О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№III-260809
гр.Бургас, 12.11.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-то гражданско
отделение, трети въззивен състав, в закрито заседание, на дванадесети ноември
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
като разгледа докладваното от съдия Йорданка
Майска гр.д. №1547 по описа за 2020г. на БОС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.
248 ГПК.
Подадена е молба от въззивника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК ********* АД, с искане за
допълване и изменение на Решение № III-288/02.09.2020г. по настоящото дело, в частта за разноските, като
се иска отмяна на присъдените такива по реда на чл.38 ЗА на насрещната страна в
първоинстанционното производство и редуцирането им във въззивното производство,
респективно редуцирането им за двете инстанции, съобразно изхода по делото.
Препис от молбата е изпратен на въззиваемия, но писмен
отговор в законния срок не е постъпил.
Съдът след като се запозна с молбата и съобразно разпоредбата
на чл.248, ГПК, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск по
чл.422, ал.1 от ГПК от „Първа
Инвестиционна Банка” АД с ЕИК ********* да бъде прието за установено по отношение Р.Д., че съществува
вземането на банката против длъжника за сумата 2 000 лв., представляваща
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт № 114РКО-А-473/03.12.2007г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 24.01.2019г. до окончателното плащане; сумата
5 172,27 лв. – договорна лихва за периода от 19.08.2010г. до 04.12.2018г.
и сумата 5 096,88 лв. – наказателна лихва за времето от 19.08.2010г. до
23.01.2019г., за които са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 636/2019г. на РС Бургас. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което и от страна на банката е
предявена установителната искова претенция.
С Решение №
1078/29.04.2020 г. по гр.д.№ 7763/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас
претенциите на банката са изцяло отхвърлени и е осъдена на осн. чл. 38, ал. 2, вр.ал.1, т.2 от ЗА да
заплати на адв.Е. К. *** сумата от 898,07лв., представляваща възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на Р.Н.Д. с ЕГН-********** по настоящото дело.
С Решение № III-288/02.09.2020г. по в.г.д. № 1547/20г. на БОС първоинстанционното
решение е отменено, като вместо него въззивната инстанция е приела за
установено, че съществува вземането на банката против Роден Д. за сумата 2 000
лв., представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт № 114РКО-А-473/03.12.2007г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.01.2019г. до окончателното
плащане; сумата 1082,16 лева договорната
лихва за периода от 24.01.2016г. до 04.12.2018г. и сумата 1742,27 лева– наказателна
лихва за времето от 19.08.2010г. до 23.01.2019г., за които са издадени Заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 636/2019г.
на РС Бургас, като са присъдени разноски в полза на банката, съобразно
уважената част от иска и в нейна тежест на осн. чл. 38, ал. 2, вр.ал.1, т.2 от ЗА е
възложено да заплати на адв.Е. К. *** сумата от 898,07лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемия Р.Д. във
въззивното производство.
При така
изложеното молбата се явява основателна.
Съобразно Определение № 9 от 7.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 3590/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков, макар, че
адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 ЗА се присъжда директно на
процесуалния представител на страната, по отношение на неговото присъждане се
прилагат процедурните правила по чл. 78 и сл. ГПК, респ. правилата по чл. 248 ГПК. С други думи – в
хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., при оказана
безплатна адвокатска помощ на страната, предпоставка за
заплащането на адвокатско възнаграждение / в рамките на минималния размер,
определен с НМРАВ / е единствено позитивното за тази
страна решение, обаче при спазване правилото на чл. 78, ал.
1 и ал.3 от ГПК – а именно, че на страната се дължат разноски
съобразно уважената/респ.отхвърлената част от иска. Т.е. минималното адвокатско
възнаграждение е гарантирано изцяло единствено при условие, че исковата
претенция е изцяло уважена/отхвърлена, а в случая на частично уважаване
/какъвто е настоящият /се дължи възнаграждение с оглед уважената част от иска
на осн.чл. 78, ал.
3 ГПК. В противен случая биха се накърнили правата на противната
страна, както и принципът за равнопоставеност на
страните в гражданския процес. С оглед горното и съобразно изхода по делото на
адв.К. се дължи възнаграждение по чл.38 ЗА от по 538,91лв. за всяка от
инстанциите или общо 1077,82лв./за двете инстанции/, от които са присъдени
898,07лв. с първоинстанционното решение, следователно за въззивното
производство се следва остатъкът от 179,75лв..
С
оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № III-288/02.09.2020г. по в.г.д. № 1547/20г. на ОС-Бургас в частта
за разноските, както следва:
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2, вр.ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат Е.М.
*** сумата от 179,75лв./сто седемдесет и девет лева и седемдесет и пет ст./,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р.Н.Д. с
ЕГН-********** по настоящото дело.
Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.