О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
260156
Град Шумен, 9.03.2021 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на
девети март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Азадухи Карагьозян ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Димитрова
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Азадухи
Карагьозян в.ч.гр.д. № 60 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2
във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 260168/08.01.2021 г. /п.
клеймо от 26.11.2020 г./, от „Ай тръст“ ЕООД, представлявано от управителя И.Ш.,
действащо чрез пълномощника си юриск. В.Г., срещу Разпореждане № 260470/06.11.2020
г. по ч.гр.д. № 1143/2020 г. на НПРС, с което е отхвърлено частично заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу Е.М.Г. за парично вземане, касателно следните суми: 44.29лв. административни разноски; 92,95лв. възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и 34,11лв. законна лихва за забава по
договора за поръчителство. С жалбата се претендира и заплащане на пълния размер
на юрисконсултското възнаграждение по заповедното производство. Жалбоподателят
счита разпореждането в атакуваната част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Сочи, че съдът не е изложил доводи коя от двете хипотези на чл. 411, ал.2, т.3
от ГПК намира за приложима в процесния случай, което води до невъзможност да
защити претенцията си. Освен това изтъква, че нито една от хипотезите на
чл.411, ал.2, т.3 ГПК не е налице. Навежда твърдение, че претендираното възнаграждение
е уговорено в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство и по същество
представлява възнаграждение по поета от заявителя и длъжника облигационна връзка, с оглед
гарантиране задълженията на длъжника пред трето за процеса лице – „Кредисимо“
ЕАД. Жалбоподателят сочи, че е изправната страна по
договора за предоставяне на поръчителство, доколкото е изпълнил задължението си
по чл.3 от договора, като погасил всички задължения на длъжника по Договора за
потребителски кредит след като му е била отправена покана от „Кредисимо“ ЕАД в
тази връзка. Излага още, че длъжникът не бил задължен да сключва договор за
предоставяне на поръчителство при сключването на договора за кредит, тъй като
имало възможност да сключи необезпечен кредит или да представи банкова
гаранция, поради което счита, че клаузата не е неравноправна. Неправилно съдът
е приел, че след като „Ай Тръст“ е собственост на “Кредисимо“, на длъжника не е
предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне по договора
за кредит. По отношение на задължението за административни разноски, счита, че
същото се дължи на основание чл.7, раздел VІ от Общите условия вр. с чл.2.6
Раздел VІІІ от Общите условия и е начислено за действително извършени разноски
по изпращане на покани и съобщения до длъжника, за което е съставен протокол.
Моли, съдът да отмени разпореждането, като се произнесе по същество да бъде
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, както и сторените в
настоящото производство разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,
при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като
прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
ч.гр. дело № 1143/2020 г. на НПРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК,
подадено от „Ай Тръст“ ЕООД гр. С., с искане за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Е.М.Г., за следните суми: 423,77лева
главница по договор за кредит № 1187267 от 16.12.2018 г., сключен с „Кредисимо“
ЕАД; 44,29 административни разноски; 92,95лв. възнаграждение
по Договор за предоставяне на поръчителство; 44,66лв. – договорна лихва от 21.01.2019 .
до 20.06.2019 г.; 65,77 лв. законна лихва за забава по Договора за кредит за
периода 21.01.2019 г. до 17.09.2020 г.; 34,11 лв. законна лихва по Договора за
предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира и заплащането на разноски в размер на 25лв. държавна такса и 100
лв. юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено парично задължение по
Договор за кредит № 1187267/16.12.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Е.М.Г., обезпечен чрез
сключен на 16.12.2018 г. Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай
тръст“ ЕООД, в качеството му на поръчител и Е.М.Г., в качеството му на потребител.
Съдът е уважил частично заявлението като издал Заповед №
260129/06.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 1134/2020 г. на НПРС по чл. 410 от ГПК в полза
на заявителя, срещу длъжника за следните суми: 423,77лева главница по договор за
кредит; 44,66лв. – договорна лихва от 21.01.2019 г. до 20.06.2019 г.; 65,77 лв.
законна лихва за забава по Договора за кредит за периода 21.01.2019 г. до
17.09.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 09.10.2020 г. до окончателното изплащане, както разноски в размер
на 25лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсулско
възнаграждение.
С атакуваното разпореждане № 260470/06.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1143/2020
г. НПРС е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу Е.М.Г. за парично вземане, касателно следните суми: 44.29 лв. административни
разноски; 92,95лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
34,11лв. законна лихва за забава по договора за поръчителство и юрисконсултско
възнаграждение за горницата над 50 лв. В мотивите си съдът
е приел, че дружеството-поръчител „Ай тръст“ ЕООД и дружеството-кредитор „Кредисимо“ ЕАД се явяват
свързани лица, тъй като кредиторът е единствен собственик на капитала на
дружеството-поръчител, което води до извод за липса на възможност на длъжника
за избор и индивидуално договаряне при сключване на договора за кредит. Съдът е
приел, че възможността за отпускане на кредит е пряко обвързана с възмезден
договор за поръчителство, което противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1,
т.2 от ЗПК, доколкото за предварителната преценка за платежоспособността на
кредитополучателя не се дължат такси и други възнаграждения. Освен това
заплащането на възнаграждение по договора за поръчителство води до двойно
оскъпяване на кредита. поради това вземането по договора за поръчитерство и
начислената лихва върху него на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП се основават на
неравноправни клаузи, които се явяват нищожни. По отношение на искането за
заплащане на административни разноски, НПРС е приел, че в случая се касае за
действия по управление на кредита, а не за допълнителна услуга към
кредитополучателя, която да подлежи на заплащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи: С редакцията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /ДВ бр. 100 от 2019 г., влязла в сила от 24.12.2019 г./, законодателят
задължи заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато
искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто несъмнено е и
настоящият случай. Целта на новата императивна норма е да се предостави
възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на
по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя, като чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвижда възможност да се откаже издаване заповед за изпълнение,
поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави, като по този начин
гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на
кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково
производство.
Действително, спрямо процесния
договор за паричен заем е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Правилно заповедният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която задължава съда
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на
добрите нрави и дали не съдържа неравноправни клаузи.
В случая вземането
произтича от Договор за потребителски кредит, сключен между „Крадисимо“ ЕАД и Е.М.Г.
на 16.12.2018 г. за сумата 500 лева, за срок от 6 м., при ГПР - 50,00% и
лихвен процент по кредита – 41,24%. Общият размер на всички плащания е 561,84лв.
/главница + лихва/, видно от Приложение № 1 към договора. Кредитът е обезпечен
чрез сключен между „Ай тръст“ ЕООД и длъжника Договор за предоставяне на поръчителство
от същата дата 16.12.2018 г., с който поръчителят „Ай тръст“ ЕООД се задължава
да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя пред „Кредисимо“ЕАД за всички задължения по
Договора за потребителски кредит. И между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД е
сключен Договор за поръчителство също от 16.12.2018 г.
Съгласно чл.4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, поръчителят има право на възнаграждение за
изпълнение на задълженията по договора. Претендираната сума в заявлението за
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство е 92,95лв. Съгласно
Приложение № 1 към договора възнаграждението до падежа на 20.06.2019 г. е 93,64лв.
Това възнаграждение не е включено в размера на погасителната вноска по кредита,
при което същата би станала 187,28 лв. – в двоен размер.
Действително,
представените пред съда със заявлението по чл.410
от ГПК договори за кредит и за поръчителство формално представляват
самостоятелни договори, но при внимателния прочит на клаузите по тях, при
наличието на изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита /чл. 8, ал. 5 от
Договор за предоставяне на поръчителство/ и след отчитане на обстоятелството,
че кредиторът и поръчителят са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, се
достига до извод, че дългът по кредитното правоотношение и така уговорените
акцесорни плащания трябва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че
задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното
правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по
кредита. Видно от приложения договор за кредит, ГПР възлиза на 50 %. Така
определеният ГПР включва единствено разходите по договора за потребителски
кредит, но не и разходите по договора за поръчителство. Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/т.е. 50%/. В случая, с обособяване на отношенията по обезпечаване на кредитното
правоотношение в отделен договор, се стига до заобикаляне на посочената по-горе
императивна правна норма, което от своя страна води до възникване на
предвидената в чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК предпоставка за отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение досежно претендираното
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
Освен това, доколкото договорът за
поръчителство се явява функция на договора за кредит, претенцията за заплащане
на допълнително възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не
е нищо повече от възлагане на необосновани допълнителни финансови тежести за
потребителя.
Не следва да се сподели твърдението
на частния жалбоподател, че длъжникът не е бил задължен да сключи договора за
предоставяне на поръчителство и това било възможност, която той сам е избрал.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора
на обезпечение, дори напротив: от формулировката им става ясно, че
потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична
сума, от която се нуждае, следва да подпише т. н. "Договор за предоставяне
на поръчителство" с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител.
Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора
за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза
в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
Следва да се
отбележи още и, че уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се дължи,
независимо дали отговорността на поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално
длъжниково неизпълнение или не.
Предвид изложеното, заявлението, с
което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 92,95лв.,
представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, както
и начислената лихва върху него за сумата от 34,11лв., следва да се отхвърли на
осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК,
както правилно е процедирал първоинстанционният съд.
Жалбоподателят
атакува разпореждането и в частта, с която заповедния съд е оставил без
уважение искането му за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата от 44,29
лв. – административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Съдът счита, че посочената сума, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е
уговорена в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно
събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на
длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством
телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на
нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането, са типични
действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет
на договора разход. Освен това, при положение, че търсеното допълнително
плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, би могло да се приеме, че
чрез същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК.
Цитираната норма гласи, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо,
разпореждането, в частта, с която е отказано издаването на заповед за
изпълнение за сумата от 44,29лв – административни разноски за извънсъдебно
събиране на вземането е правилно и законосъобразно.
С жалбата се иска, съдът да присъди и пълния размер на претендираното със
заявлението юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като
заповедният съд е уважил искането му само за сумата от 50 лева.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, когато юридическото лице е било защитавано от
юрисконсулт, в негова полза се присъжда и юрисконсултско възнаграждение, чиито
размер се определя от съда. Законът не поставя изискване за минимален размер на
възнаграждението, като регламентира само максималният такъв, а именно
определеният по реда на чл.37 от ЗПП за съответния вид дело. Съгласно чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.37 от ЗПП, за
защита по бързи производства, заповедно производство и производства за
обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лева. Като съобрази
изложеното, че заповедният съд е определил юрисконсултско възнаграждение в
рамките, указани в чл.26 от Наредбата, както и, че конкретният казус не
предпоставя определяне на по-висък размер, съдът приема, че жалбата е
неоснователна и в тази й част, което налага отхвърлянето й.
Предвид изложеното,
частната жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение, а атакуваното с нея разпореждане е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото по частната жалба,
на жалбоподателя не се следват разноски за настоящата инстанция.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 260470/06.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1143/2020 г. на НПРС, с което е отхвърлено
заявлението на "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от управителя И.Ш., срещу Е.М.Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес *** Караджа 24, вх.1, ет.1, ап.2, за заплащане на следните
суми: 92,95лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 34,11лв. законна лихва за забава по
договора за предоставяне на поръчителство, 44,29лв.
административни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за горницата
над 50 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.