Присъда по НОХД №2153/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 64
Дата: 15 октомври 2025 г. (в сила от 31 октомври 2025 г.)
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20255300202153
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 64
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
СъдебниВаля Т. Голева

заседатели:Мариана С. Итинова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
и прокурора Ваня Т. Христева
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Наказателно дело от общ
характер № 20255300202153 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. К. М. – роден на ******** г. в гр. П., обл.
П., живущ в гр. П., ул. **********, б., българско гражданство, женен, с висше
образование, работещ като **********, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 17.04.2024 г. в гр. Пловдив на ул. „Димитър Талев“
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Додж
Чарджер“ с регистрационен номер ****** е нарушил правилата за движение:
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“, и по непредпазливост е причинил смъртта на
В.Р.Р., настъпила на 13.06.2024 г. в гр. Пловдив, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, поради което и на основание по чл. 343, ал. 3, предложение
последно, буква „Б“, вр. ал. 1, буква „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 373,
ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 2, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
1

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Т. К. М. наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.

На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 3, предложение последно, буква
„Б“, вр. ал. 1, буква „В“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
ЛИШАВА подсъдимия Т. К. М. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в сила.

Веществените доказателства, находящи се в кориците на досъдебното
производство:
1. Компактдиск от извършени образни изследвания на постр. В. Р.,
намиращ се на л.20 в т.2 на ДП;
2. 2 бр. компактдискове, съдържащи записи от охранителните камери на
казино „Континентал“, намиращи се на л.8 в т.3 на ДП;
3. Компактдиск, съдържащ 3 бр. аудиозаписи от подадени сигнали на
телефон 112 и 6 бр. снимки на електронни картони, намиращ се на л.37 в т.3 на
ДП;
4. Компактдиск, съдържащ видеозаписи от обект в гр. Пловдив, ул.
„Чорлу“ № 58Б, намиращ се на л.53 в т.3 на ДП;
5. Компактдиск, съдържащ видеозаписи от обект в гр. Пловдив, ул.
„Силиврия“ № 15А, намиращ се на л.60 в т.3 на ДП;
6. Компактдиск, съдържащ видеозаписи от обект в гр. Пловдив, ул.
„поручик Въльо Стефов“ № 7, намиращ се на л.72 в т.3 на ДП, ДА ОСТАНАТ
приложени по делото, след влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимия Т. К. М. ДА ЗАПЛАТИ на частната
обвинителка Т. И. Р. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща разноски за повереник.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т. К. М. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 2518,53 лева
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.

2
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 64 от 15.10.2025 г. по НОХД № 2153/2025
г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Спрямо подсъдимия Т. К. М. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343 ал. 3, пр.последно, буква „б“, вр. ал. 1, б.„в“, вр. чл.
342 ал. 1 от НК, за това, че на 17.04.2024 година в град П. на ул. “Димитър
Талев“ при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Додж
Чарджер“ с регистрационен № ********, е нарушил правилата за движение:
- чл.119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“
и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Р.Р., настъпила на
13.06.2024г. в гр. П., като деянието е извършено на пещеходна пътека.
За съвместно разглеждане в наказателния процес не са предявени
граждански искове. Пострадалата Т. И. Р. бе конституирана като частен
обвинител против подсъдимия М.. Същата се представлява от повереник –
адв. Т.. Пострадалата В. Р. К. не направи искане за конституиране като частен
обвинител и граждански ищец против подсъдимия.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за
осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимия Т. К. М. следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК, предвид направеното от
последния признание на фактите по обвинителния акт. Според прокурора е
налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства –
чисто съдебно минало, оказване на помощ на пострадалия, оказаното
съдействие в хода на разследването, добрите характеристични данни,
семейната и трудовата му ангажираност. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство се изтъква единствено наличието на предходни нарушения на
ЗДвП. Прокурорът предлага да бъде определено наказание лишаване от
свобода в размер на предвидения специален минимум, което да бъде намалено
с 1/3. Прокурорът счита, че следва да се наложи и предвиденото в чл.343г от
НК кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Според
прокурора разноските по делото следва да бъдат присъдени в тежест на
подсъдимия.
Повереникът на частната обвинителка Т. Р. – адв. Т. изцяло се
солидаризира със заявеното от прокурора, като иска подсъдимият М. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено
справедливо наказание. Претендират се разноски съобразно представения
договор за правна помощ.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. – И. не оспорва фактическата
обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Изтъква
1
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни,
семейната и трудовата му ангажираност, оказаното съдействие по
разследването и изразеното искрено съжаление за стореното. Посочва, че
подсъдимият е ****** на отбор по мини футбол. Моли съдът да определи
справедливо наказание на подсъдимия.
Подсъдимият М. признава всички факти и обстоятелства, изложени
в обвинителния акт. Същият признава вината си и изразява искрено
съжаление за случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си.
В последната си дума подсъдимият моли за справедливо наказание
и за възможност да се грижи за семейството си.
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т. К. М. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в
гр. П., обл. П., живущ в гр. П., б., българско гражданство, женен, висше
образование, неосъждан, с месторабота **** гр. П. на длъжност ********** в
********** към ******.
Подсъдимият Т. К. М. е правоспособен водач на моторно превозно
средство с придобити категории: „В“, „М“, „А“, „АМ“, притежаващ валидно
СУМПС - БГ №*********, издадено /подновено/ на 19.09.2019 г. от ОДМВР
гр. П., валидно до 19.09.2029 г.
На 18.04.2024 г. около 09,00 ч. подс. М. управлявал собствения си
автомобил „Додж Чарджър“ с рег. № ******** по платното за движение на ул.
„Борис Шивачев“ в гр. П. в посока от изток на запад към ул. „Димитър Талев“.
В автомобила на пасажерската седалка била неговата позната – св. Б.А..
Платното за движение било с асфалтова суха настилка без неравности и дупки
при видимост на дневна светлина.
По същото време на кръстовището между ул. „Димитър Талев“ и
ул. „Борис Шивачев“ в гр. П. по пешеходната пътека маркирана и очертана с
широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя и обозначена с пътен
знак Д17 преминавал пострадалият В.Р.Р. – ЕГН **********. Той пресичал
платното за движение на ул. „Димитър Талев“ в посока от изток на запад, от
дясно на ляво пред автомобила. Скоростта на пешеходеца Р. е била около 7,4
км/ч., което съответства на характера на движението – бърз ход към бегом /том
1 - л.186/.
При извършване на маневра – завой надясно към ул. „Димитър
Талев“ в посока на север, подс. М. забелязал пешеходеца В.Р., който се движил
сравнително бързо пресичайки пред автомобила му по пешеходната пътека.
Подс. М. намалил скоростта за да пропусне пешеходеца Р. без да преустанови
движението на автомобила, движейки се със скорост около 23 км/ч. /том 1 – л.
186/. Управляващият автомобила М. се огледал наляво и надясно, но без да се
увери, че пешеходеца Р. е приключил преминаването по пешеходната пътека,
2
предприел маневра за да се включи по ул. „Димитър Талев“ на север,
пресичайки пешеходната пътека. Вместо да спре и пропусне преминаващият
пешеходец и едва тогава да продължи движението си, подс. М. преценил, че с
темпото, с което се движи Р. би трябвало да е пресякъл пътното платно преди
да го достигне. В този момент обаче още преди да приключи с маневрата,
ударил с лявата част на управлявания от него автомобил „Додж Чарджър“
пешеходеца В.Р. в момент, когато е бил на маркираната пешеходна пътека
очертана с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя и
обозначена с пътен знак Д17 и на място, което се намира: по дължина на 2 - 2,5
м. северно от северната граница на платното за движение на ул. „Борис
Шивачев“ и по широчина на 4,5 - 4,7 м. западно от източната граница на
платното за движение на ул. „Димитър Талев“ /том. 1, л.185/ в нарушение на
правилата за движение:
- Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“.
От съприкосновението с автомобила пешеходеца Р. паднал на
пътното платно. След настъпване на удара подс. М. задействал спирачната
система на автомобила и същият се установил на платното за движение на ул.
„Д. Талев“. Незабавно след спиране на автомобила подс. М. слезнал от него
заедно със спътничката си – св. Б.А. и се насочили към пострадалия. Тъй като
св. А. била медицинско лице, подс. М. я оставил да окаже първа помощ на
пострадалия, а той изпълнявал дадените от нея указания.
За настъпилото ПТП са били подадени три на брой сигнала на тел.
112, като два от тях били в 09.09 ч., а третият в 09.10 ч. /том. ІІІ – л. 38-л.47/.
Подс. М. позвънил на дежурната на Първо РУ при ОДМВР гр. П. за да
изпратят екип на полицията и Бърза помощ, тъй като според него реакцията
ще бъде по-своевременна и бърза, а и защото М. е ****** на същото районно
управление.
На местопроизшествието първи пристигнали полицейски
служители от Първо РУ гр. П. и подс. М. бил изпробван с технически
средства за употреба на алкохол и наркотични вещества, като се установило,
че и двете проби са отрицателни /т.3, л.119-120/. На място пристигнал и
мотопатарул 093 – дежурен екип за ПТП-та в гр. П..
На местопроизшествието пристигнал и медицински екип от ЦСМП
– П., който установил, че пострадалият Р. е контактен, движил се свободно и
сам се качил в линейката. Установена и обработена била рана на главата, която
била повърхностна и с размер до 2 см. дължина. Р. споделил, че има болки в
областта на гърдите и екипа го транспортирал в УМБАЛ „Св.Георги“, където
бил предаден на лекарите в спешно отделение.
Местопроизшествието било посетено и от следовател от ОСО при
Окръжна прокуратура – П., тъй като станало известно, че водачът на л.а. е
3
п******. Изготвени били протоколи за оглед на МП и фотоалбуми /том ІІІ –
л.25-л.61/.
Преди хоспитализацията на 17.04.2024 г. пострадалият Р. бил
консултиран с хирург, неврохирург, ортопед и били проведени образни
изследвания: ренгенографии на главата и гръдния кош, както и изследвания на
кръвта. Насочен бил за прием в Първа хирургия поради съмнение за счупено
ребро и болки в гърдите. Р. бил в задоволително общо състояние и с ясно
съзнание. Малко по-късно обаче внезапно проявил Епи-симтоматика:
поредица от тонично-клонични гърчове, съзнанието се помрачило до степен
на кома и веднага бил проведен КТ на главата. Установен бил голям остър
субдурален кръвоизлив в дясна мозъчна половина с контузия и притискане на
главния мозък. Веднага бил повикан реанимационен екип на КАИЛ, който
транспортирал пациентът за спешна операция в зала на Клиниката по
неврохирургия и незабавно била извършена операция по витални индикации и
при повишен периоперативен риск.
Видно от изготвената СМЕ /том ІІІ л.123-133/ след извършената
хирургична интервенция мозъкът е възстановил вяли пулсации и е останал
отслоен дурата на около 1 см., след което е настанен в КАИЛ за интензивно
лечение и мониторинг на състоянието. Въпреки проведената медицинска
намеса и положените грижи на 13.06.2024 г. В.Р. починал.
От заключението на изготвената по делото СМЕ на труп /том ІІІ –
л.131/ при огледа и аутопсията се установява: състояние след оперативно
лечение и реанимация по повод травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка и контузия на мозъка. Зараснало счупване на 3-то и 4-то
ребра вляво. Кръвонасядане по гърба. Охлузвания и разкъсно-контузна рана
на левия долен крайник. Пролежни рани. Причина за смъртта е черепно-
мозъчна травма, довела до контузия и компресия на мозъка с усложнение и
възпаление на белия дроб. Травматичните увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са били получени по
механизма на блъскане на пешеходец от лек автомобил. Всички диагностични
и лечебни мероприятия са проведени правилно и своевременно, но поради
тежестта на травмата и усложненията смъртният изход е бил неизбежен.
В хода на разследването е била назначена и изготвена комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /том І-ви л.136-л.189 /
В заключението на същата и в отговор на поставените въпроси се
установява, че ударът между л.а. „Додж Чарджър“ с рег. № ****** и
пешеходеца В.Р.Р. е настъпил на платното за движение на ул. „Димитър Талев“
върху маркираната пешеходна пътека на място, което се намира: по дължина
2-2,5 м.- северна от северната граница на платното за движение на ул. „Борис
Шивачев“, по ширина на 4,5-4,7 м. западно от източната граница на платното
за движение на ул. „Димитър Талев“.
Скоростта на л.а. „Додж Чарджър“ в момента на удара е била около
18-19 км/ч. Скоростта, която е достигнал л.а. „Додж Чарджър“ преди водача на
4
предприеме спиране е била около 23 км/ч. Скоростта на пешеходеца В.Р. Р. е
била около 7,4 км/ч., което съответства на характер на движението бърз ход
към бегом.
В анализираната пътна ситуация, ако водачът на л.а. „Додж
Чарджър“ бе реагирал около 1 секунда преди удара, когато пешеходецът се е
намирал на около 2,6-2,7 м. навътре в платното за движение и е бил видим за
водача, той би имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и съответно е имал възможност да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. Спирането на автомобила е започнало след
настъпване на удара.
Водачът на л.а. „Додж Чарджър“ е имал техническа възможност да
избегне произшествието, ако бе реагирал своевременно със спиране при
навлизане на пешеходеца на платното за движение или след това до достигане
на пешеходеца на около 2,6 - 2,7 м. навътре в платното за движение. Водачът
на л.а. „Додж Чарджър“ не е реагирал своевременно, въпреки че е имал
видимост към пешеходеца /том 1, л.186-187/.
Причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е
това, че водачът на л.а. – подс. Т. М. не е реагирал своевременно на опасността
от удар с пешеходеца В.Р.Р..
След настъпилото ПТП пешеходецът Р. е получил следните
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка вдясно, оток на мозъка с вклиняване, оток и охлузване на главата
вляво теменно-тилно, счупване на дъгата на лявата скулна кост; гръдна травма
– оток и кръвонасядане на гърба в проекцията на лявата лопатка, счупване на
3-то и 4-то ребро вляво отзад; травма на опорно-двигателния апарат –
охлузвания на лявото коляно и лявата подбедрица, разкъсно-контузна рана на
лявото бедро отстрани с ниво 76 см.
Уврежданията са настъпили в резултат на понесената механична
травма от действието на твърди тъпи предмети по механизма блъскане на
пешеходец от лек автомобил, протичащ в четири фази:
Първа фаза – контакт между пешеходеца и автомобила.
Първоначалният контакт за пешеходеца е бил в лявото бедро отстрани с
предната част на автомобила на ниво 76 см. Така е получена раната на
бедрото отстрани.
Втора фаза – попадане на пешеходеца върху автомобила. Тялото на
Р. е попаднало с лявата част на гърба и лявата част на главата теменно-тилно
отзад върху предната част на автомобила. Така са били получени гръдната и
черепно-мозъчна травма. Признаците на контакт с автомобила са оток и
кръвонасядане в проекцията на лявата лопатка и оток с охлузване в лявата
теменно-тилна област на главата.
Трета фаза – отхвърляне на пешеходеца от автомобила с
5
придадената му скорост.
Четвърта фаза – попадане на пешеходеца върху терена. Р. е
попаднал върху терена, като са били получени охлузванията по предната
повърхност на лявата подбедрица и коляно, счупване на дъгата на лявата
скулна кост.
Кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка с дислокация и
притискане мозъка е причинил постоянно общо разстройство здравето,
опасно за живота, по смисъла на чл. 128 от НК. Този опасност се е реализирала
въпреки своевременно оказаната висококвалифицирана медицинска помощ.
Уврежданията са в резултат от блъскане от лек автомобил и
последвалата смърт е последица от тези увреждания и конкретно от
претърпяната черепно-мозъчна травма.
Всички диагностични и лечебни мероприятия са били проведени
правилно и своевременно, но поради тежестта на травмата и настъпилите
усложнения смъртният изход е бил неизбежен.
От вещите лица са разработени и приложени, като неразделна част
от експертизата мащабни скици на местопроизшествието.
Горната фактическа обстановка се приема за безспорно и
категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по
делото писмени доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествие с
приложени фотоалбуми; справка за съдимост; съдебномедицинска експертиза
на труп № 109/2024г.; комплексна съдебномедицинска и автотехническа и
експертиза; медицинска документация за пострадалия В. Р., констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с карта за регистрация на ПТП и план-
схема; АУАН; протоколи за доброволно предаване; видеозаписи и протоколи
за оглед на ВД; писмо от Районен център 112 – Кърджали при Дирекция
„Национална система 112“ на МВР; протокол за оглед на веществени
доказателства; протоколи за оглед на веществени доказателства; писмо от
ЦСМП-П. (л.83 от т.З на ДП); писмо от РЗОК – П.; снимки; справка за
нарушител/водач и собственост на л.а.; разпечатка от технически средства за
установяване на алкохол и наркотици; кадрова справка, длъжностна
характеристика на Т. М. (л.130-л.136 от т.З от ДП); писмо от Общинско
предприятие „Организация и контрол на транспорта“ – П. и схема от
генерален план за организация на движението на процесното кръстовище;
справка от ЦПЗ – П.; писмо от филиал П. на НИМХ; удостоверение за
наследници и препис-извлечение от акт за смърт; препоръчителна бележка от
БАМФ; справка по месторабота за Т. М.; от обясненията на обвиняемия,
дадени на досъдебното производство, от показанията на свидетелите и от
веществените доказателства: 2 бр. компактдискове с видеозаписи от
охранителните камери на казино „Континентал“; компактдиск с аудиозаписи
на приети повиквания на телефон 112,; компактдискове с видеозаписи от
охранителните камери.
6
Така приетата фактическа обстановка се подкрепя и от обясненията
на подсъдимия Т. К. М., дадени в досъдебното производство в присъствието на
защитник.
Съдът кредитира с доверие обясненията на подс. М. като
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи на останалия
доказателствен материал.
Направеното от подс. М. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за
безспорно доказано от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
В показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци,
присъствали в момента на настъпване на ПТП не се констатират съществени
противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и
обстоятелства, които да налагат задълбоченото и подробното им обсъждане и
анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, а съпоставени с обективните
данни в описаните по-горе писмени доказателствени средства, еднопосочно
подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия относно релевантните
за решаване на делото обстоятелства и убедително го подкрепят. От тях без
съмнение се установява хронологията на инкриминираните събития и
авторството на подсъдимия в извършване на деянието, предмет на
обвинението.
Налице е причинно-следствена връзка между виновното поведение
на подс. М. и настъпването на престъпния резултат. При управление на л.а.
„Додж Чарджър“ , с рег. № ******** , при маневра завой надясно, подс. М., не
е спрял за да пропусне намиращият се на пешеходната пътека, пресичащ
пътното платно пострадал В.Р., като е последвал удар между автомобила на
подсъдимия и пострадалия. Вследствие на сблъсъка, пострадалият Р. е
получил множество травми, като впоследствие една от тях - черепно-мозъчна
травма, довела до контузия и компресия на мозъка с усложнение възпаление
на белия дроб, което е било причина за настъпване на смъртта на пострадалия
Р..
Не е налице разкъсване на причинно-следствената връзка между
причинените травми и настъпилия резултат. Няма празноти или противоречия
в доказателствената съвкупност, които в условията на съкратено съдебно
следствие да налагат по-обстоен анализ на доказателствата. Подсъдимият М.
признава изцяло както фактите, изложени в обвинителния акт, така и вината
си за причиненото ПТП.
Същевременно поведението на пострадалия не е било в нарушение
на правилата за движение по пътищата, нито е установено друго
неправомерно поведение, което да е допринесло за настъпването на ПТП. Още
преди да предприеме маневрата завой надясно, подсъдимият е забелязал
пострадалия да пресича пътното платно по обозначената пешеходна пътека,
т.е. в случая няма вина или съпричиняване от страна на пострадалия Р..
7

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост,
при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/ по
смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Подсъдимият М. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици от деянието си и не е искал настъпването
им. Същевременно, като водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на ПТП, ако не спре за да пропусне пресичащия по пешеходната
пътека. Като не е сторил това, подсъдимият М. виновно, макар и по
непредпазливост, е причинил смъртта на В.Р.Р..

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2
от НПК, съдът взе предвид следното:
С оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, за извършеното
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б.“б“ във вр. ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, действаща към датата на извършване на деянието
– 17.04.2024 г. – (изменението на цитираната норма е обнародвано в ДВ бр. 61
от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.), законодателят е предвиждал наказание
“лишаване от свобода” от пет до петнадесет години и лишаване от право да
управлява МПС. Тази норма се явява по-благоприятна за дееца от
последващото й изменение, тъй като предвижда специален минимум от 5
години, а не 10 години лишаване от свобода. В случая, с оглед нормата на
чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК се явява задължително.
По делото не са установени изключителни, но са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият не е осъждан,
семейно и трудово ангажиран, с добри характеристични данни, оказал е
помощ на пострадалия и многократно е изразявал съжалението си за
случилото се. Според заключението на АТЕ, скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил преди и по време на удара – с оглед
липсата на данни за ефективно задействане на спирачната система на
автомобила е била около 23 км/ч., което е много под разрешената максимална
скорост за движение за този участък от пътя. И не на последно място,
процесуалното поведение и оказаното от подсъдимия съдействие още в хода
на досъдебното производство.
При наличието на тези смекчаващи вината обстоятелства, липсата
на отегчаващи такива и предвид степента на личната обществена опасност на
подсъдимия, която не се определя като висока, съдът прие, че в случая са
налице и предпоставките за определяне на наказанието при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко. С оглед наличието едновременно на условията по
8
чл.58а, ал.1 и чл.55 от НК и съобразявайки разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК,
определянето на наказанието на основание чл.55 от НК се явява по-
благоприятно за подсъдимия, настоящият съд намира, че най-подходящото и
справедливо наказание, което подсъдимият М. следва да изтърпи е лишаване
от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Налице са и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според съдебния
състав изтърпяването на така наложеното на подс. М. наказание от две години
лишаване от свобода, следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Безспорно, в случая са
настъпили тежки съставомерни последици – смърт на едно лице, но тези
обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне границите на
наказанието „лишаване от свобода“. При определяне на неговото изтърпяване
следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в
случая – на подс. М. и данните за личността му. Подсъдимият до момента на
пътния инцидент е имал добро поведение и добри характеристични данни.
Освен това, както в досъдебното, така и в съдебното производство е оказал
необходимото съдействие на разследващите органи. Ето защо, предвид
отчетените по-горе многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подс.
М., съдът е на становище, че наложеното му наказание от две години
лишаване от свобода, с подходящия изпитателен срок от четири години, в
пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по
смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г,
вр. чл.343, ал.3, предл. последно, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК,
вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от ДВЕ ГОДИНИ. Това наказание не може да бъде в по-малък размер от
основното наказание – 2 години лишаване от свобода. Съдът намира, че в
настоящия случай не е необходимо размерът на това наказание да бъде над
размера на основното. Настоящата инстанция отчете обстоятелството, че по
отношение на подс. М. не са констатирани тежки нарушения на ЗДвП и няма
данни за употреба на алкохол или наркотични вещества по време на ПТП. Ето
защо и съдът не намери за нужно да налага по-висок размер на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ от определеният в размер на 2
години, считано от влизане на присъдата в сила.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства,
като прие, че:
Веществените доказателства, находящи се в кориците на
досъдебното производство:
1. Компактдиск от извършени образни изследвания на постр. В. Р.,
намиращ се на л.20 в т.2 на ДП;
9
2. 2 бр. компактдискове, съдържащи записи от охранителните
камери на казино „Континентал“, намиращи се на л.8 в т.3 на ДП;
3. Компактдиск, съдържащ 3 бр. аудиозаписи от подадени сигнали
на телефон 112 и 6 бр. снимки на електронни картони, намиращ се на л.37 в т.3
на ДП;
4. Компактдиск, съдържащ видеозаписи от обект в гр. П., ул.
„Чорлу“ № 58Б, намиращ се на л.53 в т.3 на ДП;
5. Компактдиск, съдържащ видеозаписи от обект в гр. П., ул.
„Силиврия“ № 15А, намиращ се на л.60 в т.3 на ДП;
6. Компактдиск, съдържащ видеозаписи от обект в гр. П., ул.
„Поручик Въльо Стефов“ № 7, намиращ се на л.72 в т.3 на ДП,
следва да останат приложени по делото, след влизане на присъдата
в сила.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Т. К. М. беше
осъден да заплати на частната обвинителка Т. И. Р. сумата от 1500 (хиляда и
петстотин) лева, представляваща направени от последната разноски за
повереник.
На същото основание, подсъдимият М. беше осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР – гр. П., направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 2518.53 /две хиляди петстотин и
осемнадесет лева и петдесет и три стотинки/.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
10
Съобщи за изтекли лични данни