МОТИВИ по Решение № 1 от 14 май
2020 г. по АНД № 25 / 2020 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Обвиняемият *** (***)
И.П.И., е на военна служба в БА е от 02.09.1996 г. Завършил висше военно образование
във *** „***“ гр. *** през 2001 г. по специалност „***“ и *** „***“ гр. София
през 2017 г. по специалност „***“. Във военно звание „***“ е от 01.12.2017 г. Атестация за 2018 г. е : „препоръчително е да
се повиши в следващо военно звание“. Притежава необходимите разрешителни за
доспът до класифицирана информация. *** г. На заеманата длъжност е назначен със
заповед № ЗЛС-33 от 17.01.2019 г. на ***а на СВ (л.117 д.п.). За времето на службата си, изпълнявал задълженията
си съгласно устава, стриктно и с отговорност. Ползвал се с уважение и авторитет
сред колегите си, подчинения му *** и ***ите. Познавал и работил добре с
касаещите го документи, наставления и устави. Притежавал добри знания и умения
и отлично ги прилагал в работата си. Притежавал добра комуникативност и
организаторски качества, отлично работил в екип и проявявал отговорност към
поставените му задачи. Проявявал се като съвестен и дисциплиниран. Реагирал
адекватно в екстремни ситуации. Проявявал се като лидер и добър ***.В колектива
се ползвал с висока репутация и уважение. Психически бил устойчив в трудни
ситуации, вземал правилни решения и оказвал помощ на колегите си. Физически бил
издръжлив при продължителни натоварвания. Назначен във военно формирование ***
– *** от 01.12.2007 г. на длъжност „*** в.ф. *** – *** със заповед № ОХ-450 от
19.03.2019 г. на министъра на отбраната (л. 114 д.п.). Награждаван бил ***. Наказван
бил по дисциплинарен *** (л. 115 – 116 д.п.). Не бил съден и осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност,
по реда на чл. 78а НК (л. 119 д.п.).
По време на службата си, обвиняемият извършил следното :
От началото на месец септември 2016 г. до месец октомври
2017 г., обвиняемият *** И.И. бил слушател във *** „***“ гр. София. От
01.12.2017 г. бил назначен на служба във в.ф. *** – ***, като „*** на щаба на
полк в Щаб ***“.
След като се преместил в средата
на декември 2017 г. в гр. ***, *** И. се настанил да живее при негов приятел св.
Д.Д. – ст. пожарникар в „*** гр. *** на ул. „***“ ***, гр. ***. Не заплащал наем и не получавал
квартирни пари докато живял на посочения адрес.
На 18.12.2017 г. *** И., заедно с
двете му деца – Н. И. и Д. И., които му били на гости през това време и св. Д.Д. посетили Община ***, където им била
извършена регистрация на адрес: ул. “***“ ***, гр. ***. Били им издадени
удостоверения за настоящ адрес на *** И. – изх. № 01105 от 18.12.2017 г., на Н.
И. – изх. № 01125 от 18.12.2017 г. и на Д. И. – изх. № 01126 от 18.12.2017 г.
Двете му деца останали на гости няколко дни и тъй като военнослужещият не могъл
да им намери подходящи училища, се наложило те да се върнат обратно в гр.
Пловдив. Н. И. учил в *** „***“- гр. Пловдив, а Д. И. учила в ***“ – гр.
Пловдив. Те живели при майка им св. Е. И.
в гр. Пловдив, ул. ***.
На 19.12.2017 г. *** И.
представил в отделение „***“ на в.ф. *** – ***, удостоверения за настоящ адрес:
на *** И. – изх. № 01105 от 18.12.2017 г., на Н. И. – изх. № 01125 от 18.12.2017
г. и на Д. И. – изх. № 01126 от 18.12.2017 г., заедно със служебна бележка от
в.ф. *** – София. На това основание същият бил отдаден в Заповед № ЗРД 525 от 19.12.2017
г. на *** на *** и на основание „Наредба Н-18 от 20.07.2009 г. за определяне
условията и реда за изплащане на еднократно обезщетение при преместване на
служба в друго населено място на военнослужещите и на членовете на техните
семейства“, получил на 05.01.2018 г. от „***“ по банков път сумата в размер на
2 356,69 лв., като за него сумата в размер на 1 414,01 лв., и по 1/3 за двете
му деца в размер на 942,68 лв.
На 19.12.2017 г. *** И.
представил в отделение „***“ на в.ф. *** – ***, фактура за превоз на багаж №
********** от 10.12.2017 г. на *** „***“ АД – гр. София. Същата взел от неизвестно за него лице от гр. София, което му извозвало багажа.
Сам я попълнил, като положил и подписи на „Получател„ и „Съставил“. Също на
основание, на горепосочената наредба, на
05.01.2018 г. по банков път му била преведена сумата от 600,00 лв. за
превоз на покъщнина.
От писмо с изх. № 151 от
29.11.2019 г. на *** *** „*** ***“ гр.
Пловдив е видно, че Н. И. И., през периода от 18.12.2017 г. до края на учебната
2018 г. е бил ученик в *** клас на *** „*** ***“ – дневна форма на обучение,
специалност „***“.
От писмо с изх. № РД-25-241 от
05.12.2019 г. на *** ***“ гр. Пловдив е видно, че Д. И.а И. е постъпила в *** клас на ***“ гр. Пловдив на
15.09.2017 г. Същата е записана в книгата за подлежащи на задължително обучение
деца до *** възраст на стр. 38, № 59.
От показанията на св. Г. И. И. –
собственик на *** „***“ АД“ гр. София е видно, че неговата фирма не се занимава
с транспортна дейност и няма транспортни средства, и не е издавана фактура.
От назначената
по време на досъдебното производство и изготвена от *** И. Г. – *** съдебно-графологична
експертиза по писмени данни № 002 от 03.01.2020 г., която съдът кредитира като
компетентно изготвена с необходимите професионални знания и опит в съответната
област, не оспорена от страните и съответстваща на събрания писмен материал по
делото се установява, че подписът положен след думите: „Получател: И.И.…/…..“ в графа „Получател“ на
фактура № ********** от 10.12.2017 г. е
изпълнен от *** И.П.И.; Подписът положен след думите „Съставил: Г. И. И.…/….“
В графа „Доставчик“ на фактура №
********** от 10.12.2017 г. не е
изпълнен от ц.л. Г. И. И. И.; Подписът положен след думите „Съставил: Г. И. И. …/…“ в графа
„Доставчик“ на фактура № ********** от 10.12.2017 г. е изпълнен от *** И.П.И.;
Ръкописният текст в представената фактура № ********** от 10.12.2017 г. е положен, написан от *** И.П.И.; Отпечатъка
от печат положен в представената фактура № ********** от 10.12.2017 г. не е положен с фирмения печат на сега
представения от „***“ АД (л.82-89 д.п.).
Видно
от приходен касов ордер № 08 от 17.10.2019 г. и от приходен касов ордер № 01 от
24.01.2020 г., приложени по досъдебното производство, *** И. е възстановил
изцяло сумата от 1 542.68 лева на в.ф. *** – ***, поради което, не бе
предявен срещу него граждански иск от младши *** М. С., редовно упълномощена от
ощетеното юридическо лице.
В разпита
си в качеството на обвиняем по досъдебното производство, включително и пред
съда, *** И.И. се признава за виновен, дава обяснения и заявява, че съжалява на
случилото се.
По гореописания начин и с
действията си, умишлено и виновно, *** И.И.
е осъществил състава на престъплението по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр.чл. 212, ал. 6,
вр.ал. 1, алт. 1 и алт. 2 от НК, тъй като на 05.01.2018 г. в гр. ***, във в.ф.***–
гр. ***, чрез използване на документи с невярно съдържание : удостоверение за настоящ адрес № 01125
от 18.12.2017 г. на синът му Н. И. И. и удостоверение
за настоящ адрес № 01126 от 18.12. 2017 г. на дъщеря му Д. И.а И., издадени от
Община гр. ***, в които същите имали заявен последен настоящ адрес:***, а в
действителност не е имало фактическо преместване на Н. И. И. и Д. И.а И. и
същите не са живели на адрес гр. ***, ул. „***“ *** на свободен наем, а живели
в гр. Пловдив, ул. *** и чрез използване на неистински
документ : фактура № ********** от 10.12.2017 г. на *** „***, която не била
оформена и издадена от служител на това дружество, а била изготвена от *** И.П.И.
***, който написал ръкописния текст
и положил подписите след думите
„Получател“ и „Съставил“, които документи представил в отделение „***“
на в.ф. *** – гр. ***, като на това основание бил отдаден в заповед № ЗРД 525
от 19.12.2017 г. на *** на *** (в.ф. ***) *** и в нарушение на чл. 10, ал. 1 и
чл. 12, ал. 2 от „Наредба № Н-18 от 20.07.2009 г. за определяне условията и
реда за изплащане на еднократно обезщетение
при преместване на служба в друго населено място на военнослужещите и на
членовете на техните семейства“, изм. и доп., бр. 91 от 18.11.2016 г., в сила
от 18.11.2016 г., получил от *** на в.ф. *** – ***, без правно основание, чуждо
движимо имущество – пари общо в размер на 1 542,68 лева, собственост на *** (в.ф.
***), изплатени му по банков път, като от тях 942,68 лева били за еднократно
обезщетение при преместване в друго населено място на членовете на неговото
семейство – Н. И. и Д. И. и 600 лева
били за транспортни разходи за
превозване на покъщнина от гарнизон
София в гарнизон ***, с намерение да го
присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,
заместил полученото имущество с квитанции ПКО № 8 от 17.10.2019 г. и ПКО № 01 от 24.01.2020 г. в касата на в.ф. *** – ***, като деянието представлява маловажен случай.
Горното, по
безспорен начин се установява от направените от обвиняемият *** И. самопризнания
по време на досъдебното производство, включително и пред съда, от показанията
на свидетелите, от писмените доказателства
и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ
: ниско правно съзнание.
МОТИВИ :
да получи парични средства
Спор по фактическата обстановка
няма.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия *** И.. Счита,
че всички гласни и писмени доказателства кореспондират помежду си. Отбелязва, че
същия е проявил самокритично отношение към извършеното, възстановил е сумата,
поради което счита, че са налице условията за приложение на чл. 78а от НК.
Относно размера на глобата, предлага да бъде към минимума, с оглед семейното му
положение, финансовото му състояние и трудовото му възнаграждение.
Обвиняемият *** И. се признава за
виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения. Съгласен е със
пледоарията на прокурора. Относно наказанието, моли то да бъде към минимума.
Съдът, като се
съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия за освобождаване на *** И.И. от наказателна отговорност и за
налагане на административно наказание – глоба. За извършеното от него
престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр.чл. 212,
ал. 6, вр.ал. 1, алт. 1 и алт. 2 от НК, се предвижда наказание пробация
или глоба от сто до триста лева. Същият е пълнолетно лице, към момента на
извършване на престъплението не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност, по реда на Глава осма Раздел
четвърти от НК, няма причинените от престъплението имуществени вреди и деецът
не е бил в пияно състояние. Не е при условията на множество престъпления и не са причинени тежки телесни повреди или
смърт, не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на
службата му.
При определяне
размера на административното наказание, съдът взе в предвид самопризнанията на обвиняемия
депозирани по време на досъдебното производство, с което е спомогнал за
разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че продължава да
служи на военна служба, много добрите характеристични данни и наложените поощрение,
критичното отношение към извършеното, доброто поведение по местослужене и след
като се съобрази със семейното му положение – с две непълнолетни деца, за които
полага грижи и като се съобрази с трудовото му възнаграждение, му определя административно наказание глоба при
значителен превес на смекчаващите обстоятелства към минималния размер, а именно
1 000 (хиляда) лева.
Съдът, като взе предвид, че по
делото са приложени като веществени доказателства : удостоверение за настоящ адрес № 01125 от 18.12.2017 г., удостоверение
за настоящ адрес № 01126 от 18.12. 2017
г. и фактура № ********** от
10.12.2017 г. намира, че след влизане на решението в законна сила, същите
следва да се унищожат като вещи без стойност.
Съдът, като
взе предвид, че по досъдебното производство е назначена от военен следовател и
е извършена от *** И. Г. *** съдебно-графологическа експертиза намира, че обвиняемия
*** И.И. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Военен съд – гр. Пловдив, изплатеното възнаграждение на вещото
лице в размер на 154.00 (сто петдесет и четири) лева, въз основа на
представената справка-декларация (л. 91 д.п.) и постановление за определяне
възнаграждение на вещо лице (л. 90 д.п.), като при липса на доброволно
изпълнение, сумата от пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист по
сметка на Военен съд гр. Пловдив.
Водим от
горното, въз основа на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства,
въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.
гр. Пловдив,
ВОЕНЕН
СЪДИЯ :
28.05.2020 г. (полк.
С.Спасов)