№ 73
гр. Варна, 22.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500514 по описа за 2023 година
намира следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба на М. А. А.
от гр. Варна чрез адв. М. И. от АК-Варна, насочена срещу решение №
979/07.08.2023г., постановено по гр.д. № 1283 по описа за 2022г. на Окръжен
съд-Варна, с което са отхвърлени предявените срещу „Ученически отдих и
спорт“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, искове за установяване в
отношенията между страните, че М. А. А. е собственик на недвижими имоти,
находящи се в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, местност „Вилите“, а именно: ПИ
с ид. №10135.5507.85 по КККР на гр.Варна с площ от 8117 кв.м., при описани
граници, ведно с построените в него сгради с ид.10135.5507.85.22 по КККР на
гр.Варна със застроена площ от 237 кв.м. и сграда с ид.10135.5507.85.08 по
КККР на гр.Варна със застроена площ от 53 кв.м., на основание наследяване
от своята майка Е.А.А., тя - по наследяване от своя баща М.З., а той чрез
изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г. и
предявен в условията на евентуалност иск за приемане за установено спрямо
ответника, че ищецът е собственик на имотите на основание изтекла в негова
полза придобивна давност – за ¼ ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г.
/смъртта на баща му/ до предявяване на иска, а за останалите ¾ ид.части –
давностно владение в периода от 17.04.2015г. /смъртта на майка си/ до
предявяване на иска с присъединяване на владението на своята майка в
периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода
от 1933г. до 1966г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК; и ищецът е осъден да заплати
на ответника сумата от 4 780 лв., представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Счита се, че решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В тази връзка
1
е изложено, че неправилно е определено приложимото материално право;
грешно са определени релевантните по делото факти по възраженията на
ответника и е приложена правна последица при недоказаност на целия състав
на приложимото материално право; и обратно – при наличието на всички
елементи от фактическия състав на материалния закон – грешно е приложена
правна последица; налице е неправилно тълкуване на приложимата
материалноправна норма и не е съобразена задължителна съдебна практика.
Сочи се, че решението е постановено и въз основа на непредставени по
делото доказателства, мотивите на решението не съдържат обсъждане по
допустимост и относимост на доказателствените средства; доказателственият
материал не е обсъден в неговата цялост чрез излагане на конкретна преценка
на доказателствата; неправилно е разпределена доказателствената тежест.
Необосноваността е аргументирана с неспазване на правилата на формалната
логика; неправилно структуриране на решението относно разглеждането на
фактите и приложимото право от предмета на делото;
вътрешнопротиворечиви мотиви. Изложени са конкретни съображения и
правни изводи въз основа на подробен анализ на събрания по делото
доказателствен материал (документи, гласни доказателства и експертни
заключения) и с привеждане на правни и логически аргументи в подкрепа на
тезата, че ищецът е придобил въз основа на наследствено правоприемство, а
евентуално – въз основа на придобивна давност, описаните три недвижими
имота – един поземлен и построените в същия две сгради. По този начин се
счита, че напълно несъответстващ на доказателствения материал по делото, е
главния и решаващ мотив на първоинстанционния съд, за да отхвърли
исковете - че в периода от 1950г. до 1960 г. е било извършено „мащабно
застрояване“ и отчуждаване на поземления имот, които били пречка за
реституция в реални граници. Излага се, че след като е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че към 1944г. дядото
на ищеца – М.Н.З. е владял поземления имот и двете процесни сгради, и е бил
собственик на същите, при липсата на твърдение за отчуждаване на имотите и
липсата на доказателства за одържавяването им, при наличието на
доказателства за осъществявано непрекъснато владение от родителите на
ищеца след смъртта на М.З. през 1966г., а след тяхната смърт и от самия
ищец – то твърдените по делото придобивни основания са били доказани.
Напротив, противопоставените от ответника права върху имотите като
апортирани в капитала на създаденото от държавата ЕООД и преобразувано в
ЕАД, не са съществували в патримониума на държавата и не са придобивани
от учреденото търговско дружество. Поради това (а и препращайки към
съображенията, изложени в писмената защита пред първата инстанция) се
поддържа, че предявените главен и/или евентуален иск са основателни и
следва да бъдат уважени според начина на тяхното съединяване. Отправя се
искане за присъждане на направените разноски и за въззивната инстанция.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр. София, чрез адв. Р.
2
Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно, и не страда от посочените в
жалбата пороци. Поддържа се, че процесните имоти са били апортирани в
капитала на дружеството като непарична вноска на едноличния собственик на
капитала – държавата, по силата на решение 1005/20.12.04г. на МС. Посочено
е, че държавата е придобила правата си въз основа на чл. 1, ал. 1 от Закона за
имуществата на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБФК и БПС. За тези имоти пък
учреденото еднолично търговско дружество се е снабдило с КНА през 2005г.
Оспорва се оплакването за допуснати от съда процесуални нарушения, тъй
като съгласно трайната съдебна практика, решаващият съд разполага с
правомощието служебно да назначава експертиза по въпроси, за които смята,
че е налице необходимост от специални знания за изясняване на относимите
за спора факти. Преди апортирането на имотите в капитала на ответното
дружество, същите са били използвани за нуждите на държавата чрез
съответни държавни органи (вкл. и като пионерски лагер), което пък
изключва възможността същите да са били владени от наследодателите на
ищеца и от него самия. Отделно от това преди решение 1005/20.12.04г. на МС
имотите са имали статут на публична държавна собственост и е била налице
забраната по чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност. След
придобиването на имота от дружеството и с оглед на статута му на частна
държавна собственост, е била налице пък нормата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС,
обн. ДВ, бр. 46/06.06.2006г. Дружеството чрез свои служители е
осъществявало владението върху процесните имоти, а за периода от
01.01.05г. до 31.12.22г. непрекъснато е заплащало задълженията за тях по
ЗМДТ. Провеждани са били и тръжни процедури за отдаването на имота под
наем. Поради изложеното се претендира потвърждаване изцяло на
обжалваното решение и присъждане на разноските за настоящата инстанция.
Настоящото производство има за предмет и подадената от
„Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр. София, чрез адв. Р. Г. частна жалба,
насочена против определение № 3870/10.10.23г. по същото
първоинстанционно дело, с което е била оставена без уважение молбата на
дружеството от 28.08.23г. с искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК. Изложени са
конкретни оплаквания срещу законосъобразността на обжалвания съдебен
акт.
Частната жалба е била администрирана и е депозиран отговор от
насрещната страна М. А., представляван от адв. М. И., с който същата е
оспорена като неоснователна.
Настоящият състав на съда намира, че въззивното производство,
имащо за предмет посочената частна жалба, следва да се прекрати. Това е
така, защото същата е подадена извън предвидения в закона и указан от съда
на страната едноседмичен срок за обжалване на определението. Последното е
било връчено на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр. София, чрез адв. Р. Г.,
на 23.10.23г., а частната жалба е депозирана чрез Системата за сигурно
3
електронно връчване на 06.11.23г.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна е, налице са
доказателства за надлежна представителна власт и е насочена против
обжалваем съдебен акт от надлежно легитимирана страна, поради което е
допустима. Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебна
заседание.
Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства
във връзка с предмета на делото, а въззивният съд намира, че не са налице
предпоставки за служебното събиране на такива.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 514/23г. на ВАпС в частта
му, имащо за предмет подадената от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр.
София, частна жалба, насочена против определение № 3870/10.10.23г. по гр.д.
№ 1283/22г. на ВОС, с което е била оставена без уважение молбата на
дружеството от 28.08.23г. с искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Насрочва производството по делото по допустимата въззивна жалба в
открито с.з. на 21.02.24г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители.
Определението само в прекратителната му част може да се обжалва с
частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, а в
останалата му част - не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4