№ 349
гр. К. 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20255510201124 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Р. В. Г. против наказателно постановление № 24-
0284-002647/28.11.2024г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара
Загора, РУ-К. с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, са наложени:
административно наказание- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител, но депозира писмено становище.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа и правна
страна следното:
С постановление от 28.03.2024г. за прекратяване на наказателно
производство по прок. пр. №1618/2024г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-
Казанлък/ДП №284 ЗМ-287/2024г. по описа на РУ-Казанлък/, материалите по
преписката са изпратени на началника на сектор „Пътна полиция“ при РУ-
Казанлък за надлежно произнасяне и ангажиране на административно-
наказателната отговорност на Р. В. Г. и разпореждане с предмета на деянието.
Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-К. е издал наказателно
постановление № 24-0284-002647/28.11.2024г., вземайки предвид влязло в
сила постановление за прекратяване на наказателно производство от
28.03.2024г. по прок. пр. №1618/2024г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-
Казанлък/ДП №284 ЗМ-287/2024г. по описа на РУ-Казанлък/, изпратено му за
преценка относно реализиране на административно-наказателна отговорност,
1
спрямо Р. В. Г., приемайки за установено, че на 14.02.2023 год. в 08:55ч. в гр.
К. по бул. „23- ти пехотен Шипченски полк“ в посока изток-запад на надлеза
северно от сградата на ПП-КАТ, Г. е управлявал лек автомобил „.......“, с рама
WBANY710X0CT70776, като същия не е бил регистриран по надлежния ред и
е бил без поставени регистрационни табели.
НП е връчено на нарушителя на 20.08.2025г., като в законоустановения
срок е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба, поради
което е процесуално допустима.
Административно-наказателното производство в процесния случай,
както вече беше споменато, е започнало по повод изпратеното на началник
сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък постановление за прекратяване
на наказателно производство от 28.03.2024г. по прок. пр. №1618/2024г. по
описа на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък /ДП №284 ЗМ-287/2024г. по описа на
РУ-Казанлък/, във връзка с преценката дали да ангажира административно-
наказателна отговорност на Р. В. Г. или не. Налице е хипотезата на чл.36, ал.2
от ЗАНН, съгласно която без приложен акт административно-наказателна
преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е
прекратено от съда или прокурора, или прокурора е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
В производството по чл.36, ал. 2 от ЗАНН следва да се ползват
установените от прокурора/в конкретния случай/ фактически положения по
досъдебното производство. Наказващият орган съответно има и
правомощията по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно- да прецени събраните
доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните
обстоятелства. В процесния случай е налице пълно съответствие между
установеното от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателно
производство от 28.03.2024г. и отразените в НП обстоятелства.
За преценката за материална законосъобразност на НП обаче от
значение е изводът за стабилитета на постановление за прекратяване на
наказателното производство от 28.03.2024г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-
Казанлък. Въпросът за влизането му в сила е от изключителна важност, тъй
като образуването и провеждането на наказателно производство/включително
и административно-наказателно/ срещу същото лице и за същото деяние, за
което е налице неприключило с влязъл в сила акт наказателно производство,
би нарушило принципа „non bis in idem“, отнасящ се както до повторното
осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване
за същото деяние. С цел изясняване на този въпрос, при извършената
служебна проверка по приложението на материалния закон, съдът установи,
че коментираното наказателно постановление е издадено извън предвидените
в ЗАНН срокове. Постановлението за прекратяване на наказателно
производство по прок. пр. №1618/2024г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-
Казанлък/ДП №284 ЗМ-287/2024г. по описа на РУ-Казанлък/, е издадено на
28.03.2024г., като от тази дата е започнал да тече и шестмесечния срок за
издаването на наказателно постановление, което обаче е сторено от АНО едва
на 28.11.2024 год., т.е. осем месеца след прекратяването и два месеца извън
преклузивния шестмесечен срок.
При така установеното наказващият орган е следвало на основание
2
императивната норма на чл.34, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.36, ал.2 от
ЗАНН, да прекрати образуваното с постановлението на РП-Стара Загора
административно- наказателно производство, но вместо това е издал
обжалваното наказателно постановление.
Установеното бездействие на административно-наказващия орган(АНО)
е недопустимо за реализиране на административно-наказателната отговорност
на Р. В. Г. и изложеното дотук е абсолютно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. При това положение изложеният
довод за нарушаване на цитираната разпоредба следва да бъде споделен,
поради което съдът намира за основателни твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното
постановление, предвид издаването му след изтичане на преклузивния срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да
се състави акт за установяване на административно нарушение, тяхното
начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на
нарушението, в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното
постановление. Общият срок, относно съставянето на акта е тримесечен
спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от извършването му, а
за издаване на постановлението- шестмесечен от съставяне на акта. Тези
срокове са преклузивни, т.е. процесуално-правни и изтичането им е абсолютна
пречка да се образува административно наказателно производство,
респективно- абсолютно основание вече образуваното такова да се прекрати.
С изтичането им се погасява правото на субектите, оправомощени от закона
да осъществяват наказателното преследване- актосъставителя да състави акт,
а административно-наказващия орган- да издаде наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна и от правна страна
настоящият състав на съда намира, че в административно- наказателното
производство, приключило с издаването на обжалваното наказателно
постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до отмяна на последното, като незаконосъобразно.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН се предвиди
възможността в производството по оспорване на наказателни постановления и
електронни фишове да се присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно
чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Това е поискано от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител.
Предвид изхода на настоящото производство и установената
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в правната
сфера на жалбоподателя е възникнало право на разноски. Според
задължителните указания за прилагането на закона, дадени в т.1 от
Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6 по
описа за 2012 г. на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл.144 от АПК,
присъждат се само тези разноски, за които е доказано да са реално извършени.
3
По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, като в последния е отбелязано, че уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева е платено „в брой“. Следователно
договорът служи като разписка за реалното му заплащане и именно в
посочения размер следва да се присъди адвокатското възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.63,ал.2,т.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0284-002647/ 28.11.2024г.,
издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-К. с което на Р. В. Г.,
с ЕГН ********** и адрес: гр.К. ул. „Ц..........., са наложени административно
наказание- глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
ПРЕКРАТЯВА настоящото административно-наказателно производство
по АН дело №1124/ 2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд, образувано
срещу Р. В. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.К. ул. „Ц..........., поради
изтичането на преклузивния срок за издаване на наказателно постановление
№ 24-0284-002647/ 28.11.2024г. на началник сектор в ОДМВР-Стара Загора,
РУ- Казанлък.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. Г., с ЕГН
********** и адрес: гр.К. ул. „Ц..........., сумата 400/четиристотин/ лева,
представляваща възнаграждение за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4