Решение по адм. дело №2657/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на В. Р. Т. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-1751461/24.10.2025г. на младши автоконтрольор към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отгворността, но не повече от 18 месеца. Отнети са документи: СУМПС [номер].

Жалбоподателят намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че същата е немотивирана. Излагат се подробни съображения в тази посока.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложените в жалбата оплаквания. Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноските по делото.

Ответникът, в молба–становище, намира жалбата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.

Разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите, описани в издадената заповед, е на административния орган, като доказването следва бъде пълно и главно. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което принудителни административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В настоящия казус Съдът установи, че основният релевантен за спора факт – водачът да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест се опроверга.

В хода на съдебното производство се прие Постановление за назначаване на експертиза от 27.10.2025г. на разследващ полицай при сектор „РПТ“-ОДМВР-Пловдив, също и препис от Съдебна химикотоксикологична експертиза с рег. № И-11327 от 26.11.2025г. подписана от ръководителя на Химикотоксикологична лаборатория при ВМА, в която е формирано заключение, че от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето В. Р. Т., [ЕГН], не се установява наличие на алкохол /етанол/ и наркотични вещества или техни аналози.

В този аспект не е налице материалноправната предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото оправомощителна Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, н в противоречие на материалния закон и ще следва да бъде отменена.

Своевременно са претендирани съдебни разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, които се установиха в размер от 500лв. /петстотин/ лева. Претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и се дължи от ответника в полза на жалбоподателя.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-1751461 от 24.10.2025г. на младши автоконтрольор към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати в полза на В. Р. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 500лв. /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.