-София, находящ се в
сграда с идентификатор 67338.562.8.1 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет
и осем, точка, петстотин шестдесет и две, точка. осем, точка, едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.562.8 /шестдесет и седем
хиляди триста тридесет и осем. точка, петстотин шестдесет и две, точка, осем/,
с административен адрес: гр.Сливен, кв. „Стоян Заимов", блок 64/шестдесет
и четири/, етаж 4/четири/. апартамент 16/шестнадесет/. е предназначение-жилище,
апартамент, с площ от 64.89кв.м./шестдесет и четири цяло и осемдесет и девет
стотни квадратни метра/, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект е
идентификатор 67338.562.8.1.12, над обекта: обект с идентификатор
67338.562.8.1.20, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 5/пет/, с площ от
6.70кв.м./шест пяло и седемдесет стотни квадратни метра/, при граници: от
изток-външен зид, от запад-коридор, от север-коридор и от юг-избено помещение №
6/шест/, заедно с 2.416%/две цяло четиристотин и шестнадесет хилядни процента
идеални части от общите части на сградата и съответните проценти идеални части
от правото на строеж върху поземлен имот е идентификатор № 67388.562.8.
ОСЪЖДА на
основание чл.108 ЗС А.Г.Ф., ЕГН: ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на Ц.К.С., ЕГН: ********** *** владението на ½ ид.ч.
от описания по-горе недвижим имот.
ОТМЕНЯ, на
основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост па недвижим имот,
придобит по давностно владение акт №20. том VII, рег.№ 14053,
дело № 956 от 05.12.2017 г., издаден от нотариус Николина Стойчева- рег. №123
на НК град София, район на действие СлРС, вписан в СВ вх.рег.№
8409/06.12.2017г.. дв.вх.per.№ 8382/06.12.2017г, акт
№ 2, том XXVII, дело № 4886/2017г., с
който А.Г.Ф., ЕГН: ********** *** е
признат за собственик, на основание давност на ½ ид.ч
от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 67338.562.8.1.16/шестдесет и седем хиляди триста
тридесет и осем, точка, петстотин шестдесет и две, точка. осем, точка, едно,
точка, шестнадесет/ по кадастралната карта и кадастралните peгистри /КККР/ на гр.
Сливен, одобрени със Заповед №РД-18-31 от 19.04.2006г. на Изпълнителния
директор на АГК-София, находящ се в сграда с идентификатор 67338.562.8.1
/шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин шестдесет и
две, точка. осем, точка, едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор
67338.562.8 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем. точка, петстотин
шестдесет и две, точка, осем/, с административен адрес: гр.Сливен, кв. „Стоян
Заимов", блок 64/шестдесет и четири/, етаж 4/четири/. апартамент
16/шестнадесет/. е предназначение-жилище, апартамент, с площ от
64.89кв.м./шестдесет и четири цяло и осемдесет и девет стотни квадратни метра/,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: обект е идентификатор 67338.562.8.1.12, над
обекта: обект с идентификатор 67338.562.8.1.20, ведно с прилежащото ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 5/пет/, с площ от 6.70кв.м./шест пяло и седемдесет стотни квадратни
метра/, при граници: от изток-външен зид, от запад-коридор, от север-коридор и
от юг-избено помещение № 6/шест/, заедно с 2.416%/две цяло четиристотин и
шестнадесет хилядни процента идеални части от общите части на сградата и
съответните проценти идеални части от правото на строеж върху поземлен имот е
идентификатор № 67388.562.8.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Г.Ф.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.С.,
ЕГН: ********** ***, сума в размер на 189,76 лв. (сто осемдесет и девет лева и
0,76 ст.), деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: