ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7673
Хасково, 13.10.2025 г.
Административният съд - Хасково - ХI състав, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА |
като разгледа докладваното от съдията Силвия Алексиева административно дело № 1649/2025 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 60 от АПК, във вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Адм. дело 1649/2025 г. по описа на Административен съд Хасково е бразувано по жалба на М. С. Д. от [населено място], общ Хасково, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1467871 от 13.08.2025 г. на мл. инспектор към РУ - Хасково, ОД на МВР - Хасково, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка: „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
В жалбата съдът е сезиран с отделно искане за спиране на предварителното изпълнение на атакувания административен акт по смисъла на чл. 166 от АПК, което е и предмет на настоящото производство. Искането е мотивирано с риска от настъпване на тежки последици за жалбоподателя и семейството му, а именно липсата на свидетелство за управление, което препятствало ходенето до работа на жалбоподателя.
В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед. Това предварително изпълнение законодателя е допуснал, с оглед характера на регулираните обществени отношения с акта, като изрично е изключил тази категория актове от общото правило за суспензивния ефект на жалбата. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Доколкото специалният закон послужил, като правно основание за издаване на процесния акт, не установява свои предпоставки, при наличието на които е допустимо и възможно да се постанови спиране предварителното изпълнение, то приложение намира правилото на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК, а именно, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от същия кодекс. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
Така за съда възниква задължението да извърши преценката дали незабавното изпълнение, което специалният закон допуска, може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да е толкова интензивна, че да бъде противопоставена на презумираните предпоставки в чл. 60, ал. 1 от АПК. В този случай предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са такива нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение може да причини въпросната значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е изцяло негова. Следователно, за да може съдът да допусне спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заявява и да установи със съответни доказателства вида и вероятността от настъпване за него на вреди от предварителното изпълнение, които вреди следва да са значителни или трудно поправими, за да се прецени дали поради това, същите са противопоставими на тези, установени в защита на особено важен обществен интерес.
В конкретния случай, жалбоподателя не мотивира никакви конкретни доводи относно не само настъпване на вреда за него, но и относно интензитета на тази вреда, още по-малко се прилагат и доказателства за това. Имуществените вреди, каквито биха настъпили в резултат на невъзможността жалбоподателят да управлява МПС, нямат характер на непоправими, като дори и жалбоподателят да понесе такива вреди, те подлежат на обезщетяване, ако се установят основания за незаконосъобразност на оспорената заповед.
В този смисъл настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК, за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. Д. от [населено място], *, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1467871 от 13.08.2025 г. на мл. инспектор към РУ - Хасково, ОД на МВР - Хасково.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |