РЕШЕНИЕ
№ 741
гр. Благоевград, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100980 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Кредито“ ЕООД, с ЕИК
*********, против П. Л. Б., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че между страните е подписан индивидуален договор за
паричен заем OL00076198ot 10.03.2023г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и
ЗЕДЕП с падеж 09.04.2023г. между „КРЕДИТО" ЕООД и П. Л. Б., във връзка с което е
предоставена заемната сума от 500 лева на ответника.
Навежда се, че договора от разстояние е сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР
по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на Кредито ЕООД и
направен избор за вида кредит, от „КРЕДИТО“ЕООД е изпратен имейл на посочената от
ответника електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация
и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла е
описано, че ако заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето
съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/потребителско име,
парола и попълване на цифрите от получения от ответника СМС, който играе ролята на ел.
подпис съгласно уговореното между страните. Подписването на договора от страна на
длъжника се осъществява чрез въвеждането на СМС, изпратен на попълнения в платформата
телефонен номер от заемодателя.
Прави се довод, че при подписване на договора с въвеждане на изпратения СМС се
счита, че договорът е сключен от страна на клиента, а Кредито ЕООД получава в програмата
си статус на кредита „потвърден“.
Относно задължението заемодателя да е предоставил, съответно заемополучателят да
1
е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит предоставя ищеца потвърдителен
имейл за получена сума с платежно.
Навежда се, че параметрите на кредита са - ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 500.00
лева; - ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ПО КРЕДИТА: 0.00%- ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА
РАЗХОДИТЕ: 0.00% - ЛИХВА: 0.00 лева - ТАКСА ЕКСПРЕСНО РАЗГЛЕЖДАНЕ: 209.53
лева; - БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ: 1; - ДАТА НА ПАДЕЖ: 24.04.2023 г; - ОБЩА
СТОЙНОСТ НА ПЛАЩАНИЯТА: 709.53 лева - СРОК НА КРЕДИТА: 45 дни.
Твърди се, че към договора е представен и погасителен план, като сумата за експресно
разглеждане на кредита е уговорена между страните като твърда сума от 209,53 лева - и се
дължи въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака
до 20 дни за разглеждане на заявлението му.
Твърди се, че видно от представената справка от системата на Кредито ЕООД за
попълнен СМС и платежното нареждане е, че задължението на заемодателя е изпълнено
според уговореното. Навежда се, че ответникът не е извършвал плащания по задължението
си след настъпване на падежа /24.04.2023г./ до настоящия момент до подаване на
заявлението ответникът е бездействал виновно, въпреки многократните телефонни
разговори, имейли и съобщения.
Навежда се, че поради неизпълнение от страна на ответника на задължението ищецът
в качеството на кредитор по договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и
подал заявление по чл. 410 ГПК, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника, който
е подал възражение срещу същата.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане
в размер на 500 лв. /петстотин лева/ - представляваща главница по Индивидуален договор за
потребителски кредит № OL00076198, сключен на 10.03.2023 година между „Кредито“
ЕООД и П. Л. Б., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване
на заявлението пред Софийски районен съд /25.01.2024г./ до окончателното погасяване;
както и сумата в размер на 48,94 лв. /четиридесет и осем лева и деветдесет и четири
стотинки/ - представляваща лихва за забава за периода от 25.04.2023 година до 25.01.2024
година, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че сумата е платена в хода на процеса, поради което иска е неоснователен.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 402/ 2024 г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 195/ 22.02.2024 г. за изпълнение на
парично задължение, по силата на която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
сумите, описани в заповедта. Съдът е изпратил съобщение до длъжника за изпълнение на
2
издадената заповед, като е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е депозирал
настоящата искова молба само срещу длъжника.
Ето защо и въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422
от ГПК иск.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, което не се оспорва и от
ответника, че между страните е подписан индивидуален договор за паричен заем
OL00076198ot 10.03.2023 г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП с
падеж 09.04.2023г. между „КРЕДИТО" ЕООД и П. Л. Б., във връзка с което е предоставена
заемната сума от 500 лева на ответника.
По делото не е спорно, че договора от разстояние е сключен, съобразно изискванията
на ЗПФУР по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на Кредито
ЕООД и направен избор за вида кредит, от „КРЕДИТО“ЕООД е изпратен имейл на
посочената от ответника електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с
преддоговорната информация и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF
формат. В текста на имейла е описано, че ако заемополучателят е съгласен със съдържанието
на договора, изразява своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на
имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от ответника СМС,
който играе ролята на ел. подпис съгласно уговореното между страните. Подписването на
договора от страна на длъжника се осъществява чрез въвеждането на СМС, изпратен на
попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя. Параметрите на кредита са -
ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 500.00 лева; - ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ПО КРЕДИТА: 0.00%-
ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ: 0.00% - ЛИХВА: 0.00 лева - ТАКСА ЕКСПРЕСНО
РАЗГЛЕЖДАНЕ: 209.53 лева; - БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ: 1; - ДАТА НА ПАДЕЖ:
24.04.2023 г; - ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПЛАЩАНИЯТА: 709.53 лева - СРОК НА КРЕДИТА:
45 дни.
Установява се от платежно нареждане, че на 27.06.2024 г. по сметката на ищеца е
платена сумата в размер на 978.84 лв., представляваща пълно погасяване на задълженията
на ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По отношение допустимостта на установителния иск:
Предявеният положителен установителен иск, при така наведеното в
обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три предмета на делото, при
обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е спорното материално право
да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане от трето лице, което вземане е
правото на вземане на банката да получи връщане на главница по договор за банков кредит,
3
която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено
възражение от длъжника Таскова, като исковата молба е подадена в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, за спазването на който
съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, поради което предявеният иск е заявен от надлежна страна пред компетентния за това
съд и в определения срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено
възражение от страна на длъжника в заповедното производство/.
По отношение основателността на иска:
Ищецът следва е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение,
като в тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения- да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между ищеца и ответника са били налице
валидни облигационни отношения по силата на сключен конкретен договор за
потребителски кредит; че е налице неизпълнение на задължения от страна на ответника;
размера на задължението, както и настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника, в качеството му на солидарен длъжник по силата на Договор за
потребителски кредит, като не е спорно по делото, че ответникът е подписал договора, с
оглед на което същият е породил своето правно действие.
Ищецът, в качеството си на кредитор, установи, че е изправната страна по договора,
тъй като представените писмени доказателства освен сключването на договора установяват
и предоставянето на сумата.
В случая се установява плащане на задължението в хода на процеса, поради което и
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и този факт, настъпил след
предявяване на иска, койот факт обуславя неоснователност на иска, поради наличие на
плащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, който предвижда, че ответникът има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В хода на настоящото производство ответникът претендира сумата от 240,00 лева с
ДДС – за договорено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата в
размер на 480 лв. с ДДС за договорено адвокатско възнаграждение в настоящето
производство. За същото са представени доказателства за извършване на този разход, поради
което същото следва да бъде включвано в размер на разноските.
При гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Кредито“ ЕООД, с ЕИК *********, против П. Л.
Б., ЕГН **********, за признаване на установено съществува вземане в размер на 500 лв.
/петстотин лева/ - представляваща главница по Индивидуален договор за потребителски
кредит № OL00076198, сключен на 10.03.2023 година между „Кредито“ ЕООД и П. Л. Б.,
ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на заявлението
пред Софийски районен съд /25.01.2024г./ до окончателното погасяване; както и сумата в
размер на 48,94 лв. /четиридесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/ -
представляваща лихва за забава за периода от 25.04.2023 година до 25.01.2024 година, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда
— 25.01.2024 г., до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат А. З. Д., сумата
в размер на 240.00 (двеста и четиридесет лева) лв. с ДДС, представляваща разноски за
адвокат по заповедното производство – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв..
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат А. З. Д., сумата
в размер на 480.00 (четиристотин и осемдесет лева) лв. с ДДС, представляваща разноски за
адвокат по исковото производство – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв..
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5