№ 10508
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110106375 по описа за 2024 година
"Т" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... е
предявило срещу "С" ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С....
искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за следното:
Иска се съдът да признае за установено, че ответното дружество му дължи
сума в размер на 1793, 09 лв., която представлява лихва за периода от
31.03.2020г. до 13.02.2023г. върху заплатена главница за топлинна енергия
през периода от м.02.2020г. до м.01.2022г. Претендират се разноски.
Ответникът счита иска за неоснователен. Прави възражение за изтекла 3-
годишна погасителна давност.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във
фактическо и правно отношение:
За сумата предмет на иска е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 6788 от 02.03.2023г. по ч.гр.д. № 8854/2023г.
по описа на СРС, 30-ти с-в. След възражение, деподирано в срок от заявителят
и дадени указания за предявяване на установителен иск, такъв е предявен. Той
се основава на твърдението на ищеца, подкрепено с представените по делото
фактури и изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че процесната сума е
1
сбора от лихвите за забава, които се дължат поради това, че главниците за
топлинна енергия, доставена от ищецът на ответника са платени след падежа
на всяко едно от задълженията за времето от месец февруари 2020 година до
месец януари 2022 г. вкл. За този период от време ищецът е издал следните
фактури: № *********/29.02.2020г.; № *********/31.03.2020г.; №
**********/30.04.2020г.; № **********/30.11.2020г.; №
**********/31.12.2020г.; № **********/31.01.2021г.; №
**********/28.02.2021г.; № **********/31.03.2021г.; №
**********/30.04.2021г.; № **********/31.10.2021г.; №
**********/30.11.2021г.; № **********/31.12.2021г. и №
**********/31.01.2022г. На осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като не е неизпълнил
паричните си задължения по същите в срок, длъжникът "С" ЕАД дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответникът е
изпаднал в забава, тъй като е бил поканен да плати задълженията си с писмо
№ П-14889/06.12.2022г., получено на 08.12.2022г., но не е заплатил
задълженията си в размер на 1793, 09 лв., поради което съдът следва да уважи
иска като основателен и доказан. Действително давността, с изтичането на
която се погасяват процесните задължения е 3-годишна, на осн. чл. 111, б. "в"
от ЗЗД, но тя не е изтекла, тъй като педежът на най-старото задължение е на
10.04.2020г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, което е прекъснало давността на осн. чл. 116, б.
"б" от ЗЗД, е подадено в СРС на 20.02.2023г., т.е. преди да изтече 3-годишната
погасителна давност.
При този изход на делото, разноски се дължат на ищеца, които следва да
бъдат в общ размер на 521, 72 лв., от които: държавни такси в размер на 71, 72
лв.; възнагарждение на вещо лице в раземр на 300 лв. и минимално
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство
съответно в размер на 50 лв. и 100 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че "С" ЕАД с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. С.... дължи на "Т" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С... по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал.1 от
2
ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
сума в размер на 1793, 09 лв., която представлява лихва за периода от
31.03.2020г. до 13.02.2023г. върху заплатена главница за топлинна енергия за
периода от м.02.2020г. до м.01.2022г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6788 от 02.03.2023г.
по ч.гр.д. № 8854/2023г. по описа на СРС, 30-ти с-в.
ОСЪЖДА "С" ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С.... да
плати на "Т" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С... сторените по делото разноски в общ размер на 521, 72 лв., на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3