Определение по адм. дело №350/2025 на Административен съд - Русе

Постъпила е жалба с вх. № 20.Д-10/12.05.2025 г. по деловодния регистър на Министерски съвет, подадена от Д. Й. С., [ЕГН]; с адрес [населено място], [улица], вх. 4, ет. 6, ап. 7 чрез адв. В. М., АК Русе, [улица], с посочен телефонен номер и електронен адрес, срещу Решение № 212/04.04.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе. Жалбата се отнася само до определения размер на обезщетение за отчуждения недвижим имот, собственост на С., с [идентификатор] (31.9), разположен в землището на [населено място], общ. Иваново, с площ 6,953 декара и определено обезщетение в размер на 4 784 лева.

С разпореждане [номер]/16.05.2025 г. съдът е дал указание на страните за отстраняване на нередовности във връзка с жалбата и във връзка с представената административна преписка.

С молба с вх. № 2519/19.05.2025 г. жалбоподателката е представила доказателство за заплатена държавна такса по делото.

С молба с вх. № 2674/22.05.2025 г. административният орган е представил преписката по делото.

В жалбата е предявено е искане към съда чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза да бъде определен равностоен паричен размер на дължимото обезщетение за отчуждения имот, като са поставени въпроси към вещото лице.

Относно искането в жалбата, вещото лице да съобрази прилагането на норми от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), съдът намира следното:

В жалбата се сочи, че е необходимо размерът на обезщетението за отчуждения имот на С. да бъде определен от вещото лице, което да съобрази нормата на чл. 7, ал. 1 (Общината се състои от едно или повече съседни населени места) и ал. 2 (Територия на общината е територията на включените в нея населени места) от ЗАТУРБ, т.е. „[населено място] е в община Иваново, като другите населени места, за които е издадено решение №60/06.02.25г. на МС, за отчуждаване в тази община са [населено място], [населено място] и [населено място], което означава, че съпоставката на пазарните цени следва да е за всички сделки, в община Иваново.“ Съдът посочва, че в състава на О. И. се включват и други селища, освен посочените три, т.е. не става ясно дали се има предвид сделки само тези селища, за които е допуснато отчуждаване или сделки за всички селища в състава на посочената община.

За целта в жалбата са изложени сравнителни данни за цената на един декар отчуждавана площ, определена както в Решение № 60/06.02.2025 г., така и след проведено оспорване по съдебен ред. В подкрепа на изложената теза от процесуалния представител на жалбоподателката кои следва да се съобразят при определяне на обезщетението са цитирани част от мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на Върховен административен съд.. В жалбата относно това искане е посочено следното: „Известно ни е становището на някои състави от Административен съд -Русе, по идентични дела, според което е недопустимо съобразяване с това тълкувателно решение. В случая, не става въпрос за съобразяване с тълкувателното решение, а за съобразяване с разпоредбата на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗАКОН за административно-териториалното устройство на Република България, на която се е позовал Върховният административен съд.“

Независимо дали става въпрос за прилагане на ТР № 3/2015 г. на ВАС или за прилагане на норми от ЗАТУРБ, подобно съобразяване е недопустимо. ТР № 3/2015 г. на ВАС се отнася единствено и само за отчуждаване на имоти, в които съгласно ЗАТУРБ съществува районно деление, т.е. към настоящия момент само за [населено място], за [населено място] и за [населено място]. Недопустимо е прилагането на норми от ЗАТУРБ по причина, че законодателно са посочени легалните дефиниции на понятията равностойно парично обезщетение; пазарни цени и имоти, намиращи се в близост до отчуждавания. Изрично е посочено в § 1а, т. 4, буква в от ДР на ЗДС, че имотите трябва да са в едно и също землище. Нормата на § 1, т. 8 от ДР на ЗАТУРБ определя легалната дефиниция за землище – "Землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон. След като именно в чл. 7 от ЗАТУРБ е определено какво е община, то ясно трябва да де посочи, че ако законодателя свързваше землището с поземлените имоти в цялата община именно този термин щеше да използва, а не населено място – съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАТУРБ Населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура.; а според ал. 2 Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици. При съобразяване на посочените разпоредби се достига до извод, че могат и следва да бъдат съобразени само сделки, сключени за земеделски земи в землището на конкретното населено място – в случая [населено място], общ. Иваново.

Ответникът изрично се е противопоставил на това искане, изразено в част ІV от придружително писмо с вх. № 2424/15.05.2025 г., като е посочил, че „…опитите за позоваване на разпоредбите на Закона за административно-териториалното устройство на Република България са произволни, тенденциозни и противоречат на императивната законова норма.“. В заключение съдът отбелязва, че дори да се приеме имагинерно, че съществува връзка между ЗАТУРБ и ЗДС (а това не е така), в конкретния казус нормите на Закона за държавна собственост (глава Т. П. отчуждаване на имоти - частна собственост за държавни нужди) са специални по отношение на ЗАТУРБ, поради което ще се приложи правилото, че специалният закон дерогира общия. Искането следва да се остави без уважение.

Относно искането в жалбата, вещото лице да съобрази и сделки, сключени между физически лица – в тази връзка в жалбата е посочено следното:

„Мотиви за съобразяването на сделки и между физически лица:

В редица решения на административните съдилища, например: Решение от 05.07.2022 г. по адм. д. № 224 / 2022 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение от 05.07.2022 г. по адм. д. № 396 / 2022 г. на Административен съд - Велико Търново и др., съдът е приел, че при действащата нормативна уредба и липса на сделки с участие на търговец, не съществува пречка дължимото обезщетение да бъде определено въз основа на сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени между физически лица. Така, би се постигнало справедливо парично обезщетяване за имота и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, като същите бъдат възмездени парично с цена възможно най-близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Това би било най-близо до постановеното срещу България решение на ЕСПЧ, по жалба № 66581/ 2012 г. и № 25054/ 2015 година.“. Посочените решения не са задължителна практика нито за Административен съд – Русе, нито за който и да е друг съд в страната. Ответникът и по този въпрос ясно се е противопоставил, като е изразено становище в част ІV от придружително писмо с вх. № 2424/15.05.2025 г, че аналогично на искането за прилагането на ЗАТУРБ, „По същият начин стои въпросът за това при оценката да се вземат предвид сделки само между физически лица. Парагр. 1а, т.2 от ДР на ЗДС отново е ясен и той определя като относими сделки тези, при които „…поне едната от страните е търговец…“. Разширяването на кръга на сделките по отношение на участващите в тях лица отново е произволно, тенденциозно, недопустимо и противозаконно.“. Съдът намира, че сделките, които следва да се приемат за пазарни аналози стриктно следва да са сключени между посочените в закона страни – поне едната от тях да е търговец. В този смисъл искането на жалбоподателката не следва да бъде уважено.

Съдът намира за неотносимо искането по т. 2 от част „Доказателствени искания“ от жалбата да бъде задължен ответника да представи по делото Решение № 60/06.02.2025 г. заедно с приложението към него. Не е изяснена целта на това искане, но от цялостното съдържание на жалбата може да се предположи че същото ще бъде използвано като база за определяне на отчуждените имоти за землищата на други селища в състава на Община Иваново. Съдът вече изложи разсъждения в тази връзка и по тази причина намира искането за неотносимо.

Постъпило е Искане с вх. № 2563/19.05.2025 г. от процесуалния представител на жалбоподателката – адв. М., АК Русе, в което на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК се иска отвод на съдията-докладчик по делото. Изложени са подробни разсъждения, в които се твърди, че съдията има лично отношение и е осъществил публично дискредитиране на адв. М. в предходно дело, като е дал отрицателна оценка на застъпваната защитна теза и е поставил под съмнение професионалната дейност на адв. М.. Също така се прави внушение, че съдът е поставил под съмнение данъчната регистрация на адв. М..

Съдът намира искането за неоснователно. Изложените доводи от адв. М. на практика са свързани с решаването по същество на спорни въпроси по конкретно посочено дело, като в решението си съдът е разгледал същите и е изложил мотиви в тази връзка. Следва изрично да се посочи, че със съдебното решение, което е постановено по адм. д. № 162/2025 г. на Административен съд – Русе претенцията на жалбоподателката за увеличаване на размера на присъденото обезщетение е изцяло уважена, при това обезщетението за всеки от двата имота е значително увеличено – за първия имот малко по-малко от два пъти; за втория имот – малко повече от 4 пъти. Относно присъдените разноски съдът е изложил мотиви не само в съдебното решение, но впоследствие и в специално определение във връзка с проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Съгласно чл. 22, ал. 2 от ГПК съдът посочва, че нито едно от обстоятелствата, посочени в молбата, в която е обективирано искането за неговия отвод, не отговаря на действителността. В съдебните актове, които съдът е постановил по соченото от адв. М. дело са изложени мотиви във връзка с всички нейни твърдения. Съдът счита, че на основание чл. 23, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 2, изречение последно от ГПК и във връзка с чл. 144 от АПК, следва да остави без уважение искането на адв. М. за отвод по делото на съдията – докладчик.

Съдът, на основание чл. 18а, ал. 5 и чл. 137, ал. 2 от АПК ще връчи настоящия съдебен акт на заинтересованите страни на предварително известни му от други административни дела, но следва да ги задължи да потвърдят тези електронни адреси за призоваване и получаване на документи и съобщения по делото.

С цел спазване на принципа за бързина и процесуална икономия, прокламиран в чл. 11 от АПК, както и поради факта, че производствата по отчуждаване на имоти – частна собственост и части от тях по реда, предвиден в Закона за държавната собственост (ЗДС), са от категорията на т.нар. „бързи производства“, съдът намира, че следва да конституира страните по делото и да назначи съдебно-оценителна експертиза едновременно.

По изложените причини и на основание чл. 154; чл. 163 и чл. 171, ал. 6 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1.КОНСТИТУИРА като страни в производството:

1.1. Жалбоподателка: Д. Й. С., [ЕГН]; с адрес [населено място], [улица], вх. 4, ет. 6, ап. 7 чрез адв. В. М., АК Русе, [улица]

1.2. Ответник: Министерски съвет на Република България.

1.3. Заинтересовани страни:

1.3.1. Министър на регионалното развитие и благоустройството с адрес за призоваване: 1202 [населено място], [улица].

1.3.2. Министър на финансите с адрес за призоваване: 1040 [населено място], [улица].

1.3.3. Агенция „Пътна инфраструктура“ София 1606 [населено място], [улица].

2. ДА СЕ ВРЪЧИ препис от жалба с вх. № 20.Д-10/12.05.2025 г. по деловодния регистър на Министерски съвет, подадена от Д. Й. С. на страните по т. 1.3.1.; т. 1.3.2. и 1.3.3. от настоящото определение.

3. ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните по т. 1.3.1.; т. 1.3.2. и 1.3.3. от настоящото определение, в 3-дневен срок от съобщението да изразят становище по жалбата с писмена молба и да посочат доказателства, които искат да бъдат събрани, както и да представят писмените доказателства, с които разполагат.

4. ЗАДЪЛЖАВА Агенция „Пътна инфраструктура“ София незабавно, в срок 24-часа от получаване на съобщението, да представи доказателства относно връчването на Решение № 212/04.04.2025 г. на жалбоподателката.

5. ЗАДЪЛЖАВА заинтересованите страни на основание чл. 18а, ал. 5 и чл. 137, ал. 2 от АПК незабавно, в срок от 24 часа от получаване на съобщението, да представят писмено електронни адреси за призоваване и получаване на документи и съобщения по делото или да потвърдят тези, на които ще бъде изпратено съобщението.

6. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката С. при допускане на съдебно-оценителна експертиза вещото лице да съобрази като пазарни аналози сделки, с предмет земеделски земи, на територията на цялата О. И. и/или само тези в землището на [населено място]; [населено място] и [населено място].

7. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката С. при допускане на съдебно-оценителна експертиза вещото лице да съобрази като пазарни аналози и сделки, които са сключени само между физически лица.

8. ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза за имот с [идентификатор] (31.9), разположен в землището на [населено място], общ. Иваново.

8.1. Вещото лице по допуснатата експертиза, след като се запознае с делото, да извърши оценка на дължимото обезщетение на процесния поземлен имот в следните варианти:

8.1.1. Да съобрази разпоредбата чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 4, буква „в“ от ДР на ЗДС (за легалната дефиниция на понятието имоти, намиращи се в близост до отчуждавания) и във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (за легалната дефиниция на понятието пазарни цени).

8.1.2. При съобразяване на вече посочените критерии в т. 8.1.1., но към датата на издаване на оспорения административен акт – 04.04.2025 г., т.е. въз основа на сделки, сключени в период 12 месеца преди датата на решението на Министерски съвет.

8.1.3. При липса на пазарни аналози, т. е. ако има по-малко от 2 относими сделки, които са вписани в съответната Служба по вписванията, отговарящи на законовите критерии, вещото лице следва да определи оценката на отчуждавания имот по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост, т.е. по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти.

8.1.4. При липса на пазарни аналози, т.е. ако има по-малко от 2 относими сделки, които са вписани в съответната Служба по вписванията, отговарящи на законовите критерии, вещото лице следва да определи оценката на отчуждавания имот и във вариант отново по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти, но при съобразяване не на началните цени, посочени в таблицата по чл. 3, ал. 1 от наредбата, а на начални цени, определени съобразно заложената в същата разпоредба формула, приложена към актуалните размери на поземлената рента – въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25) според категорията на отчуждаваните земеделски земи и актуалните към датата на отчуждаването 04.04.2025 г. пазарни условия в страната.

8.2. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице В. С. К. - специалист оценител на земеделски земи и трайни насаждения, вписана в Публичен регистър на независимите оценители, съгласно Закона за независимите оценители.

8.3. ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 400,00 лева, който жалбоподателката следва да внесе в 3-дневен срок от съобщението по депозитната сметка на Административен съд – Русе и в същия 3-дневен срок да представи доказателства за извършеното плащане.

8.4. ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателката, че при неизпълнение на указанието по т. 8 в срок и/или в цялост, съдът ще отмени допуснатата съдебно-оценителна експертиза и ще реши делото въз основа на събраните по делото доказателства на основание чл. 161 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

8.5. ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно вещото лице за допуснатата експертиза след внасяне на определения депозит, като му се укаже, че срокът за представяне на заключението по чл. 199 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК не се прилага, съгласно чл. 38, ал. 6 от ЗДС.

9. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 197, ал. 1, изречение второ от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК третото неучастващо в производството лице - Служба по вписванията при Районен съд - Русе незабавно да предостави на назначеното вещо лице материали, необходими за изготвяне на експертизата - копие на всички вписани сделки със земеделски земи (от вида на процесния имот, собственост на жалбоподателката) в землището на [населено място], общ. Иваново, за периода от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в административното производство, респективно 12 месеца преди датата на решението на Министерски съвет – 04.04.2025 г.: покупко-продажба, замяна, продажба чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавни институции и общини, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец.

10. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката С. да бъде задължен ответника да представи по делото Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерски съвет заедно с приложението към него.

11. УВЕДОМЯВА страните, че съдебно заседание ще бъде насрочено след постъпване на заключението от вещото лице.

12. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на указанията на съда в срок и/или в цялост за тях могат да настъпят последиците, предвидени в чл. 89 и следващи от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

13. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателката за отвод на съдията – докладчик.

14. ДА СЕ СЪОБЩИ съдебния акт на страните по следния начин:

14.1. На жалбоподателката на електронен адрес [електронна поща] и на основание чл. 18а, ал. 7 от АПК на [тел. номер]

14.2. На ответника – на електронен адрес [електронна поща]

14.3. На заинтересованите лица:

14.3.1. На министъра на регионалното развитие и благоустройството – на електронен адрес e-[електронна поща].bg

14.3.2. На министъра на финансите – на електронен адрес [електронна поща]

14.3.3. На Агенция „Пътна инфраструктура“ – на електронен адрес [електронна поща]

15. УКАЗВА на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.

Определението е окончателно.