РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр.
Пловдив, 10.02. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито заседание на десети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 3468 по описа за 2019 год. и взе предвид следното :
Производство по чл.248 ГПК, във връзка
с чл.144 АПК.
Образувано е по молба от 20.01.2020 г.
на процесуалния представител на ищеца адвокат С.Ж.П. за изменение на решение № 150
от 16.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3468/2018
г., в частта за разноските, като бъде осъдена Община Пловдив да заплати на
основание чл.38, ал.2 ЗА и чл.8, ал.1,т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение за
процесуалното представителство по делото в размер на 300 лева.
Твърди се, че след като законът (ЗА)
не съдържа легална дефиниция на термина близки, то правото да определи кои са
субектите, които притежават това качество, е предоставено на преценката на
адвоката, доколкото понятието близост има единствено и само чисто емоционално
измерение според съдебната практика.
Ответника по молбата не взема
становище.
Съдът намира, че молбата е подадена в
срока по чл.248, ал.1 ГПК и от страна по делото, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.38, ал.1, т.3 ЗА адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или
на друг юрист, а съгласно ал.2 в случаите на ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Видно от приложения към исковата молба
договор за правна защита и съдействие, в настоящия случай адвокатската услуга е
била безплатна на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА на близък, не е договорено
адвокатско възнаграждение и няма данни да е платено такова. От друга страна, с
постановеното по делото решение ответната община е била осъдена да плати на ищеца
разноските в размер на внесената държавна такса за образуване на делото.
Следователно, налице са предпоставките
на чл.38, ал.2 ЗА. Осъщественото безплатно представителство и защита от страна
на адвоката е предпоставка съдът да определи размер
на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено по реда на
чл.8, ал.1,т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минимални размери на
адвокатските възнаграждения в размер 300 лева и да бъде осъдена Община Пловдив
да плати това възнаграждение на адвоката.
Затова и на основание чл.248 ГПК и
чл.38, ал.2 ЗА Административен съд Пловдив, ІI отделение, ХІI състав,
О П Р Е
Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 150 от 16.01.2020 г.,
постановено по административно дело № 3468 по описа на Административен съд
Пловдив за 2019 година, в частта, с която е отхвърлено искането на адвокат С.Ж.П.
за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1,
т. 3 от ЗА, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на С.Ж.П.,
адвокат от Адвокатска колегия Пловдив, сумата 300 (триста) лева, адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :