РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Балчик, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20243210200042 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена жалба от М. Г. Г. с
ЕГН********** от гр. В., ***, срещу Електронен Фиш за налагане на Глоба,
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия *** на ОД на МВР-Добрич, с правно основание в разпоредбата на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателя, в жалбата си навежда доводи за отмяна на ЕФ, т.к. е
издаден при съществени процесуални нарушения.Наведени са твърдения, че
нарушението неправилно е квалифицирано като повторно, т.к.не било връчено
НП или ЕФ по надлежния ред. В условията на евентуалност молят да бъде
изменено наложеното наказание в размер на 100,00 лева.
Редовно призован, жалбоподателя, не се явява в съдебно заседание, не
се представлява.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Добрич, редовно призована не се
представлява в с.з.
Депозирано е писмено становище по жалбата, която считат за
неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, а издадения ЕФ, за
правилен и законосъобразен и като такъв молят да бъде потвърден.
Съдът след преценка на събраните писмени доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 28.05.2021г., в 15,17ч., т.а.“П. Б.“ с рег.№ ***, управляван от Г., а
собственост на Л. Г. АД-В., се движел в с.Кранево,общ.Балчик срещу дом
№***, в посока КК“Албена“, когато преминавайки покрай техническо
1
средство АТСС/ARH CAM S1/№11743с2, разположено на ул.“България“ в
с.Кранево, срещу дом № ***, в посока към КК Албена отчело движение със
скорост от 77км/ч.при максимално разрешена скорост в населено място от
50км/ч.
Въз основа на констатираното и отчетеното от системата за
видеоконтрол бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, Серия ***,
за допуснато административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Установеното превишение на скоростта е 27км/ч.
Процесният ЕФ бил издаден на Е. А., в качеството й на представляващ
дружеството Л. Г. ООД.
След подадена декларация от страна на представляващият дружеството
по чл.189, ал. 5 от ЗДвП, за това че на процесната дата МПС се е управлявало
от М. Г. Г. е бил издаден и процесният ЕФ ,с който е санкциониран
жалбоподателя.
С процесният Електронен фиш на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 200,00/петдесет /лева,като е прието,че нарушението е извършено в
условията на повторност, съгл. §6,т.33 от ДР на ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от писмени
доказателства-преглед на фиш от дата 27.09.2022г. -Робот ЕЦОН-Добрич,
Протокол за използване на АТСС на дата 28.05.2021г.,сертификат за
преминато обучение за работа със стационарна преносима система за контрол
на скоростта и протокол от преминато обучение, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126 и приложение към него,протокол за
проверка №80-С-ИСИС/29.10.2020г. за премината проверка на техническото
средство, ЕФ сер.К №***, ведно с преглед на фиш на който е отбелязана
датата на връчване на последния, а именно на 02.03.2021г.В същият е
отбелязано също така ,че е извършено плащане на 04.03.2021г. за сумата в
размер на 280,00 лева,както и че нарушението за което е бил съставен този
ЕФ е по чл.21,ал.1 от ЗДвП,за нарушение извършено в населено място-
гр.Дулово,в границите от 31-40км./ч.В кориците на делото са приложение
справка за нарушения на водач,СУМПС,декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденият електронен
фиш,по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността
му,съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 15.01.2024г., жалбата е
депозирана в законно установения четиринадесет дневен срок,процесуално
допустима е ,поради което е приета за разглеждане.
По издаденият ЕФ не са депозирани възражения по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
2
санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш"
когато не е предвидено наказание лишаване от права и отнемане на контролни
точки,като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и
налагане на наказанията.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП в редакцията му с ДВ бр.54/2017г. в сила
от 05.07.2017г. При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да
се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш
не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-
наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.
В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано" техническо средство, а съгласно & 6 т.65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
3
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно-наказателната отговорност за
нарушения на Закона за движение по пътищата,чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до
позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство.
Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ.
Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни,
са преминали метрологична проверка,съгласно Закона за измерванията, в това
число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания.
При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство,
сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява
проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал,
което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Стационарно преносимите уреди за контрол на скоростта е система за
контрол на скоростните режими,притежаваща удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126, издаден от БИМ и отговаря на
изискваният на Наредба №8121з-532/12.05.2015г.за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от Министъра на ВР
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните
системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера,визуализираща измерването и разпознаваща номера на
превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е
от централизирана информационна система.
В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил
на съда цялата преписка съдържаща се в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от техническо средство АТСС/ARH
CAM S1/№11743с2, надлежно калибровано, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система основана на
лазерен модул,който може да произведе стойност на базата на излъчен
лъч,отразен от преминаващите превозни средства, като самото измерване се
осъществява от две конструктивно идентични камери,оборудвани с обективи с
различни фокусни разстояния, като след всички измервания и направени
4
изчисления, устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост
на всяко от наблюдаваните МПС. В случаите в които измерванията съдържат
некоректно измерени скорости, системата игнорира измерването. А ролята на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък.
В случаите в които АТСС не разпознава регистрационния номер на
МПС, конкретния запис се маркира като недостоверен,като в последствие тези
записи се преглеждат от оператора с цел установяване на действителния
регистрационен номер, след което се потвърждава, респ.не нарушението.
Процесният случай обаче не е такъв и видно и от приложения снимков
материал-клип на нарушението автомобила и рег.му номер са видимо
разпознаваеми.
Системата е преминала метрологична проверка с Протокол №80-С-
ИСИС /29.10.2020г.
В случая Системата е била с местонахождение в с.Кранево,по
ул.“България“, срещу дом №***, с посока на контролиране от КК Зл.пясъци
към КК“Албена“, при режим на измерване-стационарен и посока на
задействане –Д/в двете посоки/.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено
и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това
качество.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП Собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство,а когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице-
чл.188,ал.2, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Както бе посочено ,първоначално е бил издаден ЕФ именно на
дружеството ,собственик на МПС.След представена декларация по чл.189,ал.5
от ЗДвП е бил издаден ЕФ на жалбоподателя.
В случая жалбоподателя е управлявал процесното МПС.
Поради което и правилно наказващият орган е наложил наказание на
последният в качеството му на водач на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила
5
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага
и конкретно наказание за това нарушение.
Следва да бъде посочено,че правилно от страна на наказващият орган е
бил издаден ЕФ, а не НП, т.к.както многократно съдът посочи за издаването
на ЕФ е необходимо единствено и само да е предвидено наказание „Глоба“,
ако за нарушението бе предвидено и лишаване от права и /или и друго по вид
наказание,то тогава безспорно административно наказателния процес би се
развил със съставяне на АУАН и издаване на НП.
В случая казуса не е такъв и на жалбоподателя му е било наложено само
наказание “Глоба“ и от там правилно издаден ЕФ.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с
извършеното нарушение, а именно: данни за териториалната структура на
МВР, наложила глобата; за самоличността на нарушителя, чиято собственост
е; за моторното превозно средство, с което е извършено нарушението; за
нарушените разпоредби, за размера на глобата, срока, сметката и начините за
доброволното й заплащане.
При санкциониране с електронен фиш нарушението следва да е
установено и заснето с АТСС в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С промяната в чл.189, ал. 1 от ЗДвП в бр.54 на ДВ от 2017г. изрично е
посочено, че ЕФ се издава в случаите когато не е предвидено наказание
лишаване от права, като самото нарушението се доказва с факта на
заснемането. Заснемането на автомобила, е станало на 28.05.2021г.в 15,17ч.
видно както от клип/заснемане №11743С2/01478 така и от самия ЕФ,с
посочване датата на нарушението.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея.
В настоящия случай, нарушението е констатирано в населеното място
срещу дом №***, по ул.“България“ в с. Кранево, където е било разположено
техническото средство, в посока към КК Албена, като ограничение с пътен
знак в участъка не е имало, било е прието ограничение за движение на МПС,
за кат.“В“, в населено място от 50км/ч., съгл.чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателя е санкциониран за превишена скорост от 27км./ч.
Разликата между установената скорост от 80км/ч. и посочената в ЕФ от
77км./ч. от 3%, се дължи на т.н. „толеранс“, който представлява възможната
процентна грешка при засичането на скоростта в полеви условия. Този
толеранс е -3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като
засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%.
Както бе посочено, по-горе жалбоподателя е санкциониран за
нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал.4,
6
във вр.с ал.1,т.3 от ЗДвП, му е наложено наказание Глоба в размер на
200,00лева, като е прието, че нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от наказването му с ЕФ сер.К№***.
Санкционната норма на чл.182,ал.4 от ЗДвП предвижда ,че когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.
Съгласно чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП, когато Водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: 3. (изм. - ДВ,
бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.;
Водача е санкциониран за нарушение извършено повторно.
Легалната дефиниция на определението „повторно“ се съдържа в
§6,т.33 от ДР на ЗДвП, съгласно която "Повторно" е нарушението, извършено
в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
За да се приеме, че Г. е извършил нарушението в условията на
повторност ОД на МВР-Добрич,е взело предвид санкционирането му с ЕФ
К№***, връчен на 02.03.2021Г. и влязъл в сила ,с който му е било вменено
нарушение по чл.21,ал.1, и е бил санкциониран на осн.чл.189,ал.4, във вр.с
чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП с административно наказание глоба в размер на 400,00
лева.В този ЕФ е било прието че Г. е превишил максимално допустимата , в
населено място скорост от 50км.ч. в границите от 31 до 40 km/h.
Според съда, административнонаказващия орган е дал правилна правна
квалификация /такава за повторност/, на процесното нарушение.
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя в условията на повторност.
Анализът на разпоредбата на §6,т.33 от ДР на ЗДвП,сочи, че за
квалифициране на едно нарушение като "повторно" трябва в условията на
кумулативност, т. е. едновременно, да са изпълнени следните предпоставки:
да е налице второ по ред нарушение от един и същи вид и същото да е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на санкционния акт, с което
на лицето е наложено административно наказание за първото нарушение.
В случая по административнонаказателната преписка са приложени ЕФ
Серия К № *** и разпечатка от автоматизираната информационна система на
сектор "Пътна полиция", от които се установява, че на основание чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, Г. е санкциониран за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, т. е. за превишаване на максимално разрешената скорост на движение
при управление на МПС в населено място,като този ЕФ е влязъл в сила на
7
17.03.2021 година.
От тези доказателства се установява наличието и на двете кумулативни
предпоставки по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, а именно, че и второто нарушение
/това по процесния ЕФ-К***/ е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на ЕФ Серия К № ***, с който на Г. е било наложено административно
наказание за нарушение на ЗДвП, извършено на 02.03.2021 година.
Изпълнено и второто кумулативно изискване на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП
– нарушенията да са от един и същи вид.
С приложения по административнонаказателната преписка ЕФ
жалбоподателя е наказан на основание чл. 182, ал.4,във вр.с ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
т. е. за превишаване на разрешената скорост в населено място, нарушението
по първия ЕФ е по чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП – за превишаване на разрешената
максимална скорост също в населено място. Налице е идентичност между
нарушенията,поради което квалифицирането на второто /това по спорния ЕФ/
като повторно по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП е правилно .
Горният извод се подкрепя и от граматическото и логическото
тълкуване на цитираната в оспорения пред настоящият съд ЕФ разпоредба на
чл. 182, ал. 4, предложение първо от ЗДвП, предвиждаща
административнонаказателно санкциониране при повторно нарушение по ал.
1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 с наказание в двоен размер на предвидената за
съответното нарушение глоба. Употребеният израз "предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер", както и изчерпателното
изброяване на конкретни разпоредби, чието второ по ред нарушаване се счита
за повторно, недвусмислено сочи на изразена законодателна воля двете
нарушения да са абсолютно идентични във всяко отношение.
Единствено пълното съвпадение /от обективна страна/ между двете
нарушения би могло да обоснове приложимостта на квалифициращата норма
на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Само при пълна идентичност на двете административни нарушения
може да се наложи глобата, предвидена именно за това нарушение, в двоен
размер.
Както бе посочено, в случая двете, извършени от жалбоподателя,
нарушения са еднакви – процесното е за превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място /чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП/, а
санкционираното с ЕФ Серия К № *** е за превишаване на разрешената
скорост в населено място /чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП/,макар и в различните
граници на превишената скорост,но това не се отразява върху крайния
извод,че нарушението следва да е идентично и е идентично защото е вменено
такова за превишаване на максимално разрешената скорост в населено място-
Това по процесния е в с.Кранево ,а по първият в гр.Дулово.
При това положение правилно от ОД на МВР-Добрич,в обжалвания ЕФ
е прието, че е налице повторно нарушение по чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от
ЗДвП.
8
Правилно е определен е размера на наказанието ,т.к.съгл.чл.189,ал.4,в
случаите когато нарушението е извършено повторно по ал.1,т.1-5 от ЗДвП
,наказанието което се налага е в двоен размер.В случая на жалбоподателя е
наложено наказание Глоба в размер на 200,00 лева.
В този смисъл съдът приема,че не са налице основания за отмяната на
ЕФ ,на основанията посочени в Жалбата.
По делото се претендират разноски само от ОД на МВР-Добрич,на
осн.чл.63д,ал.4 от ЗАНН.
В тази връзка съдът съобразява следното: Съдът счита,че следва да се
присъди в полза на ОД на МВР-Добрич, юрисконсултско възнаграждение.
Неговият размер,според съдебния състав следва да бъде съобразен с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,съгласно препращащата
норма на чл.63Д ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ,заплащането на
правната помощ е съобразено с вида и количеството на извършената дейност
и се определя от наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН,чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Производството по делото не е с фактическа и правна сложност,поради
което следва да се присъди юр.к.възнаграждение на минимума от 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.9,във вр.с ал.2,т.5 от
ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на Глоба, за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия *** на
ОД на МВР-Добрич, с който на М. Г. Г. с ЕГН********** от гр. В., ***, на
осн.чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200,00 лева,за нарушение по
чл.21,ал.1 от ЗДвП,като законосъобразен.
ОСЪЖДА на М. Г. Г. с ЕГН********** от гр. В., ***, да заплати на ОД
на МВР-Добрич, направени деловодни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева/осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд-Добрич в 14-дневен срок от получаването му от страните, на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административно -процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
9