№ 7014
гр. ******, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110134505 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. К. Х. срещу „Г. З.“ ЕАД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът твърди, че във връзка с настъпило па 06.12.2023 г. около 18:45 ч. в гр.
******, ул. „**********“ ПТП, представляващо застрахователно събитие, е образувана
щета при ответното дружество № ***********/16.12.2023 г., в качеството му на
застраховател по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, по която то е
изплатило на 10.01.2024 г. обезщетение за нанесени щети на собствения на ищеца
автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № *********, в размер на 7091,54 лв. Твърди, че
необходимата стойност за възстановяване на увреденото МПС е по-висока, поради
което счита, че обезщетението не отговоря на действителния размер на вредите.
Поради това иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6186,50
лв. (след допуснато изменение на иска по размер в първото открито съдебно
заседание), претендирана като обезщетение за имуществени вреди на увредения
автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № *********, рама
ТМВАG7NE0J********, възлизащо на разликата между действителните вреди и
изплатено обезщетение по щета № ***********/16.12.2023 г., ведно със законната
лихва от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане.
Ответното дружество в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба оспорва иска по размер. Твърди, че след предявена претенция пред
него е образувал щета № ***********/16.12.2023 г., по която е извършил плащане на
обезщетение в полза на собственика на автомобила в размер на 7091,54 лв., с което
1
счита, че отговорността му е реализирана в пълен размер. Оспорва претенцията като
завишена. Поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния
товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Добло Карго“ с рег. № *****, собственост на
„Д. Е.“ ЕООД към датата на процесното ПТП – 06.12.2023 г., завеждането на
извънсъдебна претенция при ответника по щета по ГО № ***********/16.12.2023 г., и
заплащане по нея в полза на ищеца на сумата от 7091,54 лв.
За установява на стойността на причинените от процесното събитие вреди по
делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се
установява, че всички описани щети са в причинна връзка с процесното събитие.
Стойността за възстановяване на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *********,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 13278,04 лв., а същата,
изчислена по цени само на алтернативни доставчици – 12 670,62 лв., а изчислена на
база Методиката по Наредба № 24 – 6735,63 лв., като в случая не е налице тотална
щета.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, която разпоредба обуславя допустимостта на
претенцията от наличието на една от следните предпоставки - ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. За процесуалната
предпоставка, обуславяща допустимостта на производството, съдът следи служебно.
В случая специалната процесуална предпоставка се установява от
обстоятелството, че ответникът е предложил плащане в по-нисък размер, с който
ищецът не е съгласен. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото
производство, което налага разглеждането на исковите претенции по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното
наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с
което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с
което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
2
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от
фактическия състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на
действителния размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Спорните въпроси между страните по делото касаят определяне на размера на
понесените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално
причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна
сума.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова
делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която да се
определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага като указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени доказателства (фактури) за
извършен ремонт в сервиз и застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Константна е практиката на съдилищата, в това число на касационната
инстанция, че Методиката към наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., решение
№ 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., решение №
153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012
г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН и
актуални и понастоящем). Поради това за съда не съществува задължение да
проверява дали определеното от вещото лице обезщетение не надхвърля тези вреди.
На следващо място, сумата, изчислена на база средни пазарни цени на
3
алтернативни доставчици не отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите
към датата на процесното ПТП, тъй като при изчисляването й са съобразени цените
само от ограничен сегмент от пазара. От друга страна посочената от вещото лице
стойност на база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на всички
видове икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като
обективен критерий за действително причинените вреди.
Поради това при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени.
Същата според експертизата възлиза на сумата от 13 278,04 лв. От така
определената стойност следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част от
обезщетението в размер на 7091,54 лв. Дължимият остатък, възлизащ на сумата от
6186,50 лв., следва да бъде заплатен от ответника. Ето защо искът с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен изцяло за сумата от 6186,50 лв,
представляваща незаплатен остатък от обезщетение за имуществени вреди на
увредения автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № *********, рама
ТМВАG7NE0J********, възлизащо на разликата между действителните вреди и
изплатено обезщетение по щета № ***********/16.12.2023 г., ведно със законната
лихва от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има ищецът.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 1748 лева, от
които 248 лв. държавна такса, 450 лв. депозит за САТЕ и 1050 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в негова полза. Възражението на
ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца съдът намира за неоснователно, доколкото претендираното
възнаграждение не нахвърля значително размера, определен съобразно Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г. З.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на В. К. Х., ЕГН **********
на основание чл. 432 КЗ сумата от 6186,50 лв, представляваща незаплатен остатък от
обезщетение за имуществени вреди на увредения автомобил „Шкода“, модел
„Октавия“ с рег. № *********, рама ТМВАG7NE0J********, възлизащо на разликата
между действителните вреди и изплатено обезщетение по щета №
***********/16.12.2023 г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Г. З.“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на В. К. Х., ЕГН ********** сумата 1748 лева, представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4