МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 237/2020г.
ПЪРВИ
наказателен състав - РРС
Частният тъжител Л.С.С.,*** обвинил
И.В.С. ***, ЕГН **********, в
това, че
На 06.01.2020г., в гр.Русе, казал нещо
унизително за честта и достойнството на Л.С.С.,***, в негово присъствие:
“Мерзавец“, „Ненужен материал“, като обидата е нанесена публично и
разпространена по друг начин - в
социалната мрежа "Фейсбук" и на длъжностно лице – лекар в „Комплексен
Онкологичен център-Русе“ЕООД, по повод изпълнение на службата му - престъпление
по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Частният тъжител и повереника му поддържат обвинението.
Молят Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението,
за което е предаден на съд, да му бъдат наложени наказания за него, както и да
бъде уважен изцяло предявеният от С. граждански иск в размер на 3000 лв.
Подсъдимият И.С., редовно призован, не се явява и не дава
обяснения по делото. Вместо него се явяват упълномощени защитници – адв. Е.М. и
адв. Ю.Н.. Защитниците молят Съда да признае подс. С. за невинен в извършването
на престъплението, да бъде оправдан по предявеното му обвинение и да бъде
отхвърлен гражданският иск. Излагат аргументи за липса на доказателства за
авторството на престъплението, както и за липса на елементи от обективната му
страна.
Съдът отчитайки събраните по делото доказателства, които обсъди
и анализира поотделно и в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.В.С. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, неосъждан, работи, ЕГН **********.
През 2018 г. майката на подс.С. – В. И. Б.била
диагностицирана с онкологично заболяване „Рак на яйчниците“. С решение на
Онкологичен комитет към УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Плевен на Б.била назначена
прицелна химиотерапия и наблюдение в Комплексен Онкологичен Център-Русе. Във
връзка с това назначение, през м.януари, 2019 г. В. Б.постъпила в КОЦ-Русе,
където до 18.12.2019 г. ѝ били проведени химиотерапии по схема,
изследвания и съпътстващи терапии. Нейни лекуващи лекари през целият период на
лечение били д-р К. А. Г. – лекар в отделение по медицинска онкология
/химиотерапевтично отделение/ и Началник в отделение по медицинска онкология и
д-р Л.С.С. – лекар в отделението по медицинска онкология. Независимо от
проведеното лечение, на 30.12.2019 г. В. Б.починала.
Непосредствено след това, на същата дата, от профил с име
„И.С.“ подс. И.С. публикувал във фейсбук-група „Русенци“ пост, в който с обидни
квалификации изложил негативното си отношение към д-р К.Г., както и становището
си, че провежданото от нея лечение е станало причина за смъртта на майка му.
Различни потребители на социалната мрежа и членове на
групата „Русенци“ започнали да коментират по повод тази публикация, като в
голямата си част коментарите били с негативна насоченост към лекарите в
КОЦ-Русе, съдържали обиди и закани към тях.
Няколко дни по-късно, подсъдимия създал във Фейсбук
собствена група - „Не на НЕчовешкото отношение в Онкологичен център Русе“,
където дискусията за нивото на лечение в КОЦ-Русе и за отношението на
лекуващите към пациентите продължила и се разраснала. Част от коментарите
отново били с обидно и заплашително съдържание към д-р Г. и д-р С..
В тази група, на неустановено по делото дата,
неустановено по делото лице публикувало обща снимка на д-р К.Г. и д-р Л.С., над
която била написано: „Двамата МЕРЗАВЦИ в
Онкоболницата в Русе. Л.С. и К.Г..“
Във същата група, на 06.01.2020г., в качеството си на
администратор, подс. С. публикувал пост, в който заявил: „За да не ви оставя с грешни впечатления, искам да направя едно
пояснение. Аз не поставям всички медицински лица под общ знаменател! Има много
топли, сърдечни ХОРА сред тях, има големи професионалисти, които за съжаление
биват поставяни наравно с такива като Г. и С.…Не бива да ги мразим, всички,
много от тях заслужават поклон, много от тях са дали половината си живот да
учат и да се борят за нашия! Трябва да изчистим от ненужния материал!“.
Публикациите и коментарите в групите „Русенци“ и „Не на
НЕчовешкото отношение в Онкологичен център Русе“, по различно време и по
различни поводи, станали достояние на множество потребители на социалната
мрежа, в това число и на свидетелите Е. И., Ц.Д., Е.Д., К.Г., К.К. и С.Д..
Поради ескалацията на обидния и заплашителен език във
Фейсбук по отношение на тях, тъжителя С. и К.Г. подали жалби в Районна
прокуратура Русе, към които приложили разпечатки от публикациите в двете групи,
които според тях съдържали закани за саморазправа. Прокуратурата възложила на
ОД на МВР-Русе предварителна проверка, която била извършена от свид. П.П. –
инспектор в Сектор ПКП при ОД МВР-Русе. В хода на проверката, насочена основно по
отношение отправени от две лица закани, свид. П. снел обяснения и от подс. И.С..
Същият не отрекъл, че след смъртта на майка си, която била онкологично болна,
поставил началото на дискусията във Фейсбук-група „Русенци“, както и, че
впоследствие е създател и администратор на Фейсбук-група „Не на НЕчовешкото
отношение в Онкологичен център Русе“.
На 28.01.2020 г. трудовите правоотношения на д-р Л.С. и
на д-р К.Г. с Комплексен Онкологичен Център-Русе били прекратени по взаимно
съгласие.
Във фейсбук-групата „Не на НЕчовешкото отношение в
онкологичен център Русе“ подс. С. инициирал протест на 04.02.2020 г. пред
КОЦ-Русе, под наслов „Срещу нечовешкото отношение в КОЦ-Русе“, в който лично
участвал, заедно с други граждани, част от които членове на фейсбук-групата. По
същото време и на същото място се явили и граждани, който симпатизирали на д-р К.Г.
и д-р Л.С. и ги подкрепяли в професионалната ми дейност.
По същото време, лекари и медицински персонал, работещи в
КОЦ-Русе, депозирали до управителя на центъра становище-подписка, с което
изразили подкрепа за решението на ръководството на КОЦ-Русе да приеме
доброволно напускане на работа от страна на д-р К.Г. и д-р Л.С. и посочили, че
са били свидетели и потърпевши от тяхно лошо, грубо и неетично поведение към
лекари, специалисти по здравни грижи и санитари.
В хода на съдебното производство била назначена техническа
експертизи с обект на изследване наличието на процесните две публикации в социалната
мрежа „Фейсбук“ и по-конкретно в група „Не на НЕчовешкото отношение в
онкологичен център Русе“, както и връзката на определен потребител с тяхното
авторство. От заключението на тази експертиза се установява, че група с такова
име не е установена в социалната мрежа „Фейсбук“. Установени били няколко
публикации на различни потребители, съдържащи линкове с пренасочване към група
„Не на НЕчовешкото отношение в онкологичен център Русе“, но и по този начин
същата не било възможно да бъде достъпена, тъй като линкът не бил активен.
Вещото лице установило, че инкриминираните публикации също не били налични в
социалната мрежа, както и, че липсват други данни за профила на потребител с
имена „И.С.“ освен посочена дата на раждане – *** г., както и, че първата
публикация от този профил е от 05.03.2020 г. Вещото лице дало заключение, че
пълните данни от „Фейсбук“-профили за минал период, в това число на какви
устройства е бил ползван и вписан даден потребителски профил, данни за
регистрацията, настройките, данни за модификация, IP-адреси,
хронология на извършваните действия, отбелязани харесвания, прочитания,
споделяне на коментари и др., се съхраняват единствено от доставчика на
електронната услуга – „Фейсбук“.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелите Е.Д., К.Г., С.Д., Е. И., Н.Б., Ц.Д.,
К.К. и П.П. дадени в хода на съдебното следствие по настоящото дело, както и от
приетите и приобщени писмени доказателства – разпечатка от Фейсбук-група „Не на НЕчовешкото
отношение в онкологичен център Русе“ – две страници /на л.4 и л.5/, заключението
по назначената техническа експертиза, Жалба /искане до Общински
съвет-Русе, Кмета на Община-Русе, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към
МЗ, Комисия по професионална етика към РК на БЛС-Русе, Управителя на КОЦ-Русе,
Директора на РЗИ-Русе и Районна прокуратура – Русе, Решение от 10.02.20г. на
КПЕ към РК на БЛС-Русе, Протокол от заседания на КПЕ към РК на БЛС-Русе,
Становище на лекарите, работещи в КОЦ-Русе-ЕООД, справка за заеманите длъжности
към м.януари, 2020 г. от д-р Л.С., длъжностна характеристика, трудов договор,
допълнително споразумение към трудов договор, Постановление от 07.04.2020 г. на
Районна прокуратура Русе за отказ от образуване на досъдебно производство, материалите
по Преписка № 492/2020 г. на Районна прокуратура Русе, справка за съдимост.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни
изводи:
Подсъдимият И.В.С. не
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.146,
ал.1 от НК, а именно на 06.01.2020 г.,
в гр.Русе, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Л.С.С.,***,
в негово присъствие: “Мерзавец“, „Ненужен материал“, като обидата е нанесена
публично и разпространена по друг начин -
в социалната мрежа "Фейсбук" и на длъжностно лице – лекар в
„Комплексен Онкологичен център-Русе“ЕООД, по повод изпълнение на службата му.
Основанията за този извод на Съда са следните:
За да е осъществен състава на престъплението “обида” е необходимо деецът да
изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо
чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си действия деецът
изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия, дава негативна оценка за личността му и то по начин
противоречащ на морала. Обидно съдържание имат думите на дееца, когато са
използвани унизителни епитети, квалификации, сравнения и жестове свързани с
отрицателно качество; псувни; отрицателни унизителни съждения и оценки за
качествата на засегнатия и др. Обидата е
резултатно престъпление и то е довършено, когато унизителните за честта и
достойнството на пострадалия думи са извършени в негово присъствие, но е
възможно тези действия да бъдат възприети от него и неприсъствено - когато той
ги чуе, прочете или види, след разпространението им чрез печатно произведение
или по друг начин.
В настоящия случай от тъжителя С. са квалифицирани като обидни думата
“Мерзавец“ и израза „Ненужен материал“, съдържащи се в две публикации във
социалната мрежа „Фейсбук“ и по-конкретно в групата „Не на НЕчовешкото
отношение в Онкологичен център Русе“, с които според него е направена отрицателна
оценка за личността му от страна на подсъдимия С.. Според изложеното от
тъжителя в частната тъжба, тези обидни думи станали негово достояние на
06.01.2020 г.
По отношение на първата инкриминирана публикация, съдържаща обща фотоснимка
на д-р К.Г. и д-р Л.С., над която била написано: „Двамата МЕРЗАВЦИ в Онкоболницата в Русе. Л.С. и К.Г..“, Съдът
намира, че липсват каквито и да било доказателства, неин автор да е подсъдимия И.С..
На първо място, при преглед на приложената към частната тъжба разпечатка
/скрийншот/ на л.4 от делото, която междувпрочем е идентична и с тази
представена и приобщена по време на проведената предварителна полицейска
проверка /л.202/, се установява, че на същите липсват данни за потребителско
име и датата на публикуване. Съдържат се единствено името на групата „Не на
НЕчовешкото отношение в Онкологичен център Русе“ и пояснението „нов член“ под липсващото име на потребителя,
публикувал процесната снимка и текста над нея. Установява се от устните
допълнения на вещото лице, при изслушване заключението по техническата
експертиза, че пояснението „нов член“ представлява рейтинга на потребител,
който е искал да се присъедини към вече създадената група. Очевидно е при това
положение, че няма как тази конкретна публикация да изхожда от профила на подс.С.,
доколкото по делото бе установено безспорно, че той бил създател и
администратор на групата „Не на НЕчовешкото отношение в онкологичен център
Русе“. Именно такова пояснение /качество/ - „администратор“, е изписано под
всички останали и приобщени от Съда публикации /страници 193, 195, 196, 197,
199 и 201/ в тази група, изхождащи от потребител с име „И.С.“.
На второ място, макар по делото да се събраха доказателства - показанията на свидетелите Е.Д., К.Г. и С.Д.,
за наличието на тази публикация, с обсъжданото й съдържание във социалната
мрежа „Фейсбук“, доколкото нейната автентичност бе потвърдена след
предявяването й на тези свидетели, то никакви други доказателства не бяха
представени и не се събраха от Съда, за това, че именно подсъдимия е неин
автор.
Данни в тази насока не бяха установени и чрез използване способите на
научно-техническите достижения в областта на информационните технологии. Както
бе посочено и по-горе, от заключението на техническата
експертиза се установява, че група с име „Не на НЕчовешкото отношение в
Онкологичен център Русе“ не е установена в социалната мрежа „Фейсбук“.
Установени били няколко публикации на различни потребители, съдържащи линкове с
пренасочване към група „Не на НЕчовешкото отношение в онкологичен център Русе“,
но и по този начин същата не било възможно да бъде достъпена, тъй като линкът
не бил активен. Вещото лице установило, че инкриминираните публикации също не
били налични в социалната мрежа, както и, че липсват други данни за профила на
потребител с имена „И.С.“ освен посочена дата на раждане – *** г., както и, че
първата публикация от този профил е от 05.03.2020 г. Съхранени архивни публикациите
в този профил, отпреди тази дата, вещото лице не установило.
От всичко изложено дотук се налага
извода, че липсва изискуемата от закона степен на безспорност и несъмненост,
които да бъдат изведени от съвкупния доказателствен материал, досежно
твърдението на тъжителя Л.С., че подс. И.С. му е нанесъл публична обида, в
публикация във „Фейсбук“ съдържаща снимка на д-р К.Г. и д-р Л.С., над която
била написано: „Двамата МЕРЗАВЦИ в Онкоболницата в Русе. Л.С. и К.Г..“
По отношение на втората публикация, в
която потребител с име „И.С.“ заявил: „За
да не ви оставя с грешни впечатления, искам да направя едно пояснение. Аз не
поставям всички медицински лица под общ знаменател! Има много топли, сърдечни
ХОРА сред тях, има големи професионалисти, които за съжаление биват поставяни
наравно с такива като Г. и С.…Не бива да ги мразим, всички, много от тях
заслужават поклон, много от тях са дали половината си живот да учат и да се
борят за нашия! Трябва да изчистим от
ненужния материал!“, Съдът намира, че с нея не е осъществен от
обективна страна състава на престъплението обида, доколкото не е налице
казването на нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Л.С.С..
Основанията за този извод са следните:
За да е налице състава на
престъплението по чл.146 от НК, необходимо е да бъде установено от обективна
страна, че инкриминираните думи и изрази съдържат отрицателна оценка за
личността и накърняват достойнството на конкретно лице. Следователно за да е
съставомерно деянието, оценките трябва да достатъчно персонифицирани и
отправени към определено лице, за което да са отнасят. При това обидата трябва
да е отправена съвсем недвусмислено, ясно и категорично, чрез директна употреба
на съответни думи и изрази, а не да може да се извлече като замисъл или
внушение на изложението. Тя не може да следва като умозаключение и от контекста
на описаното.
Внимателният анализ на текста на
инкриминираната публикация във Фейсбук-групата „Не на НЕчовешкото отношение в
онкологичен център Русе“ от профила на потребител с име „И.С.“, в която се
съдържа и израза „Трябва да изчистим от ненужния материал!“, по мнение на Съда не
съдържа конкретни унизителни за честта и достойнството на частния тъжител
обстоятелства, за да се приеме, че същият е обиден от квалификацията "ненужен
материал". Самата конструкция на изречението не позволява съдържащите се в
него словесни квалификации да бъдат съотнесени по категоричен начин към
конкретно физическо лице, в това число и тъжителя Л.С.. Това изречение не
визира конкретно определено и ясно индивидуализиране лице, към което е насочен,
иначе обидният израз „ненужен материал“. Тази квалификация, в контекста на
целия текст, очевидно е отнесен от автора на публикацията не към конкретно
индивидуализиран субект, а към неопределена група медицински работници, при
това без да е уточнено от коя сфера на здравеопазването, които според автора са
неспособни, ненужни и следва да бъдат лишени от възможността да изпълняват тази
категория служебни задължения. Никакви други характеристики, индивидуализиращи личността
на тези здравни работници, не са посочени в изречението от страна на автора на
публикацията, поради което няма как да се установи кои конкретни лица е имал
предвид той. Несъмнено, обсъжданият израз би могъл да бъде насочен към всеки
индивид от посочената по-горе група здравни работници. Действително, в същата
публикация автора е изложил и твърдението: „Има много топли, сърдечни ХОРА сред
тях, има големи професионалисти, които за съжаление биват поставяни наравно с такива като Г. и С.…“, което указва
на сравнение с негативен знак, между д-р Л.С. и д-р К.Г., и други медицински лица - „топли“,
„сърдечни хора“ и „големи професионалисти“. Но дори и тази конструкция и
взаимовръзка на изразите в текста дават само насока за предположение, но не
позволяват категорична индивидуализация на конкретно лице, визирано от автора с
инкриминирания от обвинението израз – дали той се отнася за д-р Л.С., за д-р К.Г.,
за двамата заедно или за други медици, които автора не намира за „топли“,
„сърдечни“ и „професионалисти“. Използваната абстрактна словесна конструкция не
съдържа еднозначно фактическо твърдение, че лицето, което автора квалифицира
като „ненужен материал“ е не някой друг, а именно тъжителя Л.С..
Изложеното дотук налага извода, че
инкриминираната публикация не съдържа в достатъчна степен персоналното индивидуализиране
на частния тъжител, свързващ го конкретно с „ненужен материал“. По мнение на
Съда, в този израз не се съдържа нито пряко, нито индиректно отрицателна оценка
за личността на тъжителя С., която да е обективно годна да накърни неговото достойнство,
поради което от обективна страна не е осъществен състава на престъплението по
чл.146, ал.1 от НК.
Без значение в конкретният случай е
субективното възприятие на тъжителя по отношение на инкриминирания израз,
доколкото от значение е само и единствено общоприетият смисъл на думите,
тяхната насоченост и обективна годност да унижат чувството за лично достойнство
на конкретно физическо лице.
Предвид казаното дотук, по отношение
инкриминираните обиди, съдържащи се според тъжителя в двете публикации във Фейсбук-групата
„Не на НЕчовешкото отношение в онкологичен център Русе“, се констатира липса на
елементи от обективната страна на престъпния състав и доказателства за
авторството, което от своя страна води до недоказаност на обвинението за
умишлено нанесена обида. Несъмнено, присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
престъплението, участието на подсъдимия в извършването му и неговите обективни
и субективни признаци. Подсъдимият следва да бъда признат за виновен само и
единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303, ал.2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателния
процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК.
По изложените съображения, Съдът
намира, че обвинението срещу подс. И.С. не е доказано по несъмнен и категоричен
начин. Въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства не може да се направи единствен и категоричен извод, че с
действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението, за което е предаден на съд.
Поради това, подс. И.С. следва да бъде
признат за невинен в това да е извършил престъплението по чл.148, ал.1, т.1,
т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и бъде оправдан по това
обвинение.
По отношение на Гражданският иск:
По изложените по-горе съображения
Съдът намира, че подс. И.С. не е извършил деяние, което да осъществява
признаците и на деликт. Подс. С. не е извършил действия, с които виновно да е
причинил на тъжителя имуществени или неимуществени вреди, щетите от които да
следва да репарира парично. В хода на
съдебното производство предявеният от тъжителя С. граждански иск не бе доказан
нито по своето основание, нито в претендирания размер.
Поради това предявеният срещу И.С.
граждански иск в размер на 3000.00 лв., за причинени неимуществени вреди,
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
На осн. чл.190, ал.1 от НПК, частният
тъжител Л.С. следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Русе
сумата от 91.17лв. за разноски на съдебното производство.
Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: