РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Бургас, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120200380 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ж... чрез
пълномощника адв.А. Ф. против Наказателно постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г.
на Началник група в ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Съобразно
петитума на жалбата, уточнен с коригирана жалба вх.№6761/17.02.2023 г. искането за
отмяна на атакуваното НП е само в частта, относно наложената санкция лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Със жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно в
обжалваната му част, издадено в нарушение на материалния закон, при несъобразяване с
целта на закона и неотчитане на многобройни смекчаващи обстоятелства, предпоставящи
третирането на случая като маловажен.Акцентира се върху недоказаност на субективния
елемент в съзнателните параметри на виновното психично отношение, като се привежда
довод за липсата на „изрично вменено задължение на водачите на МПС да се информират по
публичен начин за сваляне от регистрация на управляваните от тях МПС, което
информиране от публичен регистър да освобождава съответните служби от изпращане на
лично съобщение за сваляне на регистрация“.
Постъпило е и писмено становище от АНО, в което на защитните аргументи в
жалбата е противопоставена собствена юридическа интерпретация на относимата
1
нормативна уредба, чието централно съображение е,че по отношение на предписаните
правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143, ал.10 ЗДвП узнаването за
прекратяването на регистрация на МПС от собственика не представлвява елемент от
фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС . Изтъква се относимостта
на обвързващия основополагащ принцип,че незнанието на закона не извинява
незнаещия.Формулирано е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
В с. з. за жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява. В с. з.
за АНО, редовно призован, се представлява от гл.юрк.Райна Желязкова,която настоява за
потвърждаване на наказателното постановление по изложената в писменото становище
аргументация. Отправя претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и
гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
На 04.07.2022 г., около 13. 35ч., в гр.Бургас, на ул. „Проф.Якимов“ до фирма
„Техко“, полицейски служители при МЗБР „Сигма“, с-р „Пътна полиция“ Бургас, сред които
и актосъставителят командир на отделение Г. Д. Д., спрели за проверка автобус "Форд
ТРАНЗИТ " с рег. № ... собственост на „...“ ЕООД,който се движел в посока ул. „Янко
Комитов“ и бил управляван от жалбоподателят С. Г. Г.. В хода на проверката
актосъставителят Д. установил, че управляваният от жалбоподателя автомобил има
поставени регистрационни табели, не е спрян от движение и е регистриран на територията
на РБ. При проверка в информационните масиви на КАТ, било констатирано, че
автомобилът е собственост на " ЕООД и че е с прекратена регистрация, считано от
11.02.2019 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Актосъставителят Г. Д. съставил на място против водача С. Г. АУАН с бланков №
145442/04.07.2022 г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по
чл. 638, ал.3, т.1 КЗ. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от
него, като в реквизит възражения попълнил писмено изявление, че е сключил застраховка
около 13.00 ч. на 04.07.2022г.
По случая била извършена и проверка пр.пр.№17041/2022г. по описа на БРП с
оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от
21.12.2022 г. на прокурор при РП-Бургас за отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, в което е материализиран извод, че за служебната
дерегистрация на автомобила на собственика не е било връчено нарочно уведомление, което
поставя под съмнение въпроса за формално знание у водача за прекратената регистрация на
автомобила.
След получаването на постановлението на РП-Бургас и преценка на събраните
доказателства, Началникът на група в ОДМВР –Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, издал
2
обжалваното Наказателно постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г., с което извършил
качествено различен подбор на материалноправна квалификация на нарушението, като при
различно фактическо описание на характеристиките на нарушението, субсумирал
обективната и субективна специфика на извършеното под законния състав на чл.140, ал.1
ЗДвП, за което наложил на С. Г. Г. глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 18.01.2023 г., видно от
инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 30.01.2023 г., видно от входящия
регистрационен номер на БРС. /л. 3/
На 18.01.2023 г.жалбоподателят заплатил наложената му глоба /80% от нейния
размер/съобразно указаното в Наказателно постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г.,
и по указаната банкова сметка, видимо от приобщените квитанция за извършено плащане
чрез ПОС терминално устройство,и бележка от ПОС-терминално устройство за заплатена
покупка на стойност 160 лв./л.25/
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по
делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: Наказателно
постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г.;АУАН с бланков № 145442/04.07.2022 г.,
гласни доказателствени средства, приобщени чрез разпита на св.Г. Д.,сведения от С. Г. Г.,
дадени на дата 25.10.2022 г., мотивирана резолюция № 22-0769-М000519/19.12.2022 г. на
Началникът на група в ОДМВР –Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас,, Постановление от
21.12.2022 г. на прокурор при РП-Бургас по пр. пр. № 17041/2022 г. по описа на РП-Бургас,
докладна записка рег.№769р-13285, справка за нарушител/ водач на С. Г., справка от
информационния масив на КАТ за собствеността на МПС „Форд ТРАНЗИТ“ рег.№... ,
собственост на „...“ ЕООД, справка от информационна база данни на КАТ, отразяващи
промени в регистрацията на МПС „Форд ТРАНЗИТ“ рег.№... , видимо от която ,считано от
11.02.2019г. автомобилът е със служебно прекратена от с-р „ПП“ Бургас регистрация без
„Гражданска отговорност“ по чл.143, ал.10 ЗДвП, която е служебно възстановена на 06.-
07.2022 г., писмена разпечатка от „Гаранционен фонд“, Проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, видно от която МПС с ДКН ....има активна застраховка „ГО“с
начална дата на покритие 04.07.2022 г. в 13.57 ч. до 03.07.2023 г. в 23.59 ч. при
застраховател ЗД „Бул ИНС“АД, препис от Сертификат за сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за МПС автобус „Форд
ТРАНЗИТ“ рег.№...., застраховащ „....“ ЕООД и застраховател ЗД „Бул Инс“ АД със срок на
действие една година,считано от 13.57 ч. на 04.07.2022 г.до 23.59 ч. на 03.07.2023 г.; Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, удостоверение за заемана длъжност на Г.
Д. Д. към 04.07.2022 г. – „Командир на отделение“ „Моторизирано звено за бързо реагиране-
Сигма“ в група „Организация на движението,пътен контрол и превантивна дейност“ при
сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, копие на акт за встъпване в длъжност на ...на длъжност
„Началник група в сектор Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, ведно със Заповед №8121к-
2990/02.08.2016 г. на министъра на МВР за преназначаване; платежна бележка, ведно с
3
квитанция, удостоверяващи извършено от С. Г. плащане чрез ПОС у-во на сума в размер на
160 лв. на 18.01.2023 г. по Наказателно постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г., по
отношение на които съдът формира вътрешно убеждение за тяхната кредитируемост с оглед
вътрешната им логическа съгласуваност и непротиворечивост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
На първо място, предвид наличните на л.25 писмени доказателства съдът следва
уточни предметните предели на съдебния контрол в настоящото производство. От
приложените копие на квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство,и
бележка от ПОС-терминално устройство за заплатена покупка на стойност 160
лв.,представляващи заплатените 80% от наложената с процесното НП глоба, съдът намира,
че се активира нормативната хипотеза на чл. 79б, ал. 1 ЗАНН - в случай че нарушителят не
желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да
заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния
размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. А съгласно
чл.79б,ал. 2 ЗАНН - в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта
относно наложената глоба от датата на плащането /18.01.2023г/. В случай че нарушителят е
обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата,
производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г. В
случая жалбоподателят се е възползвал от дадената от закона възможност и в 14-днвен срок
от връчване на НП доброволно е заплатил 80 % от размера на наложената глоба. Поради
това и с оглед цитираните разпоредби съдът приема, че НП досежно наказанието „Глоба“ е
влязло в сила от датата на плащането (18.01.2023 г.), поради което и на основание чл. 63г
ЗАНН производството в тази му част следва да се прекрати. Същевременно с НП е било
наложено и наказание „Лишаване от право“. В този случай, съгласно чл. 79б, ал. 3 ЗАНН
наказателното постановление подлежи на обжалване само в частта относно кумулативното
наказание, поради което и с оглед текста на коригираната жалба, проверката на съда следва
да се разпростре само в тази част.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на
група към сектор Пътна полиция, към ОДМВР - Бургас, а АУАН е съставен от териториално
и материално компетентно лице - „Командир на отделение“ „Моторизирано звено за бързо
реагиране- Сигма“ в група „Организация на движението,пътен контрол и превантивна
дейност“ при сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, оправомощени със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Бургас, т. е. от компетентни органи в
съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП съдържа всички
реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, но формулираната в него
материалноправна квалификация на нарушението –чл.140, ал.1 ЗДвП се разграничава от
индивидуализираната материалноправна рамка, визирана в АУАН –чл.638, ал.3, т.1 КЗ, т.е.
дерогирано е стриктното съблюдаване на изискването за тъждественост в цифровата
4
квалификация на нарушението, с оглед въведеното нормативно изискуемо единство в
изписване на правната квалификация на нарушените законови разпоредби по арг. чл.42,
ал.1, т.5 ЗАНН и чл.57,ал.1, т.6 ЗАНН.
Същевременно се наблюдават свободно внесени модификации в НП,
трансформиращи част от фактическите елементи, изложени във фактологическото описание
на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,като в АУАН са посочени
съставомерни фактически признаци, които законодателят е съотнесъл като интегрални
елементи от състава на чл.638, ал.3,т.1 КЗ /МПС не е спряно от движение и е регистрирано
на територията на РБ/, докато в НП е вложена качествено различна формулировка на
правнозначимите обстоятелства : „МПС- не е регистрирано по надлежния ред-със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 11.02.2019 г.“ С оглед диспропорцията,
както словесното описание на фактическите параметри на нарушението,така и с оглед
радикалното разминаване в правната му квалификация в НП и АУАН, съдът приема,че
административнонаказателното обвинение е засегнато от съществени увреждащи дефицити.
Това обвинение не изпълнява своята кардинално утвърдена в ЗАНН функция, да постави
рамката на доказване в административнонаказателния процес и да покрие минималните
стандарти на закона за ясно и непротиворечиво обвинение, като предостави единна,
достъпна и разбираема информация на нарушителя за характера, вида на нарушението и
неговата правна квалификация, с оглед фундаменталното му право да разбере в какво е
обвинен и да организира ефективно правото си на защита.
В случая съдът прецени,че са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП в атакуваната му част, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност
на административнонаказателното производство.
По оплакванията от материалноправно естество:
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в
случая не е така.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, че не е сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в
задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство.
В решение Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1561/2022 г. Решение№ 1490/ 14.12. 2022 г. по КНАХ дело № 1963 по описа за 2022 г.
АдмС-Бургас, е експликирано следното единно и устойчиво правно становище, което
напълно се споделя от настоящия състав :
„Видно е, че нормата вменява задължение на контролните органи да уведомяват
собственика на МПС, че неговата регистрация е служебно прекратена, вследствие
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липса на сключена
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Това задължение на контролните
органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това деяние,
при което водачът, след извършеното уведомяване, има знание за прекратената по
служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС. В случая, данните от
административната преписка сочат, че за служебното прекратяване регистрацията на
лекия автомобил, извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственикът му, в
случая и водач на същия, не е бил уведомен, като по делото липсват данни да са
предприемани каквито и да било действия в тази насока.“ Доводите на въззиваемата
страна, че уведомяването не е част от фактическия състав на нарушението, както и че се
касае за опит за извличане на извинително основание от незнанието на закона, съдът счете
за неоснователни, тъй като този състав на нарушение изисква преди това надлежно
уведомяване, поради което не се касае за недобросъвестно позоваване на незнанието на
закона, а за липса на знание като конститутивен и кумулативен признак от субективния
състав на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП поради неизвършено уведомяване.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
автобус, марка „Форд Трназит“ с рег. №...., собственост на трето лице „...“ ЕООД, на
посочените в АУАН и НП дата и място. Жалбоподателят не спори още и, че по време на
проверката процесното МПС/съобразно визираното в НП/ е било със служебно прекратена
регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 11.02.2019 г., с което са
реализирани в пълен обем елементите на обективната съставомерност от състава на
нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП.
Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, противно на мнението на
гл.юрк. .. е несъмненото установяване на субективната съставомерност на това нарушение с
цел покриване на минималните критерии за съответствие на обвинителната теза с
фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.В
случая собственик на превозното средство е "..." ЕООД, но няма доказателства това
6
дружество да е било уведомено за служебно прекратената регистрация на превозното
средство от Сектор КАТ при ОД на МВР-Бургас, с оглед задължението му по чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, за да се приеме, че същият е бил информиран за това
обстоятелство към 04.07.2022 г. - момента, в който жалбоподателят Г. е управлявал
процесния автобус и е бил спрян за проверка. Както вече бе споменато, според разпоредбата
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. И в
Решение № 1489/13.12. 2022 г. по КАХД № 1951/2022 г. по описа на АдмС-Бургас се
споделя правното разрешение, че: „Нормата императивно предвижда задължение за
уведомяване на собственика на превозното средство, в случаите на прекратяване на
регистрацията при липса на договор за застраховка "Гражданска отговорност. /…./ След
като по делото не е доказано, че по отношение на собственика на автомобила е
извършено, предвиденото от закона уведомяване, категорично не може да се приеме
знание за обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача, на
когото първият е предоставил превозното средство за управление."
Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при
хипотезата на ал. 1, т. 8 на текста.
Аналогична правна теза за знанието, простиращо се в цялостния обхват на признаците от състава
на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП се отстоява и в Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 957/2022 г.
„нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. Ангажирането на административно-наказателната отговорност по посочената санкционна
норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС
със съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или,
че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.“
В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 04.07.2022 г. С.
Г. е управлявал лекия автомобил, собственост на „...“ ЕООД, знаейки, че същият е със служебно
прекратена регистрация. Последното, противно на мнението на процесуалния представител на
АНО, не може да се основава на презумптивно въведени съждения и умозаключения, а следва да
се установи несъмнено, чрез доказване осъществяването на предвиденото в закона нарочно
уведомяване. В разглеждания случай не бяха приведени доказателствени данни за надлежно
уведомяване на „...“ ЕООД след прекратяването на регистрацията на МПС на 11.02.2019 г.
Изискването за уведомяване е интегрална, кумулативно лимитирана от законодателя част от
състава на служебното прекратяване на регистрацията, защото законът изисква кумулативно
наличие и на тази предпоставка. Такова изискване няма при други видове служебно прекратяване
на регистрацията (напр. това по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП), което още веднъж обосновава единно
7
поддържаното в съдебната практика заключение, че законодателят отдава съществено значение на
уведомяването на собственика за прекратената регистрация. След като уведомяването не е
реализирано, то се налага изводът, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП. / в т. см. Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 957/2022 г.,
Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1561/2022 г. / В идентично
концептуално-правно направление са и формулираните разрешения в Решение № 1300 от
11.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1246/2022 г.“ В конкретния случай обаче, след
прекратяване регистрацията на автомобила, уведомяване на собственика не е било извършено.
Касационният състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е
реализирано, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗдвП. /…/ Наличието на
вина изисква узнаване на определени факти, съответно действия или бездействия основаващи се
на това знание, поради което незнанието на факта, че тази регистрация е прекратена
автоматично изключва възможността за наличие на виновно поведение, осъществено при форма
на вина-умисъл.“ Поради изложеното генерално неоснователно се явява възражението на
въззиваемата страна, че факта на уведомяване няма отношение към съставомерността на деянието
и по-конкретно неговата субективна страна.
Нещо повече, видно от приобщените чрез разпита на актосъставителя гласни
доказателствени средства, в конкретния случай, регистрационните табели на МПС са били
на предназначените за това места /с оглед показанията,че спреният автомобил е бил с рег.
№..., поради което на водача не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или
при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
При този изход на делото,разноски се дължат на жалбоподателя Г., но предвид
липсата на своевременно релевирано искане, в тази насока,такива не следва да се
присъждат.
В този смисъл, процесното НП следва да бъде отменено в обжалваната част
досежно наложеното кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца“, както заради процесуални нарушения, така и заради неправилно приложение на
материалния закон, а в останалата част производството следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г., издадено
от Началник група в ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас в ЧАСТТА, в която на С.
Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. „Зорница“ ... за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца“.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 380/2023 г. по описа на БРС в
ЧАСТТА относно обжалването на Наказателно постановление № 23-0769-
000004/13.01.2023 г.,издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“
Бургас ПО ОТНОШЕНИЕ на наложеното наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
8
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд -
Бургас в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните в частта, с която е прекратено
частично производството по делото, имаща характер на определение.
В останалата част решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9