№ **
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100513164 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.01.2021г., гр.д. 51693/18г., СРС, 26 с-в признава за
установено на основание чл. 422 ГПК, че Г.И. К. дължи на „Ф.И.“ ЕАД сумата
630,56 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит от 03.12.2014 г., сключен с „П.Ф.Б.“ ООД и сумата 133,46 лв. -
законна лихва за забава през периода 29.04.2015г. (поправено от 08.10.2015 г.
с влязло в сила като необжалвано решение от 01.07.2021г.) – 30.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 06.07.2017 г. до
окончателното плащане, отхвърля останалата част от исковете и осъжда
ответницата да заплати на ищеца сумата 439,86 лв. - разноски.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях Г.И. К.. Счита, че цесията на
процесните вземания не е съобщена на длъжника. Връчването на исковата
молба не произвежда действието на чл.99, ал.4 ЗЗД, т.к. не извършено лично
на ответницата или чрез законен представител, а чрез особен представител,
назначен от съда. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
1
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „Ф.И.“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1
ЗЗД вр. чл.79, ал.1 вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд
възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата, но само в частта относно ненастъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, а не и за неуведомяване за цесията. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението
следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
По силата на Договор за потребителски кредит от 03.12.2014 г.,
сключен, трето за спора лице „П.Ф.Б.“ ООД предоставя на ответницата Г.И.
К. потребителски кредит за 700 лв. Ответницата не представя доказателства за
заплащане на остатъка от кредитното задължение за 630,56, което е изцяло
падежирало към настоящия момент.
Вземанията по кредита са цедирани от първоначалния кредитор в полза
на ищеца „Ф.И.“ ЕАД с Договор за цесия от 21.03.2016г., където фигурират
2
процесните вземания. Цесионният договор съдържа клауза за овластяване на
цесионера и нов кредитор да уведоми длъжника за прехвърлянето и
промяната на кредитора.
Съобразно чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на длъжника от
предишните кредитори и цеденти. В случая, съобщение за цесията не се
установява да е връчено на длъжника преди иницииране на съдебното
производство. Въпреки това, цедирането на вземането се счита достигнало до
знанието на ответницата с връчения й препис от исковата молба, която
обективира волеизявление за нотификация на цесионера. Преписът от
исковата молба е връчен чрез особения представител на ответницата - адв.
Ж.Ж., назначен от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК и обвързва ответницата с
последиците на прехвърлянето. Това е така, защото връчването е извършено
по посочения ред, предвид невъзможността, ответницата да бъде открита на
постояннния и настоящ адрес, който обявява за регистрация в МВР и посочва
за кореспонденция в договора за кредит. Същата не може да черпи права от
своето недобросъвестно поведение, с което създава невъзможност за
осъществяване на официален контакт. По силата на фингирания състав на
чл.47, ал.5 ГПК, ответницата се счита редовно уведомена за прехвърлянето и
обвързана от неговите последици.
При липсата на други конкретни оплаквания в жалбата срещу
формираните в решението фактически и доказателствени изводи и след
съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът при условията на ограничен въззив
не дължи служебна проверка за правилност на решението в останалата част и
приема същото за правилно в позитивната част.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК
следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част, с която са отхвърлени исковете, като
необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр.
8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
3
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.01.2021г., гр.д. 51693/18г., СРС, 26 с-в
в частта, с която се признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че Г.И.
К. дължи на „Ф.И.“ ЕАД сумата 630,56 лв., представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит от 03.12.2014 г., сключен с
„П.Ф.Б.“ ООД и сумата 133,46 лв. - законна лихва за забава през периода
29.04.2015г. (поправено от 08.10.2015 г. с влязло в сила като необжалвано
решение от 01.07.2021г.) – 30.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 06.07.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *********
вх******* ап. ** да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, със седалище: гр. София, ул.
„******* сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4