№ 15402
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110113733 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от .... срещу А. Т. Н., с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания на ищеца от ответницата съответно за сумата от 3259,87 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода от м.03.2013г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., аб.№ ...,
сумата от 72,41 лв. – главница, представляваща неплатена цена на услуга дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху всяка главница
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 28.04.2016г. до
окончателното плащане, и сумата от 307,33 лв. – мораторна лихва върху първата
главница за периода от 30.04.2013г. до 15.04.2016г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 23780/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответницата в качеството си на собственик
на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период
за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно,
като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период
Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
1
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената
на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия
период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците
след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в
сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и
претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на
договорно правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си.
Оспорва за процесния имот да е била извършвана реална доставка на топлинна
енергия. Навежда и евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.
По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 23780/2016г. по описа на СРС, 44
с-в, по подадено на 28.04.2016г. от .... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу А. Т. Н.
е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
(в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответницата – длъжник по
заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са
дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен
срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за
установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
неизпълнение насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на
потреблението.
На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно
правоотношение между страните, част от съдържанието на което са претендираните от
ищеца вземания.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
2
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия –
лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно
дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират
като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото
лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се
изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден
като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по
силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител
на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и
установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са
достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява,
че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 35 в гр. София, ж.к.
„Борово“, бл. 8, вх. Б, се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е
открита партида с аб.№ .... По делото е представен Нотариален акт за дарение на
недвижим имот .., нот.дело № ...г. на нотариус Мария Михова-Рашкова, обективиращ
сключен на 20.11.2006г. договор за дарение, по силата на който ответницата е
придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, дарен й от .. Не
се твърди и не са представени доказателства за това след придобиване на
собствеността ответницата да се е разпоредила с процесния имот, прехвърляйки
същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица. Поради това, с оглед
липсата на данни за извършени разпоредителни сделки с имота, съдът приема, че в
рамките на исковия период ответницата е била едноличен собственик на имота,
необремен с права на трети лица. Следователно съгласно цитираните по-горе
дефинитивни норми от ЗЕ ответницата се явява потребител на топлинна енергия по
3
силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата
й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата фактически е
обитавала имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно
значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с
принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без
значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица
по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между
трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).
Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-002/7.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008г., и Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., приложими през
исковия период (общодостъпни на електронната страница на топлопреносното
предприятие), за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно
одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по
един централен и местен ежедневник. Ответницата не твърди и не представя
доказателства да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея
действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с
ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което
предпоставя ангажиране отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по
същото.
На следващо място, спорно е изпълнението на задължението на ищеца за
доставяне на топлинна енергия за процесния имот, което обуславя възникването на
задължението на потребителя за насрещната парична престация, както и количеството
потребление през исковия период, определящо размера на дължимата цена. За
установяване на посочените спорни обстоятелства по делото са събрани писмени
доказателства (формуляри за главен отчет; протоколи за неосигурен достъп; кредитни
и дебитни известия към фактури за начислени суми за прогнозно потребление;
изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни
сезони;), както и е прието заключение на съдебно-техническа експертизa.
При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно
кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата
4
експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по
местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово
разпределение на същата, извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД, впоследствие от ..
По делото да не са ангажирани доказателства за избор на ФДР от етажните
собственици, но съгласно експертното заключение услугата дялово разпределение е
била фактически предоставяна от съответната ФДР по възлагане от ищеца, който може
да извършва дяловото разпределение както самостоятелно, така и чрез трето лице-
изпълнител, избран от топлопреносното дружество когато етажните собственици не са
упражнили това свое право – арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ и чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Въз основа заключението на вещото лице-топлотехник съдът приема за
установено, че количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и
остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно
счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите
правила, съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм.). Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на
топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия
топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните
разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните
собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект
на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал метрологични
проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена
годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от
експерта за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е
остойностявано потребление по три пера – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване (БГВ). Припадащият се на имота дял от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е отчитан според съотношението на пълния му
отопляем обем към пълния отопляем обем на сградата етажна собственост, съобразно
техническите нормативи за изчисляване на реалното количество топлинна енергия и
разпределение на общия разход между етажните собственици. Разходваната топлинна
енергия за отопление на имота за периода от м.03.2013г. до м.04.2013г. е измервана на
база реален отчет на показанията на топлинните разпределители, монтирани на
отоплителните тела, а за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. е определяна на база
служебен отчет съобразно правилата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата, поради неосигурен
достъп на представител на дружеството топлинен счетоводител за отчет на
измервателните уреди, какъвто потребителите са длъжни да предоставят съгласно чл.
70, ал. 2 от Наредбата, а за процесния имот не е бил осигурен, видно от представени
протоколи от 24.04.2014г., 29.04.2014г., 18.05.2015г. и 22.05.2015г., съставени от
представители на фирмата за дялово разпределение. По отношение потребената
5
топлинна енергия за БГВ експертизата констатира, че потребление по това перо също
е остойностявано за периода от м.03.2013г. до м.04.2013г. по реален отчет на
показанията на монтиран водомер за топла вода, а за периода от м.05.2013г. до
м.04.2015г. – по служебен отчет, поради неосигурен достъп за измерване показанията
на водомера, при нормативно приет разход от 140л. на денонощие за един обитател, в
съответствие с чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
От експертното заключение се установява също, че съобразно чл. 155, ал. 1 ЗЕ
дължимите за доставената топлинна енергия суми са ежемесечно начислявани по
прогнозна консумация, като в края на всеки отоплителен сезон е изготвяна
изравнителна сметка от избраната фирма за топлинно счетоводство въз основа
отчетеното действително потребление. Така, определените по прогнозен дял суми,
коригирани с резултатите от изравняването, отразяват дължимата от потребителя цена,
доколкото последната е формирана за установеното реално количество потребена
топлоенергия. По делото липсват доказателства за това ответницата да е упражнила
правото си да поиска преработване на изравнителните сметки след получаването им от
упълномощения за сградата представител, нито да е предявила рекламационни
претенции относно отчетеното количество и качеството на потребената топлоенергия
съобразно предвидената за това възможност в Общите условия и в определените за
упражняването й срокове. Поради това следва да се приеме, че разпределението на
топлинната енергия е извършено по отразения от експерта начин при спазване на
нормативните изисквания.
Въз основа на изложеното съдът намира да се доказва реалната доставка на
топлинна енергия с необходимите качествени показатели за процесния топлоснабден
имот в рамките на исковия период, поради което за ответницата е възникнало
задължение за насрещната парична престация.
При съобразяване на установения ред за отчитане и заплащане на топлинната
енергия размерът на задължението на ответницата за цена на потреблението следва да
се формира от общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните
фактури, коригирана с резултатите от изравнителните сметки. Съгласно констатациите
на съдебно-техническата експертиза начислената за исковия период по прогнозен дял
топлинна енергия за процесния имот е на обща стойност 2739,04 лв., като за същия
период са издадени три изравнителни сметки с общ резултат от изравняването 267,71
лв. – подлежаща на доплащане от абоната сума. Следователно дължимата от
ответницата цена на доставената топлинна енергия за имота е в размер на сбора от
начислената стойност на потребление и сумата за доплащане съобразно резултата от
изравняването или 3006,75 лв., която сума отразява действителното задължение,
определено за реалния разход на топлоенергия.
При извода за доказаност възникването на вземане на ищеца за цена на
6
топлофикационната услуга подлежи на обсъждане наведеното от ответницата
евентуално възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно разрешението, прието с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата,
характеристиките на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия ги определят като такива за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което те се погасяват с
изтичане на установената в тази норма специална тригодишна погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения начало на давностния срок
е денят на падежа. В клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008г., приложими
към процесното правоотношение за част от исковия период – за вземанията до
м.01.2014г. вкл., е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, т.е. задълженията им възникват като срочни и течението на
давността за всяка от дължимите парични престации започва от падежирането им.
Най-старото вземане на ищеца – това за м.03.2013г., е станало изискуемо на
30.04.2013г. и тригодишният давностен срок за същото не е изтекъл към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 28.04.2016г., която по арг. от чл. 422, ал. 1
ГПК се счита за дата на предявяване на исковете, прекъсваща давността. Поради това
никое от вземанията на ищеца за исковия период не е погасено по давност към датата
на съдебното им предявяване.
При доказателствена тежест за ответницата същата не ангажира доказателства
да е заплатила стойността на доставената през процесния период топлинна енергия в
доказания размер на потребление. Следователно искът с предмет вземането за цена на
топлинна енергия е основателен за сумата от 3006,75 лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 3259,87 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан. Като
последица от частичното уважаване на иска срещу ответницата в полза на ищеца се
следва и законна лихва върху главницата от 3006,75 лв. от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.04.2016г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 86, ал. 1 ЗЗД за вземането за
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение вземанията на ищеца за месечно начислявана цена на доставената
топлинна енергия за периода от м.03.2013г. до м.01.2014г. вкл. (последното изискуемо
на 2.03.2014г.) приложими за режима на забава са Общите условия от 2008г. С оглед
установения в чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия падеж на плащане и по арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД ответницата е изпаднала в забава съответно на 1.05.2013г. – за вземането за
м.03.2013г., и от деня, следващ последния ден от 30-дневния срок след съответния
7
месец на доставката – за всяко от последващите вземания до м.01.2014г.
Обезщетението за забава, дължимо съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва, изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК (с помощта на лихвен калкулатор) за
периода на забава от 1.05.2013г. до 15.04.2016г. върху месечните вземания на ищеца за
разглеждания период възлиза на обща сума от 223,06 лв.
По отношение режима на забава за главницата, формирана от месечните вноски
за периода от м.02.2014г. до м.04.2015г., приложими са Общите условия от 2014г., в
клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от които е предвидено, че потребителят заплаща
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия и стойността на реалния
разход за отчетния период, определена на база издадената изравнителна сметка, в 30-
дневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет страницата
на топлопреносното дружество, т.е. вземанията на продавача и за визирания период
стават изискуеми в определен срок, който обаче тече след отправяне на покана за
плащане по указания начин. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия при забава
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва само при просрочие на
задълженията за заплащане стойността на реално потребеното количество топлинна
енергия за съответния отчетен период, обективирана в издадена обща фактура. В
случая от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест за установяване факта
на изпадане на ответницата в забава, не са представени доказателства за публикуване
на данни за дължимите суми по предвидения в Общите условия ред преди предявяване
на исковите претенции. Поради това, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, и в приложение на
последиците от разпределение тежестта на доказване, съдът приема, че по отношение
задълженията си за този период ответницата не е изпаднала в забава преди завеждане
на делото и не дължи мораторна лихва.
По горните съображения акцесорният иск следва да се уважи за сумата от
223,06 лв. и за периода от 1.05.2013г. до 15.04.2016г., а за разликата до пълния
претендиран размер от 307,33 лв. и за датата 30.04.2013г. искът подлежи на
отхвърляне.
По главния и акцесорен иск с предмет вземанията, претендирани за услугата
дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ, като по арг. от чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ предоставянето на тази
услуга е поначало възмездно. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, регламентирано в чл.
139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, което да извършва
дяловото разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. В аналогични клаузи на чл. 36, ал. 1 от
Общите условия от 2008г. и чл. 22, ал. 2 от Общите условия от 2014г. е предвидено, че
8
купувачът на топлинна енергия заплаща на продавача (топлопреносното предприятие)
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания търговец, като
същата обичайно се формира от няколко компонента – цена за обслужване и
обработване на партида, цена за обслужване и отчитане на уред за дялово
разпределение, вкл. водомер за топла вода, и цена за обслужване и отчитане на
апартаментен топломер.
По делото се установи, че дяловото разпределение на доставената за
топлоснабдената сграда топлинна енергия е било извършвано от ФДР по възлагане от
ищеца. Вземането за цената на тази услуга в отношенията с потребителя е възникнало
в полза на топлопреносното дружество, което съгласно Общите условия се е
задължило срещу възнаграждение да предостави тази услуга самостоятелно или чрез
трето лице-изпълнител. Поради това, противно на доводите на ответницата, ищецът е
легитимиран титуляр на вземането за дялово разпределение. Това вземане също
притежава признаците на вземанията за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, предвид условията за плащане на услугата, поради което се погасява с
изтичане на тригодишен давностен срок, като при липсата на конкретно предвиден
срок за плащане от страна на потребителя съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Поради това погасени по
давност са месечните вземания на ищеца, възникнали преди повече от три години
назад, считано от 28.04.2016г., т.е. преди 28.04.2013г., а такова е само вземането за
м.03.2013г. За периода извън погасителна давност – от м.04.2013г. до м.04.2015г., съдът
определя стойността на услугата на основание чл. 162 ГПК, като приема същата да
възлиза на 69,63 лв. Следователно искът за цена на услугата дялово разпределение е
основателен и следва да се уважи за сумата от 69,63 лв. и за периода от м.04.2013г. до
м.04.2015г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 28.04.2016г. до окончателното плащане, а в останалата част – за
разликата до предявения размер от 72,41 лв. и за м.03.2013г. искът подлежи на
отхвърляне.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на уважената,
респ. отхвърлена част от исковите претенции. Ищецът претендира и доказва сторени
разноски, както следва: за процесуално представителство съответно в размери от 50
лв. за заповедното и 100 лв. за исковото производство, определени от съда съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, за държавна такса в
размер от по 72,80 лв. за всяко от двете производства, както и за депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер от 350 лв. От посочените разноски на ищеца
се следват съответно 111,32 лв. за заповедното производство и 473,92 лв. за исковото
производство, определени пропорционално на установената част от вземанията му.
9
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Б., предоставила на
ответницата безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този
смисъл в представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 62,08 лв., определен
пропорционално на отхвърлената част от исковете, на база минималния размер от
663,96 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: ...., срещу А. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: ..., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуването на вземания на ... съответно за сумата от
3006,75 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди през периода от м.03.2013г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот,
находящ се в ..., аб.№ ..., сумата от 69,63 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на услуга дялово разпределение за периода м.04.2013г. до м.04.2015г., ведно със
законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 28.04.2016г. до окончателното плащане, и сумата от 223,06 лв. –
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
1.05.2013г. до 15.04.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 23780/2016г. по описа на СРС, 44 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата
част, съответно главният иск за цена на топлинна енергия – за разликата над 3006,75
лв. до пълния претендиран размер от 3259,87 лв., главният иск за цена на услугата
дялово разпределение – за разликата над 69,63 лв. до пълния претендиран размер от
72,41 лв. и за м.03.2013г., и акцесорният иск – за разликата над 223,06 лв. до пълния
претендиран размер от 307,33 лв. и за датата 30.04.2013г.
ОСЪЖДА А. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 111,32
лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 473,92 лв. – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на адв.
К. И. Б., ЕГН **********, служебен адрес: .., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв., сумата от 62,08 лв. – възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство на ответницата А. Т. Н..
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца ..
10
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11