№ 22734
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110166178 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба от „ЙБ“ ЕАД срещу З.
Г. М. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 4 234,98 лева,
формирана като сбор от сумите, както следва: 219,94 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за мобилен номер +***, +***, +*** и +*** и за услуга
интернет за дома с предпочетен мобилен номер +*** за период от 05.04.2022 г.
до 04.05.2022 г.., ведно със законна лихва за период от 13.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 1709,22 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски за мобилни устройства, смарт часовник и
базови аксесоари за период от 05.04.2022 г. до 04.07.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 13.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 778,87 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент в размер на не повече от размер на три месечни
абонаментни такси, ведно със законна лихва за период от 13.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 527,95 лева, представляваща
неустойка в размер на разликата между цената на предоставените устройства
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по процесните
договори за лизинг, сумата в размер на 999 лева, представлява цена на
1
невърнато оборудване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 14836/2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между „ЙБ“ ЕАД и З. Г. М.
са възникнали валидни облигационни правоотношения по договори за
мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, договори за лизинг на
мобилни устройства, договори за лизинг на базови аксесоари, договор за
лизинг на смарт часовник, както и договор за услуга интернет за дома.
Поддържа, че в изпълнение на договорните си задължения предоставил на
ответника мобилни услуги за сочения период, както и устройствата, предмет
на процесните договори за лизинг и базови аксесоари. Сочи, че поради
неизпълнение на задължението за заплащане стойността на предоставените
услуги и дължимите лизингови вноски, договорите били прекратени
едностранно по вина на потребителя, като били начислени неустойки,
представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и
неустойки в размер на предоставената отстъпка от стандартна цена за
мобилно устройство, както и неустойка за предоставено, но невърнато
оборудване. Поддържа, че ответникът не заплатил в срок дължимите по
процесните договори суми, поради което претендира и законна лихва за
забава. Моли за уважаване на исковете, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения от съда особен
представител оспорва предявените искове по основание и размер. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва размера на
исковите претенция, като посочва, че същите са неправилно и необосновано
начислени. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Искът по чл.422 от ГПК има за предмет установяване дължимостта на
посочената сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 14836/2024 г.
по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в
2
полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за
посочените в исковата молба суми. Предвид невъзможността длъжникът да
бъде намерен, за да му се връчи заповедта, на основание чл.415, ал.1, т.2
вр.чл.47, ал.6 вр. ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви
вземанията си за установяване в исков процес. От така посочените данни се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК
с правно основание с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и вр.
чл.345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на доказване на ищеца по исковете предявени по реда на чл.422
ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл.345 ТЗ е
доказване: съществуването на твърдените правоотношения по договор за
доставка на електронни съобщителни услуги и договор за лизинг,
предоставяне на услугите и цената им по договора, включително на
предварително уговорените абонаментни такси, за електронни съобщителни
услуги на ответника, като съдът указва, че не сочи доказателства, че
действително е предоставил на ответника услугите.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца
по исковете предявени по реда на чл.422 ГПК с правно основание 92, ал. 1 ЗЗД
доказване: наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата
на твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с посоченото
съдържание, наличието на валидна и равноправна клауза за неустойка в
случай на предсрочно прекратяване на договорите поради виновно
неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на уговорената
неустойка.
По делото са приети и неоспорени писмени доказателства, а именно:
Договор за мобилни услуги от 24.10.2020г. за предпочетен номер +***, от
който се установява, че между страните има сключен договор, по силата на
който са договорени електронни съобщителни и мобилни услуги със срок на
действие 24 месеца, при стандартен месечен абонамент от 36,99лв. месечно.
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за посочения
3
номер от 12.11.2021г., по силата на което мобилният номер ще бъде ползван
при избран стандартен план в размер на 52,99лв месечно. На същата дата е
сключен и Договор за лизинг, с който ищецът е предоставил на ответника
устройство марка Apple iPhone 12 128 GB Blue за обща лизингова вноска в
размер на 1494,77 лева, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които 64,99 лева. Видно от представеното Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги за посочения номер на 12.11.2021г. между страните
е сключен и Договор за лизинг, съгласно който на ответника е предоставено
устройство марка ACCESSORIES HUAWEI WATCH GT2 Matte black за обща
лизингова вноска в размер на 259, 67 лева, дължима на 23 месечни вноски
всяка по 11,29 лева. Приет е още Договор за лизинг на базови аксесоари от
12.11.2021г. за сумата от 124,76 лева, платими чрез 23 месечни вноски , всяка
от които по 5.20 лева. Представен по делото е Договор за лизинг на пакет
базови аксесоари от 12.11.2021г. за сумата от 94,16 лева, платима на 23
месечни вноски по 3,92 лева всяка. Видно от приетото Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
27.01.2022г., страните са се споразумели за нов план, а именно Тотал Макс с
месечен абонамент за срока на договора – 55,99 лева.
По делото е прието Приложение към договор за мобилни услуги за
предпочетен номер +***, със срок 24м в сила от 24.10.2020г. и краен срок
24.10.2022г., при стандартен месечен абонамент 36,99лв.; Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер от
29.06.2021г., с което е уговорен нов план в размер на 44,99 лева месечно в сила
от 29.06.2021г. до 29.06.2023г.; Договор за лизинг от 29.06.2021г. към
посочения предпочитан номер +***, с който е предоставено устройство марка
HUAWEI P40 lite 128 GB DUAL BLACK за обща лизингова цена в размер на
220.57 лева, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски по 9,59
всяка. На същата дата – 29.06.2021г. е сключен и договор за лизинг на базови
аксесоари, платими чрез 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 2,17
лева. Видно от приетото Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги към номер +*** от 27.01.2022г., по силата на който между страните за
мобилния номер ще бъде ползван при избран стандартен план Тотал Макс с
месечен абонамент от 55,99лв.
Приет е по делото Договор за услуга интернет за дома с предпочетен
номер +*** от 12.11.2021г. за срок от 24 месеца с месечен абонамент за срока
4
– 15,99 лева.
Видно от приложения Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 12.11.2021г., се установява, че между страните има сключен договор,
по силата на който са договорени електронни съобщителни и мобилни услуги
със срок на действие 24 месеца, при стандартен месечен абонамент от 29,99
лв. месечно. По силата на този договор на ответника е предоставен и мобилен
телефон марка ALCATEL IS 2021 32 GB Dual Grey на преференциална цена,
посочена в т. 5 от Договора. Прието е по делото и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+3598793854505 от 27.01.2022г., съгласно което е избран нов план за
посочения номер, а именно Тотал Макс с месечен абонамент – 39,99 лева.
Представен е от ищеца и Договор за мобилни услуги от 25.11.2020г. с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с месечен абонамент – 30,99
лева. С допълнително споразумение към този договор от 27.01.2022г. е
променен месечни план, а именно – 49,99 лева месечно (тотал макс).
Приети по делото са и фактури № **********/05.05.2022 за отчетен
период 05.04.2022г. до 04.05.2022г. в общ размер на 317,10 лева, неплатени
абонаментни такси и лизингови вноски; фактура № **********/05.06.2022г. за
отчетен период 05.05.2022г. – 04.06.2022г. в общ размер на 19,14 лева,
неплатени лизингови вноски; фактура № **********/05.07.2022г. за отчетен
период 05.06.2022г. до 04.07.2022г. са сумата в размер на 3898,74 лева, в която
са начислени неустойки, лизингови вноски и суми за мобилни устройства.
От представените по делото Договори за мобилни услуги и ценови листи,
съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно
доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в
производството са съществували валидни договорни правоотношения по
сключени между страните договори, подробно описани по – горе, по които
ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и
предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период
съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно
включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително
услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се
включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В
5
обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от
пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция
ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да
ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал,
радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставените и реално използвани услуги
в предходните отчетни периоди, както и от предоставените СИМ карти, съдът
достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на
потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства
по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за
мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период.
В приетите по делото допълнителни споразумения към договорите за
мобилни услуги, с оглед раздел II „Устройства“ от споразуменията се
установява, че мобилният оператор е предоставил на ответника устройства на
лизинг на преференциална цена, като е посочена и стандартната цена на
устройствата без абонамент и размерът на отстъпката. Същото се установява
и от приетите договори за лизинг. Съдът приема за доказано предаване на
вещите по договорите за лизинг с оглед изричната уговорка по
споразуменията в частта, в която е описано, че с подписването им са
предоставени устройствата.
Доказателствата за плащане не са ангажирани от ответника, който носи
тежестта на доказване, поради което, в приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
приема този факт за недоказан.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковете по чл. 79, ал. 1, вр. чл.
228 ЗЕС и с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо
ЗЗД за изцяло основателни и доказани по размер.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД съдът приема следното:
В договорите и допълнителните споразумения в раздел „Срок.
Прекратяване. Неустойки. Едностранно изменение“ т.2 е предвидено, че при
прекратяване на договора преди изтичане срока по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а)
6
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му,
каквато съответства на оставащия срок от договора. Доколкото не са
ангажирани доказателства за заплащане на съответните месечни вноски,
съдът приема за установено виновно неизпълнение от страна на ответника,
изразяващо се в неплащане на възникнали задължения за абонаментни такси
за исковите периоди – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съгласно т.19б, б. „в“ от Общите условия на оператора, последният има
право едностранно да прекрати индивидуалния договор с потребителя при
неплащане на дължими суми след изтичане на предвидения срок. Във фактура
№ **********/05.07.2022г. ищецът е начислил неустойки, което следва да се
приеме за изявление за едностранно прекратяване на договора съгласно ОУ.
Настоящият съдебен състав намира така уговорените неустоечни клаузи
за валидни и непротиворечиви на критериите, съдържащи се в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Макар че клаузата за
неустойка, предвижда задължение за длъжника за заплащане на неустойка,
равняваща се на дължимите анюитетни такси, независимо от момента на
разваляне/прекратяване на същия, но същата е с уговорен и максимален
размер, който може да се начисли, равняващ се на до три стандартни
абонаментни такси, т.е. определен е краен предел на задължението за
неустойка, така и размер, който е определен при сключване на договора, с
което съдът приема, че редакцията на неустоечната клауза не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. С оглед
горното, съдът намира иска по чл. 92 ЗЗД за изцяло основателен по основание
и размер.
7
Неоснователно е релевираното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.03.2024 г., от която дата установителните
искове се считат предявени - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Най-
старата процесна фактура е № **********/05.05.2022г., със срок на плащане –
20.05.2022г. Предвид това, исковете претенции не са погасени по давност.
Предвид изложеното исковете са основателни до пълния им предявен
размер.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва
да се присъдят своевременно поисканите разноски за заповедното
производство в общ размер на 698,80 лв. и за исковото производство в общ
размер на 1508,69 лв., включващи държавна такса, депозит за особен
представител и адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС съгласно Договор за
правна защита и съдействие №1142/03.11.2025г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, З. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. О, бл. ****, дължи на „ЙБ” ЕАД (с
предходно търговско наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и вр. чл.345 ТЗ и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата в общ размер на 4 234,98 лева, формирана като сбор
от сумите, както следва: 219,94 лева, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за мобилен
номер +***, +***, +*** и +*** и за услуга интернет за дома с предпочетен
мобилен номер +*** за период от 05.04.2022 г. до 04.05.2022 г.., ведно със
законна лихва за период от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 1709,22 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за
мобилни устройства, смарт часовник и базови аксесоари за период от
05.04.2022 г. до 04.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.04.2024
8
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 778,87 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер на не
повече от размер на три месечни абонаментни такси, ведно със законна лихва
за период от 13.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
527,95 лева, представляваща неустойка в размер на разликата между цената
на предоставените устройства без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по процесните договори за лизинг, сумата в размер на 999
лева, представлява цена на невърнато оборудване, за които задължения са
издадени Фактури № **********/25.10.2020 г.; № **********/25.11.2020 г.; №
**********/25.12.2020г.; № **********/25.01.2021 г. и №
**********/25.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 14836/2024 г.
ОСЪЖДА З. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. О, бл. ****,
да заплати „ЙБ” ЕАД (с предходно търговско наименование „Теленор
България“ ЕАД), ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 698,80 лв – разноски за заповедното производство,
както и сумата в размер на 1508,69 лв. – разноски за исковото производство
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9