№ 70
гр. Разград, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Й. Въззивно гражданско дело №
20233300500085 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Х. П. чрез пълномощник против Решение № 38/ 24.
01. 2023 г. по гр. д. № 1575/ 22 г. по описа на Районен съд Разград, с което е прието за
установено по отношение на въззивника, че дължи на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД
сумата 2 391, 35 лева – главница, ведно със законната лихва от 18. 07. 2022 г. до
окончателното й изплащане и сумата 29, 89 лева лихва от 29. 05. 2022 г. до 13. 07. 2022 г. за
предоставени ВиК услуги за абонатен номер ******, за които е издадена фактура от 29. 04.
2022 г., касаеща отчетен период 14. 03. 2022 г. – 18. 04. 2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 659/ ***. 07. 2022 г. по ч. гр. д. № 1281/ 2022 г. на РС Разград. Със
същото решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата 97, 23 лева
разноски и 700 лева адвокатско възнаграждение в исковото и 48, 42 лева разноски в
заповедното производство. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът
неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да го
отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД чрез пълномощник е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва същата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
1
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата, депозирана срещу него е
неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Страните по делото не спорят, че процесният имот, находящ се в гр.***, ул.****** е
присъединен към водопреносната и канализационната системи, стопанисвани от
„Водоснабдяване – Дунав” ЕООД гр. Разград и има абонатен номер ******, открита партида
на името на въззивника. При извършената проверка за изравняване на количествата вода с
реално потребените за периода м. октомври 2021 г. – м. април 2022 г. , е извършен отчет на
водомера с посочена марка „***“ с фабр. № ******, метр. пломба № *** и е отчетено
показание 1831 куб.м. Разликата при отчитането била 773 куб.м. Съставен е Протокол №
914331/ 18. 04. 2022 г. и според този протокол, водомерът е демонтиран за проверка и
монтиран друг с фабр. № ******. Въззивникът твърди, че не е присъствал на извършената
проверка и съставянето на протокола. Протоколът е подписан от А. П. – съпруга на
въззивника, за която твърди, са разделени и живеят в отделни имоти. Според гласните
доказателства, след като била установена разлика от около 800 куб м. разходвана вода за
проверявания период, пристигнал диагностик, установило се, че има теч на вода, който бил
под банята и не се виждал. Изградили ново водопроводно отклонение, монтирали друг
водомер на гаража и от тогава не било констатирано повишено потребление на вода.
При тези данни, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Ищецът – въззиваем твърди, че отчетеното количество 773 куб. м. е реално
изразходвано и въззивникът дължи сумата 2 391, 35 лева. От ищцовото дружество е
представена покана за доброволно плащане и уведомление до ответника, който не е погасил
задължението.
Съобразно доказателствената тежест, която страните носят в процеса, спорният по
делото въпрос е относно обема на предоставените услуги и съответно размера на
начислените суми за доставена вода, т.е. относно действителните количества доставена
питейна вода и доколко ищцовото дружество е начислило в съответствие със законовата
уредба и Общите условия количества изразходвана вода.
Законосъобразно районният съд е приел, че жалбоподателят дължи на въззиваемата
страна сумата 2 391, 35 лева за консумирана вода по фактура № **********/ 29. 04. 2022 г.
за периода в който е направено изравняването 14. 03. 2022 г. – 18. 04. 2022 г. Видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства , исковата сума е начислена за В и К
услуга – ползвана вода по отчет на водомера в недвижимия имот, собственост на
жалбоподателя. Налице е двустранно подписан Протокол № 914331/ 18. 04. 2022 г. за отчет
на показанията на водомера в съответствие с изискванията по чл. 23, ал. 4 от ОУ, с което е
удостоверено съответствието на показанията с данните в отчета. Протоколът е подписан от
съпругата на въззивника без възражения и оспорване на показанията на водомера.
2
Партидата е открита на името на въззивника и същият не е поискал промяна по реда на чл.
61 от ОУ. След констатираното на 18. 04. 2022 г. голямо количество потребление на вода, е
извършена проверка за откриване на течове и повредата е била отстранена от въззивника.
Съгл. чл. 8, ал. 4 от ОУ, вътрешната водоснабдителна мрежа след водомерния възел на
водопроводното отклонение е собственост на потребителя и се изгражда и поддържа от и за
негова сметка. С оглед на това, отстраняване на повредата по водопроводнаата инсталация в
имота на въззивника, от която е произведен теча, което не се оспорва, е задължение на
последния.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи. По изложените съображения, решението на районния съд
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78 от ГПК с оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция,
въззивникът дължи разноските на въззиваемия за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38/ 24. 01. 2023 г. по гр. д. № 1575/ 22 г. по описа на
Районен съд Разград.
ОСЪЖДА А. Х. П. от гр. ***, ул. ***** да заплати на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД
гр. Разград сумата 700 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3