№ 4528
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Х.
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100513070 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на от
„Топлофикация София“ЕАД срещу Решение 10855 от 07.10.2022г., постановено по гр.
д. № 5638/2022г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в, в частта, с която са
отхвърлени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу П. Ц., С. Ц. и Е. Ц.
искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за дължимост на цена на доставена за периода
м.05.2017г.-м.03.20178г. и неплатена ТЕ и мораторна лихва върху нея В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилни изводи за
момента на настъпване на изискуемост на задълженията и оттам за неправилно
прилагане на института на погасителната давност.
Няма формулирани доказателствени искания. Иска се отмяна на решението и
уважаване на исковете.
Не е постъпил е отговор на жалбата.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност
въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални
норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна
по следните фактически и правни съображения:
Процесният период за цената на ТЕ е от 01.05.2017г. до 31.03.2018г. Вземанията
са периодични и се прилага тригодишния давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с
1
начало настъпване на изискуемостта на вземането. Месечните прогнозни вземания са
самостоятелни и са срочни-вземането за всеки месец е дължимо в срок от 45 дни от
изтичане на месеца, за който се отнася. Следователно вземането за м.05.2017г. е
изискуемо от 15.07.2017г. и давност би изтекла на 15.07.2020г., като следва да се
съобрази и спирането на давността по чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.),
съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти. Поради това на основание разпоредба на
чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до отмяна на извънредното
положение. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено
с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван в ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата. Следователно
тригодишният давностен срок за вземанията е спрял да тече през периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. или за 69 дни. Срокът е продължил да тече от 21.05.2020 г. и в случая за
вземането за м. 05.2017г. е изтекъл 23.09.2020г.-преди заявлението по чл. 410, което
прекъсва давността съгласно чл. 422 ГПК и което е от 14.07.2021г. Същото е
положението за вземанията: за м.06.2017г.(давност изтекла на 23.10.2020); за
м.07.2017г. (давност изтекла на 23.11.2020г.); м.08.2017г. (давност изтекла на
23.12.2020г.0; за м.09.2017г. (давност изтекла 23.01.2021г.); м.10.2017г. (давност
изтекла 23.02.2021г.); за м.11.2017г. (давност изтекла на 23.03.2021г.); за м.12.2017г.
(давност изтекла 23.04.2021г.); за м.01.2018г. с давност изтекла 23.05.2021г. и за
м.02.2018г. с давност изтекла 23.06.2021г.
Остават непогасени по давност задължението за м.03.2018г.
От съобщението към фактура на л. 49 и СТЕ и СЧЕ се установява, че
стойността му е 258,23 лева. Следователно ответниците дължат сумата от 258,23 лева
за непогасения по давност период – м.03.2018г. Дължима е и законна лихва върху него
от 15.09.2018г. да 21.06.2021г, която съдът на основание чл. 162 ГПК и с помощта на
софтуерна програма за изчисляване на лихви определя на
Следователно дължимата цена на ТЕ за процесния период е в размер на
261,33 лева (включваща и присъдената от СРС сума от изравняван от 3,10 лева).
Върху вземането от 258,23 лева лихва е дължима от 15.09.2018г. и за процесния
период възлиза на 72,53 лева.
Исковете срещу ответниците са основателни освен за уважената от СРС част от
3,10 лева, но и за сумата 258,23 лева, или общо за 261,33 лева, също и над сумата 0,88
лева лихви до сумата 73,41 лева. Всяка от ответниците дължи 1/3 част от тези суми
или по 87,11 лева за главница и по 24,47 за лихва
Решението на СРС, с което са отхвърлени исковете над сумите 3.10 до 261,33 и
над размера от 0.88 до размер от 73,41 следва да се отмени и исковете да се уважат до
тези размери като се признае че ответниците ги дължат разделно по 1/3 част от тях.
В останалата отхвърлителна част решението следва да се потвърди.
При това положени всички страни имат право на разноски.
Ищецът при обжалваем интерес от 1638,38 лева и уважен интерес от 330,76 лева
(20,00 %) има право на разноски за въззивното дело в размер на 6,55 лева за държавна
2
такса. Има право и на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
100,00 лева, от които следва да се присъдят 20,00 лева или общо 26,55 лева за
въззивното дело.
С оглед на крайния изход на делото при уважени 20,00 % от размера на
исковете, ищецът има право на разноски за първа инстанция в размер на 126,57 лева за
първа инстанция (6,57 лева за държавна такса; 100,00 лева за вещи лица, и 20,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение). Присъдени са му 1,53 лева. Следва да се присъдят
още 125,04 лева за първа инстанция. За заповедното дело има право на разноски в
размер 16,57 лева (6,57 лева за такса и 10,00 лева за юрисконсултско възнаграждение).
Присъдени са 0,20 лева. Следва да се присъдят още 16,37 лева.
Въззиваемите не са правили искане за разноски за въззивното дело.
За първата инстанция с решението, в полза на адвокат С. П. са присъдени 898,30
лева по чл. 38 от закона за адвокатурата. В тази си част решението имащо характер на
определение следва да се отмени над от 718,64 лева (който съответства на
отхвърлената с оглед на въззивното дело част от исковете от 80 %)
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 10855 от 07.10.2022г., постановено по гр. д. № 5638/2022г.
по описа на Софийски районен съд, 46 с-в в следните части:
В частта с която е отхвърлен над размера от 3,10 лева до размер на сумата
от 261,33 лева, предявеният от Топлофикация София“ЕАД с ЕИК *********
срещу П. Х. Ц. с ЕГН:**********, С. Х. Ц. с ЕГН:********** и Е. Х. Ц. с
ЕГН:********** иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
за установяване дължимост (разделно по 1/3 част) на цена на доставена топлинна
енергия, за периода от м.05.2017г. до м.03.2018г., в имот с адрес гр. София, ж.к.
*********, надпартерен, ап. 27
В частта с която е отхвърлен над размера от 0,88 лева до размер на сумата
от 73,41 лева, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК *********
срещу П. Х. Ц. с ЕГН:**********, С. Х. Ц. с ЕГН:********** и Е. Х. Ц. с
ЕГН:********** иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗЗД за установяване дължимост
(разделно по 1/3) на мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 21.06.2021г. върху
цената на доставената ТЕ
В частта по разноските, с която в полза на адвокат С. П. са присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение за първата инстанция по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата НАД РАЗМЕРА от 718,64 лева
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Х. Ц. с ЕГН:**********, С. Х. Ц. с
ЕГН:********** и Е. Х. Ц. с ЕГН:********** ДЪЛЖАТ НА „Топлофикация
София“ЕАД с ЕИК ********* разделно по 1/3 част от сумата 256,62 – цена на
доставена в периода м.05.2017г. до м.03.2018г. топлинна енергия в имот с адрес: гр.
София, ж.к. „*********, надпартерен, ап. 27, КАКТО И ЧЕ ДЪЛЖАТ разделно по 1/3
част от сумата 72,53 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 21.06.2021г.
върху цената на доставената ТЕ.
ОСЪЖДА П. Ц., С. Ц. и Е. Ц. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация София“ЕАД
3
всяка от тях по 41,68 лева разноски първоинстанционното дело, както и по 5,45 лева
разноски за заповедното дело (ч.гр.д. 41298/2021г), както и по 8,85 лева разноски за
въззивното дело.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалите обжалвани части за
отхвърляне на исковете.
Решението е постановено при участие на третото лице „Далсия“ООД (предходно
наименование „Бруната” ООД) – помагач на въззивника-ищец „Топлофикация София”
ЕАД.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4