Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Производството е образувано по исковата молба на "Б. Д." Е.- С. против Л. И. И. и С. Й. И.. В исковата молба се твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК/ ч. гр.д. № 446/2013 г. на СвРС/ е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците за посочените в заявлението суми. Твърди се че по посоченото дело СвРС е издал заповедта и изпълнителния лист, но поради подадени възражения от длъжниците , е подадена настоящата искова молба. Твърди се ,че претендираните суми произтичат от неизпълнение на Договор за ипотечен кредит от 27.7. 2006 г. и доп. споразумение от 28.11. 2011 г., като размера е подробно описан и удостоверен с извлечението от счетоводни книги, приложено към заявлението. Твърди се ,че въпреки преструктуриране на задължението последното също е просрочено и длъжниците са уведомени от банката за настъпилата предсрочна изискуемост на 10.1. 2013 г. Моли да се приеме за установено, че ответниците дължат на банката сумите,присъдени в заповед № 234/12.7. 2013 г. / ч. гр.д. № 446/2013 г. на СвРС и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея, а именно: 142 774.99 лв. просрочена главница,заедно със зак. лихва върху нея от 11.7. 2013 г. до окончателното изплащане; 12 754.52 лв. договорна лихва за периода 27.8. 2012 г.- 10.7. 2013 г.; 8 587.49 лв. санкционна лихва за периода 3.12. 20112 г.-10.7. 2013 г.; 1 833.34 лв. такси за обслужване на кредита по т.13 от договора; направените разноски по делото 3 319.01 лв. и 2 109.50 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 от ГПК във вр. с чл. 7 ал.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноските по настоящото дело в размер на 3 319.01 лв. /държавна такса/ и юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело в размер на 5 508.51 лв. Ответниците не са подали отговор по исковата молба в законния срок, поради което настъпват последиците,предвидени в чл. 133 от ГПК. Великотърновският окръжен съд като се запозна с претенциите на ищеца и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК. По делото не се спори,че между „Б. Д.”Е.-С., в качеството си на кредитор и Л. И. И. и С. Й. И.,в качеството им на кредитополучателите на 27.7.2006 год. са сключили Договор за ипотечен кредит за сумата 150 000 лв. със срок на издължаване 300 месеца,считано от усвояването му /съгласно т.3 от договора/, като е подписано и Допълнително споразумение от 28.11. 2011 г. Договора е обезпечен с договорна ипотека върху имот,описан в т.8 от договора. Видно от приложените по делото документи кредитополучателите са подписали както договора, доп. споразумение, така и ОУ за предоставяне на ипотечни кредити, с които се договаря реда и начина на издължаване на кредита, неизпълнението, както и последиците от неизпълнението. Не се спори , че кредитът е станал предсрочно изискуем на основание чл. 20.2. от р-л VІІ от ОУ, като кредитополучателите са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 10.1. 2013 г., което се установява от приложената по делото покана-уведомление. Не се спори ,че банката във връзка с просрочието на кредита е подала заявление по реда на заповедното производство и на основание чл. 417 от ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 234/12.7. 2013 г. и изпълнителен лист по ч. гр.д. № 446/2013 г. на РС-С., както е издаден и изпълнителен лист въз основа на заповедта за претендираните с исковата молба суми. Поради подадено в срок възражение от длъжника е образувано настоящото производство по искова молба на кредитора. Не се спори, че ответниците са получили сумата по кредита , което обстоятелство се установява и от заключението на допуснатата и изслушана СИЕ. Вещото лице установява ,че последното плащане по кредита е направено на 27.11. 2012 г., като непогасеното вземане по кредита- главница ,лихви и такси отговаря на претендираните такива с исковата молба. По изложените съображения съдът намира, че банката доказва по безспорен начин, че вземането й срещу ответниците за процесните суми съществува. Затова искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. При този изход на делото на ответниците не се дължат разноски. Ответниците следва да заплатят на банката на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените в настоящото производство разноски,поискани в списъка ,представен по чл. 80 от ГПК в размер на 8977.52 лв., от които 3 319.01 лв. платена държавна такса, 150 лв. депозит за вещо лице и 5 508.51 лв. юрисконсултско възнаграждение Водим от горното съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА за установено на основание чл.422 от ГПК, че за „Б. Д.” Е., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „М.”, № .. съществува по отношение на Л. И. И., ЕГН ... и С. Й. И.,ЕГН .... и двамата от гр. С., ул.А. 1,.., ..., ... парично вземане по договор за ипотечен кредит от 27.7.2006 го. и Допълнително споразумение към него от 28.11. 2011 г. за сумите:142 774.99 лв. просрочена главница, заедно със законната лихва върху нея от 11.7. 2013 г. до окончателното изплащане; 12 754.52 лв. договорна лихва за периода 27.8. 2012 г.- 10.7. 2013 г.; 8 587.49 лв. санкционна лихва за периода 3.12. 20112 г.-10.7. 2013 г.; 1 833.34 лв. такси за обслужване на кредита по т.13 от договора, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 234/12.7.2013 г. и изпълнителен лист по ч. гр.д. № 446/2013 г. на РС-С.. ОСЪЖДА Л. И. И., ЕГН ........и С. Й. И.,ЕГН ...... да заплатят на „Б. Д.”Е. -С., ЕИК .......направените в настоящото производство разноски в размер на 8977.52 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКР. СЪДИЯ: |