№ 67
гр. гр.Велинград, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20235210200183 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 145 АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на В. Ц. Т., чрез адв. С. М.-АК Пазарджик,
против Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-133 от 09.06.2023 г. на
старши полицейски инспектор С.Н.Д., с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР. С обжалвания акт е заповядано задържането му за срок от 24 часа за
престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 НК-неизпълнение на заповед за защита от
домашното насилие.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени посочената
заповед, като незаконосъобразна. Като пороци на обжалвания акт се сочат
допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с целта на
закона. Не били посочени фактическите основания, въз основа на които
административният орган, издател на процесната Заповед, е преценил, че
жалбоподателят е извършил престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. По тази
причина оспорващият намира задържането си за самоцелно, неоснователно.
Сочи се като нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от
АПК, както и че при издаването на Заповедта се превишавала целта на закона,
поради обстоятелството, че наказателната отговорност и нейното реализиране
не било обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано, тъй като
по никакъв начин не способствала за прекратяване и разкриване на
престъплението, за което има данни, че е извършено от лицето.
Органът, издал оспорвания акт, излага доводи за законосъобразност на
издадената заповед и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и
1
необоснована.
Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата, съдът счита следното:
Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на
оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган
възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.
Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед,
издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт,
очертани в нормата на чл. 146 от АПК.
Задържането на лице за срок от 24 часа, за което има данни, че е
извършило престъпление е принудителна административна мярка,
предвидена в чл. 72, ал., т. 1 ЗМВР, която се налага от полицейски орган с
мотивирана писмена заповед. Според трайна практика на ВАС за прилагането
й е достатъчно само наличието на данни, че лицето е извършило
престъпление, като не е нужно тези данни да обосновават повдигане на
обвинение. Не е нужно при издаването на заповедта да са били събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. При всяко съмнение, за това че
дадено лице може да препятства или да затрудни разследването, такава мярка
може да бъде оправдана.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, по
смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона
правомощия. Издателят на процесната заповед към датата издаването й заема
длъжност, включена в структурата на териториално звено на МВР, поради
което има качеството на полицейски орган. При постановяването на заповедта
са спазени законово установените изисквания по чл. 72, ал.3, 4, 5, и 6 и чл. 73
от ЗМВР.
Със Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-133 от 09.06.2023 г.,
издадена от инспектор С.Н.Д. при РУ Велинград, участък Ракитово, на
същата дата в 16:00 часа, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. Като
правно основание за задържането е посочено, извършено престъпление по чл.
296, ал. 1 НК по полицейска преписка ЗМ № 268/09.06.2023г.. На задържаното
лице са разяснени правата по чл. 72, ал.3 и ал.4 и чл. 73 от ЗМВР. Оформена е
разписка за получаване на екземпляр от заповедта. Посочено е, че лицето е
освободено на същата дата в 16:45 часа. Видно от приложения по делото
препис от книга за задържаните лица жалбоподателят не е настаняван в
помещение настаняване на задържани лице. В. Ц. Т. е подписал декларация
по обр. Прил. №1 към чл. 15, ал.2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г.
за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните
работи. Задържането е във връзка с подаден сигнал в ОДЧ от С.М. Т.а за
2
неспазване на издадена Заповед за защита № 6/28.09.2022г. на РС Велинград.
Заповедта е издадена като е посочено правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, според която разпоредба полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Затова от нея следва
да е видно, че по отношение на В. Т. към момента на задържането му и
издаването на Заповедта са налице такива данни, като се посочат същите,
посредством описание на престъплението, фактическата обстановка на
извършването му и участието на лицето в него.
При проверка за законосъобразността на издадената заповед, съдът
намира, че са нарушени нормативно регламентираните изисквания за
съдържанието на акта. Не са посочени фактическите основания за прилагане
на принудителната административна мярка. Посочването, че В. Т.
осъществява домашно насилие спрямо С. Т.а и че влиза в спор с нея, не
удовлетворява критериите за мотивиране на акта, за да се счита спазено
изискването на чл. 74, ал.2, т.1 от ЗМВР. Не са описани действията, в които се
изразяват актовете на извършеното домашно насилие, дали същото е
физическо, психическо, емоционално или сексуално. Тези данни не могат да
се извлекат и от приложената по делото преписка по издаване на заповедта.
Не се сочи дали спорът, в който задържаният е влезнал със С. Т.а се е изразил
в отправени обиди или заплахи за нанасяне на физически телесни
увреждания, за да се направи извод, че задържаният не изпълнява издадена в
полза на пострадалата заповед за защита от домашно насилие, още повече, че
по делото няма данни какви мерки за закрила по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН са
приложени с издадената заповед, която жалбоподателят е нарушил.
С оглед изложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
намира, че жалбата против Заповед за задържане рег. № 367зз-
131/09.06.2023г. е основателна и следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски за
държавна такса и процесуално представителство по адм. дело 183/2023г. на
РС Велинград, на осн. чл. 143, ал. 1 АПК. Искането за заплащането им е
заявено своевременно-с жалбата, поради което е допустимо.
Съдът съобрази, че по делото В. Т. е представляван от адв. М.-АК
Пазарджик, като видно от представеното пълномощно, осъществяваното
процесуално представителство е на основание безплатно предоставена правна
помощ. В този случай разноски се дължат не по силата на сключения между
страните договор, а на закона- чл.38, ал. 2 ЗА. Ето защо разноските за
процесуално представителство следва да се присъдят в полза на адв. М., като
размерът им да се определи по правилата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
случая същият възлиза на 750,00 лв..
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ и чл. 173,
ал. 1 от АПК, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-133 от 09.06.2023
г., издадена от полицейски орган ст. полицейски инспектор при РУ
Велинград ОДМВР Пазарджик, Участък Ракитово, С.Н.Д., с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е разпоредено задържането за срок до 24
часа на В. Ц. Т., ЕГН: ********** от гр. Ракитово, ул. ********* № 54, общ.
Ракитово, обл. Пазарджик.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, Областна дирекция на МВР
Пазарджик да заплати на В. Ц. Т., ЕГН: ********** от гр. Ракитово, ул.
********* № 54, общ. Ракитово разноски по адм. дело № 183/2023 на
3
Районен съд Велинград, в размер на 10,00 лв. /десет лева/, представляващи
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА,
Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на адвокат С. Й. М.-АК
Пазарджик, със служебен адрес гр. Велинград, бул. *********** № 21, вх.
„Б“, ет.1, ап. 10, разноски за процесуално представителство по адм. дело №
183/2023 на Районен съд Велинград, в размер на 750,00 лв. /седемстотин и
петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4